Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 6
28.01.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на десети януари две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела Михова
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Ани Цветанова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1665 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната
жалба на Я.И.Т., ЕГН:**********,***, чрез пълномощника В.Г., с която се обжалва Решение №1666
от 27.07.2018 г. постановено по гр.д.814/2018 г. по описа на Бургаски районен съд като незаконосъобразно
и необосновано – постановено при противоречие с материалния закон и събраните
по делото доказателства, както и при допуснати съществени процесуални нарушения,
в частта, в която е уважен положителния установителен иск за сумата от 4294
лв., ведно със законната лихва върху нея и разноските в заповедното и исковото
производство.
С обжалваното решение районният съд е
приел за
установено, че Я.И.Т. ***, ЕГН-**********, дължи на П.К.А. ***, ЕГН-**********,
на основание чл.86, ал.1 и чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата от 4294 лв.,
предоставена му в заем, по силата на сключен между страните договор за паричен
заем от 01.04.2014 год., както и законната лихва върху заемната сума, начиная
от 06.11.2017 год. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска на П.К.А.
против Я.И.Т., за установяване дължимостта на сумата от 3752.95 лв. – договорна
неустойка за неизпълнение, съгл. т.4 от сключен между страните договор за
паричен заем от 01.04.2014 год., за които вземания, предмет на горните искове,
по ч.гр.д.№ 8389/2017 год. на БРС е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Осъден е Я.И.Т. да заплати на П.К.А.
разноски за ч.гр.д. № 8389/2017 год. на БРС в размер на 352.68 лв., както и за
настоящото дело - в размер на 512.80 лв.
Осъден е П.К.А. да заплати на Я.И.Т.
деловодни разноски в размер на 471.04 лв.
В частта, с която районният съд е
отхвърлил иска на П.К.А. против Я.И.Т., за установяване дължимостта на сумата
от 3752.95 лв. – договорна неустойка за неизпълнение, съгласно т.4 от сключен
между страните договор за паричен заем от 01.04.2014 год., първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В жалбата се твърди, че решението в
атакуваната му част е основано на заключението на извършената съдебно-графическа
/почеркова/ експертиза, което е оспорено своевременно от ответника.
Твърди се, че без излагане на мотиви
районният съд е оставил без уважение искането за назначаване на повторна
експертиза, която да се извърши от три вещи лица.
На следващо място се посочва, че
неправилно районният съд е приел, че не са доказани двете правопогасяващи
възражения: за сключване на договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение на
ответника и искането му същият да бъде унищожен, както и възражението, че между
страните е имало други правоотношения и ако се приеме, че процесната сума се
дължи от ответника, то тя се дължи на друго основание – неплатени вноски за
ползвания от ответника автомобил, собственост на ищеца.
Поради гореизложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и постановяване на решение,
с което исковата
претенция да се отхвърли. Претендират се направените разноски в
първа и въззивна инстанция.
В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът Я.И.Т.
не се явява. Представлява се от адв. Грънчева, която поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият П.К.А.,
не се явява. Представлява се от адв. Каров, който оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Правилно и в съответствие с твърденията
в исковата молба и вида на търсената правна защита, районният съд е
квалифицирал исковете като такива с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл.
92, ал.1 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК.
На 06.11.2017г. П.К.А. е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Я.И.Т., за
заплащане на сумата от 8046,95 лв., съгласно договор за паричен заем от
01.04.2014г., от които 4294 лв. главница и 3752,95 лв. неустойка по договора
поради неизпълнение.
На 07.11.2017г. е издадена Заповед №5025
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Я.Т. да заплати на П.А. следните суми: 4294 лв. главница, 37522,95
лв. неустойка по договора, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
– 06.11.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 660,93 лв. разноски
по делото.
На 28.12.2017г. длъжникът е депозирал
възражение против издадената заповед за изпълнение.
С Разпореждане от 02.01.2018г. районният
съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на
чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
Производството пред първата инстанция е
започнало по повод исковата молба на П.К.А. срещу Я.И.Т., с която се иска от
съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 8046,95 лв., от които 4294 лв. главница по договор за
паричен заем и 3752,95 лв. неустойка по т.4 от договора, поради неизпълнение,
за което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№8389/2017г. на РС Бургас, ведно със законната лихва от деня на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.11.2017г. и присъдените със заповедта
разноски. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в исковото
производство.
Твърди се в исковата молба, че ищецът
предоставил в заем на ответника сумата от 4294 лв., която е следвало да му бъде
върната съгласно сключения между страните договор в срок до 31.05.2015г., което
обаче не било сторено от ищеца.
В законоустановения срок е подаден
отговор на исковата молба от Я.Т., с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен.
Оспорва се наличието на сключен между
страните договор. Твърди се, че между страните е имало други правоотношения –
сключен трудов договор между Я.Т. и ЕТ „Елеганс“-П.А. от 31.05.2012г. до
27.07.2012г., по силата на който ответникът е работил при ищеца като шофьор на
такси. След прекратяване на трудовия договор ответникът продължавал да извършва
таксиметрови превози, но без писмен договор между страните. Твърди се, че в
процеса на двустранна дейност ответникът е подписвал множество договори, като е
бил притискан от ищеца това да става бързо и поради това се счита, че ищецът
умишлено е въвел в заблуждение и го е накарал да подпише и процесния договор
измежду много други. Прави се възражение за унищожаемост на договора на
основание чл. 27 вр. чл. 29 от ЗЗД.
Оспорва се и претенцията за неустойка,
като се твърди, че същата не е уточнена – не е посочен периодът, за който се
претендира. На следващо място се прави възражение за нищожност на тази клауза
поради противоречие с добрите нрави поради прекомерния й размер. В случай, че
съдът не приеме това възражение се прави възражение за прекомерност на
основание чл. 92, ал.2 от ЗЗД.
Представен е договор за паричен заем от
01.04.2014г., сключен между П.А.-заемодател и Я.Т.-заемател, подписан от всяка
от страните, по силата, на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата
от 4294 лв., а заемателят се е задължил да върне сумата в срок до 31.05.2015г.
Уговорена е неустойка в размер на 0,1% от заемната сума за всеки просрочен ден.
Представено е наказателно постановление
№22-0000560/07.08.2013г., видно от което на Я.Т. е наложена глоба в размер на
200 лв. за извършено от него нарушение на чл. 31, ал.1, т.6 от Наредба
№34/06.12.1999г. на МТ, както и глоба с фиш за извършено нарушение от Я.Т..
Представено е Удостоверение
№235/01.08.2012г. от ЕТ „Елеганс“ П.А., видно от което ответникът Т. е работил
в предприятието на ищеца на длъжност шофьор за периода
31.05.2012г.-27.07.2012г.
Представено е Удостоверение от
Министерство на вътрешните работи, сектор пътна полиция Бургас, видно от което
собственик на управлявания от Я.Т. лек автомобил – такси Ситроен Ц, с рег.
№А5125КТ е ищецът П.К.А..
В съдебно заседание пред първата
инстанция са изслушани страните на основание чл. 176 от ГПК. От обясненията на
ищеца се установява, че ответникът е поискал заем от ищеца, който последният му
дал на 01.04.2014г.
В обясненията си ответникът заявява, че
не е получавал никакви пари, не е подписвал договор за заем.
Пред първата инстанция е разпитан
свидетелят Динко Димитров С., чиито показания следва да бъдат преценени по реда
на чл. 172 ГПК и да се вземе предвид възможната негова заинтересованост от
изхода на спора, произтичаща от факта, че същият е бил ответник по друго дело,
с различен предмет, започнало по искова молба на П.А..
От неговите показания се установява, че с
ответника са работили заедно при ищеца, като съгласно механизма на работа е
следвало всяка седмица да се отчитат ежедневни ренти. Твърди, че не знае Я. да
е искал пари от ищеца, както и че всеки понеделник се подписвали много
документи, което ставало бързо.
Съгласно заключението на изготвената
пред първата инстанция съдебно-почеркова експертиза, оспорена от ответника, подписът
и ръкописно изписаният текст под договора за паричен заем, са изпълнени от
лицето Я.И.Т..
Пред въззивната инстанция е допусната и
изслушана тройна съдебно-почеркова експертиза, съгласно която подписът и
ръкописният текст с изписани три имена са изпълнени от Я.И.Т..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
За да бъде уважен искът с правно
основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД следва ищецът в условията на пълно и главно
доказване да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: сключен
между страните договор за заем, размерът на заемната сума и предаването й.
Установи се, че между страните е сключен
валиден договор за заем, по който сумата е предадена на заемателя – видно от
представения договор, в който е уговорено, че същият служи като разписка за
предадената от заемодателя и съответно получена от заемателя заемна сума. Не са
ангажирани от страна на ответника доказателства, че договорът за заем е
симулативен, а от заключенията на единичната и тройна съдебно-почеркови
експертизи се установи, че подписът, положен в договора, принадлежи на
ответника. Приетата пред въззивния съд съдебно-почеркова експертиза, настоящият
състав кредитира изцяло, тъй като същата е изготвена от лица, притежаващи
специални знания в съответната област, заключението е обосновано. В съдебно
заседание, вещите лица поддържат заключението си, категорични са в направения извод
и дават подробни уточнения, съгласно които,
в процесния случай се касае до хипотеза на т.нар. автоподлог или маскировка на
собствения подпис – когато лицето се опита само да си измени посписа.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за унищожаемост, каквото доказване не беше проведено. От
показанията на доведения от ответника свидетел не може да се установи, че Т. не
е искал пари в заем и е бил въведен в заблуждение. От една страна свидетелят е
също служител при ищеца, и са били страни по друг гражданскоправен спор, изхода
по който не е бил в полза на свидетеля. От друга страна, сам по себе си фактът,
че свидетелят не знае ответникът да е искал пари в заем от ищеца, не означава,
че този факт не се е осъществил. Още повече, че С. заявява, че дълго време е
бил извън страната.
Поради гореизложеното настоящият състав
намира предявения иск за основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда.
Ето защо, като е стигнал до същия извод,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
При този изход на делото и направените
от двете страни искания за разноски, на въззивника такива не му се следват, предвид
неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата страна има право на
разноски, направила е искане в този смисъл своевременно, поради което такива й
се дължат. Представен е списък на разноските, от който е видно, разноските за
производството пред въззивната инстанция са в размер на 600 лв. – адвокатски
хонорар. Представени са доказателства за плащане.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1666/27.07.2018г.,
постановено по гр.д.№ 814/2018г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Я.И.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***
да заплати на П.К.А. ***, ЕГН: **********
сумата от 600 /шестстотин/ лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски - адвокатско възнаграждение по в.гр.д.№ 1665/2018 г. по описа на БОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.