Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 320 28.10.2021 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 427 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Корпоративна търговска банка“АД
/ н./, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София ,
представлявана от синдиците Ангел Донов и Кристи Маринова е предявил искове
ЗКПУ „Нов живот“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – ж.к.
Лозово , гр.Бургас , представлявано от управителя Стоянка Георгиева с правно
основание чл.422 от ГПК и моли да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на „Корпоративна търговска банка“АД / н./ следните суми: 41
429.13 лв. – просрочена главница за периода от 10.08.2014 до 10.09.2014 г.; лихва в размер на 698.50
лв. за просрочие върху редовна главница
за периода от 25.08.2014 г. до 25.09.2014 г.; лихва за просрочие в размер на 48 560.90 върху просрочена главница за
периода 25.08.2014 г. – 26.05.2020 г. , сума в размер на 70.77 лв. – текуща
лихва върху просрочена главница за периода от 26.05.2020 г. до 29.05.2020 г.;
сума в размер на 14 107.99 лв. – неустойка върху просрочени лихви за периода от
27.10.2014 г. до 29.05.2020 г. и сума в размер на 100 лв. – разноски за периода
от 08.10.2018 г. – до 29.05.2020 г. като се претендират и направените разноски
по делото , както и в заповедното производство. Прилагат се и се ангажират доказателства.
Ищецът сочи
, че на 25.09.2009 г. е сключил договор
за банков кредит с ответника за
предоставен заем в размер на 80 000 лв., необходими на ответника за закупуване
на горива, препарати и други разходи свързани с
основната му дейност. Съобразно чл.9.1 от договора крайния срок за
усвояване на средствата по кредита е
19.05.2010 г., а съгласно чл.12 годишната лихва възлиза на 10.5%. Крайния срок
за погасяване на задълженията по договора според чл.20.1 е 20.05.2010 г. Така
уговорените условия впоследствие са променяни с анекси - №1 от 26.02.2010 г.,
анекс №2 от 16.05.2011 г. , анекс №3 от 11.09.2012 г. и анекс №4 от 02.08.2013
г. Съобразно последния анекс срокът на
усвояване се променя до 09.08.2014 г. като към 10.09.2014 г. се задължава да
погаси изцяло усвоената главница. Банката е изпълнила изцяло своето задължение
, а длъжникът е в забава , тъй като е
погасил само част от дължимата на
10.08.2014 г. главница. С настъпването на
датата 10.09.2014 г. целият кредит е станал изискуем. Ответникът не е
изпълнил своите задължения по плащания по кредита , а вместо това е извършил прихващане на свои вземания от „КТБ“
със задълженията си по договора за кредит – с изявление на прихващане ,
получено в деловодството на банката на 27.10.2014 г. с вх.№9846 , с което уведомява банката , че прихваща вземането си от нея в общ размер на
43 293 лв. , придобито в резултат на
договор за прехвърляне на вземане от 22.10.2014 г. с насрещните си
задължения към „КТБ“ по договора за кредит. Във
връзка с това прихващане са били предявени искове за нищожност на
същото, при условие на евентуалност – за недействителност, по които е било образувано т.д.№1433/2017 г. по описа
на СГС. С влязло в сила съдебно решение №1600 от 25.09.2019 г., влязло в
законна сила на 04.11.2019 г. по делото на СГС прихващането , извършено от
ответната ЗКПУ е обявено за недействително на основание чл.59 ал.5 от ЗБН по
отношение кредиторите на несъстоятелността на КТБ.
Поради
неизпълнението на задълженията от страна
на ЗКПУ към настоящия момент ищецът твърди , че общото задължение на ответника
възлиза на 104 967.29 лв. , от които – 41 429.13 лв. – просрочена главница за
периода от 10.08.2014 до 10.09.2014 г.;
лихва в размер на 698.50 лв. за просрочие върху
редовна главница за периода от 25.08.2014 г. до 25.09.2014 г.; лихва за
просрочие в размер на 48 560.90 върху
просрочена главница за периода 25.08.2014 г. – 26.05.2020 г. , сума в размер на
70.77 лв. – текуща лихва върху просрочена главница за периода от 26.05.2020 г.
до 29.05.2020 г.; сума в размер на 14 107.99 лв. – неустойка върху просрочени
лихви за периода от 27.10.2014 г. до 29.05.2020 г. и сума в размер на 100 лв. –
разноски за периода от 08.10.2018 г. – до 29.05.2020 г. Поради неизпълнение на задълженията от страна на „КТБ“ е било подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 т.2 от ГПК , по което е било образувано производството по частно гр.д.№20920 по описа на СРС за 2020
г. Съдът е уважил искането като е издал заповед и изпълнителен лист от
02.07.2020 г. Длъжникът обаче депозирал
възражение в срок като е заявил , че не дължи изпълнение. Поради това страната
предявява иска по чл.422 от ГПК. Пред съда исковата претенция се поддържа чрез процесуален
представител – адвокат. По съществото на спора се представят подробни писмени
бележки от страна на процесуалния
представител.
Отговор на
исковата молба от ЗКПУ „Нов живот“ в законоустановения срок не е
постъпил.Поради липсата на отговор на
исковата молба от страна на ответника
размяната на книжа по делото е преустановена.
Впоследствие – след изтичане на срока
от страна на ответника е представено
писмено становище , в което се оспорва предявената претенция. Пред съда
изложеното становище се поддържа от процесуален представител - адвокат , упълномощен от страната.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
На основание чл.417 от ГПК
от страна на „Корпоративна търговска банка“АД / н./ е било депозирано заявление
пред Районен съд – София против ЗКПУ „Нов живот“ за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, за което е било образувано г.гр.д. №
20920/2020 по описа на съда, приложено след изискване от СРС по настоящото дело след нарочно
внасяне наново в открито съдебно заседание. По
посоченото производство, на 02.07.2020 г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 41 429,13 лева,
представляваща задължение по договор за банков кредит от 25.09.2009 г. ведно
със законната лихва от 29.05.2020 г. до изплащане на вземането, лихва в размер
на 698,50 за периода от 25.08.2014 г. до 25.09.2014 г., лихва в размер на 48
560,90 лева за периода 25.08.2014 г. до 26.05.2020 г., лихва в размер на 70.77
лева за периода 26.05.2020 г. до 29.05.2020 г., неустойка в размер на 14 107,99
лева за периода 27.10.2014 г.до 29.05.2020 г., разноски в размер на 100 лева и
4 023,86 лева разноски по делото, а именно: 2 099,35 лева държавна такса и 1
924,51 лева възнаграждение за юрисконсулт. Издаден е и изпълнителен лист за
претендираните суми.
Не се спори
между страните, че в законоустановения срок, длъжникът – ответник е подал
възражение, че не се дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Районният съд е указал на
заявителя „КТБ“ АД , че следва да
предяви в месечен срок иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането
си.
Не се спори между страните
по делото, че на 25.05.2009 г., същите
са сключили договор за банков кредит, по силата на който
ищецът е отпуснал на ответника банков кредит – кредитна линия в размер на 80
000 лева, като средствата са предназначени за оборотно средства – за закупуване
на горива, препарати и други разходи, свързани с основаната дейност на
кредитополучателя. Съгласно договореностите между страните, крайният срок за
усвояване на средствата по кредита е до 19.05.2010 г., като е предвидена и
възможност ползването на кредита да бъде удължавано за следващ едногодишен
период, след преценка от страна на банката, като в този случай следва да бъде
сключен и изричен анекс. Договорната лихва по кредита е определена в размер на
10,5 % върху фактически ползваните суми по кредита. Съгласно разпоредбата на
чл. 14 от договора, при нарушаване на сроковете за погасяване на вноските по
главницата или при предсрочна изискуемост на същия, банката начислява върху
просрочената главница, освен договорната лихва и наказателна надбавка в размер
на 10 пункта годишно. Крайният срок, в който следва да бъде погасен кредита е
20.05.2010 г., като страните са определили срокове и размери на снижаеми лимити
по главницата, посочени в чл. 20.1 от договора. Процесният договор е бил
последователно изменян, по отношение на размера на предоставения кредитен
лимит, както и крайния срок за усвояване на средствата и погасяване на
задълженията, със сключени между страните анекси – анекс № 1/26.02.2010 г.,
анекс № 2/16.05.2011 г., анекс № 3/11.09.2012 г.и анекс № 4/02.08.2013 г. С
последния сключен между страните анекс от 02.08.2013 г., срокът за усвояване на
кредита е удължен до 09.08.2014 г., като кредитополучателят има право да ползва
банков кредит в размер до 80 000 лева, при следните условия: в срок до
09.08.2014 г. – има право да усвои общо 80 000 лева, като към 10.08.2014 г., се
задължава да погаси част от усвоената главница в размер на 40 000 лева, така,
че главницата да остане в размер не по – голям от 40 000 лева, а в срок до
09.09.2014г. – кредитополучателят има право да усвоява общо 40 000 лева, като
към 10.09.2014 г. се задължава да погаси изцяло усвоената главница в размер на
40 000 лева.
На
22.10.2014 г., между ответника ЗКПУ „Нов живот“ и И.М.И. е сключен договор за
прехвърляне на вземане, с който физическото лице - цедент прехвърля на
кооперацията – цесионер част от вземането си към „КТБ“ АД в размер на 43 293
лева, произтичащо от банкова сметка, открита в банката, при условията на
„безсрочен депозит плюс“, ведно със всички лихви начислени върху прехвърлената
част от вземането, след датата на подписване на договора. Договорена е цена за
прехвърленото вземане в размер на 43 293 лева, която цесионера се е задължил да
заплати на цедента в срок до 3 месеца от датата на сключване на договора.
С
уведомление вх. № 9674/23.10.2014 г., на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, И.М.И.
е уведомил Квесторите на „КТБ“ АД за прехвърлената част от вземането си към
банката, като е поискал това да бъде отразено по надлежния ред в счетоводните
книги на банката.
На
27.10.2014 г., ответната кооперация е подала до ищцовата банка заявление за
прихващане с вх. № 9846, с което е поискала извършване на прихващане на сумата
от 43 293 лева, представляваща вземане на ЗКПУ „Нов живот“ от „КТБ“
АД,придобито по договора за цесия от 22.10.2014 г., срещу задължението на ЗКПУ
„Нов живот“ по договор за банков кредит от 25.05.2009 г. към „КТБ“ АД.
По делото е
представено удостоверение изх. № 998/19.02.2015 г., съгласно което ищцовата
банка удостоверява, че задължението на ответната кооперация по сключения между
страните договор за кредит, към 17.02.2015 г. е с нулева салдо.
С Решение № 1660/25.09.2019
г., постановено по т.д. № 1433/2017 г. по описа на Софийски градски съд е
обявено на основание чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД на
прихващането на насрещни вземания между ЗКПУ „Нов живот“ и „КТБ“ АД за сумата
от 43 293 лева, извършено със заявление от името на кооперацията с вх. №
9846/27.10.2014 г. от деловодството на „КТБ“ АД.
За
доказване на твърдените от страните факти и обстоятелства, по делото е
назначена съдебно – икономическа експертиза, вещото лице, по която дава
заключение, че общия размер на дълга към 10.09.2014 г. (датата на която кредита
е станал изцяло изискуем, съгласно анекс№ 4/02.08.2013 г.) е 24 934,75 лева, от
които 42 198,02 лева са просрочена главница, 523,50 лева са просрочени лихви
върху редовна главница, 17,21 лева са просрочени лихви върху просрочена
главница, 175 лева са текущи лихви върху редовна главница, 18,77 лева са текущи
лихви върху просрочена главница и 2,25 лева е неустойка върху просрочена лихва.
През целия срок на договора, кредитът се е олихвявал с фиксиран лихвен процент,
съгласно договорения в размер на 10,5%, като не са извършвани едностранни
промени от страна на кредитора. При изследване на въпроса за размера на
задълженията на ответника към дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, вещото лице е установило, че
дължимите от ответника суми са в размерите заявени с петитума на исковата
молба. Вещото лице е констатирало, че съгласно банково извлечение от 06.11.2014
г. на разплащателната сметка на ответната кооперация, е осчетоводено
прехвърляне на вземане между цедент И.М.И. и цесионер ЗКПУ „Нов живот“ в размер
на 3 293 лева, като крайното салдо по разплащателната сметка на 06.11.2014 г. е
в размер на 0 лева.
При
наличните по делото доказателства, по основателността на претенцията съдът
съобрази следното:
Между
страните в настоящото производство е налице валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от сключения между тях договор за банков кредит от
25.05.2009 г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответника банков кредит
– кредитна линия в размер на 80 000 лева, предназначени за оборотно средства –
за закупуване на горива, препарати и други разходи, свързани с основаната
дейност на ответника. С последователни анекси крайният срок за погасяване на
отпуснатите от банката средства е бил неколкратно удължаван. С последния
сключен между страните анекс от 02.08.2013 г., срокът за усвояване на кредита е
удължен до 09.08.2014 г., като е предвидено усвоената главница да е погасена
изцяло към 10.09.2014 г. Предвид посочените договорености, с настъпване на
уговорения краен падеж по договора, целия кредит е станал изискуем.
Между
страните в настоящото производство е било извършено извънсъдебно прихващане на
насрещни вземания, което с решение № 1660/25.09.2019 г., постановено по т.д. №
1433/2017 г. по описа на Софийски градски съд е обявено на основание чл. 59,
ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД. С влизане в сила на посоченото
решение вземането на банката против ответната кооперация е възстановило
съществуването си и е станало изискуемо.
От
назначената и изслушана по делото съдебно – икономическа експертиза, която не е
оспорена от страните, и заключението, по която съдът цени изцяло като
обективно, безпристрастно и пълно, се установява, че усвоените суми от
ответника по договора за кредит и анексите, са в общ размер на 476 873,41 лева,
като погасените суми са в размер на 434 675,39 лева. Установено е, че остатъкът
на непогасената главница към 10.08.2014 г. е в размер на 42 198,02 лева.
Съгласно експертното заключение, към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и към датата на
заключението, задълженията на ответника са в размер на 104 967,29 лева, от
които: 41 429,13 лева, представляват главница; 698,50 лева, представляват лихва
за периода от 25.08.2014 г. до 25.09.2014 г.; 48 560,90 лева, представляват
лихва за периода от 25.08.2014 г. до 26.05.2020 г.; 70,77 лева, представляват
лихва за периода от 26.05.2020 г. до 29.05.2020 г.; 14 107,99 лева,
представляват неустойка за периода от 27.10.2014 г. до 29.05.2020 г.; 100 лева,
представляват разноски.
Съдът
намира за неоснователен доводът на ответника, че за да изпадне в забава е било
необходимо вземането му към банката да бъде включено служебно от синдика в списъка
на приетите вземания. С факта на влизане в сила на съдебното решение,
постановено по т.д. № 1433/2017 г. по описа на Софийски градски съд, поради
конститутивното му действие, вземането на банката е станало изискуемо, тъй като
са се възстановили отношенията между страните, такива каквито са били преди
извършването на прихващането.
При това
положение, съдът намира, че иска на ищеца е доказан по размер.
В
последното по делото заседание, ответникът на основание чл. 371 от ГПК е
поискал от съда да бъде извършено съдебно прихващане на сумата от 50 052,06
лева с размера на уважената част от исковата претенция. По така направеното
искане, съдът намира следното: - Прихващането
е способ за погасяване на облигационни задължения съгласно чл. 103 ЗЗД. То,
представлява способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по –
малкото от тях. Нормата на чл. 371 ГПК представлява изключение от въведения в
чл. 370 ГПК принцип за преклузия на правото ответникът да представя
доказателства и да прави възражения срещу иска след изтичане на срока за
отговор. В цитираната разпоредба е регламентирана възможност възражението за
прихващане да се направи до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови
доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция,
когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила
съдебно решение или заповед за изпълнение. Що се отнася до това налице ли са
предвидените от закона условия за допускане и разглеждане на направено
възражение за прихващане след срока за отговор, съдът извършва преценката
конкретно в зависимост от данните и доказателствата по делото. В случая съдът
от събраните по делото доказателства намира, че не са налице пречки за
разглеждане на така направеното възражение, тъй като не се налага събирането на
нови доказателства по делото.
От приетите
по делото доказателства се установява, че на 27.10.2014 г., ответната
кооперация е подала до ищцовата банка заявление за прихващане с вх. № 9846, с
което е поискала извършване на прихващане на сумата от 43 293 лева,
представляваща вземане на ЗКПУ „Нов живот“ от „КТБ“ АД, придобито по договора
за цесия от 22.10.2014 г., срещу задължението на ЗКПУ „Нов живот“ по договор за
банков кредит от 25.05.2009 г. към „КТБ“ АД. Посоченото вземане към банката,
ответната кооперация е придобила от лицето И.М.И. с договор за прехвърляне на
вземане, с който физическото лице - цедент прехвърля на кооперацията – цесионер
част от вземането си към „КТБ“ АД в размер на 43 293 лева, произтичащо от
банкова сметка, открита в банката, при условията на „безсрочен депозит плюс“,
ведно със всички лихви начислени върху прехвърлената част от вземането, след
датата на подписване на договора. Предвид направеното от ответника изявление за
прихващане, банката го е отразила в счетоводните си регистри.
По делото е
представено Решение № 1660-25.09.2019 г., постановено по т.д. № 1433/2017 г. на
СГС, с което на основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН е обявено за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД прихващането на
насрещни вземания между ищеца и ответната кооперация, извършено с
горепосоченото изявление вх. №
9846/27.10.2014 г. от деловодството на КТБ. Така обявената относителна
недействителност има обратно действие от момента на извършване на действието. С
влизане в сила на съдебното решение се възстановява съществуването на
вземанията на страните, такива каквито са били преди извършване на прихващането.
При това положение няма пречка да бъде разгледано направеното от ответника
съдебно възражение за прихващане, което разгледано по същество е неоснователно.
Основна цел
на производството по несъстоятелност е постигане на справедливо удовлетворяване
на всички кредитори на неплатежоспособната банка, поради което и по
необходимост основната част от уредбата на производството по несъстоятелност се
състои от разпоредби, които регламентират колизията между интересите на
кредиторите от своевременно и пълно изпълнение на вземанията им срещу банката,
а друга част регламентира способите за запазване, но също и за възстановяване
на имуществени права на банката, загубени при обстоятелства, които
законодателят е счел, че са довели до изпадането й в неплатежоспособност, до
неоснователно разместване на имуществени блага или до привилегировано положение
на едни кредитори на несъстоятелната банка за сметка на други без легитимно
основание за това. Заявеното и прието в исков процес по чл. 422 ГПК съдебно възражение за прихващане
е пример за хипотеза, в която очертаните по-горе принципи са нарушени, защото
ефекта от приетото съдебно възражение за прихващане е еднакъв с този настъпващ
от материалното възражение за прихващания – погасяване на насрещните задължения
на страните до размера на по-малкото от тях.
От справка
в Търговския регистър по партида на ищцовата банка се установява, че с решение
№ 664 от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на Софийски градски съд е
обявена неплатежоспособността на "Корпоративна търговска банка" АД с
начална дата 06.11.2014 г.; открито е производство по несъстоятелност; банката
е обявена в несъстоятелност; прекратена е дейността на предприятието;
прекратени са правомощията на органите на банката; постановена е обща забрана и
запор върху имуществото й; банката е лишена от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановено е
започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. С решение № 1443
от 3.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. на Софийския апелативен съд това
решение е отменено в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността е
посочена датата 06.11.2014 г. и за начална дата на неплатежоспособността е
определена датата 20.06.2014 г. Съгласно действащата към настоящия момент
редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, недействително по отношение
на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би
получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане,
независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е
извършено от кредитор или от банката след началната дата на
неплатежоспособността. Посочената норма е материалноправна и следва да бъде
приложена по отношение на направеното в настоящото производство съдебно
възражение за прихващане, поради което същото се явява неоснователно, поради
заявяването му след откриването на производството по несъстоятелност на
ищцовата банка. Съгласно ал. 6 на чл. 59 от ЗБН, компенсацията на двете
вземания се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по
чл. 104 ЗБН. За установяването на това каква сума би получил ответникът при
разпределение на осребреното имущество на банката, кредиторът, поискал
извършване на прихващането не е представил никакви доказателства.
