Р Е Ш
Е Н И Е
№ 558 14.10.2019 г.
гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
четиринадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар ………………….……………
Прокурор ……………………………...
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МИШОВА въззивно гр. дело N 1445 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на А.Д.С. *** чрез пълномощника му
адв. П.К., против постановление за
приетите от ЧСИ Г.И.разноски.
Жалбоподателят счита, че не дължи авансови и
пропорционални такси на ЧСИ, както и адвокатски хонорар на пълномощника на
взискателя, които следвало да бъдат в негова тежест, тъй като изпълнителното
дело било образувано след пълното изплащане на дължимата сума по изпълнителния
лист.
Ответникът
по жалбата – „К. и С. – адвокатско дружество“, чрез пълномощника си адв. З.Д.,
възразява срещу жалбата. Твърди, че тя е подадена извън 1-седмичния срок,
поради което била недопустима. Счита, че жалбата е неоснователна, тъй като
съгласно чл.75, ал.3 ЗЗД плащане е налице при действително заверяване на
сметката на получателя, което е станало след образуването на изпълнителното
дело.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Г.И.,
рег.№ 765, с район на действие ОС – Стара Загора, в които се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт на ЧСИ и е редовна. Възражението за недопустимост е
неоснователно, тъй като постановлението, с което ЧСИ е отказал да прекрати
производството поради неплащане на дължимите авансови такси и приетия
адвокатски хонорар е връчено на жалбоподателя на 27.08.2019 г., а жалбата е
подадена на 03.09.2019 г. На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението – ТР 3/2017 г., т.2 на
ОСГТК на ВКС.
Съдът,
като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по
изпълнително дело № 2242/2019 г. по описа на ЧСИ Г.И., рег.№ 765, с район на
действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено
следното:
Изпълнително
дело № 2242/2019 г. е образувано по молба от 31.07.2019 г. на „К. и С. –
Адвокатско дружество“, подадена чрез адвокат З.Д., срещу А.Д.С., въз основа на изпълнителен лист от 24.07.2019
г., издаден по гр.д.№ 1277/2018 г. на Старозагорския районен съд. С подадената
молба взискателят е поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника за
събиране на посочените в него суми. Със същата молба е поискал и цялостно
проучване на имуществото му, след което да му бъде изпратена покана за
доброволно изпълнение, като едновременно с това да наложи възбрана върху
недвижимото му имущество, както и запор на движимите вещи и банкови сметки.
Претендират се и разноските. Представен е договор за правна помощ и процесуално
представителство, от който е видно, че взискателят е заплатил на адв. Д. в брой
сумата от 400 лв. за образуване и процесуално представителство по
изпълнителното дело. С постановление от 05.08.2019 г. ЧСИ е образувал
изпълнителното дело; приел е за разноски по делото адвокатския хонорар от 400
лв., както и е определил авансови такси по ТТРЗЧСИ с издадена сметка в размер
на 156 лв. На същата дата са изпратени запорни съобщения и покана за доброволно
изпълнение до длъжника. Тя му е връчена на 12.08.2019 г. С молба от същата дата
длъжникът е представил по делото платежно нареждане, от което е видно, че на
30.07.2019 г. длъжникът е платил на взискателя, по негова сметка в Първа
инвестиционна банка сумата от 3 641,11 лв. за дължими разноски и държавна
такса по гр.д. 1277/2018 г. и гр.д. № 1220/2019 г. на ОС Стара Загора. С молба
от 14.08.2019 г. взискателят е признал, че на 31.07.2019 г. по сметката му е
постъпила посочената сума от 3 641,11 лв., но счита, че той дължи и такси
и разноски по изпълнителното дело, тъй като плащането е станало след
образуването му.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
разноските, т.е. всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера
на задължението на длъжника за разноските по изпълнението – ТР 3/2017 г., т.2
на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2. В
случая съдът намира, че е налице хипотезата на т.1 – длъжникът е представил
банков документ, от който се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платени.
Действително, според разпоредбата на чл.75, ал.3 ЗЗД, когато плащането става
чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***еряването на сметката на
кредитора. В случая това е станало на 31.07.2019 г. Но на тази дата е и
подадена молбата за образуване на изпълнителното дело. Именно затова тази
разпоредба не може да ползва взискателя. Дори и да се приеме, че към момента на
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело той не е знаел за
плащането, положението на длъжника не би могло да бъде утежнено, респ. да бъде
натоварен с разноските. Това е така, защото реално съдебният изпълнител е
пристъпил към изпълнение на 05.08.2019 г., от която дата е постановлението за
образуване на изпълнителното дело; запорните съобщения и поканата за доброволно
изпълнение. За времето от 31.07.2019 г. до 05.08.2019 г. взискателят е имал
възможност да узнае за плащането и да уведоми съдебният изпълнител.
Релевантността на поведението му не следва да отрича, тъй като отговорността за
разноските е изградена върху идеята за неоснователно предизвикване на правния
спор, респ. неоснователно образуване на изпълнително производство, и е право на
страната, в чиято полза съдът е решил делото, да иска другата страна да понесе
отговорността за сторените разноски във връзка с воденето на делото. Противното
разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по
делото, станал причина за предявяване на иска, респ. от страна на взискателя,
по чиято инициатива е образувано изпълнителното дело. Затова и следва да се
приложи разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед на тези съображения съдът намира, че
жалбата е изцяло
основателна. Обжалваното постановление
за определяне на размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 27.08.2019 г.
на ЧСИ Г.И.по изп.д. № 20197650402242, с което е определен размерът на
задължението на длъжника А.Д.С. за разноските по изпълнението.
ОСЪЖДА „К. и
С. – адвокатско дружество“ със седалище и адрес на управление в гр. Стара
Загора, бул. Св. Патр. Евтимий, № 23а, офис 2, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.С.
***, ЕГН **********, сумата от 313 лв., представляваща направените по делото
разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: