№ 319
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100500087 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивната
жалба на Областна дирекция на МВР Бургас( ОД МВР) БУЛСТАТ *****, представлявана от
директор К.К., чрез пълномощник Г.В.- главен юрисконсулт в ОД МВР Бургас, със седалище:
гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ 46, подадена против Решение № 2879/14.12.22 г., по гр. д. 6351/22 г.
по описа на Бургаски районен съд.
Във въззивната жалба постановеното осъдително за жалбоподателя решение се сочи за
неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което представлява
отменителни основания по чл. 271 от ГПК.
Според въззивника, фактите в процеса обуславят извода, че въззиваемият е полагал труд
на смени по график през процесния период, като „****“.
С оглед това и по приложението на материалния закон се поддържа, че нормите
регламентиращи труда и работното време на лицата от категорията на въззиваемия, следва да се
считат за специални и включени в специалните нормативни актове ЗМВР( чл. 187), Наредба№
8121з- 776/29.07.2016 г. и Наредба№ 8121з-36/07.01.20 г., в сила от 01.01.2020г. за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивка на държавните и
служители в системата на МВР.
Поддържа, че в случая не намират приложение разпоредбите на общите нормативни
актове. Необоснован и в противоречие с материалния закон се поддържа да е крайният извод на
съда, че е налице разлика между действително положения от въззиваемия нощен труд и този,
който е отчетен и му заплатен от ОД МВР Бургас. Страната поддържа, че тъй като в специалната
1
нормативна уредба такава разлика в продължителността на дневното и нощно работно време не е
визирана, тя остава недоказана в производството, още по-малко пък се установява да представлява
извънреден труд.
Неправилно е според страната възприятието на съда, че е налице празнота в специалната
нормативна уредба, касаеща служителите в МВР, която да бъде преодоляна чрез субсидиарно
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), с
аргументите, че в противен случай служителите в МВР ще бъдат в неравностойно положение
спрямо тези,работещи по трудови правоотношения, регулирани с Кодекса на труда. Намира, че в
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение липсва препращаща норма,
която да обоснове субсидиарното прилагане на Кодекса на труда и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
В подкрепа на становището си въззивникът цитира и решение на Европейския съд по дело
С- 262/20 година от 24.02.22 г.,постановено по отправено преюдициално запитване от РС-
Луковит, по гражданско дело № 606/ 2019 г., с тълкуването на нормите на Директива 2003/ 88/ ЕО
на ЕС и на Съвета от 04.11.2003 г. и съответствието им с националното на Република България
законодателство.
В контекста на указанията и разсъжденията по материята, дадени в посоченото решение на
ЕС се поддържа, че националната ни правна уредба предвижда за държавните служители в МВР
компенсаторни механизми, отчитащи спецификата на служебното правоотношение и постигащи
равно отношение пред закона на работниците и служителите в МВР от една страна и тези,
ангажирани по Кодекса на труда от друга.Излагат се подробни съображения в тази насока,
включително и по тълкуването на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на европейския
съюз. Прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време на работниците по
трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служителите по служебни
правоотношения по реда на ЗМВР, се счита обосновано от обективен и разумен критерий, което
прави разликата в третирането на двете групи работници съвместима с правото на Европейския
съюз, защото разликата е свързана с допустима от закона цел и е съизмерима на същата цел.
В обобщение страната моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено
обжалването постановено от първата инстанция такова и вместо него да бъде постановено по
същество друго отхвърлящо заявените искове.
Моли се и за присъждането на съдебно-деловодни разноски за производството.
Евентуално при отхвърляне на въззивната жалба, се моли заплатеното от другата страна
адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минималните размери,предвидени в закона. Не се
ангажират нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваем С. П. Й., ищец по
гр.д.№ 6351/22 г. по описа на БРС, чрез процесуален представител адвокат С. К., със съдебен
адрес: гр.Б****.
Отговорът определя въззивната жалба като неоснователна.
След съображения за приложимия специален материален закон, се извежда, че за
процесния период няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнотата в специалната уредба, касаеща
горните служители, следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата НСОРЗ,
за да се компенсира особената тежест на нощния труд, подчертана в Директива 2003/ 88.
2
Часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма часове, след
превръщането на нощните в дневни по реда на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ, представляват извънреден
труд, което се извежда по аргумент от Решение № 540/07.07.2010 г. на ВКС, по гр.д. № 895/ 2009 г.
на ІV Г.О. Страната се позовавана на изводите, изложени в мотивите на посоченото съдебно
решение, в подкрепа на тезата си. Обосновава това тълкуване на нормите и с единствената
очевидна цел на законовите разпоредби относно заплащането на труда на служителите в МВР, да
се спази конституционната повеля на чл. 48 ал.5 от Конституцията на Р България, заплащането да
съответства на извършената работа. Поддържа, че допълнителното предвидено в закона заплащане
от 0,25 лв. на час нощен труд, няма характера на ДТВ, нито корелира по какъвто и да било начин
на конституционното задължение на работодателя трудовото възнаграждение да съответства на
положения труд.
Според страната тези изводи не противоречат и на постановеното решение на съда на ЕС от
24.02.22г., цитирано в жалбата, чийто анализ се подчинява на правната теза на страната. Изразява
се пълна солидарност с мотивите на Бургаски районен съд по същество, както по отношение на
установяване на фактическата обстановка по спора, така и в контекста на приложимото по същия
право, което е предпоставило и правилното разрешение на казуса. Моли се за потвърждаване на
първоинстанционния акт, като се дирят и съдебно деловодни разноски за втората инстанция.
Повдига се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение, предвид ниската степен на фактическа и правна сложност на делото. Не се
ангажират доказателства.
Проверката по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а
извършената служебна такава на съдебното решение по чл.269 от ГПК, го скочи за валидно и
допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на
съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложението на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д.№6351 по описа на БРС за 2022г. е образувано по предявените от
С. П. Й. против ОД на МВР – Бургас и изменени в открито съдебно заседание, искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 640,40 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за 75,50 часа извънреден труд, положен от ищеца през периода 01.07.2019 г. -
09.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143,
сумата от 161.22 лв., представляваща сборна лихва за забава върху отделните месечни вземания,
дължима за периода от 01.11.2019г. до 04.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.10.2022г. – датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на
задължението, както и направените разноски по делото.
Ищецът е твърдял, че през процесния период е полагал труд на длъжността “****” в Сектор
****, което е на структурно подчинение към ОД на МВР – Бургас, като поради естеството си на
работа е полагал 12 часови работни смени по график, отчитани на тримесечие. Твърди също така,
че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен труд към дневен с
коефициент 1,143, се получавала разлика от 75.50 часа (след направеното изменение на иска в
съдебно заседание), за която му се следва възнаграждение за извънреден труд в размер на 640,40
лв. (след направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от ответника.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който
3
искът е оспорен както по основание, така и по размер.
Признава се, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба
длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени по график. Твърди се, че
положеният труд е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалите
към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020 г. на
министъра на вътрешните работи, в които липсва текст, който да урежда увеличение на часовете
нощен труд по определен коефициент, като на основание заповеди на министъра за всеки
отработен час или за част от него във времето между 22,00 ч. и 06,00 ч., на държавните служители
до 01.02.2020 г. е било заплащано допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв., а след тази
дата – по 1,00 лв. Намира, че в случая не е налице непълнота на законовата уредба, поради което не
следва да се прилага по аналогия НСОРЗ, която не се отнася до заплащане на възнаграждението на
държавните служители от МВР. Молило се е за отхвърляне на исковете и за присъждане на
направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Преценявайки събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
уважил с решението си заявените претенции, съобразно изменението им, като е счел
неоснователни възраженията на ответната страна.Присъдил е също дължимата държавна такса и
разноски.
Въззивният съд възприема горепосочения краен извод по спора, което аргументира
така:
Предявените искове са обективно кумулативно съединени и намират правното си
основание в чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Фактическата обстановка по делото не е предмет на спор във въззивното производство,
поради което бива възприета от този съд изцяло, както е била установена на база събраните в
производството доказателства от РС, в следния смисъл:
Страните са били в служебно правоотношение през процесния период, по силата на което
ищецът е полагал труд на посочената в исковата молба ***** длъжност в ОД на МВР – Бургас, на
12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. през нощта,
при сумирано отчитане на работното време на тримесечие. Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, през периода 01.07.2019г. – 09.07.2020г. /колона
№ 5 от Приложение № 2/ ищецът е положил общо 525 часа нощен труд. Положените от ищеца
часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 603.50 часа дневен труд
(съгласно колона № 7 от таблицата – Приложение № 1 от заключението). Следователно разликата
между преизчисления и реално положения от ищеца нощен труд възлиза на 75,50 часа, за които
според експерта се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 640,40 лв.
(колона № 8 и 9 от Приложение №1 ). Видно от констатациите на експерта е също, че сборът на
лихвите за забава върху дължимите от ответника суми за допълнително възнаграждение за
извънреден труд, за периодите от изпадането в забава за отделните вземания, до предявяването на
иска, е в размер на 161.22 лв. (колона № 11 от Приложение № 1). Съдът е кредитирал
заключението на вещото лице като обективно, обосновано и безпристрастно, в какъвто смисъл е и
становището на настоящата инстанция.Не се установява заплащане на исковите суми от ответника
– на ищеца.
При тези данни, спорът между страните е само правен:
Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к. според въззивника
4
служебното правоотношение между страните, предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра
на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на
подчинение на това министерство, а претенцията на въззиваемия ищец почива на правни норми от
трудовото законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в
МВР, поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към
исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е
трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното работно време. В чл.50а от ЗДСл също е посочено, че извънреден е трудът,
който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В
ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност
на работното време.
Безспорно ищецът има качеството държавен служител –полицейски орган по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действащата към исковия период редакция/ е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите,
а не, че такава е нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на
това е и фактът,че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.
Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след
изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г., т.е. след 10.07.20г./ вече нормативно е
определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа. За процесния
период са действали наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.(в нея е предвидено, че за нощния труд се заплаща
допълнително възнаграждение) и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. , като само наредбата,
действала в предходен период-(№8121з-407 от 11.08.2014г.) съдържа правило, че при сумирано
5
отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите
по трудови правоотношения, то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и
отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на
нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на
чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г,
не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по
КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители/до
изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав
намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, т.к. това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях, при липса на изрична разпоредба в ЗМВР. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд.
При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7
6
часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната страна
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното
време.Тъй като обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от министъра на вътрешните работи, при наличието на законова непълнота, следва да намери
приложение НСОРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. Когато нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд – така часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), представляват
извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ
не намира приложение спрямо държавните служители в МВР и, че след превръщането на нощните
часове в дневни, не се кумулира извънреден труд.
С оглед въведените възражения, съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с
решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване,
отправено от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88/ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя становището на
настоящия състав.
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд,
по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории
лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото
допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители
в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се
7
извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд. Останалите
посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло,
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др., съдът не
счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд
от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е определена по-късно. Изложените
доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със
защита правата и свободите на гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред, с което се обосновава различното им третиране, не могат да бъдат възприети
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени други
компенсаторни механизми.Това е така, тъй като наред с изброените от въззивника придобивки на
служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова
преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона
цел.Но дори да се приеме,че такава е налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени
мерки за защита и за компенсиране на особената тежест конкретно на положения нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и за
размера на дължимата върху него мораторна и законна лихва за забава, съдебният състав не излага
нарочни съображения в такава насока.Ограничава се с отбелязването на безспорния факт на
забавата за изплащане на главницата, което налага присъждането и на обезщетение за
закъснението в размер на законната лихва за забава, върху нея.
В обобщение на казаното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, решението на Бургаски районен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход от обжалването, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на
всички направени в хода на делото разноски. По делото има доказателства за сторени такива в
размер на 480лв. с ДДС, представляващи заплатено възнаграждение за представителството на
страната от един адвокат в настоящата инстанция. Направено е възражение за прекомерност на
същото от страна на ОД на МВР, което този съд приема за неоснователно, т.к. оспореният хонорар
е под минималния по чл.7,ал.2 (изчислен на база обжалваемия интерес), при прилагане на чл.2,ал.5
от НМРАВ(определяне на възнаграждение върху всеки иск поотделно), поради което не може да
бъде намаляван.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2879/14.12.22г. по гр.д.№6351/22г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Бургас, Булстат *****, с адрес: гр.
8
Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Й. ЕГН **********, съдебен адрес:
гр.Б***, сумата 480.00 лева(с ДДС), представляваща съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.
№87/2023г. по описа на Бургаски окръжен съд, сторени за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9