Р Е Ш Е Н И Е
№ 1801
град Пловдив, 11.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря К.Р.и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното
от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1456 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба от
Т.Р.Т., с ЕГН **********, против Решение № 19 от 08.04.2021 г. по АНД № 7 от 2021 г.
по описа на Районен съд Карлово, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 3593543
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Т.Р.Т. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
1, т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21,
ал. 2 във вр.чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
Жалбоподателят
счита, че така постановеното решение от състав на Районния Съд е
незаконосъобразно, като от изложените доводи може да се направи извод, че се
релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно
приложение на материалния закон, поради което моли решението и електронния фиш
да бъдат отменени.
В съдебното заседание - касаторът не се явява, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР
Пловдив не се представлява.
Представителят
на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският
административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и
съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира касационната
жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:
За да
обоснове крайния си извод, състав
на Районния Съд е приел,
че по същество по безспорен начин е установен фактът на вмененото нарушение.
Касационната инстанция изцяло споделя
изложените съображения от районния съд, които от своя страна са сторени при
съвкупната преценка на събрания доказателствен материал и в изпълнение на
задължението за мотивираност на съдебните актове.
В по-общ план следва да се съобрази, че
правилото възведено в чл.189 ал.4 от ЗДвП е следното: “При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.” В случая Електронният фиш
съдържа всички реквизити, съобразно посочената правна норма, включително в
обема, който законът е установил, и относно начина на описание на самото
нарушение.
На 01.03.2020 г. в 11:35 часа на път III-641 км.5+100 м. на разклона за село а
Марино поле, извън населеното място, с посока на движението север-юг, при
ограничение от 40 км. в час, въведено с пътен знак „В26“, автопатрул на РУ на
МВР Карлово, оборудван с мобилно техническо средство № TFR1-M612, установил, че касаторът Т. управлявал
собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц200ЦДИ“ с рег. № ***със скорост на
движение от 108 км/ч при разрешена ограничена скорост от 40 км/ч. За целите на
административнонаказателното производство от измерената скорост с техническото средство скорост
е приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/час и била установена
стойност на скоростта на движение от 105 км/ч, при което било изчислено, че е
налице превишаване на разрешената скорост с 65 км/ч. За това деяние и на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП против Т. бил издаден процесния Електронен фиш серия
К с № 3593543, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 700 лева. Възоснова на събраните доказателства, в това число Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835; Протокол от проверка № 2-ЗЗ-19/15.07.2019
г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 281р-7065/08.05.2020
г.), съдът е направил категоричен и несъмнен извод, че административното нарушение,
състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в
населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посоченото в
обжалвания електронен фиш време и място. Посочената фактическа обстановка е
установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по
делото, които съдът съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП е кредитирал като ползващи
се с доказателствена сила.
Съдът е изложил подробни мотиви, които
изцяло се възприемат от настоящата инстанция и техното повтаряне не е
необходимо. Съдът е приел, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът
съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението
на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и др. обстоятелства,
необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
електронен фиш.
Единственото наведено с касационната жалба
възражение е неоснователно доколкото посочената скорост от 105 км. час не е
проявление на техническа грешка, а се дължи на приложен толеранс от 3 км. в
час, който винаги е в полза на нарушителя.
С оглед на изложеното не са на налице
касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на
Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във
връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2
от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение
№ 19 от 08.04.2021 г. по АНД № 7 от 2021 г. по описа на Районен съд
Карлово.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: