Решение по дело №13034/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262557
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20205330113034
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 262557

гр.Пловдив, 29.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХIV гр. с., в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

секретар: Росица Марджева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13034 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащането на сумата от 20437.36 лева- регрес за обезщетение за застрахователно събитие и 499.62 лева- обезщетение за забава.

Ищецът- „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „ГО“ е настъпило събитие– ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети от застрахован при него автомобилМерцедес“ на лек автомобил „Ауди“. Собственикът на увредения автомобил бил застрахован по застраховка „Каско“ в ЗАД Армеец“ АД, което платило обезщетение в посочения размер, а ищецът възстановил сумата. Твърди, че застрахованият при него водач е виновен за настъпването на инцидента и управлявал автомобила след употреба на алкохол над допустимите норми. Поради това имал право да получи платеното обезщетение, ведно с обезщетение за забава след покана за доброволно плащане. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. 

            В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Оспорва се механизма, причинната връзка, вида на вредите и размера на обезщетението. Иска се отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            По исковете с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ:

От протокола за ПТП се установява, че на ****, на кръстовището на **** е реализирано ПТП, при което ответникът при управление на лек автомобил **** и извършване на маневра завой наляво губи контрол и се блъска в спрелия автомобил ****, изчакващ на червен светофар. За събитието е съставен протокол за ПТП от същата дата, който в частта относно механизма не се ползва с материална доказателствена сила (не удостоверява факти, извършени пред или от длъжностното лице по смисъла на чл. 179 ГПК). В частта относно щетите, както и разположението на МПС има характер на официален удостоверителен документ (удостоверява лично възприети от длъжностното лице факти). Механизмът се установява от показанията на свидетеля на ответницата- И.Г., който е пътувал в управлявания от нея автомобил и има преки впечатления за събитията.   

Ето защо съдът приема, че събитието е настъпило в причинна връзка с противоправното поведение на ответника поради неспазване правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

От представената застрахователна полица се доказва, че към датата на събитието ищецът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност за управлявания от ответника автомобил.

От представения опис за щета, калкулация и платежни нареждания се установява, че след инцидента щетите по лек автомобил ****са били възстановени от ЗАД Армеец, по застраховка „Каско“. Наличието на застрахователното правоотношение не се оспорва от ответника. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ЗАД Армеец“ е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди, като заплатил сумата от общо 20 422.36 лева, на сервизите отстранили повредите.

След извършване на плащането на основание чл. 411 КЗ, ЗАД Армеец“ е встъпило в правата на застахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

От представената застрахователна полица се доказва, че към датата на събитието ищецът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност за управлявания от ответника автомобил. Като съгласно приетата ССЕ е погасил сумата от общо 20 437.36 лева, представляващата обезщетение от 20 422.36 лева и 15 лева за ликвидационни разноски.

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по  чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице, обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Според т. 1, такъв е случаят когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в  чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. Касае се до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона. В този смисъл Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.

Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него.

Управлението на автомобила под въздействието на алкохол се установява от представения протокол за ПТП и издаденото наказателно постановление, което е било потвърдено с Решение по АНД № 1400/2020 г. на ПРС.

Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ пазарната стойност на имуществените вреди на автомобила от настъпилото ПТП е 39 172 лева. Посочената сума на действителните вреди е по-висока от изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, с оглед на което искът се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

От приложените към исковата молба документи се установява, извършването на разноски за определяне на обезщетението от ЗАД „Армеец“, тъй като е направен оглед на щетата и оценка на нейния размер. Поради това и тази претенция се явява установена по основание. Относно размера, на основание чл. 162 ГПК, съдът намира, че стойността на дейностите за приключване на щетата е по-голяма от претендираните 15 лева. Тази стойност също е била погасена от ищеца и следва да бъде присъда.

Възражението на ответника за липса на причинно-следствена връзка между инцидента и щетите е неоснователно. Същата се установява от приетата САТЕ, която съдът кредитира. Изложените от свидетеля Г. показания не могат да опровергаят изводите на вещото лице, защото се отнасят единствено до възприетите от него външни увреждания по автомобила. Тук следва да се имат предвид и показанията на свидетеля К. (водач на увреденото МПС), съгласно които автомобилът не е бил в движение и са изтекли течности.

Ето защо искът се явява основателен в пълен размер и следва да бъде уважен.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Задължението на делинквента за заплащане на изплатеното от застрахователя на гражданската отговорност обезщетение е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта на вземането не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.

В случая ищецът е отправил покана, получена трето лица от адреса на 06.07.2020г. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). Обратната разписка отговаря на тези изисквания, поради което връчването на поканата е редовно и този момент, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, е от значение за изпадането в забава. За процесния период, изчислено на основание чл. 162 ГПК, с електронен калкулатор върху сумата за главница, обезщетението за забава се равнява на 499.62 лева. Ищецът претендира същата сума, поради което и тази претенция е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът след да заплати на ищеца разноските в размер на общо 1267.49 лева за д.т., САТЕ, ССЕ и включено юрисконсултско възн. от 150 лева.

По изложените съображения, съдът 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА И.И.А., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК *********, сумата от 20 437.36 лева- представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „****“ с рег. № **** от ПТП, реализирано на 07.12.2019г. в ***** от И.И.А., управлявала лек автомобил ****** под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма; сумата от 499.62 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 13.07.2020г. до 08.10.2020г.; ведно със законната лихва върху сумата от 20 437.36 лева от подаването на исковата молба на 09.10.2020г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 1267.49 лева - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка, ***- IBAN: ***- Уникредит Булбанк АД.

 

            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 /Тоско Ангелов/

 

Вярно с оригинала.

Р.М.