Решение по дело №75/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Делото е образувано по жалба на Ц.Т.М. ***, действащ чрез пълномощника адв. Р.Р. ***, против отказ рег.№ 342з-42/09.03.2022 г. на началник на РУ-Белоградчик, с който на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е немотивирана, бланкетна и не съдържа никакви факти. Иска се от съда да отмени оспорения акт, като приеме същия за незаконосъобразен.

Ответникът по делото, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставен в сила атакувания отказ. Посочва, че мотивите към атакувания акт се съдържат в административната преписка, в т.ч. в приложената докладна записка № 242р-2234/08.03.2022 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: на 14.02.2022 г. жалбоподателят подал заявление вх.№ 242000-611/14.02.2022 г. до началник на РУ-Белоградчик, за издаване на разрешение за придобиване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие, мотивирайки се с обстоятелството, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, в качеството му на собственик на фирма с предмет на дейност търговия на стоки. В приложено към заявлението сведение посочва, че във връзка с дейността на фирмата често му се налага да пренася големи суми пари и документи.

Към молбата са приложени следните документи: заповед рег.№ 242з-42/09.03.2022 г. на началник на РУ-Белоградчик, в която е материализиран процесния отказ; удостоверение рег.№ 368000-4069/13.04.2022 г. на ст. експерт при ОДМВР-Видин, относно наличие на правомощия у издателя на процесната заповед; писмо рег.№ 242000-990/08.03.2022 г. на началник РУ-Белоградчик; докладна записка рег.№ 242р-2234/08.03.2022 г. на Мл.ПИ-КОС при РУ-Белоградчик; заявление вх.№ 242000-611/14.02.2022 г.; сведение от жалбоподателя с дата 14.02.2022 г.; разписка за внесена държавна такса по подадено заявление за придобиване на ОО; разрешение за съхранение, носене и употреба на ОО № 1037031/25.11.2020 г. и приложение към същото.

Приложената към преписката докладна записка съдържа предложение за издаване на отказ за исканото разрешение, поради неоснователност на изложените от заявителя мотиви.

Административният орган, след като извършил преценка на молбата на жалбоподателя и наличните към нея доказателства, издал обжалваната заповед, с която на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ постановил отказ да бъде издадено разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, поради недоказана необходимост („няма основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие”).

От приложените разрешение за съхранение, носене и употреба на ОО № 1037031/25.11.2020 г. и приложение към същото се установява, че оспорващият притежава разрешение за притежаване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие марка Валтер, модел „РР”, кал.7,65 мм, № 261836Р, валидно до 24.11.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е подадена от процесуално легитимиран субект, адресат на атакувания акт, в законоустановения срок за оспорване, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Постановеният от ответника отказ е законосъобразен. Същият е издаден от компетентен орган: началник на РУ-Белоградчик, в кръга на предоставените му правомощия по чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, във връзка с чл.76 ал.1 от ЗОБВВПИ, в предписаната от закона писмена форма, при наличие на посочените в нея фактически и правни основания.

Административният орган е изложил като мотиви за отказа си липса на основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие, което обстоятелство само по себе си е достатъчно за обосноваване на процесния акт. Същият е посочил и съответната правна разпоредба: чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, която предвижда отказ за издаване на разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него при недоказано наличие на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение.

Въпреки дадените му изрични указания от съда жалбоподателят не е представил доказателства за съществуването на факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на основателни причини за издаване на разрешително за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Както към заявлението, така и пред съда не са представени доказателства за наличие на регистрирани сигнали от жалбоподателя за извършени спрямо него или негови близки престъпления или отправени конкретни заплахи. Твърденията му в жалбата за наличие на уважителни причини за носене и употреба на ОО останаха недоказани в производството. Съществуването на потенциална възможност от престъпно посегателство спрямо едно лице или неговото имущество не е основателна причина за издаване на исканото от жалбоподателя разрешително за дейности по ЗОБВВПИ, както правилно е приел и ответникът.

Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ регламентира, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина, която да обосновава необходимост от придобиването и ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона, в случая – за самоотбрана. Анализът на приложимите правни норми води до извода, че в случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В обжалвания административен акт и приложената административна преписка, в т.ч. и в докладна записка рег.№ 242р-2234/08.03.2022 г. на Мл.ПИ-КОС при РУ-Белоградчик се съдържат подробни съображения, които налагат постановяване на отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, тъй като заявителят не е доказал обективно да съществуват обстоятелства, които да определят необходимостта от издаване на разрешително, както и поради обстоятелството, че същият притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на такова оръжие със срок на валидност до 24.11.2025 г.

По делото не се спори, че жалбоподателят осъществява търговска дейност, но не се доказа да осъществява такава, свързана с охрана, респ. да притежава съответните регистрации или лиценз по смисъла на чл.4, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност.

При издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие следва да са налице всички законови изисквания за това, включително следва да се установи и наличието на необходимост. В този смисъл е разпоредбата на чл.87, ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ. В тежест на жалбоподателя е да докаже необходимостта си от придобиване и носене на огнестрелно оръжие, за което същият не е ангажирал убедителни доказателства пред административния орган или пред съда. Както в административната преписка, така по делото не бяха представени доказателства за необходимостта от самозащита.

Съгласно чл.6 от ЗОБВВПИ, според предназначението и техническите характеристики огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели, като служебно оръжие се предоставя на юридически лица и търговци, а на физически лица в това им качество (в каквото е подал заявлението жалбоподателят), се предоставя огнестрелно оръжие за граждански цели за самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Жалбоподателят е поискал издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, но не е обосновал убедително необходимостта от предоставяне на такова. От друга страна съществуват достатъчно възможности за осигуряване на охрана, в т.ч. жалбоподателят би могъл да изиска и да получи съдействие от органите на МВР, ако счита, че личната му сигурност е застрашена. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично – на пет години, съгласно чл.84, ал.2 от ЗОБВВПИ. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ към момента на заявяването, но от данните по преписката и въз основа на приобщените доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на жалбоподателя според съда е законосъобразен, тъй като не са доказани посочените в заявлението обстоятелства.

В актуалната правна уредба е предвидена възможност разрешение за служебно оръжие може да бъде издадено и на служители на юридически лица, извършващи охранителна дейност, каквото качество жалбоподателят няма данни да притежава, нито е поискано издаването на разрешение в качеството му на служител на конкретно юридическо лице, извършващо охранителна дейност.

С оглед изложеното съдът намира жалбата за неоснователна. Отказът е законосъобразен, постановен е в съответствие с материалния закон и изискванията за форма на административния акт, както и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила.

Предвид този изход на правния спор и сравнително ниската му правна сложност, своевременно направеното искане от процесуалния представител и като съобрази разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, съдът намира, че в полза на ОДМВР-Видин следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство, определени по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния размер от 100,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Т.М. ***, против заповед рег.№ 342з-42/09.03.2022 г. на началник на РУ-Белоградчик, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Ц.Т.М. ***, да заплати в полза на ОДМВР-Видин направените по делото разноски в размер на 100.00 (сто) лева, за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: