Р Е Ш Е Н И Е
№ 325
от 05.05.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на единадесети
април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
участието на секретар Дорета А., като разгледа адм. дело № 169/2023 г.
по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано
е по жалба на А.Н.А. срещу
Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-260-6500/1451 от 12.01.2023 г. на Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“ В ЧАСТТА на извършените прихващания на оторизирани суми.
Изложени
са доводи за незаконосъобразност на акта. Твърди се, че същият е издаден при неспазване
на установената и предписана от закона форма. Видно от таблицата на стр. 3 от
УП оторизираните суми са били прихванати, но не било посочено на кое основание
е извършено прихващането – резултат от санкции от предходни периоди, недължимо
оторизирана сума, за която е издаден АУПДВ, приспадната сума от изискуеми
задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“.
Конкретизира се, че жалбоподателят няма изискуеми и ликвидни задължения към ДФ
„Земеделие“. Липсата на фактически и правни основания за издаването на УП
препятства преценката каква в действителност е волята на административния
орган. Моли актът да бъде отменен. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят - А.Н.А.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба от
пълномощника на жалбоподателя са изложени подробни съображения по съществото на
спора. Твърди се, че е недопустимо да се прихващат суми, които не са изискуеми,
както било в конкретния случай. Акцентира върху обстоятелството, че ако сумата
не може да бъде изцяло прихваната в течение на три календарни години след
календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.
ДФ „Земеделие“ следва да установи получени недължимо суми от земеделския
стопанин с АУПДВ или влязъл в сила административен акт, който в случая не бил
посочен. Позовава се и на разпоредбите на чл. 162, ал. 2, т. 8 и чл. 165 ДОПК.
Вземането следвало да се установи по основание и размер, така че дължимите суми
да бъдат предмет на прихващане с оторизирани суми на бенефициери.
Ответникът - Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмена молба сочи неоснователност на жалбата, като поддържа
съображенията, изложени в писменото становище, изпратено ведно с
административната преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен
съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
А.Н.А.
е подала заявление УИН 26/090621/19413 за кампания 2021 г. за оторизиране и
изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ, както следва: плащания за райони с природни или други
специфични ограничения – компенсационни плащания в планински райони /Подмярка
13.1./НР 1/, компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни
природни ограничения /Подмярка 13.2./НР 2/, схемата за единно плащане на площ –
СЕПП; мярка 12/Натура 2000; схема за преразпределително плащане /СПП/, схема за
обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/, схема за плащане на селскостопански
практики, благоприятни за климата и околната среда /зелени директни плащания, ЗДП/,
схема за млади земеделски стопани /МЗС/.
С оспореното УП изх. №
02-260-6500/1451 от 12.01.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ са оторизирани суми по всички мерки и схеми, с изключение на МЗС, и
е отразено възстановяване на финансова дисциплина /табл. 1/. В табл. 2 от УП са
посочени извършените плащания, като видно от колона 5 са изплатени част от сумата
по мярка 12/Натура 2000 и СЕПП, а в пълен размер сумата, представляваща
възстановяване на финансова дисциплина. В колона 4 от табл. 2 на УП е отразен
размерът на прихванатата сума и/или удържан данък общ доход, като в обяснението
под таблицата е посочено: „прихваната сума“ отразява приспаднатите от
оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани
суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения
по други схеми и мерки, администрирани от ДФ „Земеделие“ и/или „Удържан данък
общ доход“ – отразява сумата на данъка, който на основание ЗДДФЛ се удържа и
внася от ДФ „Земеделие“, в качеството му на администратор на съответната помощ.
УП е получено на 19.01.2023 г., а
жалбата срещу него е депозирана до съда, чрез административния орган, издал
акта, на 25.01.2023 г.
Административен
съд - Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени
доводите на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК провери законосъобразността на административния акт в оспорената му
част, формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с
правен интерес срещу тази част на индивидуален административен акт /ИАА/ по чл.
21, ал. 1 АПК, която го засяга неблагоприятно, и който акт подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На
първо място, УП е издаден от компетентен административен орган - Заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия
от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност
поначало е решаването на съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК/, като
ирелевантно е обстоятелството кое е физическото лице, избрано от Управителния
съвет на ДФ „Земеделие“, да бъде носител на административни правомощия в
качеството му административен орган, конкретно – Изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ /чл. 18, ал. 1, т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12,
ал. 7 от ЗПЗП; Протокол № 197 от заседанието на Управителния съвет на ДФ
„Земеделие“ от 19.08.2022 г. и Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г.
на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“; ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д.
№ ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС; ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г.,
ОСС на ВАС, I и II колегия/. Формира се извод, че не е налице основание за
прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с
чл. 146, т. 1 от АПК.
На
второ място, по заявлението на А.Н.А. е издадено и оспореното в
настоящото съдебно производство УП. В последното се съдържат данни за сумите,
които подлежат на оторизиране, и сумите, които са изплатени. Реално искането на
заявителя се удовлетворява чрез превод на съответната сума по негова сметка.
Ако бъдат констатирани обстоятелства, които са пречка за изплащане на
субсидията или са предпоставка за прилагане на санкции, субсидия не се изплаща.
Крайният акт в административното производство намира външен израз във
фактическите действия – превод на сума или непревеждането й, а в писмена форма
заявителят се уведомява за предприетите по заявлението му действия на ДФ
„Земеделие“ с УП от вида на процесното. В съдебната практика е утвърдено
разбирането, че самото УП обективира административния акт, постановен по съответното
заявление. Поради това по отношение на УП се извършва преценка нарушена ли е
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и съдържанието на ИАА.
Въпреки
опосредяването на данните по преписката в табличен вид, в УП не се съдържат
ясни мотиви защо не е извършено изплащане на оторизираната сума в нейния пълен
размер /чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК/. Липсата на мотиви предпоставя извод
за нарушение на производствените
правила, от категорията на съществените, като води до ограничаване правото на
защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето
заявител, съответно до отмяна на постановеното УП в оспорената му част. Липсата
на мотиви препятства преценката издаден ли актът в съответствие с материалния
закон и неговата цел.
Съгласно Тълкувателно решение №
16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд
мотивите „не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на
административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които
административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е
мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не съществува
пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива“. Чрез становището на ответника, изложено за
първи път в хода на съдебното производство, е недопустимо да се мотивира
оспорения акт по смисъла на цитираното тълкувателно решение.
Административният
орган е задължен да изложи коректно фактите по делото, въз основа на които е формирал
и своите правни изводи, още при издаване на административния акт. Недопустимо е
осъществилата се фактическа обстановка да се установява въз основа на твърдения
досежно фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от страните
за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява
контрол за законосъобразност на оспорения акт и същият не следва да
допълва/изменя волята на административния орган, изразяващо се в подмяна на
съображенията, мотивирали преценката на органа. Не е допустимо преценяването на
законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които
е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един
немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели
обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието
на властническо волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат
допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и
неговото съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писменото
становище по жалбата, изготвено от ответника на 30.01.2023 г., доколкото
страната е била напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до
постановяване на конкретното решение /отказ за изплащане на оторизираната
финансова помощ/ и съответно да организира адекватно защитата си, а съда - да
извърши съдебен контрол за законосъобразност.
В случая не
са спорни размерите на заявената площ и установената като
недопустима/наддекларирана площ, съответно – не се оспорват отказът на органа
да оторизира заявена сума, отразен в табл. 1 от УП. Спорно е обстоятелството
защо след оторизиране на сумите същите не са изплатени въобще или не са
изплатени в техния оторизиран размер. От обективираното в УП не може да се
обуслови категоричен извод кои са фактическите и правните основания да не се изплати
оторизираната сума. Изброени са фактически основания като прихваната сума и/или
удържан данък общ доход, без да е направено разграничение дали тези две
обстоятелства прихваната сума и удържан данък общ доход са налице едновременно,
нито разграничението дали прихваната сума е в резултат на санкции или недължимо
оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ /такъв не е цитиран в УП/, или от
изискуеми задължения по други схеми и мерки /каквито също не са посочени в УП/,
т.е. не е налице конкретика и яснота коя от изброените хипотези е относима към
извършеното прихващане /табл. 2, колона 4/. В УП, конкретно в оспорената му
част, не са посочени никакви правни основания за издаването му, въз основа на които,
прилагайки ги, органът е формирал волята си да не бъде изплатена в пълен размер
оторизираната по заявлението на жалбоподателя сума. За извършването на
конкретното прихващане на суми се предоставя информация едва в становище от
ответника от 30.01.2023 г., изпратено от органа ведно със заверено копие от
цялата административна преписка, по която е издаден оспореният акт. В същото е
посочено, че сумите по СЕПП, СПП, ЗДП, НР1, НР2, СПК и мярка 12/Натура 2000 за
кампания 2021 г. са удържани на база наложени санкции за бъдещ период по СЗ-КЛЧ
на жалбоподателя за кампания 2020 г. в размер на 21 614,90 лева, отразени в УП
изх. № 02-260-6500/1696 от 10.03.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“. Това
УП не е цитирано в УП, чиято част е оспорена в настоящото съдебно производство.
УП изх. №
02-260-6500/1696 от 10.03.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“, в частта, с която са извършени намаления на исканите суми - в
размер на 21 614.90 лева по СЗ-КЛЧ и в размер на 3 187.20 лева по Схема за
млади земеделски стопани, е отменено, а преписката – върната за ново
произнасяне на административния орган, с Решение от 10.10.2022 г. по адм. д. №
281/2022 г. на Административен съд – Хасково, влязло в сила като неоспорено. В
действителност постановеното съдебно решение има сила на присъдено нещо
единствено за частта, спрямо която е оспорено от жалбоподателя, като липсва
произнасяне по отношение на размера на санкциите за бъдещ период. Независимо от
това, в настоящото съдебно производство е недопустимо пререшаването на правен
спор или осъществяване на извънреден контрол по отношение на акт, спрямо който
е осъществен съдебен контрол. Безспорно жалбоподателят е уведомен за решението
по адм. дело № 281/2022 г. на Административен съд – Хасково, като не се
установява оспорването на УП в частта му, с която се налагат санкции за бъдещ
период. УП
изх. № 02-260-6500/1696 от 10.03.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ не е
приложено към административната преписка, представено е за първи път в хода на
съдебното производство, като не е отразено и от коя негова част се поражда и
основанието за прихващане от бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено
от разплащателната агенция към същия заявител, съответно – при отмяна на същото
в частта на намаленията на исканите суми в размер на 21 614.90 лева по СЗ-КЛЧ
налице ли са основания за налагане на санкции, подлежащи на прихващане от
бъдещи плащания в същия размер като този на намалението по схемите, базирани на
площ /в случая СЗ-КЛЧ/ по смисъла на цитирания в УП от 10.03.2022 г. чл. 19 от
Делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014 г. на Комисията /„административни санкции
при свръхдеклариране“/. Административният орган е следвало да посочи изрично
основанието за извършване на прихващане и да конкретизира, че актът, в който се
сочи подлежаща на прихващане сума е годно изпълнително основание, тъй като в
противен случай остава недоказано обстоятелството на съществуване на насрещни
ликвидни и изискуеми вземания.
Налице са
сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК основания за
отмяна на ИАА в оспорената му част.
В тази посока е и съдебната практика: Решение
№ 1048 от 31.01.2023 г. по адм. д. № 6291/2022 г., V отд. на ВАС, Решение №
9628 от 31.10.2022 г. по адм. д. № 4417/2022 г., V отд. на ВАС, Решение № 12995
от 20.12.2021 г. по адм. д. № 8782/2021 г., V отд. на ВАС и други.
Извод: съдът приема акта в оспорената
му част за незаконосъобразен - издаден от компетентен орган, но при неспазване
на изискуемата писмена форма и в нарушение на административнопроизводствените
правила, от категорията на съществените, поради което жалбата на А.Н.А. следва да бъде уважена като
основателна. Преписката следва да бъде изпратена на административния орган за
ново произнасяне съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, който следва да
посочи конкретни факти и обстоятелства, подкрепени с приложени писмени
доказателства, като формира окончателните си правни изводи относно размера на
сумата, която подлежи на изплащане, основанието за липсата на изплащане на суми
за кампания 2021 г., наличието на основания за прихващане на суми, така че
заявителят да разбере причините, поради което не му се изплаща оторизираната
сума, съответно – при евентуално оспорване съдът да извърши преценка
законосъобразно ли е извършено прихващането. Органът е длъжен да съобрази, че
по заявлението на А.Н.А. са
оторизирани и изплатени конкретни суми по заявени схеми/мерки, вкл. и по
отношение на „Възстановяване от финансова дисциплина“, в които части УП е
благоприятно за издателя и поради което спрямо тях не се дължи ново
произнасяне.
С оглед изхода от спора и чл. 143, ал.
1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски,
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78,
ал. 5 ГПК и с оглед правната и фактическа сложност съдът намира за основателно
възражението на ответника за прекомерност на уговореното и платено в брой
адвокатско възнаграждение, поради което определя същото в размер на 800 лева
съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Разноските в общ размер от 810
/осемстотин и десет/ лева следва да бъдат заплатени от Държавен фонд
„Земеделие“ – юридическото лице, в структурата на което е органът, издател на
оспорения в настоящото съдебно производство акт, по аргумент от § 1, т. 6 ДР
АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 172,
ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174, чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/1451 от 12.01.2023 г. на Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ В ЧАСТТА на извършените прихващания на оторизирани суми.
ИЗПРАЩА
преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на А.Н.А. с УИН 26/090621/19413 в
едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие
със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в
него.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – гр. София, да заплати на А.Н.А., ЕГН **********,
с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 810 /осемстотин и
десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
Съдия: