№ 185
гр. Благоевград, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:П. Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно наказателно
дело № 20251200600390 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 21 от НПК и е образувано по жалба на повереника
на тъжителя М. М. М. срещу Протоколно определение № 500035/19.02.2025 г. по НЧХД №
64/2021 г. по описа на РРС, с което е било прекратено производството по делото, образувано
по негова тъжба по основанията на чл. 289, ал. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 81, ал.
3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
определението единствено в частта за гражданско-правната претенция. Производството по
делото било прекратено неправилно, тъй като контролирания съд не отчел ТР № 1/2013 г. на
ОСНК на ВКС, според което когато наказателното производство се прекрати на някое от
основанията по чл. 79, ал. 1 от НК, задължение на наказателния съд е да се произнесе по
предявения граждански иск, като включително продължи неговото разглеждане. По този
начин неоснователно било ограничено правото на гражданския ищец да получи защита в две
съдебни инстанции и бил накърнен принципът на равенство на страните в процеса. В тази
връзка се настоява и определението да се отмени, поради нарушение на процесуалния закон
и да се върне за продължаване на производството.
Срещу подадената жалба е постъпило възражение от адв. Д. – защитник на
въззиваемите С. И. М. и К. И. М., в което се поддържа становище за правилността и
законосъобразността на атакуваното определение като съобразено с императивните норми
на закона. Защитата пледира по отношение на гражданския иск, че такъв изобщо не е бил
приеман за съвместно разглеждане след поредната смяна на съдията – докладчик по делото.
Сочи доводи, че в контекста на чл. 88, ал. 2 от НПК нямало как да се отложи прекратяването
на наказателното дело, за да се приема граждански иск и че няма пречка предявяването на
последния да стане пред граждански съд. Настоява за потвърждаване на обжалваното
определение.
1
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа жалбата.
Защитникът на подсъдимите поддържа изложените в подаденото от него възражение
аргументи и сочи допълнителни, свързани с незаконосъборазното протичане на
производството по делото.
Настоящият съдебен състав на ОС-Благоевград, намира жалбата за допустима,
доколкото е предявена в срока по чл.319, ал.1 НПК. Разгледана по същество при условията и
при пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, същата е частично
основателна по следните съображения:
Наказателното производство е било образувано с частна тъжба, депозирана от
тъжителя срещу подсъдимите за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, с която бил предявен
и съответния граждански иск. По делото били проведени множество съдебни заседания,
направени са преразпределения на делата с определяне на нов докладчик, и след направени
отводи са сменени двама съдии докладчици. В съдебното заседание на 19.02.2025 г. съдът е
констатирал, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство поради
изтекла давност. След като подсъдимите са направили изрично волеизявление, че не желаят
разглеждането на делото да продължи, правилно на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр.
чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК РРС е прекратил наказателното производство.
Престъплението, предмет на обвинението, законосъобразно е било квалифицирано от
съдията-докладчик като такова по чл. 146, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание
глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи и наказание обществено
порицание. За този вид престъпление наказателното преследване е допустимо да бъде
осъществено на основание чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК в срок до четири години и
половина, освен ако подсъдимият изрично не иска производството да продължи с
постановяване на акт по същество на обвинението. Това означава, че за деяние, което се
твърди да е извършено на 18.04.2020 г., срокът за абсолютната давност за наказателното му
преследване в конкретния случай е изтекъл на 18.10.2024 г. Правно ирелевантни са
обстоятелствата във връзка с развитието на процеса, довели до изтичането на давностния
срок.
Същевременно обаче с тъжбата е направено искане да бъде приет за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лв., представляваща
обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди, резултат от извършените
деяния, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане. Видно от
начина, по който е формулирана претенцията, искът се предявява срещу подсъдимите при
условията на солидарност.
При тези факти настоящият състав на въззивния съд намира, че действително
обвинението по отношение на подсъдимият повдигнато с тъжбата е за престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание глоба от хиляда до три хиляди лева, като
съдът може да наложи и наказание обществено порицание. За този вид престъпление
наказателното преследване е допустимо да бъде осъществено на основание чл. 81, ал. 3 вр.
чл. 80, ал. 1, т. 5 НК в срок до четири години и половина, освен ако подсъдимият изрично не
иска производството да продължи с постановяване на акт по същество на обвинението.
Подсъдимите са поискали прекратяване на наказателното производство, престъплението е
довършено на 18.04.2020 г., следователно наказателното преследване следва да се погаси по
давност на 18.10.2024 г., и към настоящия момент очевидно този срок е изтекъл, поради
което районният съд правилно е приложил закона и е прекратил наказателното
производство. Развиваните в защита аспекти свързани с причините за изтичане на давността
не само са действителните и достоверните, тъй като са допуснатите драстични забавяния по
вина на съда, но дават основания за защита в рамките на други производства и процедури.
Същите обаче не рефлектират върху правните последици от изтичане на сроковете за
допустимост на наказателното преследване, както правилно било възприето и от районния
съд, защото по съществото си не дерогират правото на подсъдимите да поискат, респ. съдът
да прекрати наказателното преследване.
2
Въпросът за предявения граждански иск в наказателния процес при настъпване на
основанията за погасяване на наказателното преследване поради смърт, давност, амнистия,
вече е получил своето несъмнено тълкуване в аспекта на цитираното ТР № 1/2013 г. при
съблюдаване на правилата за статута на пострадалия от престъпление, въведени с НПК (обн.
ДВ, бр. 86/28.10.2005 г. и зачитане на международните актове и решенията на Европейския
съд по правата на човека, свързани с тяхното прилагане. Съдът дължи произнасяне по
приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск поради настъпване
на основанията по чл.79, ал.1 НК, а в конкретния случай гражданският иск не само е бил
приет за съвместно разглеждане, но е бил приеман нееднократно, въпреки че правилото на
чл. 258 НПК, няма отношение към него. Дори да се възприеме противно на посоченото
становище, съдът дължи произнасяне по предявения иск и по неговото развитие в
производството и по аргумент на общия принцип, че дължи произнасяне по всички
поставени пред него правни въпроси имащи своето материално или процесуално основание
и направени по съответния ред и форма, какъвто е настоящия случай, още повече
конкретиката на делото свързана с погасяване на наказателната отговорност не рефлектира
върху субективното материално право на обезщетение от непозволено увреждане по чл.45-
54 ЗЗД, носител на което е пострадалият от престъплението. По тези съображения ОС-
Благоевград възприема, че макар определението на районния съд за прекратяване на
наказателното производство да е правилно, същият следва да се произнесе и по
гражданската му част.
За пълнота въззивната инстанция акцентира, че първостепенният съд следва да
прецизира процесуалните основания, с оглед стадия на развитие на процеса, а именно в
рамките на процедурата по чл. 250 или 289 НПК, а относно формата на настоящото
произнасяне и доколко е допустимо при прекратено дело в наказателната му част
продължаване на производството в гражданската, се позовава изцяло на съображенията в
ТР, допускащи провеждането на процесуално следствени действия/ по НПК с участието на
прокурор- в случаите на образувано НОХД/ с цел изясняване на фактите и обстоятелствата
по гражданския иск и произнасяне по допустимостта или основателността му.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. 345, ал.3 НПК вр. чл. 341, ал.3 вр. ал.1 НПК вр.
чл. 334, т.1 и т.6 НПК вр. чл. 335 и чл. 338 НПК ОС – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 500035/19.02.2025 г. по НЧХД № 64/2021
г. по описа на РРС.
ВРЪЩА делото на районния съд за произнасяне по предявения граждански иск.
Решението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3