Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен,
21.02.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря ………. Ивайло Цветков .……….. и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 19 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и Закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 2055/18.10.2019г. по гр.д. № 3335/2019г. на РС гр.П./ПлРС/
съдът е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР,
представлявана от гл. комисар Н. Н., с адрес в гр.С., ул.„***“ № *** да заплати на М.В.Т., ЕГН ********** с
постоянен адрес *** сумата 1 587,04 лева, представляваща възнаграждение за положен
240,097 часа извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв
за периода 23.05.2016г. – 31.03.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото –
23.05.2019г., до окончателното й изплащане, на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Осъдил Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от гл. комисар Н. Н.,
с адрес в гр.С., ул. „***“ №***, да заплати на М.В.Т., ЕГН ********** с
постоянен адрес *** сума в размер на
440,00 лева, представляващи
сторените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Осъдил
Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ - МВР, представлявана от гл. комисар Н. Н., с адрес в
гр.С., ул.„***“ №***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна
такса в размер на 63,48лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Срещу така постановеното решение пред
Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Главна Дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението при МВР, гр.С., ул.*** № *** чрез Директора Н. С. Н. чрез юрк. С. Н., в която се твърди, че решението е
неправилно – съдът неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба за
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители на
служебни правоотношения, уредени от ЗМВР. За
процесния период от 23.05.2016г. до 31.03.2019г. твърдят, че са действали три
Наредби – от 11.08.2014г., от 25.05.2015г. и от 29.07. 2016г. за реда, за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители от МВР, издадени на основание ЗМВР.
Навеждат доводи,
че неправилно ПлРС е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ поради празнота, а
такава според тях няма. Позовават се на чл.187 и сл. ЗМВР, които норми според
тях уреждат изрично редът за полагане,
отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд в МВР и препращане към тези
елементи за служителите към КТ няма. Излагат съображения, че чл.187 ал.3 ЗМВР
изрично предвижда, че служителите на МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд
за разлика от държавните служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.
Оплакват се, че ПлРС не е мотивирал
след приложението на коефициента, че това е извънреден труд, което би се
получило само ако служителите действително работят извън установеното за тях
работно време и не е обсъдил представеното от тях Писмо от 29.08.2011г. на
МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ не може да се използва за
генериране на извънреден труд.
Твърдят, че заключението на в.л. Т. И. е неправилно –
вещото лице определя колко е общия брой часове положен от ищеца нощен труд без
да държи сметка за наличието на три вида нощен труд – по график, извън график и
извънреден труд по Заповед, положен през нощта. По този начин съдът е присъдил
ТВ в повече като не е отчел, че част от нощния труд вече е заплатен като
извънреден.
Като
представят писмено становище ведно с Протоколи за положен труд за месеците от
процесния период, претендират отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск или да
отмени първоинстанционното решение в Частта му за периода от 01.01.2018 година
до 17.07.2018 година, през който период не се е извършвало твърдяното от ищеца
преизчисляване на часовете нощен труд към дневен, както и
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и
адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от по 100лв. за всяка
инстанция.
Ответникът по въззивната жалба М.В.Т. ***, ЕГН ********** в съдебно заседание пред
ПлОС изразява становище,
че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, да го потвърди, като му присъди разноските.
Като взе предвид данните по делото,
оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен
състав намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество
жалбата за частично основателна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът М.В.Т. *** е в
служебно правоотношение за
процесния период от 23.05.2016г. до 31.03.2019г. с ответника и е полагал труд
на смени при 12-часов режим на работа съгласно графици при сумирано отчитане на
отработеното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
За да постанови
обжалваното решение ПлРС е приел, че разпоредбата
на чл.176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“. В процесния период са действали
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от Министъра на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Тази от 2016г. обаче е отменена с Решение № 16 766 от 10.12. 2019г.
на ВАС по адм. дело № 8601/2019г., 5-членен състав, обн. ДВ бр.4/14.01.2020г.
За процесния период същата е действала, а отмяната й
има действие занапред.
Текстовете
на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е
обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме,
че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща
на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
Намерил,
че липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане
на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, счел че се явява доказана по своето основание.
Коефициентът
1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня
- 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент -
1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат
- при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число
да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата
на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.
Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да
бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде
определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен
труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Приел,
че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0,143
е нормата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407, а след отпадане действието й,
при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за
преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях
Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във
връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в
размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намерил,
че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се
извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че
спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки
отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
За
неоснователно счел възражението на ответника, че коефициентът в случая е
неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и социалната
политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8
часа през нощта, т. е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е
верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде
поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“
няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване
ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По
делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и
приета от съда, от която се установява размера на претендираната сума.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд
в установения от експертизата размер. С оглед гореизложените съображения
исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 23.05.2016г. –
31.03.2019г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден приел аз основателна и я уважил в
размера, изчислен от ВЛ, а именно – 1 587,04 лева.
Независимо, че чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските /който също е приложим нормативен акт/, в една от редакциите си през
процесния период - за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е предвиждал,
че отработените часове от служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда
на чл.149 КТ пред ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА, без превръщане на нощните часове в
дневни, съдът намерил, че тази разпоредба не следва да се отчита при преценка
на заплащането на тези часове. Тя касае отчитането на извънреден труд пред друг
държавен орган - ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА, но не променя характеристиката на труда,
положен и изчислен чрез превръщане на нощния в дневен такъв, като извънреден, в
случай че надвишава нормативно определения брой часове за периода. В случай, че
при сумираното изчисляване на работното време за съответния период се установи,
че чрез превръщане на нощния труд в дневен, работникът е положил повече от
нормативно определените часове труд, тази разпоредба не забранява неговото
заплащане. На още по-силно основание следва да се отчете, че тази разпоредба е
обща за всички работници, които работят при сумирано изчисляване на работното
време по чл.142, ал.2 КТ, и не касае индивидуално работещите в системата на
ЗМВР, а липсва спор в практиката, че положения нощен труд за всички работещи се
превръща в дневен такъв по описаното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Преценил,
че след като се установи положен извънреден труд, независимо от начина на
отчитането му в ИТ, той следва да бъде заплатен от работодателя.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
Част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
С определение № 20/07.01.2020г. съдът назначи СИЕ с
конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с
писмено становище от 24.01.2020г. жалбоподателят вместо да внесе депозит за
вещото лице и да му предостави документацията за да отговори на въпросите,
предстява изчисления и пояснения за извършването им, с които счита, че отговаря
на задачите на вещото лице.
Не могат да бъдат възприети и отчитани при отговорите
на спорните по делото въпроси тези изчисления и представени Протоколи за
положен труд от държавни служители, работещи на смени в РСПБЗН гр.П.за месеците
от процесния период, защото освен че изхождат от страната по делото,
заинтересована от изхода му в ПлОС, същите не са проверени от независим
експерт. Различията между данните по тези изчисления и по заключението на СИЕ в
ПлРС могат да се обяснят, че изчисленията за ПлОС са извършени по Протоколите
на ответната Дирекция, а анализа на СИЕ в ПлРС – по платежни бележки в първата
инстанция – л.21 – л.39 от делото на ПлРС, и проверка на документи при
ответника – протоколи за отчитане на нощен труд.
Към това като се отчита и разпоредбата на чл.161 ГПК,
настоящият състав на решаващия съд приема, че изводите по спорните по делото
въпроси следва да се направят по заключението на вещото лице от СИЕ пред
ПлРС.
Неоснователно е
оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна
уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9
ал.2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда
и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези
разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ,
изясняващо че това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на
направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай не е налице
положен извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 КТ по съображения, изложени в приложеното по делото Писмо с изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика
(МТСП), същото е частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.
2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника.
Съображенията за това са следните:
Посоченото писмо
няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9,
ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл.142
ал.2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното
време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на
8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид
чл.187
ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е
влязла в сила нормата на чл.9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно
която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата
на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г.,
в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО, както ги
изчислява и вещото лице в заключението си. По-важното е, че същите са
определени от нормата на чл.9Г НРВПО за извънреден труд, защото са повече от
часовете, отработени по График за дежурствата при работодателя.
Неправилно
ПлРС приема, че нормата се отнася само за отчитане на извънредния труд пред
Инспекцията по труда /ИТ/. Преди всичко логиката на уредбата на извънредния
труд в КТ – чл.143 – чл.150 и чл.262 КТ изисква той да е разрешен от
Работодателя, за същия да се води специална книга за отчитане и на всяко
шестмесечие данни за същия да се изпращат на ИТ. Следователно извънреден труд
без специалните правила, доразвити в наредбите, издадени на осн. КТ не би могло
да се полага легално и поради това разрешаването, полагането и отчитането са
кумулативни предпоставки за самото му съществуване. По същество нормата на
чл.9Г НРВПО има за адресат всички участници в ТПО, а не само ИТ, и поради това
съдържа забрана за превръщането на нощните часове в дневен труд при
изчисляването на работното време за сочения период, т.е. не се получава
извънреден труд в резултат от забраната за превръщане.
За периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл. 9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г
НРВПО намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. –
31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода
от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в
отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях
преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018
г., когато вече действа новата редакция на чл.9Г от
НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза пред първата инстанция за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. на
ищеца са се дължали общо 293,97лв., които следва да се извадят от общия размер
на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков
период в размер на 1 587,04лв. Получената
сума възлиза на 1 293,07лева, до който
размер искът се явява основателен, като за горницата над тази сума до
присъдения размер от 1 587,04 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При тези мотиви
въззивната жалба се явява частично основателна. На основание чл.271
ал.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с
която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1 293,07лв. до присъдения размер от 1 587,04лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 195,624 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1, 143 на положения от въззиваемия за периода от 23.05.2016г. до 31. 03.2019г.
1 679 часа нощен труд в дневен, при отчитане на забраната на чл.9Г НРВПО,
ведно със законната лихва от 23.05.2016г. до окончателното плащане, като вместо
него следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за
горницата.
Решението следва да се отмени и за
разноските и дължимата д.т. от ответната Дирекция при МВР гр.П.в Частите, с
които ответникът е осъден да плаща на ищеца сумата над 339,98лв., дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената
и отхвърлена Част от иска и при отчетено адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв., както и претендирано адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. за ПлРС и депозит за вещо лице от 140лв.,
като искът се отхвърли като неоснователен до пълния размер от 440лв. присъдени
разноски, и се отмени за разликата над сумата от 51,72лв. – дължима д.т. върху предявения иск до присъдените 63,48лв.,
като незаконосъобразно.
Досежно разноските за въззивното
производство такива се дължат по компенсация съразмерно на уважената и
отхвърлена Част от въззивната жалба, но по делото на ПлОС е представен от ищеца
само Списък на разноските за 300лв. адв. хонорар без Договора за правна помощ с
вписване на направеното плащане – арг. от т.1 на ТРОСГТК № 6/06.11.2013г. на
ВКС на РБ. За целта не може да послужи и представения Договор за правна помощ
пред ПлРС – л.6 от делото на ПлРС, защото макар в пълномощното да е отбелязано,
че е за всички съдебни инстанции, в Договора е вписан предмет оказване на
правна защита и съдействие за завеждане на граждански иск и платена сума в брой
от 600лв. без разграничение за коя инстанция какви суми са договорени и
платени. При тези данни разноски за ПлОС освен с представения Списък за разноските,
ищецът не е установил да е направил съгласно ТРОСГТК № 6/06.11.2013г. на ВКС на
РБ и поради това такива се присъждат само на Дирекцията – жалбоподател
съразмерно на уважената Част от жалбата – за 31,74лв. д.т. за ВЖ и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение. М.В.Т. следва да бъде осъден да заплати на
ГДПБЗН при МВР гр.С. сумата от 24,40лв.,
представляваща разноски съразмерно на уважената Част от жалбата.
Така мотивиран и на основание чл.271,
ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2055
от 18.10.2019г. по гр.д. № 3335/ 2019г. по описа на Районен съд – П.В ЧАСТИТЕ,
с които Главна
дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при МВР, гр.С., ул.*** № *** е осъдена да заплати на М.В.Т.
***, ЕГН ********** сумата над 1 293,07лв. до пълния присъден размер от 1 587,04лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 195,624 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1,143 на положения от въззиваемия за периода от 23.05.2016г. до 31.03.2019г. 1 679
часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от 23.05.2019г. до
окончателното й изплащане; сумата над 339,98лв.
- дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от
исковете до пълния размер от 440лв. за първата инстанция и за разликата над
сумата от 51,72лв. – дължима д.т.
върху предявените искове до присъдените 63,48лв. – д.т. като незаконосъобразно,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от М.В.Т. ***, ЕГН ********** срещу ГДПБЗН при
Министерство на вътрешните работи – С. иск за присъждане на сумата от 293,97
лева, представляваща разликата над 1 293,07лв.
до пълния присъден размер от 1 587,04лв., представляващи дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 195,624 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от въззиваемия за
периода от 23.05.2016г. до 31.03.2019г. 1 679 часа нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва от 23.05.2019г. до окончателното й изплащане; за
присъждане на сумата от 100,02лв., представляваща разлика над сумата от 339,98лв. – дължими разноски по компенсация
до 440лв. – присъдени разноски на ищеца за първата инстанция и на сумата от 11,76лв.,
представляваща разлика над сумата от 51,72лв.
– дължима д.т. върху уважените искове до 63,48лв. – присъдена д.т. в полза на
ПлРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана Част.
ОСЪЖДА М.В.Т. ***,
ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението при МВР, гр.С., ул.*** № *** сумата от 24,40лева, представляваща
разноски за въззивната инстанция съразмерно на уважената Част от въззивната
жалба.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.