№ 20
гр. Харманли, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20215630200559 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Производството по АНД № 559 по описа на Районен съд – Харманли
за 2021 г. по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания е образувано по жалба от Г. С. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.
Харманли,ул.„ **** срещу Наказателно постановление № 21-0271-001926 от
11.11.2021г., издадено от Началник група „Охранителна полиция” при ОД на
МВР - Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл. 53 от Закон за
пътищата и по чл. 179, ал. 2, предл 1 от Закона за движението по пътищата, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200.00 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят сочи, че деянието не е констатирано по
надлежния ред и не е съставомерно на посочените разпоредби за нарушение в
АУАН и НП. Неправилно бил приложен законът, като дадената квалификация
е неточна, неправилна и непълна. На следващо място жалбоподателят прави
възражение срещу компетентността на органа, издал атакуваното НП.
Жалбоподателят сочи, че Административно-наказващият орган не е
съобразил разпоредбата на чл. 27 и чл. 28 ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен. В допълнение
представя с писмена молба списък на направените разноски и приложен
Договор за правна защита и съдействие и иска тяхното присъждане.
1
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. Н.К. от АК –
Хасково с пълномощно по делото, който поддържа аргументите в
депозираната жалба.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща
представител и не изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84
ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2021 г. свид. СЛ. Г. СЛ. бил дежурен по наряд 532, когато
дежурният полицай на РУ Харманли го изпратил да посети възникнало ПТП
на път III клас №503 около 24+300 км. Пристигайки на място, заварил лек
автомобил „Ауди Q7“ с рег. № ****, управляван от Г. С. Г., който се движил в
посока гр. Симеоновград. След разговор с водача, същият заявил, че
управлявайки лекия автомобил„Ауди Q7“ с рег. № ****, собственост на ЕТ „
Гален- Г.Г.” с ЕИК ***** е преминал през възникнала неравност на пътя -
дупка, вследствие на което при преминаването с предната лява част на
автомобила, предната лява гума влиза и се удря в изкуствена неравност на
пътя, като е спукана предна лява гума и деформирана предна лява джанта, с
което става причина на ПТП с материални щети. Обработил ПТП-то,
регистрирал го в системата и съставил АУАН на водача за нарушение по
чл.20 ал.2 от ЗДВП управляване на лек автомобил с несъобразена скорост
атмосферните условия и релефа на пътя,като с предната част / предна лява
гума/ влиза и се удря в изкуствено създадена неравност по пътя/ дупка/, с
което ства причина за ПТП с материални щети, като водачът не избира
скоростта на движение съобразно с атмосферните условия, релефа, условията
на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спрат
пред предвидимо препятствие или създадена опасност на движението. Свид.
СЛ. Г. СЛ., в присъствието на свид. М. Д. М. и на жалбоподателя Г. С. Г.
съставил АУАН на последния. Препис от АУАН бил връчен на водача, както
и протокол от ПТП с материални щети. Жалбоподателят посочил в АУАН, че
има възражения по него.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на Свид. СЛ. Г. СЛ., в присъствието на свид. М. Д.
М., АУАН №1926 серия АА бл.№934681 от 15.10.2021 г.; НП №21-0271-
001926/11.11.2021 г, издадено от началник група към ОДМВР Хасково;
заверен препис на Заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г на министър В.Р.;
заверен препис на Заповед №8121з – 825/19.07.2019 г на министър М.М.;
заверен препис на Докладна записка №271р-29514/18.10.2021 г от мл.
автоконтрольор С.С.; Протокол за ПТП №1728562 рег.№59 от 15.10.2021 г.;
Справка за нарушител/водач на Г. С. Г. ЕГН **********; Формуляр за
2
изготвяне на длъжностна характеристика Рег. № 3286р-19650 от 12.11.2015 г.;
типова длъжностна характеристика на началник група „Охранителна
полиция“ в районно управление на ОДМВР; писмо с рег.№272р-1785 от
24.01.2022 г. от ОДМВР Хасково, прочетени по надлежния процесуален ред
на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.
Свидетелите възпроизвеждат пред съда своите непосредствени
възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично
систематизирани, като изцяло корелират и с писмените източници, поради
което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява
посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено
поради служебното им качество – служители на РУ – Харманли при ОДМВР -
Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според съда показанията на тези
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към
фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо
осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството
че жалбоподателят на процесната датата въпреки отправената покана към
него да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици, е
отказал, както и че е отказал да даде кръвна проба за употреба на такива.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства,както и с Протокол за
ПТП №1728562 рег.№59 от 15.10.2021 г. се потвърждават фактическите
констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част
на НП.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият
състав прави следните правни изводи:
3
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по
чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на
това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на
НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния и материалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК
вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Материалната компетентност на издателя на НП – Началник
група «Охранителна полиция» към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, се
доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на
Министъра на вътрешните работи и на Заповед №8121з-825/19.07.2019 г. на
министър М.М., с която на определен кръг длъжностни лица наказващия
орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за
нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в
рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
С процесното наказателно постановление на въззивният
жалбоподател е наложено наказание на основание чл. 179, ал.2, пр.1-во от
ЗДвП , за извършено нарушение по чл. 20, ал.2 от същия нормативен акт.
Санкционната норма предвижда който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, да се наказва с глоба в размер 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП "Водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
4
спрат пред всяко предвидимо препятствие. " Със санкционната норма на чл.
179, ал, 2, предл. първо от ЗДвП движението с несъобразена скорост от
страна на водачите на ППС, което е причина за ПТП, е въздигнато в
административно нарушение. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на
ЗДвП пътнотранспортно произшествие е "събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Цитираната правна рамка очертава
следните съставомерни елементи на нарушението по чл. 20, ал. 2, във връзка
с чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП: водач на ППС, осъществяващ
движение с несъобразена скорост – несъобразена с атмосферните
условия,релефа и пр., такава, че водачът да не може да спре пред предвидимо
препятствие, в резултат на което да е причинено ПТП, от което да са
последвали нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно
съоръжение или други материални щети.
По делото са установени и доказани всички съставомерни признаци
от състава на нарушението, а именно:
По делото е безспорно доказано от събраните писмени и гласни
доказателствени средства, че на 15.10.2021 г. на път III клас №503 на 24+300
км Г. С. Г., жалбоподател е управлявал лек автомобил „Ауди Q7“ с рег. №
****, в посока гр. Симеоновград, собственост на ЕТ „ Гален- Г.Г.” с ЕИК
***** със седалище в гр. Харманли, ул. „****, а и за противното не се
направиха възражения. Правилно административнонаказващият орган е
наложил наказание „глоба” в размер на 200,00 лева за нарушение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Това е така, тъй като според чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно
направена справка в търговския регистър собственик и законен представител
на ЕТ „ Гален- Г.Г.” с ЕИК ***** със седалище в гр. Харманли, ул. „**** е Г.
С. Г. с ЕГН **********. Цитираната правна норма е ясна, конкретна и
небудеща особени съмнения относно нейното приложение.
Административнонаказателно отговорен за извършени нарушения на ЗДвП,
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо
лице е неговия собственик и законен представител- Г. С. Г. с ЕГН **********,
поради което възраженията на жалбоподателя за противното се явяват
неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
посочените в АУАН и НП дата и място при управление на лекия автомобил
водачът Г. С. Г., както,както и сам на свид. СЛ. Г. СЛ. е заявил, че
управлявайки лекия автомобил„Ауди Q7“ с рег. № **** е преминал през
възникнала неравност на пътя - дупка, вследствие на което при
преминаването с предната лява част на автомобила, с предна лява гума и се
5
удря в изкуствена неравност на пътя, като е спукана предна лява гума и
деформирана предна лява джанта, с което става причина на ПТП с
материални щети. От момента, в който поеме управлението на автомобила, до
момента, в който го преустанови, водачът е длъжен да владее превозното
средство непрекъснато и във всяко отношение. Неосъщественият постоянен
контрол на управлявания автомобил е самостоятелно нарушение и може да
бъде реализирано с отделен поведенчески акт или само доколкото не е налице
несъобразяване с режима на скоростта. Такива са случаите на изгубване на
контрола върху управлението поради заспиване, отклоняване на вниманието
и разсейване, или при други противоправни проявления, обективиращи едно
недопустимо бездействие на водача, поради различни външни и вътрешни
фактори. Съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Неоснователно е твърдението в
жалбата, че административнонаказващият орган не е посочил какви са
обстоятелствата, които за имали значение за претърпяното ПТП. Фактите
изложени в АУАН и НП изпълват състава на съставомерните признаци на
нарушението посочено от административнонаказващия орган по чл.20, ал.2 от
ЗДвП, включително и, че ПТП е причинено предвид несъобразена скорост на
движение, като при този вид нарушение е без значение с каква скорост се е
движил водачът. При извършване на нарушението, свързано с несъобразена
скорост, е от значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната
обстановка, с релефа, с конкретните условия на видимост и другите
обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Всяка скорост,
която не позволява на водача да намали скоростта и да спре пътното превозно
средство, като по този начин е станал причина за осъществяване на пътно-
транспортно произшествие, независимо че в същото няма друг участник, е
несъобразена скорост и с това е извършено нарушение по чл. 20, ал.2 от
ЗДвП. В процесния случай е констатирано, че водачът реализира ПТП
вследствие несъобразена скорост и загубване контрол над автомобила. Ето
защо, законосъобразно е ангажирана отговорността на водача за това
нарушение. За да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност по чл. 179, ал. 2 ЗДвП, не е необходимо установяването на
точните показатели на скоростомера на управлявания от нарушителя
автомобил, като е достатъчно да се прецени съставомерността на поведението
му като водач на МПС, допуснал ПТП.
Както се посочи по- горе съгласно разпоредбата на §6, т.30 от ЗДвП:
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети." Безспорно се установи от свидетелските
6
показания на свид. СЛ. Г. СЛ. и свид. М. Д. М., като и от Протокол за ПТП
№1728562 рег.№59 от 15.10.2021 г., че жалбоподателят е управлявал лек
автомобил „Ауди Q7“ с рег. № **** 15.10.2021 г. с несъобразена скорост с
атмосферните условия и релефа пътя,като е преминал през възникнала
неравност на пътя - дупка, вследствие на което при преминаването с предната
лява част на лекия амтомобил, предна лява гума влиза и се удря в изкуствена
неравност на пътя, като е спукана предна лява гума и деформирана предна
лява джанта, с което става причина на ПТП с материални щети. Тези факти
безспорно определят произшествието като ПТП по смисъла на закона, тъй
като са налице "други материални щети". От изложените аргументи може да
се направи извод за неоснователност на възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че не било налице ПТП.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. №
1/2005 г. на ВКС, преценката "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за
органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени
критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващият орган
следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на
нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите
за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в
ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен
случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента
на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на
конкретно увредените отношения. Целта на ЗДвП е да се опазят животът и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното
придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. В този смисъл настоящия съдебен състав намира, че нарушенията на
правилата на ЗДП не са незначителни или маловажни. Характерът на
защитените обществени отношения е свързан с опазването на живота и
имуществото на гражданите. Предвид този факт, законодателят е предвидил
наказания за всички нарушения на установените правила. Не е налице и
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
управлението на МПС се характеризира като дейност, която по своето
7
естество представлява източник на повишена опасност. Не са налице
обстоятелства, които да сочат, че извършените нарушения от жалбоподателя
са с по-ниска обществена опасност от останалите случаи от този род,
следователно няма основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът като взе предвид, че АНО е определил минималното
наказание по закон, прецени обсъждането на справедливостта на наказанието
по делото като безпредметно, тъй като е обвързан от правилото reformatio in
peus.
По разноските
По отношение на разноските, относима е разпоредбата на чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН, според която, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, както предвижда ал. 3.
При този изход на делото не се дължи рапариране на разноските
направени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по НАХД №
559/2021г. на РС – Харманли, поради което искането на жалбоподателя за
присъждането им се явява неоснователно.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано,
поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.2, т. 5,вр. чл. 58д,т.1
от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0271-001926 от
11.11.2021г., издадено от Началник група „Охранителна полиция” при ОД на
МВР - Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл. 53 от Закон за
пътищата и по чл. 179, ал. 2, предл 1 от Закона за движението по пътищата, на
Г. С. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. Харманли,ул.„ **** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК,
чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8