№ 7684
гр. С, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110103194 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от ЕМ. Д. М., ЕГН .., с адрес: гр.С, ж.к. „Д 2“, .., срещу Софийски
градски съд, със седалище: гр.С, бул. „В“ № 2, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, които са резултат от нарушеното му право на разглеждане и решаване на заведеното
от него дело в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 24.01.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се и разноски по производството.
В исковата молба се твърди, че гражданско дело с № 5253/2016 г. по описа на
Софийски градски съд, 18-ти състав, не било решено в разумен срок, с което се нарушавали
правата на ищеца по чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧ, чл. 14, ал. 1 МПГПП на ООН, чл. 47 ХОПЕС.
Поради което за периода от 05.06.2016 г. до 11.11.2021 г. ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в жесток психически тормоз, безпокойство,
притеснение, отчаяние и безнадеждност, като загубил и вяра в правосъдието, претърпял
болки и страдания, като не можел и да спи, и да се храни.
В срока за отговор, ответникът Софийски градски съд е депозирал такъв, с който
оспорва предявения иск по основание и по размер. Оспорва да е нарушил общностното
право – чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС, чл. 13 ЕКЗПЧОС, чл. 47 ХОПЕС или международен договор
– чл. 14, ал. 1 и чл. 2 МПГПП на ООН. Излагат се подробни съображение за хода и
развитието на гр.д. № 5253/2016 г., като се отрича същото да е било забавено по причина на
действия или бездействия от страна на ответника. В тази връзка се поддържа, че ищецът е
допринесъл с действията си за продължителността на процеса, доколкото е подал нередовна
искова молба и неясни уточнителни молби, молби с искане за промяна на назначения му
първоначално процесуален представител, както и предвид отводите на няколко съдебни
състава. Заявява, че ответникът своевременно е извършил действията, обезпечаващи
участието на страните в процеса – назначена била правна помощ на ищеца и особен
представител на ответната страна, своевременно били насрочвани и провеждани откритите
съдебни заседния по делото, били призовавани участниците в производството, били
1
депозирани заключенията на вещите лица, били допускани и събирани доказателствените
средства в хода на съдебното дирене, своевременно били постановявани и съдебните актове,
поради което счита, че не е нарушение на правото на ищеца за гледане и решаване на делото
му в разумен срок. Излага, че разумният срок не следвало да се схваща като бърз такъв, и че
следвало да се преценя с оглед на конкретните обстоятелства.
Оспорва се също ищецът да е претърпял неимуществени вреди, доколкото същият
към исковия период пребивава в място за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“,
както и предвид наличието на други дела между страните. Излага се, че за периода 2012 г. –
2019 г. ищецът е участник в 790 граждански дела, поради което не може да се разграничи
причината за отрицателното засягане на ищеца. Оспорва се и пряката причинна връзка
между поведение на ответника и настъпилите вреди. Предвид неоснователността на главния
иск, се смята за неоснователен и иска за лихва. Поради което моля за отхвърляне на иска,
като претендира и разноски по производството.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от пълномощник, като
поддържа предявения иск. Ответникът Софийски градски съд не изпраща представител.
Депозира писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното към настоящето дело в копие гр.д.№ 5253/2016 г. по описа на СГС,
І-18 състав, е видно, че делото е образувано по искова молба, подадена на 28.04.2016 г. от
ЕМ. Д. М., с която е предявен иск срещу Николай Цевтков Генов за присъждане на
обезщетение от деликт.
С разпореждане от 12.05.2016 г. на съдията докладчик, производството е оставено
без движение. Разпореждането е получено от ищеца на 27.05.2016 г., като на 30.05.2016 г. е
депозирал уточнителна молба с искане за допускане на правна помощ. Към молбата е
приложена и декларация по чл.83, ал.2 от ГПК. Същата е уважена, като съдът се е
произнесъл с определение от 07.06.2016 г., а посоченият от САК адвокат е назначен с акт на
съда от 16.06.2016 г. От негова страна обаче е депозирана молба на 22.07.2016 г. за
освобождаването му, по която докладчикът се е произнесъл с определение от 29.07.2016 г.
От САК е определен нов адвокат, а именно адв.Ю., който е назначен с определение от
26.08.2016 г. и е поел защитата на ищеца по делото.
В изпълнение на дадените от съда указания при оставяне на исковата молба без
движение, на 07.09.2016 г. и на 14.10.2016 г. са депозирани уточнителни молби съответно от
ищеца и от назначения му процесуален представител.
На 02.11.2016 г. първоначално определеният съдия-докладчик по делото – съдия Е И
се е отвел от разглеждането му. На 09.11.2016 г. делото е разпределено на съдия С К, който
се е отвел с определение от 02.02.2017 г. Това е наложило да се извърши ново разпределение
на 07.02.2017 г., като за докладчик е определен съдия Р Д.. Последният също се е отвел с акт
от 10.02.2017 г. При поредното разпределение от 14.02.2017 г., разглеждането на делото е
възложено на съдия Петя Алексиева. Същата с разпореждания от 15.03.2017 г. и от
11.05.2017 г. е оставила исковата молба без движение. В изпълнение на това са депозирани
уточнителни молби от 22.03.2017 г., 24.04.2017 г., 28.04.2017 г., 23.05.2017 г. и 01.06.2017 г.
След като е приел исковата молба за редовна, с разпореждане от 08.06.2017 г. на съдията-
докладчик, е постановена размяна на книжата по делото. Предвид невъзможността
ответникът да бъде намерен на регистрираните от него адреси в НБДН, с определение от
10.08.2017 г. му е допусната правна помощ, а с определение от 18.10.2017 г. е назначен
определения от САК адвокат.Последният е получил на 10.11.2017 г. препис от исковата
2
молба, а на 13.11.2017 г. е депозирал отговор.
С определение от 17.01.2018 г. делото е изготвен доклад по делото и същото е
насрочено в първо съдебно заседание на 05.06.2018 г. В това заседание е даден ход на
делото, събрани са доказателства, но е отложено за събиране на още допуснати
доказателства. Проведено е още 1 съдебно заседание – на 05.02.2019 г., а в следващото
такова – на 15.10.2019 г. съдията-докладчик се е отвел от разглеждане на делото по искане
на ищеца.
На 21.10.2019 г. производството е разпределено на съдия М А, която се е отвела с
определение от 28.10.2019 г. Ново разпределение е извършено на 30.10.2019 г. и е
определена за докладчик съдия Р М. Същата е насрочила делото за 02.04.2020 г., но предвид
обявеното извънредно положение в страната с оглед възникналата пандемична обстановка,
делото е отсрочено в закрито заседание за 08.10.2020 г. На това заседание е даден ход и са
събрани доказателства, като делото е отложено за изслушване на съдебно-психиатрична
експертиза за 29.04.2021 г. На посочената дата не е проведено заседание предвид издадена
заповед на председателя на СГС за отмяна на откритите заседания в СГС, с оглед
усложнената Ковид обстановка. Делото е пренасрочено за 11.11.2021 г. Междувременно със
заповед на председателя на СГС е определен нов съдия-докладчик на 18 състав, при който
производството е приключило в заседанието на 11.11.2021 г. Решение е постановено на
29.11.2021 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ст. Асп. Д. и
М. В. П..
Свидетелят Д. твърди, че познава ищеца от затвора в гр.С от 2016 г. Знае, че М. води
около 700 дела, както и че някои от тях са забавени, вкл. и процесното, което се води срещу
Николай Генов за вреди от лъжесвидетелстване. Според Д. ищецът приема това забавяне
нервно, псува, ядосва се, че няма правосъдие в държавата. Чувствал се е изнервен,
афектиран от бездействието на съдебната система, от това, че не получава правосъдие в
разумен срок.
Свидетелят П. твърди, че познавам ищеца от 2000 г. от кв.К, където и двамата имат
роднини. Отделно от това П. съобщава на съда, че с ищеца са били заедно и в централния
затвор в С през 2018 – 2019 г., като от лятото на 2019 г. са делили една килия, а преди това
са се засичали на почивките. П. знае, че ищецът води много дела и някои от тях са много
забавени, вкл. и делото срещу Николай Генов, заведено през 2016 г. Свидетелят обяснява, че
М. му е споделял, че са му нарушени правните очаквания да се реши делото в срок, че
нарочно го правят, нервирал се е, не се е чувствал добре. Според П., М. му е казвал, че това
дело го мотаят, че не може да се реши, а то е елементарен правен казус. Свидетелят твърди,
че ищецът е изпитвал унижение, раздразнение и безпокойство, за това, че му бавят делото
нарочно от СГС, изпитвал е безпокойство, не е говорел много, бил е потиснат, ядосвал се е,
че делата не се гледат, че се мотаят.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.2б от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Нормата на чл.2б от ЗОДОВ, с примането й през 2012 г. /обн. ДВ бр. 98/2012 г./, създаде
национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, и по съществото си
представлява вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност
на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 §1 от ЕКПЧ, като
претенцията за обезщетение, съгласно чл.8, ал.1 от ЗОДОВ, се разглежда по този закон и по
реда на ГПК. Материалноправната норма на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ има действие от датата на
3
влизането и в сила – 11.12.2012 г. и занапред, като обезщетение за вреди от забавени
съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ, съгласно чл.8, ал.1
от ЗОДОВ. Безспорно образуваното по искова молба на Е.М. гр.д.№ 5253/2016 г. по описа
на СГС, І-18 състав, към момента на предявяване на настоящия иск, а също и към настоящия
момент е висящо, неприключило, поради което и допустимостта на предявения от ищеца
иск не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, а
именно да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на
глава трета „а” от ЗДВ и да няма постигнато споразумение.
Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато
нарушение са посочени примерно в закона / чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, като са приложими
стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. В същото
време, приема се, че отговорността е обективна и се носи от държавата, респ. от нейните
органи, а не от длъжностните лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат.
При преценката си, съдът като съобрази установените в практиката на Европейския
съд по правата на човека три критерия, а именно: сложност на делото, поведение на ищеца и
поведение на компетентните органи, намира, че в конкретния случай е налице прекомерна
продължителност на производството по гр.д.№ 5253/2016 г. по описа на СГС, разглеждането
на което на тази инстанция е продължило 5 г. и 7 м.
Самото дело не представлява фактическа и правна сложност, която се определя не
само от правното основание на иска като нормативен текст, а и от фактическите твърдения
на страните, от вида и обема на сочените и допуснати доказателства и средствата за тяхното
събиране. От приложеното дело е видно, че са събрани незначителен обем писмени
доказателства /предимно медицински документи, изпратени от затвора в гр.С/, разпитани са
свидетели и са допуснати две експертизи. Действително, налице са и данни за поведение на
самия ищец, което е допринесло за удължаване срока на производството, а именно
предприети са действия по привеждане на нередовната му искова молба в съответствие с
ГПК, които са протекли в рамките на 1 година и 1 месец, заедно с произнасянето по
исканията му за допускане на правна помощ и за освобождаването му от държавна такса и
разноски в производството, последните от които не следва да се отчитат, тъй като са
свързани с упражняване на законни права на ищеца. В същото време делото е отлагано 2
пъти и поради усложнената в страната епидемична обстановка във връзка с
разпространението на Ковид-19, като това е станало въз основа на обявеното в страната
извънредно положение през 2020 г. и издадена заповед на председателя на СГС от 2021 г. за
промяна на заседателния график на състава, на чийто доклад е процесния правен спор пред
СГС.
Въпреки това не може да се пренебрегне факта, че всяко едно от общо 7-те открити
съдебни заседания, са отсрочвани през период от около 6 месеца /а първите три от тях и през
8 месеца/. Освен това едва в 4 от общо 7-те насрочени съдебни заседания, са извършвани
процесуални действия, като са събирани поисканите от страните доказателства. Налице са
данни и за извършен отвод на съдия, на който делото е разпределено след почти 3 месеца от
4
разпределението, без да са извършвани други действия по движението на производството в
този период.
С оглед на всичко изложено, настоящият състав намира, че производството по гр.д.
№ 5253/2016 г. пред СГС е продължило в значителен период от време, който надвишава
разумния срок за разглеждане и решаване на дела от сходен тип. Така допуснатото забавяне
е основание да се ангажира отговорността на ответника СГС.
Съгласно практиката на ЕСПЧ (решение от 10.02.2011 г. по делото Radkov v. Bulgaria
по жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по делото Velkova v. Bulgaria по жалба №
1849/08), както и тази на ВКС (решение № 272/27.01.2020 г., постановено по гр.д.№
924/2019 г. по описа на ВКС, IV-то г.о., решение № 306/18 от 22.10.2019 г., постановено по
гр.д.№ 4482/2017 г. по описа на ВКС, IV-то г.о. и др.), в исковото производство по чл. 2б от
ЗОДОВ пълно и главно доказване следва да бъде проведено от страна на ищеца по
отношение на вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинно-
следствена връзка между тях и забавеното производство; а относно неимуществените вреди
съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да
твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се
търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън
рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален
неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в
правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото.
Конкретно претърпените от ищеца вреди съдът изведе от съобщеното от свидетелите
Ст. Асп. Д. и М. В. П.. И двамата свидетели са категорични, че ищецът е бил изнервен,
афектиран от бездействието на съдебната система, от това, че не получава правосъдие в
разумен срок, че са му нарушени правните очаквания да се реши делото в срок. Според
свидетелите М. е изпитвал унижение, раздразнение и безпокойство за това, че му бавят
делото, не е говорел много, бил е потиснат, ядосвал се е, че делата не се гледат, че се бавят.
От показанията и на двамата свидетели е видно, че ищецът е изключително активен при
упражняване на гражданските си права, като води около 700 дела /в тази насока е и
представената от ответника справка/, което е индиция за това, че същият има доверие в
съдебната система и очаква съдействие при разрешаване на възникнали правни спорове от
различно естество. В този смисъл забавеното разглеждане на дадено дело е в състояние да
предизвика у него негативни емоции, свързани с накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността.
При баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане и решаване на делото,
настоящият съдебен състав, като съобрази конкретните обстоятелства посочени по-горе,
намира, че поради допуснатото нарушение на правото на страната да получи решение на
спора в разумен срок, на ищеца са причинени неимуществени вреди. Размерът на
обезщетението за тях следва да се определи съобразно предвиденото в чл.52 от ЗЗД.
Прилагайки критерият „справедливост” и съобразявайки социално-икономическите условия
и стандарта на живот в страната през периода на процесното увреждане, настоящият състав
приема, че паричното обезщетение на ищеца за причинените негативни изживявания от
нарушеното му право на разглеждане и решаване на наказателното дело в срок, а именно
емоционално напрежение, усещане за безпомощност, безизходица, загуба на доверие в
институциите, отчаяние, обърканост, несигурност, следва да се определи в размер на
5000.00 лв. За разликата до пълния предявен размер от 20 000.00 лв., искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид основателността на главния иск, основателно се явява и акцесорното
5
искане за присъждане на лихва от подаване на исковата молба – 24.01.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
С оглед изхода на делото, на основание чл.10 от ЗОДОВ, ищецът има право на
разноски, за извършването на каквито обаче няма данни.
От страна ответника е направено искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв. В случая, съобразявайки конкретната фактическа и правна сложност на делото, обема на
събраните доказателства, процесуалното поведение на ищеца, както и броя проведени
съдебни заседания, съдът намира, че следва да определи възнаграждение в минималния
предвиден в чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер от 150.00 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете, на всеки от ответника следва да се присъдят
разноски от по 112.50 лв.
В същото време, доколкото ищецът е освободен от внасянето на държавна такса по
делото с определение от 28.01.2022 г., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, дължимата такава
върху уважената част от иска, а именно 200.00 лв., следва да се възложи в тежест на
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски градски съд, със седалище гр.С, бул „В“ № 2, да заплати на
ЕМ. Д. М., ЕГН .., с адрес: гр.С, ж.к. „Д 2“, .., сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са резултат от нарушеното му право
на разглеждане и решаване на заведеното от него гр.д.№ 5253/2016 г. по описа на СГС, І-18
състав, в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
24.01.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер до пълния предявен такъв от 20 000.00 лв.
ОСЪЖДА ЕМ. Д. М., ЕГН .., с адрес: гр.С, ж.к. „Д 2“, .., да заплати на Софийски
градски съд, със седалище гр.С, бул.„В“ № 2, сумата от 112.50 лв, представляваща
направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА Софийски градски съд, със седалище гр.С, бул.„В“ № 2, да заплати на
основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски районен съд, сумата от 200.00 лв.,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска, както и 5.00 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6