От
изложеното се налага единственият извод, че претендираните от ищеца задължения
по договор за банков кредит от 25.05.2009 г. и анексите към него не са погасени,
поради което са дължими.
При това
положение с оглед изхода на спора по
делото – отхвърляне на исковата
претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК
в полза на ищеца следва да бъдат
направени претендираните от него разноски. При наличието на списък по чл.80 от ГПК съдът намира, че присъждането на разноски следва да стане въз основа на
претендираните с него разноски и наличните
писмени доказателства за извършени такива по делото – депозит за
експертиза в размер на 600 лева.Следва да се присъдат и разноските по заповедното
производство – общо сума в размер на
4023.86 лв. – от която 2099.35 лв. – държавна
такса и 1924.51 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт съобразно Заповедта за
изпълнение на парично задължение от 02.07.2020 г.
С оглед
изхода на спора и съобразно разпоредбата на
чл. 57, ал. 6 от ЗБН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и
дължимата държавна такса по дело в
размер на 2099.35
лв.
Мотивиран
от горното и на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.417 от ГПК, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца
„Корпоративна търговска банка“АД / н./, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София , представлявана от синдиците Ангел Донов и Кристи
Маринова иск по чл. 422 от ГПК, че ЗКПУ
„Нов живот“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – ж.к. Лозово ,
гр.Бургас , представлявано от управителя Стоянка Георгиева има следните вземания,
произтичащи от банков кредит от 25.05.2009 г., изменен с анекси от 26.02.2010
г., от 16.05.2011 г. , от 11.09.2012 г. и от 02.08.2013 г., за които е била
издадена Заповед от 02.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 20920/2020 г. на РС – София
за следните суми: 41 429.13 лв. – просрочена главница за периода от
10.08.2014 до 10.09.2014 г.; лихва в
размер на 698.50 лв. за просрочие върху
редовна главница за периода от 25.08.2014 г. до 25.09.2014 г.; лихва за
просрочие в размер на 48 560.90 върху
просрочена главница за периода 25.08.2014 г. – 26.05.2020 г. , сума в размер на
70.77 лв. – текуща лихва върху просрочена главница за периода от 26.05.2020 г.
до 29.05.2020 г.; сума в размер на 14 107.99 лв. – неустойка върху просрочени
лихви за периода от 27.10.2014 г. до 29.05.2020 г. и сума в размер на 100 лв. –
разноски за периода от 08.10.2018 г. – до 29.05.2020 г. – общо 104 967.29 / сто и четири
хиляди деветстотин шестдесет и седем
лева и 29 ст./ лева.
ОСЪЖДА ЗКПУ „Нов живот“, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – ж.к. Лозово , гр.Бургас , представлявано от управителя
Стоянка Георгиева да заплати на „Корпоративна търговска банка“АД / н./, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София , представлявана от
синдиците Ангел Донов и Кристи Маринова сумата от 600,00 лева (шестстотин
лева), представляваща съдебноделоводни разноски по настоящото исково
производство, както и сумата от 4023.86 лева (четири хиляди двадесет и три лева и 86 ст./ лева,
представляваща разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 20920/2020 г. на РС –
София.
ОСЪЖДА ЗКПУ „Нов живот“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – ж.к. Лозово, гр.Бургас, представлявано от
управителя Стоянка Георгиева, да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас,
сумата в размер от 2099.35
/ две хиляди деветдесет и девет лева и 35 ст./ лева, представляваща дължима държавна
такса за разглеждане на предявения и уважен в настоящото производство иск.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му
на страните.
Окр. съдия: