O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
27.07.2017г.,
гр. Дупница
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Дупница, в закрито
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юли две хиляди и седемнадесета
година, в следния състав:
Районен съдия: Светослав Пиронев
като разгледа докладваното от съдия
Пиронев ЧНД №
1032 по описа за 2017г. на РС - Дупница и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 243,
ал. 4 НПК.
Образувано е по жалба на Г.И.А.
срещу Постановление от 14.07.2017г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство вх. № 606/2017г., ДП-199/2017г. по описа
на ДРП, сл. дело № 15/2017г. по описа на ОСО при ОП – гр. Кюстендил.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Досъдебното производство е
образувано и водено срещу неизвестен извършител за това, че на 17.01.2017г.,
около 16:00 часа в с. Самораново, общ. Дупница е причинена средна телесна
повреда на Г.И.А., изразяваща се в трайно отслабване на слуха на дясно ухо –
престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК.
По делото няма привлечено лице в качеството на
обвиняем.
В обжалваното постановление на
прокурора се приема, че фактическата обстановка е изяснена обективно,
всестранно и пълно, като постановеното прекратяване се мотивира с извода, че
установените при Г.А. телесни увреждания представляват телесна повреда с
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 129 и чл. 128 от НК, т.е. лека
телесна повреда по смис. на чл. 130, ал. 1 от НК, в който случай съгласно чл.
161 от НК наказателното производство се преследва по тъжба на пострадалия.
Уточнено е още, че в случая не са налице и квалифициращите признаци по чл. 131,
ал. 1, т. 1 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Посочените изводи на прокурора се
основават на следната възприета в постановлението фактическа обстановка:
На 17.07.2017г., около 16:00 часа, Г.И.А.
***, за да разходи кучето си и тръгнал към моста над река „Отовица“ в селото.
Вървейки натам, А. пуснал кучето си да се разхожда свободно, като същото се
отдалечило на 10-15 метра пред него на улицата. По същото време Тодор И. Минчев
подкарал конете си-5бр. на водопой към място при коритото на река Отовица, под
моста й, в селото и тогава, той и конете му били застигнати от кучето на А.,
което започнало да лае по тях. Това ядосало Минчев и той взел пластмасово кошче
за боклук, изхвърлено до близкия контейнер и го захвърлил по кучето на А., но
не го улучил. Тогава на около 10 метра след кучето Тодор забелязал и Г.А..
Последният, виждайки действията на Минчев по отношение на кучето, му отправил
предупреждение да не посяга на кучето му и двамата се скарали, като си
разменили обидни думи и реплики, а и заплахи, след което конфликтът помежду им
ескалирал и двамата се сбили, разменяйки си удари с юмруци в различни части на
главата, както и с бастуна на А., повалили се на земята, в снега, като там
продължили да си разменят удари. В този момент в близост до мястото, където А.
и Тодор Минчев се сбили, се движил Борис Минчев – брат на Тодор Минчев.
Виждайки брат си, Тодор Минчев започнал да го вика на помощ. Борис Минчев се
притекъл на помощ на брат си и виждайки го повален и в схватка с А., нанесъл
няколко удара на А..
От назначената и изготвена по делото
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Васил Николчев и
д-р Любомир Ковачки се установява, че при инцидента на 17.01.2017г. Г.А. е
получил следните травматични увреждания: разкъсно
контузни рани в дясна теменна област на главата – четири; разкъсно контузни
рани – две и кръвонасядане по дясна ушна мида, които наранявания отговарят на медико-биологичния признак на
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Изрично е
посочено, че същите не са довели до трайно отслабване на слуха, както и че
срокът за възстановяване от уврежданията е около 15-20 дни.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за законосъобразна и обоснована преценката на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, по следните
съображения:
Съгласно чл. 161 от НК за лека
телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, т. 3- 5, наказателното преследване се
възбужда по тъжба на пострадалия.
В настоящия случай, видно от
изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза
констатираните при Г.А. увреждания отговарят именно на медико-биологичния
признак на лека телесна повреда по чл. 131, ал. 1 – разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. наказателното преследване се
осъществява по тъжба на пострадалия. Вещите лица обстойно и задълбочено са
изследвали състоянието на пострадалия, както и вероятността констатираните
увреждания в слуха на Г.А. да са причинени при описваните от него
обстоятелства. Подчертава се, че няма данни травматичните увреждания да са
довели до влошаване /обостряне/ на хронично увреденото здравословно състояние
на пострадалия. Изтъква се, че състоянието на слуха е резултат от установените
при него хронични заболявания, възраст и професионални вредности. Съществено е
и обстоятелството, че експертизата е изготвена както въз основа наличните по
делото писмени документи относно медицинското състояние на лицето, така и въз основа
извършен от вещите лица (единият, които специалист УНГ) личен преглед на
лицето.
Отделно от това, настоящата
инстанция споделя напълно и изводите на прокурора, че не са налице
квалифициращите признаци по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, доколкото причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди предполага
отсъствието на личен мотив за извършване на деянието. В случая от събраните по
делото доказателства е видно, че конфликтът е възникнал по повод кучето на Г.А.,
което застигнало Тодор Минчев и конете му и започнало да лае по тях. Именно
тази ситуация е прераснала и в повод за скандала между двамата, а в последствие
и за физическата разправа помежду им.
В обобщение следва да се отбележи, че
извършеното разследване по досъдебното производство е проведено всестранно,
обективно и пълно, съобразно нормите на НПК и е довело до изясняване на
фактическата обстановка. Събраните доказателства са в обем, достатъчен за да
обосноват извод за липса на осъществено престъпление от общ характер.
По изложените съображения
постановлението на прокурора се явява законосъобразно и обосновано, поради
което подлежи на потвърждаване.
Воден от горното, на основание чл. 243, ал. 5, т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Постановление от 14.07.2017г. на Районна прокуратура – Дупница за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство вх. № 606/2017г.,
ДП-199/2017г. по описа на ДРП, сл. дело № 15/2017г. по описа на ОСО при ОП –
гр. Кюстендил.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил в 7-дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия: