ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 165 10.06.2020
Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд,
На десети юни през двехиляди и двадесета година.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МИТЕВ
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Надежда Желязкова ч.гр.д.№ 212 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1,
т.2 ГПК във вр. с чл. 402, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от А.Н.Б. ЕГН ********** *** чрез адв. Й.С. – Ф.
със съдебен адрес *** против определение № 216 от 29.01.2020г., постановено по т.д.
№ 765 по описа за 2014г. на ОС П., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за отмяна на допуснатото с определение № 566 от 16.03.2015г.,
постановено по т.д. № 765/2014г. по описа на ПОС обезпечение чрез налагане на
обезпечителна мярка спиране на производството по изп.д. № ************** на ЧСИ
И. М. – К.. Според жалбоподателят атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил, че с постановения от него
съдебен акт е преградил възможността страните да уредят своите насрещни
вземания. Сочи, че със запорно съобщение от 13.08.2019г. по изп.д. № ***/****г.
по описа на ЧСИ Г. Н. е наложен запор върху всички суми по изп.д. № ***/****г.
по описа на ЧСИ И. М. – К., вкл. и по отношение на сумата от 98 104.44 лв.,
която е цената на иска, за обезпечаване, на който и по молба на „Б.“ АД е допуснатото
с определение № 566 от 16.03.2015г. исканото да бъде отменено обезпечение. Твърди, че за обезпечаване вземането му по
изп.д. № ***/****г. по описа на ЧСИ К. е наложен запор върху банковите сметки
на „Б.“ АД по изп.д. № ***/****г., присъединено към изп.д. № ***/****г.. Като сочи,
че с отказа да отмени обезпечението съдът препятства възможността да се
удовлетворят две насрещни вземания, тъй като изявление за компенсация е
направено от молителя до „Б.“ АД, получено от адресата на 19.06.2019г., но
предвид спряното изпълнително производство по изп.д. №***/****г. не е настъпил
погасителния ефект на прихващането, настоява съдът да отмени ожалваното
определение като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба „Б.“ АД не е взел становище.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за
установено следното:
Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС П. с вх. № 5041 на 13.02.2020г.,
като е изпратена по пощата с клеймо с дата на изпращане 11.02.2020г., а акта, който е подложен на проверка с нея е
връчен на жалбоподателя на 04.02.2020г. Казаното, съобразено с разпоредбата на
чл. 275, ал.1 ГПК във вр. чл.62, ал.2 ГПК, налага извод за депозиране на
частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна
страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт,
за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод
за процесуална допустимост на частната жалбата.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваният съдебен акт е оставено без уважение искането на А.Б. за отмяна
на обезпечението допуснато с определение № 566 от 16.03.2015г. по т.д. № 765/2014г.
по описа на ПОС чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на производството
по изп.д. №************** на ЧСИ И. М. - К.. Мотив да стори това, съдът е
намерил, след като е констатирал, че искът, който е обезпечен е уважен, без данни
решението да е изпълнено т.е. не е налице нито една от хипотезите на чл. 402,
ал.2 ГПК, а изложените от молителя обстоятелства са без значение за заявеното
искане.
Обезпеченият иск на „Б.“ АД против А.Б. е уважен изцяло с влязло в сила
съдебно решение. Наложената с определение № 566 от 16.03.2015г. обезпечителна
мярка е спиране на изпълнението по изп.д. №************** на ЧСИ И. М. – К.,
като един от мотивите на въззивния съд, извършил проверка на определението на
съда за допускане на обезпечение и налагане на посочената обезпечителна мярка е
адекватността на същата и наличието на обезпечителна нужда за ищеца „Б.“ АД,
предвид данните за значителен размер на вземането и установените насрещни
вземания на Б. срещу „Б.“ АД, по отношение на които са предприети действия за
принудително събиране по исканото да бъде спряно изпълнително дело. Отчетена е възможността
при евентуално позитивно решение за „Б.“ АД да бъдат компенсирани двете
насрещни вземания до размера на по-малкото от тях. Всъщност, възможността да
бъде извършена компенсация е било и основанието молителя „Б.“ АД да поиска
допускане на обезпечението и да предложи налагането на сочената обезпечителна
мярка – спиране на изпълнението.
От приложените към частната жалба писмени документи се установява, че А.Б.
е направил изявление за прихващане на неговото вземане, за събиране на което е
образувано изп.д. №************** на ЧСИ И. М. – К., спряно с наложеното
обезпечение с вземането на „Б.“ АД по влязлото в сила съдебно решение,
постановено по т.д. № 765/2014г. по описа на ПОС, връчено на 19.06.2019г..
От издаденото от ЧСИ И. М. – К. съдебно удостоверение по изп.д. № **************
е видно, че след като са зачетени последиците на извършеното прихващане за
взискателя А.Б. е налице остатък от вземане в размер на 39 065.57 лв.,
представляващо законната лихва върху прихванатата главница за периода 08.07.2015г.
– 11.06.2019г., като е уточнено, че прихваната сума не е налична по сметка на
ЧСИ, тъй като изпълнението е спряно с обезпечителна заповед от 17.03.2015г.,
издадена въз основа на определение № 566 от 16.03.2015г. по т.д. № 765/2014г.
по описа на ПОС – 18 т.с..
Данните в издаденото удостоверение от ЧСИ И. М. – К. изх. № 1542 от
10.02.2020г. по изп.д. № ************** сочат, че за главницата от
98 104.44 лв. е получена запорно съобщение от 13.08.2019г. по изп.д. № **************
по описа на ЧСИ Г. Н., по което взискател е „Б.“ АД, а длъжник А.Б., като
сумата не е преведена, тъй като изпълнителното дело е спряно. В аналогичен
смисъл са и данните, съдържащи се в отговора на запорното съобщение – л. 259.
Въз основа на изложеното до тук, настоящият състав приема, че е налице
хипотезата на чл.402, ал.2 ГПК, тъй като не съществува причината, поради която
е било допуснато обезпечението, а именно възможност да бъде извършено
прихващане между двете насрещни вземания и по този начин удовлетворяване на
обезпечения кредитор. Погасителния ефект е настъпил към момента, в който
прихващането е могло да се извърши, съгласно чл. 103, ал.2 ЗЗД, с което е
отпаднала и необходимостта от спиране на изпълнението по изпълнителното
производство, образувано за принудително събиране вземането на А.Б. против „Б.“
АД.
Изводът е, че обжалваното определение като неправилно следва
да се отмени, като се отмени и допуснатото с определение № 566 от 16.03.2015г.,
постановено по т.д. № 765/2014г. по описа на ПОС обезпечение.
Мотивиран от изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 216 от 29.01.2020г., постановено по т.д. № 765/2014г. на ОС П.,
с което е оставено без уважение искането на А.Н.Б. за отмяна на допуснатото с
определение № 566 от 16.03.2015г. обезпечение чрез спиране на изпълнението по
изп.д. № ************** на ЧСИ И. М. – К. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ допуснатото с определение № 566 от 16.03.2015г., постановено по т.д. №
765/2014г. по описа на ПОС – XVIII т.с. обезпечение на предявеният от „Б.“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** против А.Н.Б. ЕГН ********** *** за сумата от
98 104.44 лв. чрез спиране на изпълнението по изп.д. № ************** на
ЧСИ И. М. - К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: