Р Е Ш Е Н И Е
Номер 785
Година
15.06.2022 Град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на седемнадесети
май две
хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 2654 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на С.Н.Г. с постоянен адрес ***, чрез адв.Ж.Х. ***, със съдебен
адрес *** против заповед № РД-16-1698/27.10.2021г. на кмета на община Поморие,
с която на основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат
преместваем обект „Метален фургон“ реализиран в поземлен имот с идентификатор
57491.21.286, м.“Палеокастро“ по КК на гр.Поморие. Счита, че не са налице
сочените в заповедта фактически и правни основания за нейното издаване, поради
което тя противоречи на материалноправните разпоредби на закона, издадена е при
неспазване на установената форма и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Прави искане
за отмяна на заповедта.
Ответникът – Кмет на община Поморие, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави искане да
бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас,
намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215,
ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна.
Констативен акт № 11/20.10.2021г. е съставен от
служители при Дирекция „СУТОСУП“ при Община Поморие (л.13 от делото), за
извършена проверка на обект „Метален фургон“ реализиран в поземлен имот с
идентификатор 57491.21.286, м.“Палеокастро“ по КК на гр.Поморие, вид територия
„земеделска“, начин на трайно ползване „нива“, с площ от 213 кв.м. В акта е посочено, че имотът е собствен на С.Г.
съгласно посочен нотариален акт, като обекта е изграден от него и няма разрешение
за поставяне. Обектът е описан като „метален фургон“ със застроена площ по
геодезически данни 19,09 кв.м., реализиран от метална конструкция. Проверката е
извършена в присъствието на С.Г., като констативният акт му е връчен лично на
20.10.2021г.
С акт от 25.10.2021г. (л.12 от делото) е
удостоверено, че в законовия срок не е постъпило възражение срещу констативен акт
№ 11/20.10.2021г.
Със заповед № 1698/27.10.2021г. на кмета на община
Поморие (л.10-11 от делото), на основание чл.57а,
ал.1, т.1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат преместваем обект „Метален
фургон“ от С.Г., реализиран в поземлен имот с идентификатор 57491.21.286,
м.“Палеокастро“, като е
определен, 30 дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно
изпълнение.
С писмо изх.№ 94С-129-2/29.10.2021г.(л.8 от
делото), заповедта е изпратена на С.Г. и е редовно връчена на 02.11.2021г.,
видно от приложеното известие за доставяне (л.9 от делото).
Заповедта е обжалвана по съдебен ред с жалба
вх.№ 94С-129-4/16.11.2021г. от С.Г., подадена в срока по чл.215, ал.1 от ЗУТ.
В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа
експертиза (л.63-64 от делото) и съгласно заключението на вещото лице Р. която
е посетила обекта на място, процесната постройка е с метална конструкция, с
носещи метални колони замонолитени в стоманобетонови стъпки, с анкерни –
метални болтове и метални греди, замонолитени в зида на съседната постройка.
Покривът е едноскатен, дървена конструкция – покрита с битумна мушама с
посипка. Посочено е, че постройката се състои от едно помещение, разположена
между тухления, ограждащ зид на съседна постройка и метален фургон, останалите
две стена са паянтови от ламарина. Настилката е бетонова и от базалтови плочи,
а входната врата е гаражна – метална рамка с дъсчена обшивка, частично
остъклена. Материалите за изграждане на постройката са втора употреба, а тя се
ползва за склад, като е възможно да се ползва и като гараж. Според вещото лице процесната
постройка може да се демонтира и част от материалите да се ползват за
изграждане на друга постройка. Вещото лице сочи, че в заповедта и констативния
акт е посочен метален фургон, но той е с по-малка площ, като площта от 19,09 кв.м. отговаря на метална постройка.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
във връзка с чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания.
Съгласно
чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, обектите по чл.56, ал.1 и чл. 57, ал.1 се премахват,
когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без
разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото
разрешение. Съгласно ал.2, обстоятелствата по ал.1 се установяват с констативен
акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2, а за обекти по чл.56, ал.1,
поставени на територията на националните курорти, определени с решение на
Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на
територията на морските плажове – от органите на ДНСК, в 7-дневен срок от
констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на
обектите по ал.1, които могат да направят възражения в тридневен срок от
връчването му. Според чл.57а, ал.3 ЗУТ,
в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал.2 кметът на общината,
съответно началникът на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице, издава
заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта
по ал.1, който може да я обжалва по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Оспорената
заповед е издадена от компетентния орган по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, при спазване на установената форма, но в нарушение на
процесуалните изисквания на закона.
При
издаване на заповед по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, административният орган дължи
конкретно описание и индивидуализиране на обекта, спрямо който е образувано
производството и премахването на който е разпоредено.
В
заповед № 1698/27.10.2021г. на кмета на община Поморие,
обектът е описан като „метален фургон“ със застроена площ от 19,09 кв.м.,
реализиран в поземлен имот с идентификатор 57491.21.286, местност
“Палеокастро“. Това е и описанието на проверявания
обект посочени в съставения за проверката констативен акт №11/20.10.2021г., представен
с административната преписка. Същевременно в екземпляра
от констативния акт, който е връчен на жалбоподателя Г. и е представен пред
съда в оригинал, е посочено, че проверката на контролните длъжностни лица е
извършена на обект „Метален склад“, със застроена площ 14,69 кв.м., като в акта
са изложени констатации касаещи изграждането и конструкцията на обект „Метален
фургон“ със същата площ.
Недопустимо
е в хода на административното производство, за извършената проверка на място,
да бъдат съставени два констативни акта с един и същи номер, но с различно
съдържание. Фактически на жалбоподателя е връчен констативен акт, който е
неотносим към обекта разпореден да бъде премахнат със заповедта. Също така, по
делото не се установява какви са причините да съществуват два акта с № 11/20.10.2021г.,
но с различно съдържание и защо на жалбоподателя е връчен различен акта.
На
следващо място, в обжалваната заповед като характеристика на обекта, който
следва да бъде премахнат, са посочени единствено неговото наименование, площ и
имота в който е разположен. Същевременно от заключението на вещото лице се установява,
че в този поземлен имот има разположени два обекта – метален фургон с площ от
14,69 кв.м. (каквато е площта на обекта посочен в констативния акт на
жалбоподателя) и метален склад с площ от 19,09 кв.м. (каквато е площта посочена
на металния фургон в заповедта), като двата обекта са един до друг. В случая,
административния орган е посочил в заповедта наименованието на единия обект и
площта на другия. Поради липса на посочени други белези и характеристики на
процесния обект, то не става ясно кой точно от тези два обекта е предмет на
заповедта и следва да бъде премахнат.
Яснота по въпроса не внася и допусната
съдебно-техническа експертиза.
При разпита на вещото лице в
проведеното на 17.05.2022г. открито съдебно заседание от него се сочи, че
експертното заключение се отнася за постройката така, както е описана и
приложения снимков материал, като е съобразена площта на обекта, измерена на
място, а не неговото наименование. Заключението касае металната постройка, а не
на металния фургон, който се намира в същия имот, който според вещото лице е
видимо по-малък. Вещото лице сочи, че обектът предмет на заповедта е
противоречив, тъй като е наименуван „метален фургон“, но отговаря по площ на „металния
склад“ в имота. Установено е и разминаване в предназначението на обекта, като
според вещото лице металният фургон би трябвало да е с предназначение на метален
гараж, от типа преместваеми такива, а постройката обследвана от него е с площ
от 19,09 кв.м и може да се ползва както за склад, така и за гараж.
Видно
от изложеното, в обжалваната заповед не са посочени почти никакви характеристики
на процесния обекта, който да го индивидуализират по безспорен начин, като в
случая не става ясно кой точно обект следва да бъде премахнат – металният
фургон, който фактически е с площ от 14,69 кв.м., а не както е посочено в
заповедта от 19,09 кв.м., или металният склад, чиято площ съответства на тази
посочена в заповедта.
Обектът, чието премахване е разпоредено, следва да
е точно и ясно индивидуализиран по вид, параметри, характеристики, местонахождение
и предназначение, така че да не възниква съмнение по въпроса – какво подлежи на
премахване, тъй като в противен
случай не е ясен предмета на принудително изпълнение и може да се засегнат законни
права и интереси на жалбоподателя. Също така, липсата в заповедта на точно
описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне
на относимите за него правнорелевантни факти и норми и възпрепятстват съда да
извърши дължимия съдебен контрол за законосъобразност.
С оглед на
изложеното обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради издаването ѝ
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, следва да бъде отменена.
При този
изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски в общ размер на 1 110, 00 лева, от които 10,00 лева държавна
такса за образуване на съдебното
производство, 200,00 лева възнаграждение на вещото лице и 900,00 лева адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ,
настоящото съдебно решение е окончателно.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед
№ РД-16-1698/27.10.2021г. издадена от кмета на община Поморие.
ОСЪЖДА Община Поморие да
заплати в полза на С.Н.Г. с постоянен адрес *** разноски по делото в
размер на 1 110, 00 лева (хиляда сто и десет лева).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
СЪДИЯ: