РЕШЕНИЕ
№ 360
гр. К., 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Асима К. ВА.а-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. ВА.а-Петрова Гражданско дело №
20225320100966 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „В. и к.“ ЕООД против Р. Р. А., с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 във връзка чл. 415 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че за периода от 30.09.2021г. до 16.05.2022г., Р. Р. А.
имал задължения към „В. и к.“ ЕООД - гр. П. за предоставени от
експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода, в размер на 1328.39 лв., както и мораторна лихва
към главницата за периода от 30.11.2021г. до 31.05.2022г. в размер на 50.35
лв., за обект, находящ се в с. Х. Д. , ул. *****. За потребените за посочения
период количества вода са издадени фактури за главници, както следва -
фактура № 49965506/30.09.2021г. – 939.00 лева, фактурирана услуга по
отношение на водомер 15001020515 за периода 14.05.2021г. – 13.09.2021г.;
фактура № 50114670/18.10.2021г. – 31.45 лева - фактурирана услуга по
отношение на водомер 15001020515 за периода 13.09.2021г. – 07.10.2021г.;
фактура № 50371523/11.11.2021г. – 31.45 лева - фактурирана услуга по
отношение на водомер 15001020515 за периода 07.10.2021г. – 09.11.2021г.;
1
фактура № 50683421/14.12.2021г. – 31.45 лева - фактурирана услуга по
отношение на водомер 15001020515 за периода 09.11.2021г. – 06.12.2021г.;
фактура № 50991892/18.01.2022г. – 31.45 лева - фактурирана услуга по
отношение на водомер 15001020515 за периода 06.12.2021г. – 06.01.2022г.;
фактура № 51355695/21.02.2022г. – 31.45 лева - фактурирана услуга по
отношение на водомер 15001020515 за периода 06.01.2022г. – 03.02.2022г.;
фактура № 51609640/21.03.2022г. – 77.88 лева - фактурирана услуга по
отношение на водомер 15001020515 за периода 03.02.2022г. – 10.03.2022г.;
фактура № 52027430/29.04.2022г. – 31.45 лева - фактурирана услуга по
отношение на водомер 15001020515 за периода 10.03.2022г. – 08.04.2022г. и
фактура № 52138457/16.05.2022г. – 122.81 лева - фактурирана услуга по
отношение на водомер 15001020515 за периода 08.04.2022г. – 12.05.2022г.
Съгласно чл. 198 б. „о“ от Закона за водите, предоставянето на ВиК
услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и
по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ). Р. Р. А. е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ,
като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с №
**********. Към настоящия момент отношенията между потребителя и
експлоатационното дружество се уреждат от публично известни общи
условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са
общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
Ответникът имал качеството потребител, съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.2, ал.1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. П., а именно -същият бил
собственик на процесния имот. Отчетът в имота на потребителя бил
извършван по показанията на монтираното в имота измервателно устройство
с номер в картотеката на дружеството 15001020515. Номерът посочен като
номер на водомер в справките за задължения на потребителя представлявал
системен номер, а не физически номер на измервателно устройство.
Отчетените количества вода били нанесени в карнетите, като фигурирали
подписи на потребителя, респективно негов представител. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 203 от ЗВ, „Потребителите и водоползвателите на вода
и ползващите услугите отвеждане и пречиствано на отпадни води и други
услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност
за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска
2
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, независимо от размера на задължението”. „В. и к.”
ЕООД - гр. П. е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу Р. Р. А. за натрупаните по партидата на абоната
задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, не били заплатени.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът - Р. Р. А., носейки отговорност по силата на закона за
задълженията си, възникнали при доставка на ВиК услуги, дължи на „В. и к.”
ЕООД - гр. П., сумата от 1328.39 лв., представлява неплатени задължения за
консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 30.09.2021г.
до 16.05.2022г., както и мораторна лихва към главницата за периода от
30.11.2021г. до 31.05.2022г. в размер на 50.35 лв., ведно със законната лихва
върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Претендира за
направените в настоящото производството разноски, както и тези направени
по частно гражданското производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 661/2022г. по описа на КрлРС,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Тя е връчена редовно на длъжникът, който в срока по чл. 414 от
ГПК е депозирал възражение, че не дължи процесното вземане. Исковете, по
които е образуван настоящият процес са предявени в месечния срок по чл.
415, ал. 1 от ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба,
в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника
(потребител с № **********), като установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си, а
3
именно, че през процесния период е извършвал в договореното качество и
срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект,
находящ се в с. Х. Д., ул. *****, както и, че през процесния период,
ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да
докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и
начислените в тази връзка суми. Ответникът следва да проведе насрещно
доказване, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор“ по смисъла на
чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на с. Х. Д.. Съгласно чл. 11,
ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (ЗРВКУ), ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи
условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията
между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от
ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1
точки 1 и 2 от Общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено
вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след
обработката й, субекти по чл. 2 от ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да
4
е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор. Доказателства за това, че ответникът е
потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период, не се
представиха по делото.
Ищецът не установи, че именно - Р. Р. А. е пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани
доказателства същият да е собственик или ползвател (носител на ограничено
право на ползване) на посочения в исковата молба имот в с. Х. Д., ул. *****,
каквото качество изисква посоченият нормативен акт по отношение на
потребителя. Напротив, няма спор, а и от приетото копие на Декларация по
чл. 14 от ЗМДТ изискана от Община К. се установява, че
собственици/ползватели на имот в с. Х. Д., ул. ***** са К.Т. А.а и А. Р. А..
Няма данни, в полза на ответника да е учредявано ограничено вещно право
върху имота или да е наемател.
Ищецът поддържа, че ответникът е потребител в качеството си на
собственик на имота, но доказателства в тази насока не са ангажирани. Не се
доказва собственикът на имота чрез своя законен или упълномощен
представител да е изразявал съгласие пред ищцовото дружество за това
ответникът, като наемател или в друго му качество, да фигурира като
потребител на услугите и страна по правоотношението. Не е ясно по какъв
начин и на какво основание партидата се води на името на ответника.
Не са представени и доказателства за това – подадено ли е заявление с
искане за откриване на партида на името на ответника, като не се установява
и на какво основание ВиК са открили същата на негово име като потребител.
ВиК може да открива съответни партиди и да начислява задължения за
потребени услуги само при наличие на законовите предпоставки за това и при
спазване на приложимата нормативна уредба, което в случая не се
установява.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не се доказва
качеството на „потребител“ на ответника за исковия период като основен
елемент от фактическия състав на претенцията, като обсъждането по
същество на останалите предпоставки е безпредметно, тъй като не може да
доведе до различен резултат. Предявеният главен иск е неоснователен и
5
следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 86 от ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът
за акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат само в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но
същият не претендира и не представя доказателства за сторени такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В. и к.” ЕООД гр. П., ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. П., бул. ******, представлявано от
управителя О. Ц. К. против Р. Р. А. от с. Х. Д., ул. ***** с ЕГН **********,
обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията
между страните дължимостта на следните суми: 1328.39 лв., представлява
неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода
за периода от 30.09.2021г. до 16.05.2022г., както и мораторна лихва към
главницата за периода от 30.11.2021г. до 31.05.2022г. в размер на 50.35 лв.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от постъпване на
заявлението в съда – 09.06.2022г. до окончателното погасяване, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
363/10.06.2022г. по ч.гр.д. № 661/2022г. по описа на КрлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6