РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Варна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110106576 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Ж. *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, действащ чрез адв. Й. А. от АК-В., срещу ЗАД „А.“, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, действащ чрез юрк. М. Я., пряк осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30.00
лева, частичен иск от общо 1 768.94 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден десен
калник, облицовка преден, десен кант калник, десен фар, преден капак, задна дясна плъзгаща
врата, предпазна лайсна задна дясна врата и облицовка заден десен кант калник на
фирменият л. а. марка „О.“, модел „К.“, с рег. № *, причинени в резултат на реализирано на
15.03.2019 г. в гр. В. ПТП по вина на водача на л. а. марка „К.“, модел „Р.“, с рег. № *,
застрахован по договор за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното
дружество, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 26.05.2022 г. до окончателното погасяване на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 15.03.2019 г., около 13:21 часа, в гр. В., по ул.
„Ю. В.“ увреденото МПС се управлявало от Д. И. по посока ул. „П. Е.“, като на
кръстовището с ул. „Д. Г.“, водачът на застрахованото по „ГО на автомобилистите“ лек
автомобил при наличие на пътен знак Б2-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, не я пропуска и настъпва ПТП. Сочи се, че за настъпилото ПТП водачите са
попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото събитие
са посочили водача на „К. Р.“, рег. № *. Твърди се, че автомобилът на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество с период на
действие 29.11.2018 г. – 28.11.2019 г., която полица е действаща към датата на ПТП.
Излага се, че за настъпилото ПТП ищецът на 18.03.2019 г. е уведомил застрахователя
по договор за застраховка „каско“, сключен между ищеца и ответника на 14.11.2018 г. за л.
а. „О. К.“, с рег. № * при застрахователна сума 4 200.00 лева и застрахователна премия от
484.50 лева, която се сочи че била изплатена напълно. Ответният застраховател, в
1
изпълнение на задълженията си по договора за „каско“, сключен с ищеца, е извършил оглед
на автомобила, изготвил снимков материал и е съставил опис-заключение по щета № *.
Като обезщетение ищецът получил сумата в размер от 731.06 лева.
Ищецът излага още, че във връзка с претърпяното ПТП извършил проучване в
няколко сервиза относно цената на ремонта на МПС, в резултат на което е установил, че
сумата, която му е необходима за ремонта е в размер на 2 500.00 лева, която сочи, че е по-
голяма от заплатената от ответника сума. Поддържа, че сумата, която следва му се изплати е
в размер на 1 768.94 лева, представляваща разликата над извънсъдебно изплатената сума по
договора за „каско на МПС“ до стойността за възстановяване на реално претърпените вреди.
Излага се, че на 20.10.2021 г. ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя,
на основание гражданската отговорност на виновния водач за изплащане на разликата от
необходимата сума за възстановяване на щетите, но на 24.01.2022 г. е получил отказ, тъй
като вземането на ищеца било удовлетворено по застраховка „каско“.
По същество се моли съдът да уважи частичната искова претенция.
Моли се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „каско“ за л. а. „О. К.“, с рег. № *; че по време на действие
на полицата на 15.03.2019 г. е настъпило застрахователно събитие с участието на
застрахованото МПС в гр. В. по описания в исковата молба механизъм; че на 18.03.2019 г.
ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, по което е
образувана преписка под № 13019030101850; че на ищеца е изплатено обезщетение в размер
от 731.06 лева.
Твърди обаче, че с горепосоченото плащане интересът на ищеца е напълно
удовлетворен, доколкото паричната равностойност на действителната претърпяна вреда,
изчислена към датата на ПТП, възлиза на изплатената сума.
По същество моли съда да остави без уважение предявения пряк осъдителен иск по
застраховка „ГО на автомобилистите“ и да присъди в полза на ответното дружество
сторените съдебно-деловодни разноски, имайки предвид че гражданските притезания са
погасени чрез доброволно извънсъдебно плащане.
Инвокира възражение за изтекла кратка тригодишна погасителна давност досежно
вземанията за лихви.
Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Чрез
адв. А. поддържа исковата молба. На основание чл. 214, ал. 1, изр. последно от ГПК, изменя
размера на предявения иск, като го увеличава окончателно до сумата в размер от 2 025.63
лева. Моли същият да бъде уважен в изменения и окончателно предявен размер от 2025.63
лева.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С
молба от 19.12.2022 г. поддържа отговора на исковата молба. В условията на евентуалност
обективира искане по чл. 78, ла. 5 от ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и пР.бщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, с доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между ищеца и ответника, че последните са страни по договор
за „каско“, сключен на 14.11.2018 г. за л. а. „О. К.“, с рег. № *; че по време на действие на
полицата на 15.03.2019 г. е настъпило застрахователно събитие с участието на
застрахованото МПС в гр. В. и л. а. „К. Р.“, рег. № *, управляван от И. И., който факт се
констатира по несъмнен начин и от ангажирания двустранен констативен протокол на л. 6,
от който е видно още, че И. И. се е признала за виновна за настъпилото ПТП, по описания в
исковата молба механизъм; че на 18.03.2019 г. ищецът е уведомил застрахователя по
застраховка „каско“ за настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана
2
преписка под № *; че на ищеца е изплатено обезщетение в размер от 731.06 лева по силата
на договора за застраховка „каско“; не се спори също, че към 15.03.2019 г., управлявания от
И. И. л. а. „К. Р.“ с рег. № *, е бил застрахован по задължителна застраховка „ГО на
автомобилистите“ също при ответното дружество, която полица е била валидна към датата
на ПТП.
