№ 1372
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110125537 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, с която моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 9095 лв.,
представляваща регресно вземане по платено обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ по застрахователна полица № 0312230380015064/11.05.2023 г., валидна към датата
на ПТП, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 30.04.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, твърди, че на
21.12.2023 г. в гр. Добрич, при движение по бул. „Р...“, при кръстовището с ул. „Г.Г. П.“, било
реализирано ПТП между спрелия лек автомобил с марка и модел „Х... C..“, ДК № Т....., и лек
автомобил с марка и модел „П.... К....“, ДК № В 8...... Във връзка с процесното ПТП бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24002391/21.12.2023 г.,
съставен от ОДМВР- Добрич, сектор „Пътна полиция“. Към датата на ПТП за л.а„Х... C..“,
ДК № Т..... при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в застрахователна полица № 0312230380015064/11.05.2023 г. При ищеца било
депозиране искане за оценка на вреди от водача на увреденото МПС, който е посочил, че
докато е бил в спряло състояние на ул. „Г.Г. П.“, водачът на л.а. „П.... К....“, ДК № В 8.....,
преминава през „островчето“, делящо двата пътя, и го удря в задната част, като го измества
1
напред. Към датата на ПТП отговорността на водача на МПС „П.... К....“, ДК № В 8.....,
била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди по увредения лек
автомобил при ищеца е била заведена Щета № *********, по която било определено и
изплатено на 09.02.2024 г. застрахователно обезщетение в размер на 9080 лв.,
представляваща разликата между стойността на застрахованото МПС при сключване на
полицата минус пазарната стойност на запазените части в размер на 3420 лв. Поддържа, че
във връзка с извършените огледи и определяне размера на обезщетението по
застрахователната преписка, са били направени и обичайните ликвидационни разноски в
размер на 15 лв., които също подлежат на възстановяване. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото
МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил
регресната си претенция в размер на общо 9095 лв. до ответника, като последният отказал
да я удовлетвори. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноските.
Ищецът е представил писмени доказателства и посочил допълнителни доказателствени
средства, в т.ч. да бъде допусната съдебна авто-техническа експертиза, която да отговори на
посочени в исковата молба въпроси във връзка с механизма на ПТП, вида и степента на
процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в исковата
молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Направено е
искане за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел при
режим на призоваване, за установяване на обстоятелства около настъпване на процесното
ПТП, а именно собственика на увредения автомобил и пътник в него по време на ПТП – В.
Р.. По искане на ищеца по делото е приложена и приета цялата образувана
административно-наказателна преписка, във връзка с Констативен протокол № 24002391
относно ПТП от 21.12.2023 г., ведно със скица/ схема на ПТП и снимки от мястото на
инцидента, от страна на ОДМВР- Добрич, сектор „Пътна полиция“..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, подава
отговор на исковата молба, чрез юрк. Цонка Динева, с който оспорва исковата претенция по
основание и размер. Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП задължителна
застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
лек автомобил марка и модел „П.... К....“, ДК № В 8...... Оспорва твърдения от ищеца
механизъм на ПТП, наличието на виновно противоправно деяние на застрахования при него
водач, както и причинно-следствената връзка между вредите и процесното ПТП. Твърди
съпричиняване на другия водач. Поддържа, че претендираната сума не отговаряла на
действителната стойност на причинените вреди. Счита, че цената на материалите и труда,
вложени за отремонтиране на вредите, била прекомерно завишена. Твърди, че били
надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не били необходими, както и били
отремонтирани части, които не са били увредени в резултат на процесното ПТП. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски. Ответникът също има искане за
2
допускане на поисканата от ищеца САТЕ, с поставяне на допълнителни въпроси, посочени в
отговора на исковата молба, както и за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на един свидетел при режим на призоваване, а имено водача на увреждащия
автомобил - И. А. И., за установяване на обстоятелствата около настъпване на процесното
ПТП.
Съдът като взе предвид становищата страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото доказателства, за да се произнесе взе предвид следното от
фактическа и правна страна:
С доклада по делото, обявен за окончателен в о.с.з. на 26.11.2024 г., без възражения от
страните, съдът е разпределил доказателствената тежест по отношение на приетите за
релевантни за основателността на исковете, факти и обстоятелства, като е указал, че е в
тежест на ищеца да докаже наличието на валиден към датата на ПТП-то договор за
имуществено застраховане и плащане на застрахователно обезщетение на увредения,
неговия размер и причинна връзка между всички вреди, чието обезщетяване се търси и
процесното ПТП, наличие на валиден договор за задължителна застраховка „ГО” на
делинквента с ответното дружество, наличието на покрит риск по застрахователния договор,
изпращане /и получаването й/ на регресна покана до ответника предхождаща депозиране на
исковата молба по делото, съобразно чл.412 КЗ.
Съответно на ответника е възложил да обори законноустановената презумпция за
вина и да докаже противоправно действие, извършено от водача на застрахованото при
ищеца МПС, обосноваващо твърдяното съпричиняване, както и наличието на други
обстоятелства, които изключват отговорността му за плащане на сумите към застрахователя
– ищец, в т.ч. да установи погасяване на задължението си в указания срок в случай, че
твърди такова.
С доклада също съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от
допълнително доказване, че на 21.12.2023 г. в гр. Добрич е настъпило ПТП, при участието
на т.а. „Хо....“, ДК № Т....., с водач Кристиян Радушев и т.а. „П.... К....“, ДК № В 8..... с водач
И. И.. Няма спор между страните, че за описания в исковата молба т.а. „Хо....“, ДК № Т.....
към датата на ПТП при ищеца е съществувала валидна застраховка„Каско“, обективирана в
застрахователна полица № 0312230380015064/11.05.2023 г., за описания в исковата молба
товарен автомобил „П.... К....“, ДК № В 8....., при ответното дружество, е съществувала
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Страните не спорят
също, че по образуваната пред ищцовото дружество Щета № *********, по заявление от
собственика на увредения т.а. „Тойота C..“, ДК № Т....., на последния е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 9080,00 лв.
По делото са приети като относими писмени доказателства Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 24002391/21.12.2023 г., ведно с цялата административно-
наказателна преписка, включваща АУАН от 21.12.2023 г. срещу виновния водач И. И. и
издаденото въз основа на него НП № 23-0851-001584/08.01.2024 г., искане за оценка на вреди
по застраховка „Каско на МПС“ и съпътстващите го документи за автомобила, в т.ч. талон и
3
удостоверение за прекратената регистрация от 24.01.2024 г., протоколи за оглед на
автомобил по щета, опис-заключение по претенция, ведно с изготвените при него снимки,
рекапитулация по Щета и обвързващо предложение от фирма „Фактдетект“ ЕООД относно
цената на запазените части на увредения л.а. „Х... C..“, ликвидационен акт и преводно
нареждане за изплатено обезщетение към собственика на застрахования автомобил. От
същите се установява, че на 21.12.2023 г. в гр. Добрич, водачът на т.а. „П.... К....“, ДК № В
8..... - И. поради несъобразена с пътните условия скорост, на хоризонтална крива, ляв завой в
кръстовище, губи контрол над автомобила, отклонява се в дясно по посоката си на
движение, преминава през „островчето“ в разделителната ивица на булеварда и удря отзад
спрелия на знак Б-1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ лек автомобил „Х...
C..“ с рег. № ТХ2645АР, управляван от водача Кристиян Радушев. При удара автомобила на
Радушев бил изместен встрани, а автомобила на И. продължил движението си напред, като
се ударил в оградата на ПБЗН – Добрич, по която нанесъл материални щети. В автомобила
„Х... C..“ пострадала пътничката В. Р., разпитана в производството като свидетел, която била
отведена в Спешна помощ за оказване на първа помощ. На мястото на ПТП останали
двамата водачи, като на виновния за ПТП – И. И. бил съставен АУАН за извършеното
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП., който акт му бил връчен при липса на възражения от
негова страна. В резултат на съставения АУАН № 1146866/21.12.2023 г. било издадено и НП
№ 23-0851-001584/08.01.2024 г., с което на водача И. било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. НП не било връчено лично на И., като било
установено, че същия живее в чужбина и още на 14.01.2024 г. е напуснал страната през
ГКПП на Летище „София“.
От показанията на св. Р., пътник в увредения л.а. „Х... C..“ с рег. № ТХ2645АР се
установяват същите обстоятелства при които е настъпило ПТП на 21.12.2023 г., като същата
споделя, че удара е бил много силен „направо щеше да ни вкара в дерето“ и още „ другия
водач го видях, че „лети..буквално гумите му бяха във въздуха….усетих, че нещо ни удари
отзад“. Свидетелката Р. споделя също, че другия водач след катастрофата признал, че е карал
със 120 км./ч. като „легналия полицай“ на пътя му го изхвърлил и така прескочил
„островчето“ и се забил в тяхната кола, а след това и в двете огради на пожарната, като
съборил първата и спрял едва във втората. Твърди, че след катастрофата тя била с гръдна
травма и била отведена в Спешна помощ, а сина й – водача на увредения автомобил
Кристиян Радушев бил с мозъчно сътресение. В показанията си св. Р. посочва още, че удара
при ПТП напомня много удара при катастрофата, при която загинал журналиста Милен
Цветков и че „са живи като по чудо. Споделя също, че преди да я отведат с линейката чула
другия водач да казва „Съжалявам, изгубих контрол над волана“.
По делото не са събрани доказателства, които да сочат на виновно поведение от
водача на л.а. „Х... C..“ с рег. № ТХ2645АР, като от приетите такива се установява, че
Радушев е спрял на знак „Б-1“ и е изчаквал да преминат колите от пътя с предимство, когато
„го е връхлетял“ автомобила на водача И.. Тоест Радушев не е имал никаква възможност да
избегне удара или да го предотврати.
4
След ПТП собственика на увредения автомобил е поискал от застрахователя си по
застраховка „Каско“ изплащане на обезщетение, като пред „Дженерали застраховане“ АД
била образувана Щета № *********, приключена с изплащане на обезщетение в размер на
9080,00 лв., определено след оглед на автомобила и оценка на щетите. Експертите на ищеца
стигнали до извод, че е налице „тотална щета“, тъй като стойността, необходима за
отстраняване на описаните щети по л.а. „Х... C..“ с рег. № ТХ2645 АР надвишавала
действителната стойност на автомобила, определена при сключване на застраховката
„Каско“ на 12 500 лв.
За превозното средство, във вида и състоянието, в което било след ПТП, ищцовото
дружество получило „Обвързващо предложение“ от името на „Фактдетект“ ЕООД, които
изразили желание да го закупят срещу сумата от 3420 лв. без вкл. ДДС. Приспадайки тази
стойност на запазените части от действителната стойност на автомобила, ищеца приключил
образуваната пред него преписка по Щета № ********* с ликвидационен акт, като приел, че
дължимото се застрахователно обезщетение на Р. /собственик на увредения автомобил/
възлиза на сумата от 9080,00 лв. Сумата била преведена на собственика на 09.02.2024 г.,
който представил доказателства за прекратената регистрация на автомобила към 24.01.2024
г. от Сектор „Пътна полиция“-Добрич.
След изплащане на обезщетението на собственика на увреденото МПС,
застрахователя по имуществената застраховка изпратил на ответното дружество, в
качеството му на застраховател по ЗЗ „ГО“ на виновния водач И. И., регресна покана, за
която няма спор, че е получена от ответника, с която го поканил да му възстанови сумата от
9095,00 лв., включваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. На 26.04.2024 г. ответника уведомил ищеца, че пред него е
заведена претенция по ЗЗ „ГО“ с № BG/02/123003466095, но към документите, съпътстващи
претенцията липсвали доказателства за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на застрахования при тях водач И. И., поради което след окомплектоване на
щетата молят да им се изпрати повторно за да се изплати претендираното обезщетение. По
делото няма данни нито ищеца да е попълнил преписката и да я е изпратил повторно, нито
пък доказателства ответника да е изплатил претендираното обезщетение. Дори напротив и в
хода на настоящото производство, ответника оспорва иска и отказва да заплати
обезщетението.
Доколкото както и по-горе бе посочено, не се установява по делото, водачът на
увредения л.а. „Хо....“, ДК № Т..... – Кристиян Радушев да е нарушил свои задължения,
вменени му по ЗДвП, съдът прием в случая, че вината за настъпване на процесното ПТП от
21.12.2023 г. в гр. Добрич, се носи изцяло от водача на л.а. „П.... К....“, ДК № В 8..... – И.,
както е удостоверено и в съставения от СПП – Добрич, Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, които изявления не се опровергават от събраните в хода на настоящото
исково производство, доказателства, както и в издадените във връзка с КП - АУАН от
21.12.2023 г. и НП от 08.01.2024 г., за които няма данни да са били оспорени от страна на
санкционирания водач.
5
Видно от приетата полица № 0312230380015064/11.05.2023 г., за МПС „Хо....“, ДК №
Т....., последното е било застраховано за всички рисковете, със застрахователно покритие
„Пълно Каско“, за застрахователна сума от 12 500 лева и с уговорен начин за определяне на
застрахователно обезщетение: отстраняване на щети в доверен за марката сервиз, със срок
на застраховката от 00:00 ч. на 22.05.2023 г. до 23:59 ч. на 21.05.2024 г. и застрахователна
премия от 637,50 лв., платима на четири равни вноски, по 162,57 лв. с вкл. данък от 2 %.
Представената полица не е подписана за страните по нея, но същата не е била оспорена за
нейната валидност от страна на ответника, поради което съдът не е разпределял
доказателствена тежест за тези факти и не е събирал допълнителни доказателства в тази
връзка, а е обявил за безспорно наличието на валидна застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на л.а. „Хо....“, ДК № Т......
От справката от базата – данни на Гаранционен фонд /на л.42/ е видно, че към дата
21.12.2023 г. МПС „П.... К....“, ДК № В 8..... е имало активна застраховка „Гражданска
отговорност“ към ЗК „Бул Инс“ АД, с начало на покритието 27.11.2023 г. до 26.11.2024 г.
/прекратена преди крайния срок от 13.03.2024 г./.
Във връзка с механизма на ПТП, размера на претендираните за възстановяване вреди
по увредения автомобил „Хо....“, ДК № Т..... и причинна-следствената връзка между
процесното ПТП и причинените му вреди, по делото е изслушана и САТЕ.
Видно от заключението на вещото лице всички увреждания по процесния автомобил
„Хо....“, ДК № Т....., отразени в описа на застрахователя-ищец са в пряка причинно—
следствена връзка с установения механизъм на настъпване на ПТП от 21.12.2023 г., а
именно, че на посочената дата около 19,00 ч., л.а. „П.... К....“, ДК № В 8..... се движи по бул.
„Р...“ и в района на кръстовището с ул. „Генерал Георги П.“, поради движение с
несъобразена скорост в крива на ляв завой в района на кръстовището, водачът губи контрол
над превозното средство, отклонява се вдясно по посоката си на движение, преминава през
разделителен остров (затревен) и реализира ПТП в задната част на движещия се по ул. „Ген.
Георги П.“ и намаляващ скоростта си заради пътен знак „Б-1“ („Пропусни движещите се по
пътя с предимство“) л.а. „Хо....“, ДК № Т...... След удара л.а. „П.... К....“ е продължил своето
движение като настъпва ново съприкосновение в оградата на ПБЗН, където се установява в
покой.
Вещото лице е посочило, че според уведомлението за щета увредения лек автомобил е
бил в спряло състояние при настъпване на ПТП, което се потвърждава и от показанията на
св. Р.. Съдът счита, че дори и да не е бил напълно в спряло състояние, а постепенно да е
намалявал скоростта си на движение до пълен покой, водачът на увредения автомобил, не е
имал никакво възможност да противодейства на удара, който е отзад и странично и идва от
посока, която нито му е попътна, нито насрещна. От така представения механизъм, вещото
лице извежда извод, който и съдът възприема, че щетите по т.а. „Хо....“, ДК № Т..... се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.12.2023 г. произшествие
в гр. Добрич.
Съобразявайки годините в експлоатация на увреденото МПС, вещото лице е
6
определило, че стойността необходима за възстановяването му, на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е 15924,49 лв. Съответно, действителната стойност на увредения
автомобил, към датата на ПТП, възлиза на 16431,00 лв., като стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил надхвърля 70 % от неговата действителна стойност,
което пък води до извод, че за процесното МПС е налице т.нар. „тотална щета“, при каквито
условия и ищеца е ликвидирал образувана пред него щета, изплащайки 9080,00 лв., /от
застрахователната стойност 12 500 лв. като е приспаднал стойността на запазените част 3420
лв./ . Видно от заключението на вещото лице, стойността на запазените части на увредения
автомобил, която следва да се приспадне от дължимото обезщетение възлиза на 25 % от
действителната му стойност или сумата от 4108,00 лв. Вещото лице е възприело, че
стойността на обезщетението за уврежданията по л.а. „Х...“, определена при условията на
тотална щета и след приспадане на сумата, определена за неговите останки (запазените му
части) е 13 011,00 лв. От техническа гледна точка сп. вещото лице, причината за настъпване
на процесното ПТП е поведението единствено на водача на л.а. „П.... К....“, който поради
движение с несъобразена скорост е изгубил контрол над автомобила, отклонил се вдясно,
преминал през затревен остров, разделящ двата пътя (по които се движат независимо един от
друг участниците в ПТП) и удря намиращия се на ул. „Ген. Георги П.“ л.а. „Х... C..“.
Крайният извод на вещото лице, който й съда споделя, е че стойността на
уврежданията по т.а. „Мерцедес 815 Атего“ с рег. № ВТ 0463 ВР, определена към датата на
ПТП – 21.12.2023 г., определена при условията на „тотална щета“ и след приспадане на
запазените части възлиза на сумата между 12323,00 лв. и 13 011,00 лв. /в зависимост коя
стойност на запазените части ще се приспадне от действителната стойност на автомобила –
посочената от в.л. от 4108,00 лв. или приспаднатата от ищеца 3420,00 лв.).
Независимо коя от двете суми ще се възприеме на практика от съда, претендираното от
ищеца регресно обезщетение (9080,00 лв.) е в размер по-нисък от установени от
експертизата такъв и именно то ще следва да се присъди от съда, при спазване на
диспозитивното начало, установено в ГПК, тъй като това е обхвата на регресното вземане, за
което ищеца е встъпил в правата на удовлетворения собственик на застрахованото МПС.
Преценени в съвкупност приетите по делото доказателства – писмени и гласни, както и
заключението по САТЕ, според настоящият съдебен състав установяват безспорно, че
причинените по лек автомобил „Хо....“, ДК № Т..... имуществени вреди са в пряка причинна
връзка с установеното и описано по-горе противоправно поведение на водача на л.а. „П....
К....“, ДК № В 8....., същите са настъпили при описания в КП за ПТП от 21.12.2023 г.
механизъм, като не се установява виновно поведение на другия водач, т.е. липсва
твърдяното от ответника съпричиняване.
От правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
7
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования
и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Съгласно
утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение съизмеримо с
действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната
граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на
фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните
ликвидационни разноски за определянето му – чл. 411 от КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД
дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни пазарни
цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Действителният размер на щетите съобразно заключението по изслушаната САТЕ е сумата
от 15924,49 лева, а обичайните ликвидационни разноски съответно 15 лв., която стойност
надвишава 70 % от неговата действителна /респ. застрахователната стойност на процесния
товарен автомобил /16432,00 лв. или 12500 лв./, което прави икономически неизгодно
възстановяването на автомобила във вида преди ПТП, следователно безспорно в случая е
била налице „тотална щета“. Съгласно чл.390, ал.2 от КЗ, тотална щета на МПС е това
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 % от
действителната му стойност, като стойността на разходите за необходимия ремонт се
определя съгласно определения способ за обезщетяване, въз основа на издадена от сервиз
проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите или по експертна оценка – при
изплащане на парично обезщетение, както е в настоящия случай. При наличие на тотална
щета, ищеца дължи заплащане на 75 % от застрахователната стойност на автомобила
/съобразно уговореното с договора за застраховка/, след приспадане на стойността на
запазените части. Съгласно съдебната практика, приспадането на стойността на запазените
части при определяне на застрахователно обезщетение за тотална щета е израз на принципа
за недопускане на неоснователно обогатяване. Възможността да се приспада стойността на
запазените части се основава на идеята, че същите могат да бъдат реализирани на вторичния
пазар за авточасти и срещу тях застрахования ще получи допълнителна престация, като по
този начин загубите /неблагоприятното изменение в имуществото на застрахования/ се
компенсират с ползите/придобитата насрещна престация. В противен случай би се нарушил
принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в
сравнение с това от преди увреждането. В настоящия случай стойността на запазените части
е определена на 3420 лв., за което по делото е представено Обвързващо ищеца предложение,
което последния е съобразил при изплащане на застрахователното обезщетение на
собственика на увреденото МПС и което следва да бъде зачетено и от съда в настоящото
производство.
Относно твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения
автомобил по делото не са посочени и съответно събрани никакви доказателства, при
възложена доказателствена тежест за ответника. Напротив, за вината на сочения от ищеца за
8
виновен водач на увреждащия т.а. „П.... К....“, ДК № В 8..... са събрани множество
доказателства, които са безспорни и непротиворечиви.
Като не е изпълнил нормативно вмененото му задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП „ при
избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие…“ водачът И. И. е
причинил виновно процесното ПТП, поради което и неговия застраховател по ЗЗ “ГО“
следва да възстанови изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за причинените
вреди по автомобил „Хо....“, ДК № Т....., собственост на застрахованото лице В. Р., в
установения по-горе размер от 9080,00 лв., ведно с претендираните 15,00 лв. ликвидационни
разноски.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, ответника не
представи доказателства да е заплатил претендираното от него регресно обезщетение,
поради което и предявения иск по чл.411, ал.1 от КЗ следва да се уважи до претендирания с
ИМ размер от 9080,00 лв., което е в съответствие с дължимото съгл. чл.499, ал.2 от КЗ
обезщетение, към която сума следва да се добавят обичайните ликвидационни разноски от
15 лв. Следователно иска на ищеца се явява основателен и доказан до пълния му
претендиран размер от 9095,00 лв., и за същия ще следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ищецът.
Ищецът е направил разноски и представил Списък по чл.80 от ГПК, съгласно който
същите възлизат в общ размер на 713,00 лв., от които 363,00 лв. за държавна такса; 250 лв. за
депозит за съдебно-автотехническа експертиза; 100,00 лв. – за възнаграждение на свидетел,
а предвид факта, че ищеца е представляван в производството от юрисконсулт, има право и
на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100,00 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца разноски от общо 813,00 лв. ще следва
да се възложат изцяло в отговорност на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Александър
Дондуков“№ 68, на осн. чл. 411 от КЗ сумата от 9080,00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № ********* за
обезщетяване на вредите, причинени на л.а. „Хо....“, ДК № Т..... при ПТП от 21.12.2023 г., в
9
гр. Добрич, настъпило в резултат на виновно противоправно поведение на водач на л.а. „П....
К....“, ДК № В 8....., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ЗК „БУЛ ИНС“
АД, ведно със законната лихва върху тази сума от 02.05.2024 г. до окончателното
изплащане, както и 15,00 лв. ликвидационни разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК ЗК „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК831830482, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“№ 68, сумата от 813,00 лв.,
представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10