№ 3968
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20211110151427 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от З. Х. П. против В. Х. П.
иск с правно основание на чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването върху поземлен
имот с идентификатор ***********, находящ се в гр. София, *********, с площ от 790
кв.м., стар номер 123, кв. 31, парцел V-123, и изградените в същия постройки – гараж с
идентификатор ********** с площ от 20,75 кв.м., стая към гаража с площ от 13,77
кв.м., градински навес с площ от 15,49 кв.м., барака с площ от 10,72 кв.м. и навес към
барака с площ от 4,25 кв.м.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в гр. София, *********,
както и на построената в имота вилна сграда, като ответникът е собственик на
жилището на първия етаж, а ищцата на жилището на втория етаж. Наред с това се
сочи, че притежават по ½ ид. част от поземления имот, както и от другите изградени в
дворното място постройки – гараж, стая към гаража, градински навес, барака и навес
към бараката. Твърди се, че не могат да постигнат съгласие относно разпределението
на ползването му, поради което моли да бъде разпределено ползването по съдебен ред.
Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Х. П. депозира писмен отговор, в който
не оспорва предявения иск, както и квотите в съсобствеността и не се противопоставя
на искането за разпределение на ползването.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Безспорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства,
се установи, че страните в настоящото производство З. Х. П. и В. Х. П. са
съсобственици при равни квоти по ½ ид. част на поземлен имот с идентификатор
***********, находящ се в гр. София, *********, с площ от 790 кв.м., стар номер 123,
кв. 31, парцел V-123, и изградените в същия постройки – гараж с идентификатор
********** с площ от 20,75 кв.м., стая към гаража с площ от 13,77 кв.м., градински
навес с площ от 15,49 кв.м., барака с площ от 10,72 кв.м. и навес към барака с площ от
4,25 кв.м. Същите притежават в съсобственост и построената в поземления имот
сграда с идентификатор **********, представляваща двуетажна жилищна вилна
сграда, в която са обособени две самостоятелни жилища, всяко с отделен вход, като З.
П. е собственик на ет. 2, а ответникът П. на жилището на етаж 1.
Съгласно скица на поземлен имот № **********, описаният имот представлява
поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в гр. София, *********,
общ. Столична, обл. София по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ
от 790 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със стар идентификатор няма и номер
по предходен план № 123, квартал 31, парцел V-123, при съседи: ********,
**********, ********* и ***********, в който имот попадат сграда с идентификатор
********** – с площ от 63 кв.м., представляваща двуетажна жилищна сграда и имот с
идентификатор ********** – представляваща едноетажна сграда с площ от 30 кв.м. с
предназначение гараж.
По делото е изготвено и прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните,
съгласно което при определяне на правото на ползване е взето предвид действителното
ползване на имота и собствеността и ползването на сградите в имота, съществуващите
на място изградени алеи, постройките от допълнителното застрояване, наличието на
два самостоятелни входа за жилищната сграда, както и неободимостта да има
отреждане на площ от имота за общо ползване, за да може да се обслужва сградата и
да бъде осигурен достъп до входовете на самостоятелните обекти.
Вещото лице у установило, че сграда с идентификатор ********** - гараж не е
нанесена коректно в КККР, тъй като в нея е включен както съществуващия на място
гараж, така и втора постройка - стая.
Южната фасада на първият етаж на вилната сграда е с чупка, а не както е
нанесена в КККР - права линия. По тази фасада на място са налични два прозореца на
ответника, които поради естеството на терена са на височина под 1м.
Входът за първият етаж е от южната страна на сградата, а входът за втория етаж
е от северната страна на сградата. Вход за мазето към 1-вия етаж е наличен от изток.
2
Също от изток посредством стълба има и втори вход към 1-вия етаж.
Гаражът представлява масивна постройка с площ от 21 кв.м. с директен вход от
улицата. Стаята, която се намира източно от гаража е с площ от 14 кв.м. и има вход от
дворното място и също е масивна постройка. Тази стая е свързана и с гаража
посредством врата и метална стълба. Навесът е с площ от 15 кв.м. и е изграден върху
масивна бетонова платформа, облицована с плочки, с дървен покрив и с поставени
ветрозащитни платна от изток и от юг, от север е масивната северна ограда на имота, а
от запад е стената на стаята. Дървената барака с площ от 11 кв.м. е в югоизточната
част на дворното място и попада частично извън отразения в КККР имот ***********.
Тази барака е в обхвата на оградения на място имот, като оградата е по границата на
имота по архивен кадастрален план, но е частично извън обхвата на УПИ V-154 от
кв.31. Изградена е от стар дървен материал и е покрита с гофрирана ламарина. Частта
от бараката, попадаща в имота е 6.56 кв.м. Към дървената барака в източна посока има
малък навес с площ от 4 кв.м., който също попада частично извън ПИ ***********, но
също в обхвата на заградената с ограда площ. Навесът е до дървената барака и е
покрит с гофрирана ламарина. Частта от бараката, попадаща в имота е 2.63 кв.м.
Вещото лице е установило, че входът за дворното място е през врата в южната част на
съществуващата по улицата масивна ограда, както и че в имота са налични пътеки за
достъп до обектите и около вилната сграда, настлани с тротоарни плочи.
Общата площ на ПИ *********** е 790 кв.м., като част от тази площ с размер
на 4 кв.м. остава приобщена към улицата извън заградената с масивна ограда площ и
служи за вход към гаража. Площта на застроените в имота сгради съгласно
направеното и приложено по делото геодезическо заснемане на сградите от допълващо
застрояване е 59 кв.м. и заснемането на основаната сграда, извършено от СТЕ с
включени стълбища и входове е 88 кв.м., а свободната от застрояване площ е в размер
на 645 кв.м. Като площ за общо ползване е опредЕ. площта за достъп до жилищната
сграда и до стопанските постройки по северната граница и около жилищната сграда,
върху която е налична твърда настилка и/или са настлани тротоарни плочи, както и
включената в обхвата на тази площ малка градинка от 4 кв.м. Експертът е обозначил
със зЕ. щриховка общата площ в размер на 97 кв.м. върху предложените варианти на
разпределяне на ползването. С оглед на това е изчислил, че оставащата за
разпределяне към дяловете площ е в размер на 542 кв.м. или по 271 кв.м. за всеки от
дяловете.
Вещото лице е предложило два варианта на дворното място в посока север-юг
или в посока изток – запад:
Във Вариант 1 имотът е разделен на два дяла - източен и западен, всеки по 271
кв.м.
Във Вариант 2 имотът е разделен на два дяла – северен и южен, всеки по 271
3
кв.м.
При огледа на имота вещото лице е констатирало, че съществуващите в имота
постройки не са равностойни нито по площ, нито по конструкция, нито по
предназначение. Входът за стаята е от изток през изградения в имота навес. По
отношение на постройките от допълнителното застрояване вещото лице е предложило
следните варианти:
Вариант 3- гаража и бараката с навеса образуват дял 3, а стаята и навеса
образуват дял 4;
Вариант 4 - гаража образува дял 3, стаята и бараката образуват дял 4, а навеса до
стаята образува дял 5 - за общо ползване.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е за спорна съдебна
администрация, чиято цел е да реши въпроса как да се използва и управлява общата
вещ. В това производство следва да участват всички съсобственици и носители на
ограниченото право на ползване, доколкото същите са необходими другари.
При разпределяне на ползването съдът следва да съобрази правата на страните в
съсобствеността и възможността на всеки съсобственик реално да ползва такава част
от имота, която в най-пълна степен съответства на притежавания от него обем права.
Съдът не е сезиран с правен спор, а замества липсата на мнозинство от
съсобствениците, като постановява това, което мнозинството е следвало да реши с
оглед на най-целесъобразното използване на общата вещ. В това производство
компетентността на съда е ограничена до въпроси на управление, което се взема с
мнозинство от съсобствениците, а не с единодушие. Съдът постановява решението си
съобразно съществуващото фактическо положение на общия имот без да съобразява
предвиждания или изменения на застроителния план. Решението на съда по чл. 32, ал.
2 ЗС не създава в полза на съсобственик вещно право върху отредените им за ползване
реални части от общия имот, а е само реализация на правото на съсобственика да
ползва общата вещ съобразно предназначението й, без да пречи на останалите
участници в общността да упражняват правата си. При разпределяне на ползването
съдът следва да съобрази квотите на страните, квадратурата на имота, ползите от
определените дялове, както и индивидуалните права върху намиращите се в дворното
място постройки, които са изключени от разпределението. Ако в дворното място всеки
съсобственик притежава в индивидуална собственост отделен жилищен обект, то
тогава разпределението следва да бъде съобразено с оглед на осигуряване на достъп на
всеки съсобственик до жилището му и складовите помещения, излаз на улица за всеки
дял, съответствие на дела с квотата.
За да се постанови решение по чл. 32, ал. 2 ЗС по делото следва да се установи,
че вещта е обща на страните при определени квоти, както и че тя е съществува реално.
В производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът разпределя между съсобствениците
4
ползването на имота в състоянието му, в каквото този имот фактически се намира към
датата на приключване на устните състезания; съдът няма правомощието да разрешава
на част от съсобствениците или да налага на друга част от тях извършването на
преустройства в имота или каквито и да било изменения в него, след като за тях няма
съгласие между съсобствениците - при направено искане по чл.32, ал.2 ЗС за
разпределение на ползването, то се разпределя между съсобствениците, като се отчита
актуалното фактическо състояние на процесния имот, без да се вземат предвид
евентуални бъдещи преустройства или за извършването на такива да се овластяват
част от съсобствениците; това се отнася и до настоящия случай-решението на съда
само разпределя реалното ползване на имота между неговите съсобственици.
Съдебното решение по чл. 32, ал. 2 ЗС може да се отнася само до ползването и
управлението на съсобствената вещ, но не и до промяна в субстанцията й,
преустройства или изменение на предназначението на вещта, поради което преценката
за разпределение на ползването се извършва според актуалното състояние на тази вещ
(в този смисъл Решение №1426/20.09.2002 г. по гр.д.№***** г. на ВКС-ІV г.о.,
Определение №211/28.02.2011 г. по гр.д.№******* г. на ВКС-II г.о.). Разпределението
на ползването на дворното място обаче няма за своя пряка, непосредствена и
единствена цел осигуряването на самостоятелно ползване на определени части от
имота от всяка от страните. Целта на това производство е както да се осигури
възможност на съсобствениците да ползват самото дворно място съобразно правата си,
така и да им се осигури възможност за достъп до съсобствените им сгради, построени
в имота. Съдът е длъжен да администрира отношенията между съсобствениците като
се съобрази с правата им върху общата вещ и действителното, фактическо състояние, в
което се намира същата.
В настоящия случай фактическото положение се предопределя от изградената в
съсобствения имот сграда, в която всяка от страните притежава собствено жилище,
имащо самостоятелен вход – входът за втория етаж е от северната част, а за първия
етаж – от южната част на сградата, както и вход за мазето за първия етаж е от
източната част на сградата, където посредством стълба има втори вход към първия
етажа, разположението по южната фасада на прозорците на ответника на височина под
1 м., поради естеството на терена, наличието на изградени алеи в дворното място,
ползването на гаража от ответника Х.. Ето защо съдът възприема предложения от
вещото лице ВАРИАНТ № 2 към заключението на СТЕ за разпределяне ползването на
незастроената част от процесния поземлен имот, находяща се на л. 112 по делото. При
този вариант съдът намира, че се отчита съществуващата сграда **********, в която
са жилищата на всяка от страните, входовете към всяко от тях, обектите на
допълващото застрояване и алеи, необходимостта от достъп до всяка от тях за
обслужване и ползване по предназначение, в това число и съществуващият фактически
пряк достъп и лице откъм улицата, доколкото не предвижда недопустими изменения и
5
преустройства в процесния имот и което съответства на фактическото ползване към
настоящия момент.
При извършване разпределяне на недвижим имот няма изискване всички дялове
да имат еднакво лице към улицата – изискването е всеки да ползва дял, съответстващ
на дела му в съсобствения имот. В конкретния случай при вариант 2 всяка от страните
ще ползва еднаква площ от 271 кв.м. и ще имат лице и към улицата. Наред с това
съдът счита същият за по-целесъобразен и с оглед именно особеностите на терена и
разположението на прозорците на ответника по южната фасада на височина под 1 м.
Действително около цялата сграда е обособена площ за общо ползване, но при вариант
2 се обособява относително по-самостоятелен дял за ползване от страна на ответника и
по-малка вероятност от преминаване и смущаване на обитателя на жилището на ет. 1
при ползването на дворното място от насрещната страна в сравнение с вариант 1, при
който именно в дела на ищцата би попаднала частта от жилището на ответника,
представляваща южната фасада и прозорците по нея на етаж 1.
По отношение на постройките съдът възприема вариант 3 от заключението на
вещото лице, при който в дял на ответника В. Х. следва да бъде поставен гаражът, тъй
като същият фактически се ползва от него, както и бараката и навеса към бараката,
попадащи в южния дял на поземления имот, разпределен по вариант 2 от
заключението на СТЕ. Съответно в дял на ищцата З. П. следва да бъде разпределено
ползването на стая към гаража и градинския навес. Предложеният от вещото лице
вариант 4 е неприложим при възприетия от съда вариант 2 за разпределяне ползването
на дворното място, тъй като бараката попада в дела на ответника и би било
нецелесъобразно да се поставя в дял на ищцата.
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде извършено
разпределяне на ползването на имота съобразно втория вариант, предложен от вещото
лице в изготвената съдебно – техническа експертиза, като на ищцата се разпредели дял
1 заедно със стая и градински навес, а на ответника дял 2 заедно с гаража и бараката и
навеса към нея.
По разноските:
Съгласно константната съдебна практика, която настоящият състав споделя
(Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № ***** на ІІ г. о., Определение №
62/26.03.2015 г. по гр. д. № ******* г., ІІ г.о. на ВКС), в производство по чл. 32, ал. 2
ЗС страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси
и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в
който са направени.
Това следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо
6
спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да
постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за
вещта. Доколкото съдебното решение за разпределяне на ползването ползва всички
съсобственици, в първоинстанционното производство същите понасят разноските за
адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и
възнаграждения за вещи лица се разпределят според правата в съсобствеността. В
същия смисъл са и задължителните указания, обективирани в т. 2 от ТР № ****** г. от
10.04.2013 г. по т. д. № ***** на ОСГК, според което по отношение на производствата
за спорна съдебна администрация, които нямат нарочна регламентация в процесуалния
закон, приложение намират правилата на общия исков процес, което на общо
основание следва да се отнася и до начина, по който се разпределят направените от
страните разноски в тези производства.
В конкретния случай ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
25 лв. и 5 лв. за съдебно удостоверение, както и разноски за СТЕ в размер на 300 лв.
Съответно ответникът е заплатил разноски за СТЕ в размер на 400 лв. Следователно
разноските в производството са в общ размер на 730 лв. или по 365 лв., съответстващи
на дяловете на всяка от страните в съответствие с притежаваните от тях ид. части. В
случая, обаче, доколкото ищцата е сторила по-малко разноски от припадащия й се дял
– 330 лв., то не й се дължат половината разноски за заплатената държавна такса и
издадено съдебно удостоверение в размер общо на 15 лв. Ответникът не е направил
искане за разноски, поради което и такива не следва ад му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 ЗС по искане на З. Х. П. с ЕГН:
**********, против В. Х. П. с ЕГН: **********, ползването на следните недвижими
имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***********, находящ се в гр. София,
*********, общ. Столична, обл. София по кадастралната карта и кадастралните
регистри с площ от 790 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със стар идентификатор
няма и номер по предходен план № 123, квартал 31, парцел V-123, при съседи:
********, **********, ********* и ***********, и изградените в същия постройки –
гараж с идентификатор ********** с площ от 20,75 кв.м., стая към гаража с площ от
13,77 кв.м., градински навес с площ от 15,49 кв.м., барака с площ от 10,72 кв.м. и навес
към барака с площ от 4,25 кв.м., както следва:
З. Х. П. с ЕГН: **********, ще ползва дял 1 с площ от 271 кв.м., съгласно
Вариант 2 към СТЕ, неразделна част от настоящото решение, който дял е
защрихован в червено, заедно със стая с площ от 14 кв.м. и градински навес с
7
площ от 15 кв.м.
В. Х. П. с ЕГН: **********, ще ползват дял 2 с площ от 271 кв.м., съгласно
Вариант 2 към СТЕ, неразделна част от настоящото решение, който дял е
защрихован в синьо, заедно с гараж с директен вход от улицата с площ от 21
кв.м., дървена барака с площ от 11 кв.м. и навес към бараката с площ от 4 кв.м.
за общо ползване на страните да остане частта от дворното място,
защрихована в зелено на Вариант 2 към СТЕ, представляваща алеи, с налична
твърда настилка и/или настлани с тротоарни плочки, включително и около
фасадата на жилищната сграда.
Приложение-вариант № 2, от заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице
инж. С. К., намиращо се на л. 112 по делото, приподписана от състава, съставлява
неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8