№ 10894
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110168359 по описа за 2023 година
Ищецът А.Б е предявило положителен установителен иск по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1
ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „М, ЕИК
**** дължи сума от 367.59 лв. - месечни такси и потребление за предоставяне
на услуги по договор ID на клиент ****, партида ***, ID на договор *** от
24.02.2017 за периода 23.06.2022- 22.01.2023, ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 142.00
лв. - обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка за
предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ID на клиент ****,
партида ***, ID на договор *** от 24.02.2017 оборудване, ведно със законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане; 37.62 лв. - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена
от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен
счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на
заявлението, от които 30.19 лв. мораторна лихва върху вземането за месечни
такси и потребление за периода 27.08.2022- 25.09.2023 и 7.43 лв.- мораторна
лихва върху вземането за неустойка за периода 28.09.2022- 25.09.2023г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 52648/2023 по описа на СРС, 66 състав.
Ищецът твърди, че на 24.02.2017 г. между А.Б и ответника бил сключен
договор за електронни съобщителни услуги с ID ***, ID на клиент ****,
партида ***. Твърди се, че по договора за процесния период са предоставени
следните услуги, активирани със съответните Приложения:
Номер ****- активиран за срок от две години с Приложение № 1 от
12.05.2017 с план **** и месечна такса 19.99 лв. без ДДС. Съгласно т. 5.1 от
Приложението на абоната е предоставено за временно ползване за срока на
1
договора оборудване- ****x устройство, което последният се е задължил да
върне на оператора при прекратяване на договора в пълна комплектност и
изправност- т. 5.3. Уговорена е и неустоечна клауза за нарушаване на това
задължение на абоната- т. 6.3.4.
Номер ****- активиран за срок от две години с Приложение № 2 от
27.03.2020 към Приложение № 1 от 05.04.2019 с план **** и месечна такса 30
лв. без ДДС.
Посочва, се че по договора били издадени и дължими следните фактури
на обща стойност 367.59 лв., а именно :
Фактура дата падеж Период на фактуриране Стойност
**** 27.07.2022 26.08.2022 23.06.2022- 22.07.2022 5,23 лв.
******** 25.08.2022 24.09.2022 23.07.2022- 22.08.2022 64,45 лв.
*************** 27.09.2022 27.10.2022 23.08.2022-22.09.2022
64,45 лв.
********* 27,10.2022 26.11.2022 23.09.2022- 22.10.2022 64,45 лв.
******* 25.11.2022 25.12.2022 23.10.2022- 22.11.2022 77,52 лв.
************ 29.12.2022 28.01.2023 23.11.2022- 22.12.2022 64,45 лв.
*************** 26.01.2023 25.02.2023 23.12.2022- 22.01.2023
27,04 лв.
Излага се, че договорът бил прекратен едностранно от **** считано от
05.02.2023г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на
използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за
взаимоотношенията между А.Б и абонатите и крайните ползватели на
обществени мобилни наземни мрежи на А.Б и/или т. 83.1 от Общи условия.
На следващо място се почва, че по договора за срока на действие е било
предоставено за ползване оборудване, което след прекратяване на договора не
е върнато на ****. Поради което абонатът дължи неустойка във фиксиран
размер по ценоразпис на АБ.
За неустойката са издадени следните сметки на обща стойност 142.00 лв.,
която включва неустойка за невърнато оборудване- ****x устройство в размер
на 140 лв. и обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на
2 лв.
Излага се твърдения, че поради забавеното плащане на претендираното
вземане ответникът дължи лихва в размер на 37.62 лв., изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от
които 30.19 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и
потребление за периода 27.08.2022- 25.09.2023 и 7.43 лв. - мораторна лихва
върху вземането за неустойка за периода 28.09.2022- 25.09.2023г.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
Ответното дружество в срока по чл. 131 ГПК е депозирало писмен отговор
на исковата молба, с която счита предявените искове за допустими, но
неоснователни и недоказани по размер. Твърдят, че на 22.04.2022г.
2
сключеният между страните договор е прекратен с предизвестие от ответната
страна, поради което не е налице съществуващо валидно договорно
правоотношение за претендирания период.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От представените писмени доказателства се установява, че между
страните е налице валидно е сключен Договор № ID ***, ID на клиент ****,
партида *** от 24.02.2017 г. за предоставяне на мобилни услуги за номер ****
и номер ****.
От приложение Приложение 1 към договор **** от 12.05.2017г. (л.7-9) се
установява, че на ответника е предоставен мобилен номер ****- активиран за
срок от две години с Приложение № 1 от 12.05.2017 с план **** и месечна
такса 19.99 лв. без ДДС. Съгласно т. 5.1 от Приложението на абоната е
предоставено за временно ползване за срока на договора оборудване- ****x
устройство, което последният се е задължил да върне на оператора при
прекратяване на договора в пълна комплектност и изправност- т. 5.3.
Уговорена е и неустоечна клауза за нарушаване на това задължение на
абоната- т. 6.3.4.
От приложение Приложение 21 към договор **** от 12.05.2017г., се
установява, че номер ****- активиран за срок от две години с Приложение №
2 от 27.03.2020 към Приложение № 1 от 05.04.2019 с план **** и месечна
такса 30 лв. без ДДС. (л.11)
От приложеното по делото заявление за прекратяване на договор,
разписано от двете страни (л.7-8), се установява, че ответникът заявил на
11.04.2022г., че прекратява сключения между страните договор, касаещи
мобилни номера с номер **** и с номер ****.
По делото са приложени следните фактури:
Фактура дата падеж Период на фактуриране Стойност
**** 27.07.2022 26.08.2022 23.06.2022- 22.07.2022 5,23 лв.
******** 25.08.2022 24.09.2022 23.07.2022- 22.08.2022 64,45 лв.
*************** 27.09.2022 27.10.2022 23.08.2022-22.09.2022
64,45 лв.
********* 27,10.2022 26.11.2022 23.09.2022- 22.10.2022 64,45 лв.
******* 25.11.2022 25.12.2022 23.10.2022- 22.11.2022 77,52 лв.
************ 29.12.2022 28.01.2023 23.11.2022- 22.12.2022 64,45 лв.
*************** 26.01.2023 25.02.2023 23.12.2022- 22.01.2023
27,04 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена,
се установява, че процесните фактури, издадени от АБ на М по договор ***, за
процесния период 23.06.2022г. - 22.01.2023г., са осчетоводени в
счетоводството на „АБ но не и в счетоводството на М.
3
В информационната система на АБ с която работят служителите,
обслужващи търговски отношения с клиентите на компанията, съществува
договор с М с Партида: *** и ID на клиент: ****. Също така вещото лице
посочва, че в системата има създадена фактура със статус „отворена“
(неплатена) по Договор *** за процесни услуги: - ****-30,99 МАТ-срок на
договор 27.3.2020 г.- 27.3.2022 г. - ****-20,65 МАТ- срок на договор 12.5.2017
г.- 12.5.2019 г. Отекспертизата се установява, че за предоставяне на услуга
фиксиран интернет през мобилна мрежа е необходимо устройство, което да
осъществява връзка между устройствата на които ще се използва интернета и
мобилната мрежа, когато тези устройства не притежават специализирано
устройство за директна връзка с мобилната мрежа. Такива устройства се
наричат *** устройства и те правят връзка между мобилната мрежа на
доставчика и примерно **** мрежа.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
отношение между него и ответника по договор за използване на мобилни
услуги **** от 12.05.2017г. и приложенията към него за допълнително
предоставени услуги, както и цена на предоставените устройства по договори
за мобилни услуги, пълното и точно изпълнение на поетите задължения -
предоставяне на услугите, както и възникването за ответника на задължението
за плащане на уговорената цена.
Ищецът основава претенцията си на неизпълнени от страна на ответното
дружество задължения за заплащане на използвани мобилни услуги и
неустойки по договор за електронни съобщителни услуги. За уважаването на
иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между него и ответника за процесния период
(23.06.2022 г. - 22.01.2023 г.) , пълното и точно изпълнение на поетите
задължения – предоставяне на услугите, както и възникването на
задължението за плащане на уговорената цена от страна на ответника
От съвкупната преценка на събрания доказателствен материал, съдът
намира, че макар първоначално между страните да е съществувало валидно
договорно правоотношение, същото не е било в сила през процесния период.
Видно от приложеното по делото и неоспорено от страните заявление за
прекратяване на договор от 11.04.2022 г., ответникът „М е заявил волята си да
прекрати договорните отношения с ищеца по отношение на процесните
мобилни номера **** и ****. Това волеизявление е получено и подписано от
представител на ищеца. С това действие договорът между страните е бил
прекратен, считано от 22.04.2022 г., както твърди и ответникът в своя отговор.
4
Ищецът твърди, че договорът е прекратен едностранно от негова страна на
05.02.2023 г. поради неплащане, но това твърдение противоречи на
представеното писмено доказателство за по-ранно прекратяване по
инициатива на ответника. След като договорът е бил прекратен през април
2022 г., за ищеца не съществува правно основание да начислява месечни
абонаментни такси за периода след тази дата.
С оглед изложеното, съдът приема, че между страните не е доказано
съществуването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги за процесния период от 23.06.2022 г. до
22.01.2023 г. Поради това ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване основанието, на което са издадени процесните фактури с № ****,
********, ***************, *********, *******, ************ и
***************. Поради изложеното, претенцията за месечни такси и
потребление за използване на услуги в размер на 367,59 лв. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По иска по чл. 92 ЗЗД:
Ищецът претендира сумата от 142,00 лв., от която 140,00 лв. неустойка за
невърнато оборудване (****x) и 2,00 лв. обезщетение за обработка на
просрочени задължения.
Доколкото главният иск за заплащане на месечни такси беше отхвърлен
поради прекратяване на договорното правоотношение преди процесния
период, то и акцесорните претенции за неустойки, произтичащи от същото
правоотношение, се явяват неоснователни. Неустойката за невърнато
оборудване е обвързана с прекратяването на договора. След като договорът е
прекратен по волята на ответника през април 2022 г., ищецът е следвало да
покани ответника да върне устройството и едва при неизпълнение да
претендира неустойка. По делото липсват доказателства за такава покана.
Липсват и каквито и да било доказателства, ищецът да е предал на
ответника оборудване –****x устройство. Липсват и доказателства за
основанието за начисляване на „обезщетение за обработка на просрочени
задължения“.
Следователно, ищецът не е провел пълно и главно доказване на
предпоставките за възникване на претендираните от него неустоечни
вземания, поради което искът в тази част се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Тъй като съдът прие, че главните задължения за заплащане на месечни
такси и неустойки не се дължат, то и акцесорната претенция за заплащане на
мораторна лихва върху тях в размер на 37,62 лв. се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските;
При този изход на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК има ответникът. Дължимите разноски направени в исковото
производство от ответника, които ищецът следва да заплати възлизат в размер
5
на 300 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие (л.102). Доколкото в заповедното производство не са направени
разноски от ответника, то такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от А.Б, ЕИК ******,
срещу „М, ЕИК ****, установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение от по ч.гр.д. № 52648/2023г. по описа на СРС, 66 състав:
сумата от 367,59 лв., представляваща неплатени месечни такси и
потребление по договор с ID *** от 24.02.2017г., за периода 23.06.2022 г. -
22.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението в съда;
сумата от 142,00 лв., представляваща неустойка за невърнато оборудване
след прекратяване на договор № ****, партида ***, към договор
***/24.02.2017г. и обезщетение за обработка на просрочени задължения,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението в съда;
сумата от 37,62 лв., мораторна лихва върху посочените вземания,
изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по
всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на
депозиране на заявлението, от които 30.19 лв. мораторна лихва върху
вземането за месечни такси и потребление за периода 27.08.2022-
25.09.2023 и 7.43 лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за
периода 28.09.2022- 25.09.2023г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ АБ, ЕИК ******, да заплати на
„М, ЕИК ****, сумата от 300 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6