Между страните не е спорно, че на 20.10.2021 г. ищецът е предявил своята претенция
пред ответника, на основание договора за застраховка „ГО на автомобилистите“, сключен с
виновния водач, за изплащане на разликата от необходимата сума за възстановяване на
щетите, в резултат на което пред застрахователя е образувана преписка № *, по която
последният е отказал да заплати претендираната сума, тъй като вземанията на ищеца са били
погасени с плащането, сторено на основание договора за „каско“.
От ангажираното експертно заключение по САвТЕ се установява, че общата стойност
на щетите на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 2
756.69 лева и включва цената на труда и материалите. В хода на о.с.з. вещото лице
поддържа заключението.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изовди:
Районен съд – Варна е сезиран с прекия осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“,
ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието
на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на
договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или
бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./
пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на
делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е.
налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори
горепосочената презумпция за вина, както и да докаже възраженията си в отговора,
включително че интересът на кредитора е напълно удовлетворен с плащането на сумата от
731.06 лева, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил
претендираните суми.
Не е спорно по делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба
място, дата, час; че ищцата е собственик на увереденото МПС; че за л. а. „К. Р." с ДК № * е
сключена полица при ответника по силата на договора за застраховка „ГО на
автомобилистите“, която е била действаща към датата на ПТП; че сумата от 731.06 лева е
заплатена от застрахователя извънсъдебно в полза на ищеца, на основание преписката,
заведена по договора за застраховка „каско“. Няма спор по делото и че в резултат на
събитието са настъпили именно описаните в исковата молба щети по лекия автомобил.
Настъпването на щетите по процесния лек автомобил „О. К.", а оттам и на
имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както
от представения опис по щета, така и от заключението на вещото лице по САвТЕ.
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е
досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните
състезания е заплатил сумата в общ размер от 731.06 лева, на основание договора за „каско“,
с което счита, че интересът на кредитора е напълно удовлетворен.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009
г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима
към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на
3
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК).
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице като пълно, ясно, обективно и компетентно дадено от лице, което разполага с
необходимите специални знания, като намира, че за обезщетяване на вредата следва да вземе
предвид дадената от вещото лице като средна пазарна стойност към датата на ПТП сума от
2 756.69 лева.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният осъдителен иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и
следва да бъде уважен в претендирания изменен размер от 2 025.63 лева, представляващ
разликата над изплатеното до момента обещетение от застрахователя в размер от 731.06
лева до действително претърпените вреди в размер от 2 756.69 лева. Основателността на
главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от датата на исковата молба – 26.05.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, доколкото към датата на завеждане на делото срокът по чл.
498, ал. 3 вр. чл. 496 от КЗ е бил изтекъл с оглед представяне на всички доказателства на
застрахователя.
Възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност касателно
законната лихва е несъстоятелно, с оглед началната дата, от която се претендира
присъждането на такава, а именно – от сезирана на съда.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 886.03
лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и ангажираните писмени документи,
удостоверяващи сторените разходи, от която 81.03 лева за държавна такса; 200.00 лева за
депозит за вещо лице по САвТЕ и 605.00 лева с ДДС за заплатен хонорар за един адвокат.
Искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, доколкото договореният хонорар
надхвърля нормативно установения минимум едва с 102.47 лева, която разлика не е
прекомерна, имайки предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и
обема на оказаното професионално съдействие от адв. Й. А..
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАД „А.“, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: * да заплати в полза на „Ж. *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, сумата в размер от 2 025.63 лева /две хиляди двадесет и пет лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, преден десен калник,
4
облицовка преден, десен кант калник, десен фар, преден капак, задна дясна плъзгаща врата,
предпазна лайсна задна дясна врата и облицовка заден десен кант калник на фирменият л. а.
марка „О.“, модел „К.“, с рег. № *, причинени в резултат на реализирано на 15.03.2019 г. в
гр. В. ПТП по вина на водача на л. а. марка „К.“, модел „Р.“, с рег. № *, застрахован по
договор за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното дружество, ведно с
обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.05.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „А.“, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: * да заплати на „Ж. *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *
сумата в общ размер от 886.03 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, от които 81.03 лева за държавна такса; 200.00 лева за депозит за вещо лице по
САвТЕ и 605.00 лева с ДДС за заплатен хонорар за един адвокат.
Присъдените суми да се преведат по следната банкова сметка: IBAN – *, с
титуляр адв. Й. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5