Р Е Ш
Е Н И Е
№ 22.08.2019 г. гр.Белоградчик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Белоградчишкият
районен съд втори
състав
На двадесет и първи август две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в
следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Жанета Еленкова,
като разгледа докладваното от съдия Антов
гр.дело № 104 по описа за 2019 година,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове : по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК - за установяване на вземането на заявител в р-р на 149.32лв. с пр. осн. чл. 79, във
вр. с чл. 266 ЗЗД и осъдителни искове за заплащане на неустойка в р-р на 97.66
лв. с пр. осн. чл. 92 ЗЗД и неплатени лизингови вноски в р-р 8.97 лв. с пр. осн.
чл. 79 ЗЗД, във р. с чл. 205 ЗЗД.
В
предявената от „Теленор България” ЕАД - София искова молба се излага: Между ищеца и ответника П.И.П. е сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги на 22.05.2012г. за мобилен номер 0895
138 641. На 29.11.2014г. страните са подписали допълнително споразумение
към договора с избрана нова абонаментна програма, като абоната-ответник е взел
и мобилно устройство HUAWEI модел ASCEND Y511 BLAK на
изплащане – 23 лизингови вноски в размер по 2.33лв. всяка, съгл. договор за
лизинг. Ищеца е изпълнил задълженията си
по договорите.
Ответника не е платил задълженията си по фактури № № **********/05.05.2016г., **********/05.06.2016г. и ********** от 05.07.2016г.,
общо в р-р на 149.32
лв.
Поради неизпълнение на задължението на ответника да
заплаща стойността на потребените и фактурирани
услуги на осн. чл. 75, вр. с чл. 19б, б.”в” от ОУ на мобилния оператор, ищеца
е прекратил едностранно договора с ответника и на 05.09.2016г. е издал крайна
фактура № ********** с начислена сума 255.95лв., която включва 149.32лв. –
неплатени мобилни услуги, 97.66лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора и 8.97лв. – неплатени лизингови вноски.
Проведено производство по чл.
410 ГПК/като Заповедта за изпълнение е връчена в усл. на чл. 47 ал.5 ГПК/
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в
размер на 149.32лв. – неплатени мобилни услуги и да
бъде осъден да заплати на ищеца 97.66лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора и 8.97лв. – неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.08.2018г.
- датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. № 518/2018г. на БРС до окончателното й изплащане.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. №
518/2018г. по описа на БРС.
Ответника не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Редовно призован не се явява в
с.з. при разглеждане на делото.
Предвид направеното искане от страна на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, в с.з. на 21.08.2019г.,
съдът е приел, че няма процесуални пречки да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника, при хипотезата на чл. 238 ал.1 ГПК.
Съдът
приема, че са налице всички законови предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, а именно : ответникът не е представил в
срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явил в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
От
друга страна, ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника и е представил доказателства с исковата молба. Налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т.1 ГПК – на ответника са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в с.з.
/с връчването на разпореждането на съда, съобщението и призовката за
насроченото с.з./
Съдът, приема, че е налице и
предпоставката, предвидена в чл. 239, ал.1, т.2 ГПК – че иска е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Съдът приема, че представените от страна на ищеца
доказателства, установяват по безспорен начин, че вземането на ищеца срещу
ответника съществува в посочените в исковата молба размери. Представените с исковата
молба доказателства установяват вероятната основателност на предявения иск. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение
за формална нередовност.
При горните мотиви, съдът постановява
неприсъствено решение срещу ответника и уважава предявения иск, като предвид
разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че
решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените
по ч.гр.д. № 518/2018г.
разноски в общ размер - 205.00лв. и разноските по настоящото дело в размер на 125.00лв. – държавна такса и 180.00лв.
– адвокатско възнаграждение
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И
Признава за установено на осн. чл. 415 ал.1 ГПК, че П.И.П. с ЕГН ********** ***, дължи на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. “М.”, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумите 149.32лв. - главница по договор за мобилни услуги, сключен на
22.05.2012г. за периода
05.04.2016г.-04.09.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Осъжда П.И.П. с ЕГН ********** *** да
плати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. “М.”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумите 97.66лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, сключен на 22.05.2012г. - за период
на неизпълнение 05.09.2016г.-29.11.2016г. и
8.97лв. – неплатени лизингови вноски за периода м.09.2016г.-м.10.2016г.
Осъжда П.И.П. с ЕГН ********** да плати на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********
направените по ч.гр.д. № 518/2018г. разноски в общ размер - 205.00лв. и разноските по настоящото дело в размер на 125.00лв. – държавна такса и
180.00лв. – адвокатско възнаграждение
На осн.
чл. 239 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: