Определение по дело №517/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 890
Дата: 4 октомври 2018 г.
Съдия: Кирил Стоянов Градев
Дело: 20182100900517
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              О   П    Р   Е   Д    Е   Л    Е   Н   И   Е

Номер 890                                    04.10.2018 год.                         Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд , първо гражданско  и търговско отделение,

На четвърти  октомври, две хиляди и осемнадесетата  година                                                                                                                          

В закрито  заседание в следния състав

                               

                                                           Председател: Кирил Градев                                                                      

                                                           

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев

Търговско дело  №517 по описа за 2018 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

 

      Постъпила е искова молба от Д.П.С. ***30482 / предпочитан ответник/ и В.Р.З. *** – евентуален ответник с правно основание чл.432 от КЗ и чл.45 от ЗЗД. Претендира се присъждане на сумата от 25 500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди и 35 лв. имуществени вреди вследствие на причинени увреждания от ПТП, причинено от втория ответник.

     При извършената служебна проверка на  предявените искове на основание чл.130 от ГПК  , Бургаският окръжен съд  констатира следното:

     Ищецът  твърди в исковата си молба , че е предявил с вх.№ОК-670235/06.12.2017 / находящ се на л.8 по делото/ на основание чл.380 от КЗ пред застрахователя искането си  за определяне и изплащане на справедливо застрахователно обезщетение като на 22.01.2018 г.  е получил писмо / находящо се на л.9 по делото/ от застрахователя , в което са изискани допълнителни документи – т.е. – страната сочи , че  по искането  застрахователят не се е произнесъл в дължимия тримесечен срок и  че плащане не е постъпило.

     По допустимостта на предявения пряк иск по чл.432 от КЗ против застрахователят съобрази въведената в разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ във вр. с чл.496 от КЗ във вр. с чл.380 от КЗ предпоставка за допустимост на този иск -  а именно – изтичането на  тримесечен  рекламационен срок от сезирането на  застрахователя по реда на чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод изплащането на обезщетение за причинените вреди – т.е. – за да е  допустима  една такава претенция съобразно горепосочените  разпоредби и  съдебната практика в този смисъл / Вж. Определение №165 от 24.03.2017 г. на ВКС по частно т.д.№306/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС/ ищецът следва да удостовери, че е сезирал застрахователя с претенция по  реда на чл.380 от КЗ, че е изтекъл срока по чл.498 ал.3 във вр. с чл.496 ал.1 от КЗ или че застрахователят е отказал да плати обезщетение.

       Съобразно съдържанието на  наличното по делото заявление , депозирано от името на ищеца С. / на л.8 по делото/, връчено на застрахователя на 06.12.2017 г., съдът приема , че  застрахователят не е сезиран с редовна застрахователна претенция от страна на ищеца. Това следва от неизпълнението на  задължението , вменено от разпоредбата на чл.498 ал.1 и 2 от КЗ във вр. с чл.380 ал.1 изр.2 от КЗ да предостави пълни и  точни данни за банковата сметка , по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя – това изискване не е налице в депозираното от страната заявление пред застрахователя. Това задължение за ищеца води до съществени правни последици -  чл.380 ал.2 и ал.3 и чл.429 ал.3 от КЗ. Поради това в процесния случай тази допълнителна процесуална предпоставка за допустимост на производството по пряк иск на основание чл.432 от КЗ не е налице. Тъй като липсва редовна застрахователна претенция тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по чл.496 ал.1 от КЗ изобщо не е започнал да тече. Поради това  действията на  застрахователя в насока на даване на указания за представяне на допълнителни документи, неплащане на  обезщетение е без правно  значение. Тъй като ищецът е  предявил  преките си искови претенции по чл.432 без да са налице специалните  законови предпоставки същите  не следва да бъдат приемани за разглеждане  съгласно чл.498 ал.3 от КЗ поради тяхната  недопустимост.

      Ето защо в тази част производството по делото като образувано по недопустими искови претенции следва да бъде прекратено.

      На основание гореизложеното и чл.130 от ГПК ,  съдът

 

 

                                           О   П    Р    Е   Д    Е   Л    И:

      

     

     ВРЪЩА   исковата молба В ЧАСТТА  , с която са предявени исковете по чл.432 от КЗ от Д.П.С. ***“АД и  ПРЕКРАТЯВА    производството по делото   по исковата молба  В ЧАСТТА  , с която са предявени искове от Д.П.С. *** на основание чл.432 от КЗ против ЗД „Бул Инс“АД – гр.София  за заплащане на сумата  в размер на 25 500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от претърпяно на 08.11.2017 г. ПТП ведно със законната лихва върху сумата ,считано от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумата и  сумата в размер на 35 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди , изразяващи се в  заплатен медицински преглед ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска поради недопустимостта на същите.

    Определението може да се обжалва с частна жалба пред АС – Бургас в едноседмичен срок от  връчването.

 

 

                                                       Окр. съдия: