Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
26.10.2020 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
|||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
25.09. |
Година |
2020 |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Членове |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
2 |
по
описа за |
2020 |
година. |
||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.
Депозирана
е жалба от „Имерис Минералс
***“ АД ***, с ЕИК ***, действащо чрез пълномощника си адв.А.Х.,
против Ревизионен акт № ***/*** г.,
издаден от с.д. директор на ТД „Тракийска“ към Агенция „Митници“, потвърден с
Решение № Р-933/32-367761/18.12.2019 г. на директор на Агенция „Митници“.
Счита,
че РА е незаконосъобразен, по следните съображения:
Релевира доводи, че изводите на административния орган относно
задължението за заплащане на акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от Закона
за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/, обосновани с нарушения на нормата на
чл. 10, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейност, изразяващо се в това, че „Имерис Минералс ***“ АД е преотстъпило
или прехвърлило правата си по удостоверенията си за освободен краен потребител
на „***“ ООД, са необосновани, неправилни и неоснователни, както и
несъответстващи на обективната действителност. В този смисъл сочи, че „***“ ООД
е осъществявало изкопни дейности по извличане на индустриалните минерали на
мината на „Имерис Минералс ***“
АД съгласно договор между двете дружества от 24.06.2009 г., в клаузите на който
била предвидена възможността дружеството-жалбоподател да предоставя
необходимото за изпълнението гориво. Безспорно било, че в този случай
количествата горива са употребени за минно-добивната
дейност на „Имерис Минералс
***“ АД.
На
следващо място оспорва изцяло мотивите в РА и решението, с което е потвърден,
че количествата, използвани в парната централа на бентонитовия
завод не следва да са освободени от акциз, поради което възниквало задължение
за плащането му на основание чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС. В тази връзка
твърди, че в този случай горивото е използвано като производствен процес по
преработката на индустриалните материали и по-конкретно за втечняване на
мазута, а не за отопление. Обстоятелството, че в искането за издаване на
удостоверението не е била посочена разходна норма, не аргументирало извода, че
използваните горива са за цели, различни от удостоверението.
Въвежда
възражения относно доводите на ревизиращия екип да начисли задължение за
плащане на акциз, аргументирани с неспазване на разходните норми на горивото в
производствения процес във фабриката за перлит, тъй като същите били
надхвърлени. В този смисъл излага съображения, че спазването на разходните
норми не представлява неспазване на условията по издаденото удостоверение за
освободен от акциз краен потребител, респ. такова условие не се съдържало в
удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Счита, че изискването в
чл. 24а, ал. 6, т. 11 от ЗАДС към искането за издаване на удостоверението да се
прилагат и разходни норми, не правело нормите условия по удостоверението.
На
последно място сочи, че превишаването на нормите било по обективни причини,
едната от които била свързана с авария в пещта, ползвана в производството на керамоперлитни продукти, а втората била свързана с
необичайната влажност на суровината през 2018 г., дължаща се на проливните
дъждове през летния сезон, които факти не били взети предвид от ревизиращия
екип.
По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени
Ревизионен акт № ***/*** г., издаден от с.д. директор на ТД „Тракийска“ към
Агенция „Митници“.
В
съдебно заседание чрез пълномощника адв. А. Х. поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита в подкрепа на
доводите си.
Ответникът по жалбата,
директор на Агенция „Митници“ гр.София, чрез юрисконсулт С. Е. и юрисконсулт Д.
С. оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, респ. потвърди Ревизионен
акт № ***/*** г. и присъди деловодни разноски, съгласно
представения списък на разноските. Депозира писмена защита, в която излага
подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност и
обоснованост на оспорения ревизионен акт.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ревизионното
производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № BG-003000-РК8-Р2/08.05.2019 г./л. 1942, т.V от
делото/, връчена на 13.05.2019
г., с която е възложено извършването на ревизия на „Имерис
Минералс ***“ АД, ЕИК ***, за определяне на
задължения за акциз по удостоверения за освободен от акциз краен
потребител/УОАКП/ и периода, както следва:
УОАКП ***
– от 01.10.2013 г. до 14.09.2015 г.; УОАКП *** – от 01.10.2013 г. до 14.09.2015 г.;
УОАКП *** – от 01.10.2013 г.
до 14.09.2015 г.; УОАКП *** – от 01.10.2013 г. до 13.08.2015 г.; УОАКП *** – от 14.09.2015 г. до 20.02.2018 г.;
УОАКП *** – от 14.09.2015 г.
до 20.02.2018 г.; УОАКП *** – от 14.09.2015 г. до 17.01.2018 г.; УОАКП *** – от 20.02.2018 г. до 30.04.2019 г.;
УОАКП *** – от 20.02.2018 г.
до 30.04.2019 г. Определен е тримесечен срок за извършване на ревизията,
считано от датата на връчване на заповедта. Цитираната заповед е издадена от Г.
К. – с.д. директор на ТД „Тракийска“, съгласно Заповед № ***/*** г. на директор
на Агенция „Митници“.
Резултатите
от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № BG003000-ЗК8-РД7/26.08.2019 г./л. 63 – л. 120 от т. I/, връчен на 27.08.2019 г. Ревизираното
лице е подало възражение по доклада в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК/л. 60 от т. I/. Изложени са съображения, че ревизията
обхваща период, който е извън сроковете, установени в чл. 109, ал. 1 от ДПК.
Оспорените са констатациите на ревизиращия екип, отнасящи се до разпореждане с
предмета на УОАКП в полза на „***“ ООД, както и въведените в доклада мотиви за
дължим акциз, основани на използваните в парната централа количества горива и
превишаване на заявените разходни норми.
Съставен е
Ревизионен акт/РА/ № BG-003000-РК8-РА8/12.09.2019 г./л.
36 – л. 51 от т. I/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от А. Л. Х. - с.д.
директор на ТД „Тракийска“ и Е. Т. Т. – *** в ТД на Агенция „Митници“, отдел
„Акцизна дейност“, сектор „Проверки и ревизии“ при ТД „Тракийска“. РА е връчен
на 16.09.2019 г./л. 52 от т. I/.
С
ревизионния акт са установени задължения за акциз общ в размер на *** лв. и лихви за просрочие
в размер на ***
лв.
По същество, след
извършената преценка на предоставените от ревизираното лице доказателства и
обяснения, относими към ревизията, резултатите от
извършените насрещни проверки и изисканата информация, сведения и обяснение от
трети лица, извършените справки, ревизиращият екип е приел следното:
В тежест
на „Имерис Минералс ***“ АД
са установени задължения за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т.
21 във вр. с ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните
складове (ЗАДС) - за количества енергийни продукти, които дружеството е
получавало без начисляване и заплащане на акциз, в качеството си па освободен
от акциз краен потребител (OAKП), които той е предоставял за използване на
трето лице „***“ ООД, което лице е без статут на ОАКП. Прието е, че това
представлява разпореждане по смисъла па горната норма. Задълженията са
установени за удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) с № ***: ***
и *** и касаят периода от 01.01.2014 г. до м. 01.2015 г.
На
основание чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС са установени задължения за акциз,
произтичащи от енергийни продукти, ползвани в парна централа, която дейност не
била включена като цел на използване в издаденото на дружеството УОАКП № ***. Задължението е установено за периода от
м. 02 до м. 06.2016 г. На същото основание
- чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС са установени и задължения за акциз за
количествата енергийни продукти, превишаващи представените и декларирани
разходни норми пред митническите органи в производството по издаване на УОАКП №
***. Задълженията са
за периода от 01.05.2018 г. - до 31.05.2018 г. и от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г.
Разгледано
е депозираното възражение против РД, като е прието, че за данъчен период
01.10.2013 г. – 31.12.2013 г. относно УОАКП № *** и УОАКП ***, за описаните констатации на стр. 25,
т.3.1.1 и стр. 44, т. 3.4.1 от РД, касаещи задължения за акциз, които е
следвало да се платят преди 01.01.2014 г., е налице
изтекла давност, респ. същите са погасени по давност на основание чл. 171, ал.
1 от ДОПК.
Изложени
са мотиви, че за периода 2013г. - 2015 г., дейността по добив и преработка на бентонит и зеолит в обектите, за
които на „Имерис Минералс ***“
АД са издадени УОАКП № ***: *** и ***, не е извършвана от дружеството-жалбоподател, а от „***“ ООД
съгласно сключен между тях Договор от 2009 г. За дейностите по договора „Имерис Минералс ***“ АД с
предоставяло на „.***- ***“ ООД гориво без платен акциз, получено от жалбоподателя за целите на горепосочените
УОАКП, поради което е прието, че е налице основание за начисляване на акциз -
чл. 20, ал. 2, т. 21 във вр.
с ал. 1 от ЗАДС.
На
следващо място са изложени съображения, че ревизиращите органи са установили, че
в качеството си на освободен от акциз
краен потребител с УОАКП № ***, ревизираното лице е използвало горива с
код но KН *** за парна централа, които са изписвани
в разходен център W SPS. Получената нара е използвана за достигане па работи
параметри/вискозитет, пламна температура и др./ на горивата, използвани в
процеса на сушене при преработката на бентонитови
глини. В подадено искане за издаване на удостоверение за 0АКП вх. № ***/*** г.
на Митница Свиленград, дружеството е описало целите, за които ще се използват енергийните
продукти, а именно в процеса на сушене при преработката на бентонитовите
глини. В представената към искането технологична схема за производство па бентонитови продукти не е било описано използването на
енергийните продукти в парна централа, съответно не били представени разходни
норми за използваните горива за парната централа. Предвид това и тъй като да
31.12.2015 г. дружеството само е начислявало и заплащало акциз на основание чл.
20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС за количествата котелно гориво, използвани в парната
централа, е установен акциз на посоченото основание за периода от 01.02.2016 г. до 30.06.2016 г.
В РА е
посочено и, че за в подаденото искане за издаване на УОАКП вх. № ***/*** г. на
Митница Пловдив, като задължителен елемент от искането, дружеството е
декларирало разходни норми при производството на продукти от перлит в зависимост от влагата и качеството на входящата
суровина на всеки етап от производствения процес, като разходните норми били
посочени в диапазон от – до. Предоставянето на разходни норми за производството
при подаване на искането за издаване на УОАПК било изискване на чл. 24а, ал. 6,
т. 10 от ЗАДС. В случая „Имерис Минералс ***“ АД не било
уведомило митническите органи за наличието на промяна в обстоятелствата, при
които било издадено удостоверението, поради което следвало да бъде начислен и
заплатен акциз за количествата енергийни продукти, превишаващи представените и
декларирани разходни норми пред митническите органи в производството по издаване
на УОАКП № ***,
именно за периода от 01.05.2018 г. - до 31.05.2018 г. и от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г.
Процесният РА е оспорен в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В
жалбата/л. 29 – л. 32 от т. I/ са въведени доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на ревизионния акт. Изложени са съображения, че „Имерис Минералс ***“ АД не е
преотстъпило или прехвърлило правата си по удостоверенията си за освободен краен
потребител на „***“ ООД, като последното е осъществявало изкопни дейности по
извличане на индустриалните минерали на мината на „Имерис
Минералс ***“ АД съгласно договор между двете
дружества от 24.06.2009 г., в клаузите на който била предвидена възможността
дружеството-жалбоподател да предоставя необходимото за изпълнението гориво.
Безспорно било, че в този случай количествата горива са употребени за минно-добивната дейност на „Имерис
Минералс ***“ АД. Релевирани
са твърдения, че количеството гориво използвано като производствен процес по
преработката на индустриалните материали и по-конкретно за втечняване на
мазута, а не за отопление. Въведени са твърдения, че спазването на разходните
норми не представлявало неспазване на условията по издаденото удостоверение за
освободен от акциз краен потребител, респ. такова условие не се съдържало в
удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Счита, че изискването в
чл. 24а, ал. 6, т. 11 от ЗАДС към искането за издаване на удостоверението да се
прилагат и разходни норми, не правела нормите условия по удостоверението.
С Решение
№ Р-933/32-367761/18.12.2019 г. на директор на Агенция „Митници“/л.12 - л. 20
на т. I/, е потвърден изцяло Ревизионен акт/РА/ № BG-003000-РК8-РА8/12.09.2019 г.,
с който на „Имерис Минералс
***“ АД, ЕИК ***, на основание чл. 20, ал. 2, т. 19 и т. 21 от ЗАДС са
установени задължения за акциз в размер на *** лв. и лихви за просрочие в
размер на *** лв.
За
изясняване на делото са назначени и извършени 2 бр. съдебно технически експертизи.
От заключението на вещото лице Н.Г. - ***/л.
2051 – л. 2060 от том V/ се установява следното: 1. За първото полугодие на 2018 година
е установена 8.83 % средна влажност на суровината, видно от таблицата за „влаги
на входяща суровина за фракциониран перлит за 2018г." (стр. 33 от описа на делото). За
всеки процент изпарена влага в суровината е необходимо да бъде изразходвано
1.84 литра гориво, при което за един тон произведен фракциониран
перлит за периода 03.01.2018г. до 29.05.2018г. при
установената средна влажност на суровината 8.83% за първото полугодие на 2018г.
са били необходими 16.25 литра гориво за тяхното изпарение. Произведеното
количество фракциониран перлит
за посочения период е 1295т. Необходимото количество гориво за производството
на 1295т фракциониран перлит
при установената средна влажност на суровината 8.83% за периода 03.01.2018 г.
до 29.05.2018 г. е било 21040.12 литра. Разходната норма за периода
03.01.2018-29.5.2018г. при установената средна влажност 8.83% е 16.25 л/т; 2. Установената влажност на суровината
за първото полугодие на 2018г. е 45.67%, видно от приложената таблица за „Влаги
на шихта за керамоперлитови
изделия 2018г“. За всеки процент изпарена влага в суровината за производството
на керамоперлитови изделия е необходимо да бъдат
изразходвани 2.31 литра гориво, при което за един кубически метър със средна
влага на суровината 45.67% са необходими 105.50 литра гориво. Произведеното
количество керамоперлитови продукти за посочения
период е 897.98мЗ. Количеството гориво необходимо за производството им, при
установена средна влажност на суровината за първото полугодие на 2018г. 45.67%,
е било 94734.82 литра. Разходната норма за производството на 1 кубичен метър керамоперлитови изделия за периода 05.01.2018-31.5.2018г.
при средната установена влажност 45.67% за първото полугодие на 2018г. е 105.50
л/т; 3. За второто полугодие на 2018
година е установена 8.0% средна влажност на суровината, видно от таблицата за
„Влаги на входяща суровина за фракциониран перлит за 2018г.“ (стр. 33 от описа на делото). За всеки
процент изпарена влага в суровината е установено, че е необходимо да бъде
изразходвано 1.84 литра гориво. За 1 тон произведен фракциониран
перлит от суровина с 8.0% средна установена влага за
периода, са били необходими 14.72 литра гориво за изпарението им. Произведеното
количество фракциониран перлит
за периода 13.06.2018г. до 19.12.2018Г. е 1770 тона. Необходимото количество
гориво за производството на 1770т фракциониран перлит при установената 8.0% средна влажност на суровината
за второто полугодие е било 26054.40 литра. Разходната норма за периода
13.06.2018г.- 19.12.2018г. при установената 8.0 % средна влажност е 14.72 л/т; 4. Фабриката за производство на бентонитови глини е проектирана да използва тежки горива
(мазут) в процеса на сушене на суровините. Складът за съхранение на мазута е на
отстояние от 100 до 300 метра от сушилните барабани
по изисквания на службите за пожарна безопасност. Мазутът (тежките горива) са
продукти, които изискват определена температура (60-80 °C) за да могат да бъдат
транспортирани с помпи до съответните сушилни барабани за изгаряне. От друга
страна технологично е нужно да се поддържа тази температура, за да се впръска
горивото в огнището и да изгаря. В този смисъл отговорът е „ДА” - използването
на мазут е необходимо за производството на пара и за неговото втечняване за
пренасяне и изгаряне. За процесният период парна
централа се използвала единствено за производство на пара за втечняването на
мазута, необходим за пренос на мазута и изгарянето в сушилните барабани и не се
е използвал за отопление. От 15.01.2014 година отоплението на производствените
помещения във фабриката за бентонит се осъществявала
изцяло с природен газ. Като за целта дружеството е инвестирало в изграждане на
2 броя котелни инсталации за отопление с газ, които нямат връзка с парна
централа; 5. Технологичният процес
по втечняване на горивото (мазута) включвал подгряването му чрез пара.
Подгряването (затоплянето и втечняването) на мазута се е осъществявало чрез пароспътник от пара, произведена в парна централа във
фабриката за бентонит. Фабриката за бентонит била проектирана и изградена така, че сушенето да осъществява
с мазутни горелки; 6. За периода от 01.02.2016 г. до 30.06.2016 г. е използвано 43040
кг. котелно гориво за затопляне и втечняване на горивото (мазута). Данните са
извлечени от стр. 1014 до 1028 по описа на делото срещу думите „тип документ -
искане“.
Представено
е заключение и по поставените допълнителни задачи, видно от което: 1. Основните фактори, които оказват
влияние върху влажността на суровината „лочен перлит“,
добита в находище „***“ са естествената влажност в самото находище на
природният перлит при добив; климатичните условия -
интензитет и продължителност на валежите и температурата на околната среда при
добива, транспортирането на суровината от рудника до фабриката и след
депонирането на „ломения перлит“ на рудника и
фабриката. Месечната сума на валежите за района на *** през 2018 г. е с 32% над
годишната норма на валежите, видно от Приложение 1, Таблица 1 (стр. 1964 от
описа); 2. Съгласно технологично
приетите стандарти в бранша съхранението на суровината т.нар. „ломен перлит“ се осъществявало на открити площадки в рудника за
добиването му и във фабриката за преработка. Съхраняването на открито се налагало
предвид големите обеми на суровината „ломен перлит“ и
не оказва влияние на качеството на суровината. До осъществяването на операцията
„Сушене“ при производството на фракциониран перлит влажността се влияела от атмосферните условия.
Суровината „ломен перлит" нямала срок на
съхранение след изтичането, на който да губи свойствата си. Перлитът
запазвал качествата си практически без ограничения във времето; 3. Влажността на суровината „ломен перлит“ е била измервана непосредствено преди процеса
„Сушене“ при производството на фракциониран перлит, според фирмената Работна инструкция R 08.04.75. Стойностите на измерванията се
вписвал в журнал, който се съхранявал във фабриката за преработка на перлит. Измерването и отчитането на влагата се извършвали
по стандартен метод съответстващ на световните стандарти и утвърден във
фирмената „Интегрирана система за управление на качеството“ ISO 9001:2015, Работна инструкция R 08.04.21-1; 4. Фракционираният перлит
не се подлагал производствената операция „сушене“; 5. Операцията „Сушене“ била част от технологичния процес при
производството на керамоперлитови продукти.
„Сушенето“ е било през целия период от 05.04.2018 г. до 31.05.2018 г., според
технологичния режим; 6. Факторите,
които оказвали влияние върху разхода на гориво за производствената манипулация
„Сушене“ при производството на фракциониран перлит били влагата на суровината и температурата на
околната среда. Възможно е типа на горелките да влияе върху разхода на гориво.
При ремонтни работи през годините са се подменяли горелки, но се е запазвал
типа им. Използвали се горелки „Метеор 120", „Метеор 42“, „Метеор 16"
и „Метеор 8“. Горелките били автоматични и заводски настроени за осъществяване
на горивния процес и се явявали константен фактор в процеса на производство. Квалификацията
на работника не оказвала влияние. Не се изисквала специфична квалификация за
следене на режима на сушене. Режимът на работата на горелките се следял
автоматично от квалифицирани лица - енергетик или електротехник от фабриката.
Температурата на околната среда и влажността на въздуха оказвали съществено
влияние при процеса на сушене и разхода на гориво; 7. Въведен бил журнал в дружеството за отчитане влажността на
суровината и се съхранявал в отдела по качеството във фабриката за преработка
на перлит. Дейността била видима от приложените към
делото таблици за влажността на суровините.
От
заключението на вещото лице С.Г. – ***/л.
2043 – л. 2046 от том V / , се
установява, че: 1. Средната сума на
валежите или климатичната норма е еднаква за годините 2016 г., 2017 г. и 2018
г. и тя е 705 л/кв.м средна годишна сума на валежа. Средната, месечна, сезонна
и годишна сума на валежите (мм) са направени на база периода 1931 г. — 1985 г.
За определяне на климатичната норма е избран 55-годишен период с цел да се
получат по-стабилни средни данни и за да има по-голям брой станции за основния
период. За района на *** данните за климатичната норма са взети от валежомерна станция ***, която е представителна за района,
намираща се на не повече от 5км. по пряка линия; 2 . На поставените въпроси: Каква е месечната сума на валежите за
2016 г., 2017 г. и 2018 г. за района на *** и налице ли са отклонения от климатичната
норма за всеки един период /месец/ и какво е отклонението в проценти? и Може ли
да се обоснове категоричен извод, че средногодишните валежи за 2018 г. за
района на ***, ***
са се различавали съществено и необичайно спрямо средногодишните валежи за
района през 2016 г. и 2017 г., вещото лице е изготвило отговор в табличен вид,
като изрично е отразило, че на база изложената таблична информация се вижда, че
средно годишната сума на падналите валежи за 2018 г. се различава с 3% по-малко
спрямо предходната 2017 г. и 31% повече спрямо падналите валежи за 2016 г.; 3. За изследване режима на валежите са
използвани данни от над 300 станции, разположени в различни райони на страната.
Основният период, за който са изчислени е 1931 г. – 1985 г. Годишната
климатична норма се определя като се вземе количеството паднал валеж за целия
период на разглеждане и се раздели на боря на годините влизащи в периода.
Методът за определянето на годишната норма на валежите е един и същ за всички
райони на България.
Видно от
показанията на разпитания свидетел А. Г., ломеният перлит,
добит от рудното тяло или от рудника, който е находище в *** – „***”, след
добив се съхранява на атмосферни условия отвън, пред цеха за фрукциониране, на тъй наречено „депо” или „хауда”, както го наричали. Добива се извършвал един път
годишно, през летния период. Добивали 5 000 тона и този тонаж се складирал
отвън, на куп, на депо, на метеорологични условия. Винаги се добивало лятото до
следващото лято. Един път се извършвал добив - през лятото, за производство
през съответните зимни месеци на следващата година. В дружеството се поддържал журнал,
в който попълвали отчетените влаги за съответния месец и съответния ден. С
подписа си свидетелят гарантирал истинността на документите. Уточнява, че там,
където за съответния ден от месеца и годината, липсва отбелязване означавало,
че цехът не е работил и не е отчитана съответната влага в суровината. *** в сектор „Качество и контрол” към фабриката вземал суровина
непосредствено преди процеса на сушене. Залагал пробата, минимум 4 часа, до
постоянно тегло, отчитала се отнетата влага и се записвала в ежедневен журнал
за влага на входяща суровина за фракциониран перлит.
При така установената
по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената проверка за
законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба
е допустима и подадена в законоустановения срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява
частично основателна.
Съгласно
чл. 104, ал. 1 от закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/, за извършване
на проверките и за производствата, по установяване, обезпечаване и събиране на
задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс,
доколкото не е предвидено друго в този закон. Митническите органи имат
правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121 и чл. 153, ал. 5
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - и на публични изпълнители.
Митническите служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“,
имат компетентност по смисъла на чл. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс на територията на страната. Алинея 2 на разпоредбата предвижда, че За
целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в
§ 1, т. 25, буква "в" от допълнителните разпоредби на Закона за
митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция
за приходите, директорът на Агенция „Митници“ има правомощията на изпълнителен
директор на Националната агенция за приходите, а директорите на териториалните
дирекции на Агенция „Митници“ имат правомощията на директори на териториални
дирекции в Националната агенция за приходите.
По силата
на чл. 104, ал. 3 от ЗАДС, правомощията по чл. 112, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс се упражняват от директора на компетентната териториална
дирекция или от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени
от тях лица. В случаите на чл. 114, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, когато правомощията по чл. 112, ал. 2 от същия кодекс се упражняват от оправомощени от директора на Агенция „Митници“ лица, мотивираното
предложение се изготвя от органа, възложил ревизията.
Оспореният
ревизионен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в
съответствие с разпоредбите на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК във вр. с чл. 104 от ЗАДС. Ревизията е възложена
със Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № BG-003000-РК8-Р2/08.05.2019 г., издадена от Г. К. Г.
в качеството му на С.Д. директор на ТД „Тракийска“ в АМ, изпълняващ длъжността
в съответствие със Заповед № ***/*** г. на директора на Агенция „Митници“/л. 2136, т. V/. Процесният РА е издаден от А. Л. Х. – П., изпълняваща
длъжността директор на ТД „Тракийска“ в АМ съгласно Заповед № ***/*** г. “/л. 2137, т. V/, на заместник директор на Агенция „Митници“, надлежно оправомощен със Заповед № ***/*** г./л. 2135, т. V/. В този смисъл,
съдът приема, че към релевантния период посочените лица са разполагали с
териториална и материална компетентност да издадат процесните
актове. Съдът не споделя доводите на пълномощника на жалбоподателя, че в случая
не била изпълнена процедурата по чл. 6, т. 6 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници“. Представените и приети по делото 2бр. Докладни
записки/л. 2152 – л.2153, т. V/, съдържат резолюция „ДА“ и съответния
подпис, поради което съдът счита, че същите са годно доказателство за
изпълнение на изискването на чл. 6, т. 6 от УП на АМ.
Ревизионният
акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. РА е издаден в
изискуемата форма, съгласно чл. 120 от ДОПК и съдържа фактическите и правните
основания за постановяването му. В приложения като неразделна част от РА
ревизионен доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на
ревизиращия екип. В този смисъл, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган и в съответствие с изискването за форма, респ. не са налице
основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
По делото
не е спорно, че „Имерис Минералс
***“ АД, ЕИК *** е правоприемник на „Ес енд Би Индастриъл
Минералс“ АД, като на дружеството са били издадени удостоверения за освободен от акциз краен
потребител/УОАКП/, както следва: УОАКП ***; УОАКП ***; УОАКП ***; УОАКП ***; УОАКП ***; УОАКП ***; УОАКП ***; УОАКП *** и УОАКП ***.
С процесния РА са установени следните задължения за акциз,
както следва: 1. Задължения на
основание чл. 20, ал. 2, т. 21 във вр. с ал. 1 от
ЗАДС по УОАКП № ***;
УОАКП
№ *** и УОАКП № ***, за периода от 01.01.2014 г. до м.
01.2015 г. Задължението касае количества енергийни продукти, които дружеството
е получавало без начисляване и заплащане на акциз в качеството си на освободен
от акциз краен потребител (ОАКП), които то е предоставило за ползване на трето
лице „*** ***“ ООД, последното без статут на ОАКП; 2. Задължения на основание чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС, отнасящи
се до енергийни продукти, използвани в парна централа, която дейност не е била
включена като цел на използване в издаденото на дружеството УОАКП № ***, установени за периода от м.02 2016 г. до
м.06.2016 г.; 3. Задължения на
основание чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС, касаещи количества енергийни продукти,
които превишават представените и декларирани разходни норми пред митническите
органи в производството по издаване на УОАКП № ***. Задължението е за периода от 01.05.2018
г. до 31.05.2018 г. и от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г.
По т.1:
По делото не са спорни
следните обстоятелства: В полза на „Ес ен Би Идъстриъл Минералс“ АД е издадено
УОАКП № ***/*** г./л. 1639, т. IV/, съгласно
което дружеството ще използва енергийни продукти-газьол маркиран и тежко
гориво, в дейности по преработка на зеолит в обект
„Фабрика за преработка на зеолит“
имот № ***, намиращ се в землището на ***. Действието на УОКП е
прекратено с Решение № ***/***
г. – л.1984, т. V. На „Ес ен Би Идъстриъл
Минералс“ АД е издадено
УОАКП № ***/*** г./л. 1636, т. IV/, съгласно
което дружеството ще използва енергийни продукти-газьол маркиран, тежко гориво
и котелно гориво, в дейности по преработка на бентонитови
глини в обект „***“, поземлен имот № ***, ***. Действието на УОКП е прекратено с
Решение № ***/*** г. – л.1986,
т. V. В полза на „Ес ен
Би Идъстриъл Минералс“ АД е издадено и УОАКП № ***/*** г./л.
1634, т. IV/, съгласно което дружеството ще получава
и използва енергиен продукт-газьол маркиран, в дейност по преработка на бентонитови глини, с местонахождение на обекта, където ще
се получават и използват енергийните продукти – ***, имот с № ***, ЕККАТЕ ***. Добивът на бентонитови глини се е извършвал в находище „***”, а на зсолит - в участък „***“, ***, за срок oт 35 години,
съгласно предоставена концесия та добив на подземни богатства /на основание чл.
2 ал I от Закона за подземните богатства/ с концесионен договор от 13.08.1998
г., подписан на 12.05.1999 г., съгласно Решение № 174/ 06.04.1999 г. на
Министерски съвет. Действието на УОКП е прекратено с Решение № ***/*** г. – л. 1990, т. V.
Между „Ес енд Би Индастриъл Минералс“ АД и „***“
ООД е сключен договор от 24.06.2009 г./л.
151 – л. 166, т. II/ , съгласно преамбюла на който „Имерис
Минсралс ***“ АД като „възложител“, притежаващ лиценз за извършване на минна дейност,
предоставя на „******“ ООД извършването на дейности, свързани е експлоатацията
на кариерите за бентонит/зеолиз/перлит и със захранването на заводите, както и всички други
спомагателни дейности свързани е операции за достъп и изграждане на вътрешно
кариерни пътища, подготовка на площадките за геоложко проучване, поддръжка,
ремонтни дейности и рекултивационни дейности в мините
като ползва свой персонал, оборудване и материали, необходими за компетентното
извършване па работата.
В т. 1.4 на договора е
посочено, че част от оборудването на възложителя ще предоставено на изпълнителя
за период от 5 г. по условията за договор за наем, а съгласно т. 7.1.3 б.„ж“ възложителят
е поел задължението да осигурява необходимото за изпълнението на договора
гориво за своя сметка, описани в т. 5.
Договорът е сключен със срок
на действие 5 г., като с Анекс № 1/24.06.2009 г./л. 180, т. II/, срокът на
договора е удължен с 1 година и 6 месеца – до 31.12.2016 г.
В конкретния случай, видно
от представените в хода на ревизионното производство доказателства,
количествата, изписвани в отчетността на „Имерис Минералс ***“ АД с искане за отпускане на материали, инструменти
и резервни части и изписвани в разходни центрове RAW_TR, В15, В11, В12, B21 и В18, съответстват на
количествата по приемо-предавателни протоколи за
зареждане на дизелово гориво без платен акциз. Фактурите за извършените услуги
от „***” ООД са отразявани в счетоводната отчетност на „Имерис
Минералс ***“ АД по дебита на с/ка
602/67 - Услуги, свързани с добива и кредита на с/ка
401/10 - Доставчици в лева. Натрупаните разходи по с/ка
602/67 са отнасяни по с/ка 611/30 - Ссб. Разх. центр.
Без спом. д-ст. Разходите са отчитани по разходни
центрове, както следва: BZ 26, В31,
B21, В15, В11, В12 и RAWTR.
От представените приемо-предавателни протоколи, се установяват количества дизелово гориво, с които са
зареждани машини: Chain front loader Fiat Hitachi FL-175 c ниl. номер *** и Front loader TO 18 В c инв.
номер ***. Количествата по
месеци, c които е зареждана
машина Chain front loader Fiat Hitachi FL-175 c hub. номер ***. съответстват па количествата, изписвани от
отчетността на „Имерис Минералс
***“ АД по УОАКП с ***
- в разходен център В21, а за машина Front
loader TO 18 В с инв. номер ***, с количествата, изписвани по удостоверение с УОАКП *** в разходен център BZ 21 и за УОАКП ***- в разходен център RAW_TR, B15; ВИ11; B 12; B21 и В18.
По делото не е спорно, че за
периода 2013 г. – 2015 г., дейностите, свързани с експлоатацията на кариери за бентонит, перлит и зеолит, респ. в обектите, за които на „Ес енд Би Индастриъл Минералс“ АД са
издадени горепосочените УОАКП, са извършвани от „*** ***“ ООД, което е
осъществявало дейностите във връзка с изпълнението на договора по между им, с
машини, собственост на възложителя, съгласно сключения договор за наем от
24.06.2009 г./л. 182, т. I/, 2бр. машини, собственост на „*** ***“ и 1бр.
багер, нает от трето „***“ АД. Използваните горива за дейността са предоставяни
от „Ес енд Би Индастриъл Минералс“
АД, за което са съставяни приемо-предавателни
протоколи/л. 258 – л. 677, т. II/. Зареждането на машините се е осъществявало в присъствието на
представител на „Имерис Минералс
***“ АД, чрез чипове и карти, предоставяни за всяка конкретна машина. За
посочените обстоятелства не се спори между страните по делото и същите се
установяват от приетите по делото договори между „Ес енд Би Индастриъл
Минералс“ АД и „*** ***“ ООД, Протокол за извършена
насрещна проверка № BG002000-BG003000-PK-ПП10/11.03.2019 г., Писмени обяснения от 12.02.2019 г.,
предоставени във връзка с искане за предоставяне на документи и писмени
обяснения № BG002000-BG003000-PK24-ИДП9/01.02.2019 г., фактури и приемо-предавателни
протоколи, всичките обособени в том II на настоящето дело.
В заключение, с РА са
начислени акциз и лихва, както следва: по УОАКП № ***/*** г., фабрика за преработка на зеолит – имот № *** в землището на *** – акциз в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв., общо в размер на *** лв. Задължението е установено за периода
01.01.2014 г. – м.12.2014 г.; по УОАКП № ***/*** г., *** – поземлен имот *** по КК на *** – акциз в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв., общо в размер на *** лв. Задължението е установено за периода
от 01.05.2014 г. до м.01.2015 г., включително; по УОАКП № ***/*** г., *** – поземлен имот *** ***, имот с номер ***, ЕКАТЕ *** – акциз в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв., общо в размер на *** лв. Задължението е установено за периода
от м.01.2014 г. до м.01.2015 г., включително.
Спорът в конкретния случай се свежда до
това, след като „Ес енд Би Индастриъл Минералс“ АД/„Имерис Минералс България“ АД, е предоставил на „***“ ООД енергийни
продукти-горива, които АД е получило без акциз в качеството си на ОАКП, налице
ли хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС, респ. представлява ли това
предоставяне на горива разпореждане по смисъла на цитираната разпоредба.
По силата на чл. 20, ал. 1
от ЗАДС, задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване
на акцизните стоки за потребление, а съгласно чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС,
освобождаване за потребление е, производството, държането или разпореждането на
акцизни стоки, за които е установено, че не е заплатен акциз или акцизът е
заплатен частично.
Процесните УОАКП са издадени на „Ес енд Би Индастриъл Минералс“ АД/„Имерис Минералс България“ АД за
енергийни продукти, използвани в минералогични процеси – чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗАДС. Разпоредбата на чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС предвижда, че освобождаването от
облагане с акциз по чл. 22, ал. 2, както и освобождаването от облагане с акциз
на енергийните продукти по чл. 24, ал. 2, т. 1 - 5 се прилага само за лице, на
което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
Съгласно на чл. 24д, ал. 1
от ЗАДС, въз основа на издаденото удостоверение, освободеният от акциз краен
потребител има право да получава енергийни продукти, освободени от облагане с
акциз, в посочения в удостоверението обект, където ще се получават, разтоварват
и използват енергийните продукти, като в съответствие с на алинея 2 на същата
разпоредба освободеният от акциз краен потребител може да използва получените
енергийни продукти само за целите, посочени в издаденото удостоверение.
По аргумент от
горепосочените норми, съдът приема, че получените енергийни продукти,
освободени от акциз, следва да се използват единствено от лицето, на което е
издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител/УОАКП/; за
дейностите, които са включени в УОАКП и в обектите, посочени в УОАКП.
В оспорения РА изрично е
посочено/стр.5/33 – л. 38 от т. I делото/:“Ес енд Би Индастриъл
Минералс“ АД/„Имерис Минералс България“ АД, се е разпоредило с акцизна стока, за
която не е заплатен акциз, в нарушение на закона, като е предоставило
полученото гориво с код по КН *** с приемо-предавателни
протоколи за зареждане на гориво без акциз на „***“ ООД, за което възниква
задължение за заплащане на акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС.“
В ЗАДС не се съдържа легална
дефиниция за „разпореждане на акцизни стоки“ по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 21
от нормативния акт. В тази връзка, според настоящия съдебен състав, за да бъде
осъществена хипотезата на разпореждане с акцизна стока, съгласно цитираната
норма, то следва да е налице промяна на фактическата власт върху получените
енергийни продукти, освободени от акциз. Такава промяна ще е налице, както в
случаите на действия по преотстъпване или предоставяне на продуктите от страна
на ОАКП, така и при прехвърлянето на собствеността върху тях, чрез сключването
на формална правна сделка. В конкретния случай е безспорно, че описаните в РА и РД по количество и приемо-предавателни протоколи горива с код по КН ***, са
предоставени от „Ес енд Би Индастриъл Минералс“ АД/„Имерис Минералс България“ АД на „***“ ООД, чрез зареждане на
наетата от последното минно-добивна техника по
договор за наем на техника от 24.06.2009 г./л.
182, т. II/, изменен с Анекси с №1/13.06.2012 г.; № 2/13.06.2012 г. и № 3/30.06.2013 г. С това действие на
практика се отстъпва фактическата власт върху горивото на „***“ ООД, тъй като
посоченото дружество е държател на превозните средства, в чиито резервоари се е
поставяло горивото за процесния период, по силата на
сключения договор за наем на минно-добивна техника. На
следващо място, „***“ ООД, което няма качествата на освободен от акциз краен
потребител, е използвало получените енергийни продукти за изпълнение на
договорни задължения, при което доставката на горивата от страна на възложителя
„Ес енд Би Индастриъл Минералс“
АД/„Имерис Минералс
България“ АД, пряко влияе върху договорената между двете дружества цена за
извършената дейност по договор от 24.06.2009 г. – арг.
чл. 5.Б от договора.
По изложените съображения,
съдът намира, че РА, в частта му, с която на „Имерис Минералс ***“ АД, са начислени акциз и лихва: по УОАКП № ***/*** г., фабрика за преработка на зеолит – имот № *** в землището на *** – акциз в размер на ***
лв. и лихва в размер на *** лв., общо в размер на *** лв., за периода 01.01.2014 г. – м.12.2014 г.; по УОАКП № ***/*** г., *** – поземлен имот *** по КК на ***
– акциз в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв., общо в размер на ***
лв., за периода от 01.05.2014 г. до м.01.2015 г., включително и по УОАКП № ***/*** г., *** – поземлен имот *** ***, имот
с номер ***, ЕКАТЕ *** – акциз в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв.,
общо в размер на *** лв., за периода от м.01.2014 г. до м.01.2015 г., е
законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон – чл. 20, ал.
2, т. 21 от ЗАДС.
Не са налице и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
поради което според съда ревизионният акт в тази му част е издаден при липса на
основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
По т. 2
С РА са установени
задължения за акциз и лихва на основание чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС,
произтичащи от гориво използвано в парна централа по УОАКП № ***/*** г. в размер на *** лв., от които
акциз в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв. От фактическа страна са
изложени доводи, че в подаденото искане за издаване на УОАКП вх. ***/*** г. на
Митница Свиленград дружеството е описало целите, за които ще се ползват
енергийните продукти, а именно: в процеса за сушене при преработката на бентонитовите глини. В представената към искането
технологична схема не било описано използването на енергийните продукти в парна
централа и не били представени разходни норми за използваните горива за парната
централа. Посочено е, че в Протокол за извършена проверка № 2040/04.09.2015 г.
по описа на Митница Свиленград, във връзка с подаденото искане за издаване на
удостоверение е констатирано наличие на парна централа в обекта, като било
описано, че в парната централа се използват енергийните продукти за подгряване
на горивото – част от технологичния процес, свързан с транспортирането и
изгарянето му. Констатирано било, че използваните количества се отчитали за
цели, различни от удостоверението, а следвало енергийните продукти да се
използват само в процесите на сушене на бентонитовите
глини в сушилни барабани. Акцентирано е върху обстоятелството, че до 31.12.2015
г. дружеството само е начислявало и заплащало акциз. Прието е, че дружеството
не е уведомило митническите органи и съответно не е поискало включването на
парната централа в обхвата на издаденото УОАКП № ***, поради което и декларирайки през 2016 г.
използваните количества гориво за парната централа като използвани за целите на
удостоверението, в конкретния случай е налице основанието по чл. 20, ал. 2, т.
19 от ЗАДС. Предвид това е установено задължение за заплащане на акциз на
посоченото основание за периода от 01.02.2016 г. до 30.06.2016 г.
Съдът намира, че оспорения
РА в тази му част се явява незаконосъобразен като издаден в противоречие с
материалния закон – отменително основание по чл. 146,
т. 4 от АПК. Съображенията за това са следните:
Видно от УОАКП № ***/*** г./л. 1630, т. IV
от делото/, същото е
издадено на „Имерис Минералс
***“ АД за енергийни продукти с код по КН, като
релевантен за процеса е енергиен продукт с код по КН ***. Като цели, за които
ще се използва удостоверението е посочено: „Освобождаване
от облагане с акциз енергийни продукти, използвани в минералогични процеси –
при производство на продукти от други нерудни минерали. Само за процеса на
сушене при преработка на бентонитовите глини.“ Обекта,
в който ще се получават и използват енергийните продукти е ***, поземлени имоти
№ *** и № ***. Действието на УОКП е прекратено с Решение № 07/04.01.2018 г. – л. 1993, т. V.
По делото не е спорно, че за
периода от 01.02.2016 г. до 30.06.2016 г. „Имерис Минералс ***“ АД е подавало изискуемите рекапитулативни
декларации за получените и използвани енергийни продукти, за който периода е
посочило използвано гориво с код по КН *** в разходен център W_SPS-за парна централа. Общо използваното гориво
за периода е 43 040 кг.
В административната преписка
са налични два броя Обяснителни записки на служителите на дружеството/л. 683 и л. 684 , т. III/, в които са предоставяне обяснения за обстоятелства,
относими към горепосочения енергиен продукт: В
първата записка/изготвена от Г.П./ е посочено е, че гориво под код ***-котелно
гориво с код по КН ***, изписвано за разходен център W_SPS до 2015 г. включително, е ползвано за
производствени цели и за отопление и поради невъзможност за разделянето им е
заплащане акциз. От 2016 г. горивото не е използвано за отопление, а единствено
за производствени цели – в процеса на сушене при преработката на бентонитовите глини. Във втората записка/която не съдържа
данни за издателя й, но в РД – стр.21/115, е обсъдена като съставена от А. Б.-ръководител
производствени дейности и процеси/ се предоставени данни за технологичния
процес, свързан с използване на парна централа в процеса на преработка на бентонит. Посочено, че за използване на котелно гориво,
тежко гориво и други видове вискозни при ниски температури горива е необходимо
същите да се доведат до състояние, при което е възможно тяхното транспортиране
и изгаряне, който процес се осъществява чрез безконтактно повишаване на
температурата при използване на пара. При изграждането на технологичните линии
и дизайна на процесите не е предвиден друг начин на достигане на работни
параметри на посочените горива, освен при използване на пара. Производството на
пара за тези технологични нужди се осъществява в т.н. парна централа или по
счетоводни документи W_SPS. Описан е технологичния процес – 1. Първоначално се изгаря
горивото в котел ПКМ 4; 2. Нагряване на предварително омекотена вода до
необходимата температура; 3. Подаване на получената пара чрез отръбяване на пароспътници по
цялата преносна мрежа за съответното гориво, както и топлообменници
за съответните използвани съдове за съхранение и подготовка на горивото за
технологичния процес на изгаряне; 4. Съответно с мрежа от кондензни
гърнета и отръбяване, полученият кондензат
се връща в парна централа за включване в рециркулационен
цикъл.
От заключението на вещото
лице Н.Г. по извършената в съдебно техническа експертиза/т. 4 и т. 5/, се установява,
че: т. 4. Фабриката за производство на бентонитови
глини е била проектирана да използва тежки горива (мазут) в процеса на сушене
на суровините. Складът за съхранение на мазута е на отстояние
от 100 до 300 метра от сушилните барабани по изисквания на службите за пожарна
безопасност. Мазутът (тежките горива) са продукти, които изискват определена температура
(60-80 °C) за да могат да бъдат транспортирани с помпи до съответните сушилни
барабани за изгаряне. Налице е технологична е нужда да се поддържа тази
температура, за да се впръска горивото в огнището и да изгаря. Използването на
мазут е необходимо за производството на пара и за неговото втечняване за
пренасяне и изгаряне. За процесният период парната
централа се използва единствено за производство на пара за втечняването на
мазута, необходим за пренос на мазута и изгарянето в сушилните барабани и не се
е използвал за отопление. От 15.01.2014 година отоплението на производствените
помещения във фабрика „Бентонит“ се осъществявало изцяло с природен газ. Като
за целта дружеството е инвестирало в изграждане на 2 броя котелни инсталации за
отопление с газ, които нямат връзка с парна централа; 5. Технологичният процес по втечняване на горивото (мазута) включвал
подгряването му чрез пара. Подгряването (затоплянето и втечняването) на мазута
се е осъществявало чрез пароспътник от пара,
произведена в парна централа във фабриката за бентонит.
Фабриката за бентонит била проектирана и изградена
така, че сушенето да става с мазутни горелки.
В съдебно заседание, в
отговор на зададените му въпроси, вещото лице допълнително сочи, че сушилните
процеси във фабриката за бентонит са се изпълнявали с
горивен агент – мазут, или течно гориво. Уточнява, че мазутът е гъст и не можел
да се пренася по разни тръбопроводи или горелки, поради което, за да се получи
това, се изисква подгряването му и се използвала парна централа, т. нар. „парен
спътник”. Парният спътник представлявал успоредна тръба, на тази, по която се
пренася мазутът и до нея се движела тази с парата, която подгрявала този мазут,
от мястото на мазутното стопанство (цистерната) до
цеха, където се намирали горелките, като в единия цех имало 6 барабана, а в
другият цех 2 барабана и до всеки един отивал такъв парен спътник, който
подгрявал и мазута се пръскал в горелките на сушилните барабани, и се
осъществявал процеса „сушене”. Не било възможно да се осъществи процесът „сушене”,
без да се подгрее мазута.
При тези данни съдът намира
за безспорно по делото, че за процесния период в
процеса на сушене при преработката на бентонитовите
глини във фабриката „Имерис Минералс
***“ АД, намираща се в ***, са се използвали мазутни
горелки, като за преноса на мазута от мястото на съхранението му в резервоари
до съответната горелка е технологично необходимо същият да се подгрее до
определена температура, описана по-горе, за което се е използвала пара от
намиращата се в дружеството парна централа. С други думи, използваното и
отчетено гориво с код по КН *** в
разходен център W_SPS-за
парна централа, за периода от 01.02.2016 г. до 30.06.2016 г. - общо
използваното гориво за периода 43 040 кг., е било необходимо и използвано
за осъществяваната дейност в процеса на сушене при преработка на бентонитовите глини. По делото няма нито едно
доказателство, от което да се изведе извода, че за посочения период процесното гориво е използвано за различни цели,
включително и за отопление. В този смисъл доводите, изложени в РД и РА, че до
31.12.2015 г. дружеството само е начислявало и заплащало акциз за използваното
гориво в парната централа, са ирелевантни за
наличието на хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС. За наличието на основанието
за начислявана на акциз съгласно посочената разпоредба е от значение единствено
дали съответния енергиен продукт е използван от освободения от акциз краен
потребител за цели, различни от тези по удостоверението. В конкретния случай,
за настоящия състав е несъмнено, че отчетено
гориво с код по КН *** в разходен център W_SPS-за парна централа, за периода от
01.02.2016 г. до 30.06.2016 г. е използвано в съответствие с целите, посочени в
УОАКП № ***/*** г., а именно:
„Освобождаване от облагане с акциз
енергийни продукти, използвани в минералогични процеси – при производство на
продукти от други нерудни минерали. Само за процеса на сушене при преработка на
бентонитовите глини.“ Съдът не споделя изложените мотиви в РА, че,
за да ползва енергийния продукт в съответствие с издаденото УОАКП, дружеството
изрично е следвало да поиска включване на горивото, използвано в парната
централа, в обхвата на УОАКП № ***. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 4, т. 37, б. „а“ от ЗАДС,
в действащата към процесния период редакция на
нормата/изм. ДВ, бр.
92 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, гласи: „„Енергиен продукт за отопление“ е продукт, участващ в процес, свързан
с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна
среда. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни
продукти се изгарят и получената топлина се използва, с изключение: а) за цели,
различни от тези по т. 10 и 33а“. От това следва, че при действието на
посочената норма/променена с изм. ДВ, бр. 58 от 26.07.2016 – или след поцесния период/, независимо дали енергийният продукт е
използван за целите на минералогичен процес, то след като продуктът участва в процес, свързан с отделянето на
топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда, то същият е
енергиен продукт за отопление по смисъла на закона.
Отново следва да се посочи,
че подгряването на мазута, който ползват горелките, с които се сушат бентонитовите глини, е част от осъществяването на процеса
„сушене при преработката на бентонитовите глини“.
Това обстоятелство се потвърждава изцяло от заключението на вещото лице Г.,
което съдът приема като обективно и компетентно. Настоящият състав не намира
основания да се усъмни в безпристрастността на вещото лице, като изложените в
тази връзка доводи в писмената защита на пълномощника на ответника/л. 2100, т. V - стр. 9 от п.з./, че вещото лице е било служител на
жалбоподателя за периода от 1978 до 1989 г., са неоснователни. Вещото лице, по
негови данни, е работил в държавно предприятие „Бентонит“ през посочения
период, което предприятие като субект на права и задължения, организационна
форма и собственост, е различно от жалбоподателя в настоящето производство - „Имерис Минералс ***“ АД, а и се
касае за период от преди повече от 30 години. Следва да се отбележи, че
процесът на подгряване на мазута с цел транспорт по тръбопроводите и
разположението на прокарани успоредно парапроводи, е
описан и в специализирана литература/напр.„Промишлена
топлотехника“ и „Топлотехника“ – пр. незаверени копия от извлечения от същите
към кор. на т.V/.
Предвид горното, съдът
намира, че в случая не е доказано основание за приложение на чл. 20, ал. 2, т.
19 ЗАДС, тъй като не е установено потреблението на енергийни продукти гориво с
код по КН *** в разходен център W_SPS-за парна централа, за периода от 01.02.2016 г. до 30.06.2016 г.,
от дружеството в качеството му на освободен от акциз краен потребител, да е за
цели, различни от посочените в УОАКП № ***/*** г., поради което РА в тази му част
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
По т. 3.
С РА са установени
задължения за акциз и лихва на основание чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС, произтичащи
от гориво с код по КН *** и код по КН ***, използвано в обект „***“ – поземлени имоти
ПИ *** и част от ПИ *** *** по УОАКП № ***/*** г. в размер на *** лв., от които
акциз в размер на *** лв. и лихви в
размер на *** лв. От фактическа страна са изложени доводи, че в подаденото
искане за издаване на УОАКП вх. № ***/*** г. на Митница Пловдив дружеството е декларирало
разходни норми при производството на продукти от перлит
в зависимост от влагата и качеството на входящата суровина на всеки етап от
производствения процес, като разходните норми били посочени в диапазон от-до.
Предоставянето на разходни норми за производството при подаване на искането за
издаване на УОАКП било изискване на чл. 24а, ал. 6, т. 10 от ЗАДС и се явявало
от значение с цел предотвратяване на злоупотреби с акцизни стоки. Посочено, че
по силата на действащата нормативна уредба „Имерис Минералс ***“ АД е следвало да подаде уведомление за настъпването на обективни
причини, налагащи корекция на декларираните разходни норми, но такова
уведомление не е постъпвало от дружеството за ревизирания период. С оглед това
е прието, че „Имерис
Минералс ***“ АД в качеството си на ОАКП с ИН № ***, не е изпълнило условията по издаденото
удостоверение като е надвишило декларираните разходни норми, поради което е
счетено, че количествата, надвишаващи разходните норми, не са използвани за
целите на издаденото удостоверение и
съответно за тях възниква задължение за плащане на акциз на основание чл. 20,
ал. 2, т. 19 от ЗАДС.
Видно от УОАКП № ***/*** г./л. 1626, т. IV
от делото/, същото е
издадено на „Имерис Минералс
***“ АД за газьол-маркиран с код по КН *** и КН ***.
Като цели, за които ще се използва удостоверението е посочено: „Енергийни продукти, използвани в
минералогични процеси – при производството на изделия от други неметални
материали. В процеси при преработката на перлит, подробно
описани в искане за издаване на УОАКП-т.8“ Обекта, в който ще се получават
и използват енергийните продукти е ***, поземлени имоти ПИ *** и част от ПИ ***
Действието на УОКП е прекратено с Решение № ***/*** г. – л. 1995, т. V.
В подаденото Искане рег. № ***/***
г./л. 1641 – л. 1647, том IV/, дружеството е посочило разход на гориво
в процеса на производство на перлит, както следва: за
сушене при производството на фракциониран перлит в диапазона от 11 до 14 л/т в зависимост от влагата
на входящата суровина; за набъбване при производството на набъбнал фракционен перлит от 13 до 17 л/м3, в зависимост от качеството на входящата суровина; за
набъбване при производството на фракционен АГРО перлит
от 21 до 25 л/м3, в зависимост от качеството на входящата суровина;
в процеса на сушене и изпичане при производството на керамоперлитови
продукти от 75до 85 л/м3; в процеса на набъбване на фракционен перлит и последващото му смилане
за производство на перлитов филтър от 130 до 170/мт.
По делото не е спорно, че за
периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. „Имерис Минералс ***“ АД в качеството си на ОАКП с ИН № ***, е подавало изискуемите рекапитулативни декларации за получения и използван
газьол-маркиран с код по КН *** и КН ***.
В РД е прието, че е налице
превишаване на разходните норми за периодите: от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г.
– 2 490.75 л. газьол с код по КН *** в производството на фракциониран перлит и *** л.
газьол с код по КН *** в производството на керамоперлитови
продукти; от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. – 771.815 л. газьол с код по КН ***
в производството на фракциониран перлит.
Освободеният от акциз краен
потребител има право да използва получените енергийни продукти само за целите,
посочени в издаденото удостоверение за съответния обект. Ако енергийният
продукт се използва за различна от посочената в удостоверението цел,
освободеният от акциз краен потребител е задължен да заплати размера на акциза,
дължим за енергийния продукт от съответния вид, използван за тази различна цел.
С други думи, използването
на енергийни продукти от освободен от акциз краен потребител за цели, различни
от посочените в удостоверението, е една от хипотезите на освобождаване за
потребление - чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС. За наличието на посоченото
основание обаче, следва да се налице данни, че енергийният продукт не е ползван
от ОАКП за цели, различни от посочените в УОАКП. Според съда неправилни са
изводите на митническите органи, че с превишаване на заявените в искането за
издаване на удостоверението разходни норми, то това само по себе си обосновава
извода, че енергийният продукт, в частта му за констатираната разлика, е
използван за различни от визираните в удостоверението цели. В тази връзка по
делото не се съдържат данни, от които може да се направи обосновано
предположение, че посочените в РА и РД количество газьол със съответния код,
отчетени като количество надвишаващо разхода, са използвани от дружеството за
цел, различна от тази по УОАКП № ***. Отново следва да се посочи, че се
освобождават от акциз само продуктите, използвани за цели, различни от тези, за
които е издадено УОАКП/в процесното - процеси при преработката на перлит/, т. е. определяща е целта на използването на
продуктите. В този смисъл съдът намира, че наличието на превишаване на
заявената в искането за издаване на УОАКП разходна норма на използване на
енергия продукт, не презумпира юридическия факт, че
количеството продукт, използвано вследствие надвишаване на разходната норма, е
използвано за цели, различни от тези по удостоверението. В конкретния случай,
освен, че липсват каквито и да са данни процесното
количество газьол да не е използвано в производството по преработка на бентонитови глини, а и не са и въведени никакви доводи от
страна на ревизиращия екип, за какви различни от въведените в УОАКП цели, е
използвано горивото.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че в конкретния случай изводите на митническите
органи, че за периода от 01.05.2018 г.
до 31.05.2018 г. „Имерис Минералс
***“ АД е използвало 2 490.75 л. газьол с код по КН *** и 9 895.954
л. газьол с код по КН ***, както и за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г.
– 771.815 л. газьол с код по КН ***, за цели, различни от тази по УОАКП № ***, са неоснователни, респ. не е налице
хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС, поради което РА в тази му част е
издаден в противоречие на материалния закон и подлежи на отмяна на основание
чл. 146, т. 4 от АПК.
Отделно от горното, съдът
намира за необходимо да отбележи следното:
В Протокол № BG 003000-РК-24-ПП-14/29.03.2019 г. е налице
подробно описание на технологичния процес на производството по преработка на перлит и керамоперлитови изделия/л. 1894 – л. 1895, т. V/. Следва да се посочи, че фракционираният
перлит се добива от суровината ломен перлит, чрез първоначално натрошаване и разделянето на
фракции. След това се пристъпва към подсушаване на суровината в сушилни
барабани, за което се използват горелки тип „Метеор 120“, работещи с газьол. За
производството на набъбнал перлит се използва
фракционният перлит със едрина на зърната 0.63 – 125
мм., който се получава в технологична линия за фракциониран
перлит. Производството е свързано с необходимост от
топлинна обработка на фракционирания перлит, след което същият се поставя във футирована пещ за набъбване, където необходимият
температурен режим се осъществява от горелка. Основни суровини за
производството на керамоперлитови изделия са набъбнал
фракционен перлит и огнеопорна
глина. След обработката на глината до получаване на т.нар. шликер,
последният се смества с набъбналия фракционен перлит.
Получената смес се пресова, след което постъпва в тунелна сушилня. Като сушилен
агент се използват сушилни газове, получени при изгарянето на промишлен газьол,
впръскан посредством горелки тип „Метеор 42“.
Видно от заключението на
вещото лице Г./т. 2/, съгласно технологично приетите стандарти в бранша,
съхранението на суровината т.нар. „ломен перлит“ се
осъществява на открити площадки в рудника за добиването му и във фабриката за
преработка. Съхраняването на открито се налага предвид големите обеми на
суровината „ломен перлит“ и не оказва влияние на
качеството на суровината. До осъществяването на операцията „сушене“ при
производството на фракциониран перлит
влажността се влияе от атмосферните условия. Суровината „ломен перлит“ нямал срок на съхранение след изтичането, на който
да губи свойствата си. Перлитът запазвал качествата
си практически без ограничения във времето.
От показанията на свидетеля А.
Г., се установява, че ломеният перлит, добит от
рудното тяло или от рудника, който е находище в *** – „***”, след добив се
съхранява на атмосферни условия отвън, пред цеха за фракциониране,
на тъй наречено „депо” или „хауда”, както го
наричали. Добива се извършвал един път годишно, през летния период. Добивали
5 000 тона и този тонаж се складирал отвън, на куп, на депо, пряко изложен
на метеорологични условия. Добивът през лятото на съответната година се
използвал за производство през зимните месеци на следващата година.
При така обсъдените
доказателства се налага извода, че влажността на продукта ломен перлит, оказва пряко влияние при разхода на гориво в
технологичния процес по добиването на фракционния перлит.
Именно поради тази причина в дружество е въведен и поддържан журнал, в който се
отразява отчетената влага за съответния ден и месец от годината. Журналът,
видно от представените копия по делото за 2018 г., 2017 г. и 2016 г./л. 33 – л. 35, т. I/ и показанията на разпитания свидетел, е
воден именно от св.Г.. При разпита същият уточнява, че
там, където за съответния ден от месеца и годината, липсвало отбелязване
означавало, че цехът не е работил и не е отчитана съответната влага в
суровината. *** в сектор „Качество и контрол” към фабриката вземал суровина
непосредствено преди процеса на сушене. Залагал пробата, минимум 4 часа, до
постоянно тегло, отчитала се отнетата влага и се записвала в ежедневен журнал
за влага на входяща суровина за фракциониран перлит. При съпоставка на представеното и прието извлечение
от журналите за 2017 г. и 2018 г., се установява както различна влажност на
суровината за съответните дни и месеци на годината, така и различна влажност на
суровината, отчетена през 2017 г. с тази, отчетена през 2018 г. В този смисъл е и заключението на вещото лице
С.Г., видно от което/т. 3/, средно годишната сума на падналите валежи за 2018
г. се различава с 3% по-малко спрямо предходната 2017 г. и 31% повече спрямо
падналите валежи за 2016 г. Всичко това, анализирано в съвкупност с данните за
съхраняването на суровината ломен перлит и добиването
й веднъж годишно, като през първото полугодие на съответната година за
преработката на бентонитовите глини се използва
суровината, добита през предходната година, аргументира извода за наличието на
обективни причини, пряко оказващи влияние на разходната норма при
производството на фракциониран перлит,
свързани с наличната влага в суровината ломен перлит.
В този смисъл следва да се отбележи, че констатираното превишаване на максимално
заявената разходната норма от 14 л/т., е незначително, като за единия период е
отчетена разходна норма от 14.436 л/т. По отношение на производството на керамоперлитови продукти е отчетена разходна норма от
96.020 л/м3, при заявена в искането разходна норма в процеса на
сушене и изпичане при производството на керамоперлитови
продукти от 75до 85 л/м3. В тази връзка дори не са обсъдени
въведените в обясненията на инж.А. Б./л.
1916 – 1918, т. V/ данни за
производствена авария в пещта, довело до нуждата от изразходването допълнително
на 9 000 л. гориво.
Нито в РА, нито в РД са изложени някакви съображения във връзка с посоченото от
представителя на дружеството, което от своя страна е нарушение на задължението
на органа по чл. 35 от АПК. Предвид това, съдът счита, че административният
орган не е изяснил всички факти и обстоятелства, явяващи се от значение за
случая, като с оглед предоставените обяснения и възражения от представителите
на „Имерис Минералс ***“
АД, е следвало да изиска от дружеството да конкретизира твърденията си за
производствена авария в пещта за керамоперлитови
продукти, като период и продължителност на аварията, да изиска доказателства за
това, след което да изложи мотиви във връзка с така заявеният факт, респ.
доколко същият е релевантен за констатираното превишаване на разходната норма,
както и да изложи доводи за това, влия ли се пряко разходната норма от
влажността на продукта и налице ли е твърдяното завишаване на влажността на
суровината „ломен перлит“.
В тази връзка, съдът намира,
че в по отношение на тази част на РА е налице и отменителното
основание по чл. 146, т. 3 от АПК, а именно, налице е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
По
изложените съображения, следва да бъде постановено решение, с което: 1. Да бъде отхвърлена жалбата на „Имерис Минералс ***“ АД, против
Ревизионен акт № BG 003000-PK8-PA8/12.09.2019
г., издаден от с.д. директор на ТД „Тракийска“ към Агенция „Митници“, в частта
му, с която на „Имерис Минералс
***“ АД, са начислени акциз и лихва: по УОАКП № ***/*** г., фабрика за преработка на зеолит
– имот № *** в землището на *** – акциз в размер на *** лв. и лихва в размер на
*** лв., общо в размер на *** лв., за периода 01.01.2014
г. – м.12.2014 г.; по УОАКП № ***/*** г., *** –
поземлен имот *** по КК на гр.Кърджали – акциз в размер на *** лв. и лихва в
размер на *** лв., общо в размер на *** лв., за периода от 01.05.2014 г. до
м.01.2015 г., включително и по УОАКП № ***/***
г., *** – поземлен имот *** ***, имот с номер ***, ЕКАТЕ *** – акциз в размер
на *** лв. и лихва в размер на *** лв., общо в размер на *** лв., за периода от
м.01.2014 г. до м.01.2015 г.; 2. Да
бъде отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № ***/*** г., издаден от с.д. директор на ТД „Тракийска“ към Агенция
„Митници“, в частите му, с които „Имерис Минералс ***“ АД, са начислени акциз и лихва: по УОАКП № ***/***
г. в размер на *** лв., от които акциз в размер на *** лв./за периода от
01.02.2016 г. до 30.06.2016 г./ и лихви в размер на *** лв.; по УОАКП № ***/*** г. в размер на *** лв., от които акциз в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв.
По разноските.
В процесната
жалба не е въведена надлежно искане за присъждане на деловодни разноски в полза
на „Имерис Минералс ***“
АД, като такова искане не е заявено от пълномощника на дружеството и в хода на
проведените съдебни заседания по делото и представените писмени защити. Предвид
това, независимо от частичното отхвърляне на оспорения РА, в полза на
жалбоподателя не следва да бъдат присъждани деловодни разноски.
От пълномощниците
на ответника е депозирано надлежно искане за присъждане на разноски, като в представения
в съдебно заседание на 25.09.2020 г. списък с разноските/л. 2 198, т. V от делото/, са заявени разноски, произтичащи от внесени
депозити за експертизи, разходи за командировка и юрисконсултско
възнаграждение – общо в размер на 4 730 лв.
Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК в
производствата по оспорване на ревизионни актове на ответника се присъждат
разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо
възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.
При определянето на юрисконсултското
възнаграждение е приложима Наредба № 1//09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като с оглед материалния интерес/общ размер на
установените с РА задължения е 89 754.22 лв., приложима е хипотезата на
чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата. В случая минималният размер на възнаграждение
е 3 222.62 лв. Съобразно с отхвърлената част на жалбата, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2 048.34 лв.
В полза на Агенция „Митници“ следва да
бъдат присъдени и деловодни разноски, произтичащи от внесен депозит за
допуснатите експертизи, които разноски, съобразно с отхвърлената част на
жалбата възлизат в размер на 699.17 лв.
Настоящият състав счита, че заявените от
ответника, чрез пълномощник, разноски за командировъчни нямат характер на
съдебни разноски по смисъла на чл. 161 от ДОПК. Разходите за командироване на
юрисконсулта са заплатени от ответника в качеството му на работодател по
трудовото правоотношение/органа по назначаване при служебно правоотношение, с
юрисконсулта и целят да компенсират последния за допълнителните разходи,
направени във връзка с изпълнението на трудовата/служебната му функция
извън работното му място. С оглед на това командировъчните
разходи не следва да бъдат възлагани в тежест на насрещната страна по спора. В
този смисъл разходите, направени във връзка с командироване на представител на
администрацията или процесуален представител/пълномощник на страната в
административния процес – ФЛ или ЮЛ, следва да се считат за част от договореното
между страните възнаграждение/в случаите на договор за правна защита и
съдействие/, респ. от дължимото юрисконсултско
възнаграждение за процеса.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Имерис
Минералс България“ АД, с ЕИК ***, против против Ревизионен акт № BG 003000-PK8-PA8/12.09.2019 г., издаден от с.д. директор на ТД „Тракийска“
към Агенция „Митници“, в частта му, с която на „Имерис
Минералс България“ АД, са начислени акциз и лихва: по
УОАКП № BG003100E0024/27.02.2012 г., фабрика за преработка на зеолит – имот № *** в землището на *** – акциз в размер на
1 733.07 лв. и лихва в размер на 928.87 лв., общо в размер на
2 661,94 лв., за периода 01.01.2014 г. –
м.12.2014 г.; по УОАКП № BG003100E0027/12.03.2012 г., фабрика за преработка на бентонитови глини – поземлен имот *** по КК на *** – акциз
в размер на 6 255.27 лв. и лихва в размер на 3 127.73 лв., общо в
размер на 9 383 лв., за периода от 01.05.2014 г. до м.01.2015 г.,
включително и по УОАКП № BG003100E0035/30.08.2013 г., фабрика за преработка на бентонитови глини – поземлен имот *** ***, имот с номер ***,
ЕКАТЕ *** – акциз в размер на 29 654.27 лв. и лихва в размер на
15 349.96 лв., общо в размер на 45 004.23 лв., за периода от
м.01.2014 г. до м.01.2015 г.
ОТМЕНЯ по жалба на „Имерис
Минералс България“ АД, с ЕИК ***, като
незаконосъобразен, Ревизионен акт № BG 003000-PK8-PA8/12.09.2019
г., издаден от с.д. директор на ТД „Тракийска“ към Агенция „Митници“, в частите
му, с които „Имерис Минералс
България“ АД, са начислени акциз и лихва:
по УОАКП № BG003000E0039/11.09.2015 г. в
размер на 23 157.37 лв., от които акциз в размер на 17 216 лв./за
периода от 01.02.2016 г. до 30.06.2016 г./ и лихви в размер на 5 941.37
лв.; по УОАКП № BG003000E0200/13.02.2018 г. в
размер на 9 547.68 лв., от които акциз в размер на 8 500.40 лв. и лихви в размер на 1 047.28 лв.
ОСЪЖДА „Имерис Минералс България“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на Агенция „Митници“, деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от жалбата в размер на 2 747.51 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в
14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Председател: