Решение по дело №15221/2022 на Софийски районен съд

Мотиви към решение № 518/31.01.203 г. по НАХД №
15221/2022г.:

Софийска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на наказание по чл.78а от НК срещу
Ю. С. В., ЕГН ********** за това, че на 23.09.2021г., около 15:00ч., в гр. София, докато
пътували в моторно превозно средство - лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел
„Каравел“, с per. № СА****ТХ с посока на движение от ул. „Дебър“, през бул. „Гоце
Делчев“ до ул. „*********“, чрез нанасяне на удари със затворена длан /юмруци/ и удари с
крак /ритници/ в областта на тялото и главата и блъскане на главата в таблото на лекия
автомобил на Л.М. В.а, й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване в
областта на лявата вежда, кръвонасядания на лявата скула и лигавицата на горната устна на
устата, охлузване по лигавицата на долната устна на устата и кръвонасядане на дясната
мишница, които увреждания, в своята съвкупност, са реализирали медико-биологичния
признак „болка и страдание без разстройство на здравето“, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК, предшествано е от системно
упражняване на физическо и психическо насилие и е осъществено спрямо съпруга -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК

В съдебно заседание пред СРС държавното обвинение не изпраща представител.

Обвиняемият, редовно уведомен за съдебното заседание, явява се лично и с адв. Чечов.
В пледоарията си моли за приложението на чл.78а от НК, като съдът наложи глоба в нисък
размер.
Обвиняемият поддържа казаното от защитата, не се възползва от правото си на
последна дума.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Обв. Ю. С. В. е с ЕГН **********, роден е на 19.06.1984г. в гр. София, неосъждан,
българин, български гражданин, разведен, с висше образование, работи като продавач-
консултант в магазин, с адрес: гр. София, к**************
Пострадалата Л. В.а и обв. Ю. В. били съпрузи от 2017г. От брака си имат родено едно
дете - Б. В., което е малолетно. Те живеели заедно на адрес: гр. София, ж.к. „************.
Отношенията между двамата се влошили през 2019г. Ю. В. напуснал работа. Л. В.а
работела, а обв. Ю. В. си стоял вкъщи, като започнал да упражнява психически тормоз
спрямо нея. Често й казвал, че няма право на нищо и тя не може да определя техния живот,
тъй като била на работа, а не вкъщи. Конфликтите между тях възниквали по повод парични
средства, които обв. В. искал от своята съпруга. Когато тя му давала по-малко от исканото
от него или отказвала да му даде, той използвал обидни думи и изрази спрямо нея, като я
наричал „боклук“, „курва“, „урод“, „егоист“. Психическият тормоз спрямо нея прераснал и
във физически такъв, като я блъскал с ръце в лицето и главата, скубал я, блъскал й главата в
пода и я удрял с юмруци в областта на лицето. Обв. В. отправял й закани към нея, като й
казвал: „Махай се от тука, тази къща не е твоя!“, „Ще те убия, бе, урод!“.
През втората половина на месец март 2020г., около 23:00ч., между пострадалата Л. В.а
1

и обв. Ю. В. възникнал конфликт по повод факта, че обвиняемият поискал от пострадалата
тя да му даде своята дебитна карта, за да може той играе хазартни игри. Пострадалата В.а
отказала, при което обв. Ю. В. я обвинил, че е стисната и й нанесъл няколко удара с
юмруците на двете си ръце в областта на главата, като също така й нанесъл няколко удара с
крака в областта на седалищните й части.
Л. В.а решила да прекрати брака си с него и подала документи в СРС на 19.01.2021 г.
На неустановена дата, в периода 10.07.2021 г. - 11.07.2021г., около 15:00-16:00ч.,
пострадалата Л. В.а се прибрала в семейното жилище, находящо се на адрес: гр. София, ж.к
„************. Тя установила, че обв. Ю. В. се е прибрал в жилището, от почивка на море,
като между двамата възникнал конфликт. Пострадалата настоявала, че двамата имали
уговорка той предварително да я уведоми кога ще се прибере в гр. София, което не бил
сторил. Обв. В. нанесъл няколко удара с юмруците на двете си ръце в областта на главата на
пострадалата Л. В.а и й нанесъл няколко удара с крака в областта на нейните крака и
седалищни й части.
На 09.09.2021г. тя напуснала семейното жилище. Тъй като се притеснявала от
реакцията на Ю. В., Л. В.а завела детето им в детската градина, която посещавало и се
върнала в жилището, като събрала част от своя багаж и този на детето. Тя не искала Ю. В.
да разбира, че взима дрехи и на детето, тъй като смятала, че ще се опита да го скрие от нея.
Л. В.а имала съмнение, че Б. В. е болен от диабет. Поради тази причина тя се свързала с
педиатъра му, който й издал направление и на 15.09.2021 г. на Б. В. били извършени
кръвни изследвания и след това Л. В.а го завела в детската градина. Тя се обадила на
педиатъра на детето, който й казал, че то следва спешно да бъде прието в болнично
заведение. Л. В.а позвънила на обв. Ю. В. и двамата се разбрали да се срещнат в 13:30ч. в
градинка, която се намира в близост до 06 РУ-СДВР. По време на срещата обв. В. ударил
шамар на съпругата си по лицето и обвинил нея за влошеното здравословното състояние на
тяхното дете. След това си тръгнал. Л. В.а отишла до детската градина на детето. Там се
срещнала със съпруга си, който бил паркирал автомобила си в близост до нея. Обв. Ю. В.
бил спокоен, двамата провели разговор и детето им постъпило в СБАЛДБ „Проф. Иван
Митев“ за лечение. Било установено, че същото страда от диабет тип 1.
Л. В.а установила, че от багажа, който взела на детето, липсват акта му за раждане,
здравната книжка и медицинския картон. Тя разговаряла с обв. Ю. В. и го помолила да й
даде документите, тъй като същите й били необходими. Обв. В. я уведомил, че те се намират
на адреса, на който живее в момента: гр. София, ул. ******** На 23.09.2021г. Л. В.а
позвънила на съпруга си, като го помолила той да приготви документите на Б. В.. Около
15:00ч. тя отишла до неговата квартира. Установила, че същият се намира в близост до блока
в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Каравел“, с per. № СА****ТХ. Обв. Ю. В. й
казал, че документите не са в него и я помолил да се качи в автомобила, за да отидат заедно
с него и да ги вземат. Л. В.а се качила. Обв. Ю. В. започнал да управлява автомобила от ул.
„Дебър“, през бул. „Гоце Делчев“ до ул. „*********“. Щом В.а се качила в автомобила
между тях възникнал конфликт, при което обв. Ю. В. започнал да нанася удари със
затворена длан /юмруци/ и удари с крак /ритници/ в областта на тялото и главата и блъскал
главата на В.а в таблото на автомобила. Същият използвал и обидна дума спрямо нея, като я
нарекъл „курва“. В. паркирал автомобила на ул. „*********“, където живеят неговите
родители. Качил се до апартамента им и се върнал с документите. Отново потеглил, като
отказал да даде документите на В.а. Когато стигнали ул. „Бяла черква“, Ю. В. спрял
движението на автомобила, хванал за косата Л. В.а и я изкарал от моторното превозно
средство. В.а успяла да хване с ръката си акта за раждане на Б. В. и той се скъсал. Тя
побягнала и се скрила между близките блокове. Възприела как обв. В. обикаля с автомобила
и крещи към нея „Ела, бе, урод!“. В.а се свързала с адвокатката си и подала жалба в 06 РУ-
СДВР.
2

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза обв.
В. причинил на пострадалата Л. В.а на 23.09.2021г. лека телесна повреда, изразяваща се в
охлузване в областта на лявата вежда, кръвонасядания на лявата скула и лигавицата на
горната устна на устата, охлузване по лигавицата на долната устна на устата и
кръвонасядане на дясната мишница, които увреждания, в своята съвкупност, са реализирали
медико-биологичния признак „болка и страдание без разстройство на здравето“.

Установената по-горе фактическа обстановка се подкрепя напълно от доказателствата
от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 378, ал.2 от НПК, а именно от
извършените разпити на свидетелите Л. В.а, М.К. и Н.Н., от заключението на изготвената по
делото СМЕ, от приложеното по делото свидетелство за съдимост на обв. В., както и от
останалите събрани и приобщени по досъдебното производство материали.

Съдът кредитира изготвената СМЕ, като отговаряща на поставените задачи и
обоснована. От заключението на вещото лице се установяват уврежданията на пострадалата
следствие на нанесения ѝ побой.
Съдът дава вяра на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели.
Същите са еднопосочни, логични, подкрепят се от останалия събран доказателствен
материал и съдът ги кредитира. Съдът дава вяра и на показанията на пострадалата,
доколкото същите намират опора в показанията на К. и Н.. От показанията на В.а се
установяват фактите,с вързани с трите описани по-горе случаи на упражнено психическо и
физическо насилие спрямо пострадалата, обуславящи признака системност и респективно
съставомерността на деянието от 23.09.2021г., за което пострадалата дава достоверни според
настоящия съд показания, които следва да бъдат кредитирани. От съобщеното от тази
свидетелка съдът установи и отношенията между лицата по време на съвместното им
съжителство и след раздялата им. Показанията на пострадалата намират подкрепа и в
изготвената СМУ, която е констатирала наранявания по В.а, съответстващи на съобщеното
от нея.
От показанията на свидетелката К. се установява, че същата е забелязала пострадалата и
обвиняемия в автомобила на първия към датата на инкриминираното деяние, респективно,
че макар и да не е възприела физическа агресия. Двамата са били неспокойни, държали са се
неестествено за лица в добри отношения, а непосредствено след инцидента пострадалата е
позвънила и е съобщила за упражненото физическо насилие спрямо нея. Доколкото
свидетелката не е присъствала на цялата среща между обвиняемия и пострадалата, логично
не е възприела и съобщеното от пострадалата упражнено спрямо нея насилие.
Показанията на Н. също подкрепят обвинителната теза, доколкото същата съобщава за
възприета лично от нея синина върху пострадалата в деня след инкриминирания инцидент,
което потвърждава достоверността и обективността на показанията на пострадалата.
Наличието на системно домашно насилие от страна на обвиняемия спрямо съпругата
му се установява от показанията на свидетелката В.а, която подробно дава информация за
датите на предходните инциденти.
Доказателствата по делото са еднопосочни и не се нуждаят по-подробен анализ.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С действията си обв. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 23.09.2021г.,
3

около 15:00ч., в гр. София, докато пътували в моторно превозно средство - лек автомобил с
марка „Фолксваген“, модел „Каравел“, с per. № СА****ТХ с посока на движение от ул.
„Дебър“, през бул. „Гоце Делчев“ до ул. „*********“, чрез нанасяне на удари със затворена
длан /юмруци/ и удари с крак /ритници/ в областта на тялото и главата и блъскане на главата
в таблото на лекия автомобил на Л.М. В.а, й причинил лека телесна повреда, изразяваща се
в охлузване в областта на лявата вежда, кръвонасядания на лявата скула и лигавицата на
горната устна на устата, охлузване по лигавицата на долната устна на устата и
кръвонасядане на дясната мишница, които увреждания, в своята съвкупност, са реализирали
медико-биологичния признак „болка и страдание без разстройство на здравето“, като
деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 НК,
предшествано е от системно упражняване на физическо и психическо насилие и е
осъществено спрямо съпруга.
От обективна страна, категорично се установява, че на 23.09.2021г., около 15:00ч., в гр.
София, докато пътували в моторно превозно средство - лек автомобил с марка
„Фолксваген“, модел „Каравел“, с per. № СА****ТХ с посока на движение от ул. „Дебър“,
през бул. „Гоце Делчев“ до ул. „*********“, чрез нанасяне на удари със затворена длан
/юмруци/ и удари с крак /ритници/ в областта на тялото и главата и блъскане на главата в
таблото на лекия автомобил на Л.М. В.а, й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
охлузване в областта на лявата вежда, кръвонасядания на лявата скула и лигавицата на
горната устна на устата, охлузване по лигавицата на долната устна на устата и
кръвонасядане на дясната мишница, които увреждания, в своята съвкупност, са реализирали
медико-биологичния признак „болка и страдание без разстройство на здравето“.
Престъплението е извършено "в условията на домашно насилие", защото е установено,
че е предшествано от системно (поне 3 предхождащи случая) упражняване на физическо и
психическо насилие и е осъществено спрямо съпруга. В този смисъл е чл. 93, т. 31 от НК,
според който престъплението е извършено "в условията на домашно насилие", ако е
предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие,
поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или
бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо
съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.
Наличието на такова насилие е видно от показанията на разпитаните в ДП свидетели, които
съдът анализира по-горе.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при форма на вина - пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на извършваното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Обвиняемият е извършила деянието, съзнавайки, че тази негова
деятелност е запретена от закона, че поведението му е противоправно и е в разрез с
установените в обществото норми, правила и морал, но въпреки това е извършил
процесното деяние. Извършване на престъплението е предшествано от упражнено системно
домашно насилие от обвиняемия спрямо пострадалата, съобразно разпоредбата на чл. 93, т.
31 от НК.
В тази връзка, съдът намира, че е налице квалифициращото обстоятелство деянието да
е извършено в условията на домашно насилие.
С оглед изложеното съдът прие, че В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което го
призна за виновен по предявеното обвинение.
При определяне на вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид
следното:
4

Непосредствен обект на престъпно посегателство са обществените отношения, които са
свързани с неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността и
отношенията в семейството. Следва да се отбележи и факта, че този вид престъпления
бележат висок ръст през последните години в нашето общество.

Съдът, след като взе предвид изложеното и това, че към момента на извършване на
престъплението обвиняемият е бил пълнолетен и неосъждан за престъпление от общ
характер, че не е освобождаван по реда на чл. 78а от НК от наказателна отговорност, че не
са настъпили имуществени вреди от престъпното деяние и могат да бъдат приложени
разпоредбите на чл. 78а от НК, освободи обв. В. от наказателна отговорност и му наложи по
чл. 78а, ал. 1 от НК административно наказание "глоба" размер на 1600 лева – над
минимума, но под средния, доколкото актът на домашно насилие се откроява с
изключителна бруталност, а физическото и психическо насилие, упражнявано спрямо
пострадалата, обуславящо признака системност се отличава с упоритост, както и жестокост,
което следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелства. Чистото съдебно
минало на подсъдимия не следва да се отчита повторно и като смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото вече веднъж е отчетено като предпоставка деецът да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Поради
това липсват смекчаващи отговорността обстоятелства, които да се приемат за основание да
се наложи глоба в по-нисък размер. Отделно от това личността на обвиняемия се
характеризира като такава със завишена степен на обществена опасност поради жестокостта,
която е обективирал при упражняването на домашното насилие. Отделно от това деянията
му са с висока степен на укоримост, налагащи засилен отговор на държавата чрез налагане
на наказание в размер над минимума. Според съда с така определеното наказание ще се
постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция визирани в чл. 36 от НК.

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди обвиняемия
да заплати разноските по делото в размер на 78 лв., по сметка на СДВР.

По тези съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	518
Дата:	31 януари 2023 г.
Съдия:	Павел Георгиев Панов

Дело:	20221110215221
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 ноември 2022 г.

Решение по дело №15221/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите