Решение по дело №306/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 52
Дата: 21 март 2023 г.
Съдия: Полина Пенкова
Дело: 20224200100306
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Габрово, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20224200100306 по описа за 2022 година
Ищецът „Банка ДСК“ АД е предявил срещу ответника И. И. Х. иск по чл.422
ГПК за сумата от: 30350,48лв. главница по договор за кредит за текущо потребление от
06.04.2017г.,ведно със законната лихва от 31.05.2021г. до окончателното й изплащане; от
768,99лв.-договорна лихва за периода 06.01.2021г.-27.05.2021г.; от 30,55лв. лихвена
надбавка за забава върху просрочена главница за периода от 06.01.2021г. до 27.05.2021г. от
804,72лв. разсрочена договорна лихва за периода от 05.05.2020г. до 05.10.2020г. и от
120лв.-разходи при изискуем кредит.
С определение №508 от 28.06.2022г. по гр.д.№304/2022г. на РС-Севлиево е
прекратено производството по делото пред този съд и е изпратено по подсъдност на ОС-
Габрово.
Исковата претенция се основава на твърденията, че между страните по делото е
сключен договор за кредит за текущо потребление от 06.04.2017г., с който ищецът е
предоставил на ответника сумата от 40 700лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано
от датата на неговото усвояване. Ответникът се е задължил да погасява кредита на равни
месечни вноски на пето число от месеца .Договорено е кредитът да се олихвява с променлив
лихвен процент то 6,35% годишно и начина на формиране. Кредитът е усвоен на
16.04.2017г. Между страните е подписано допълнително споразумение във връзка с
обявеното извънредното положение за Ковид 19 .Уговорен е гратисен период от шест
месеца за заплащане на лихва и главница, който се прилага от 05.05.2020г.Срокът за
погасяване на кредита се удължава с шест месеца до 06.10.2027г. Лихвата е в размер на
6,417%, формирана при условията на договора, като договорната лихва от 804,72лв. за
периода 05.05.2020г.-05.10.2020г. е отсрочена. В т.5 от договор е предвидено, че при
изискуемост на кредита Банката събира сума от 120лв., представляваща „разход при
1
изискуем кредит“. Промяната на лихвения процент по кредита е съобразявана с
изменението на съответните компоненти, като за всяка промяна ищецът е изготвял
погасителен план за остатъка от кредита. Ответникът е допуснал забава при изпълнение на
задължението за връщане на кредита ,като не са платени пет месечни вноски с падежи
05.01.2021г. 05.02.2021г., 05.03.2021г., 05.04.2021г. и 05.05.2021г.При забава на плащането в
т.18.1 от ОУ към договора за кредит е предвиден размера на лихвата,която следва да се
начисли върху просрочената вноска .Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на
28.05.2021г. и на тази дата е подала заявление по чл.417 ГПК, по което заповедният съд е
издал заповед за изпълнение за процесните суми. Поради уведомяване на длъжника за
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.47 ГПК, в указания
срок ищецът е упражнил правото си по чл.422 ГПК с предявяване на настоящия иск.
Претендира се да бъде постановено решение , с което се признае за
установено,че ответникът дължи на ищеца :
сумата от 30350,48лв. главница по договор за кредит за текущо потребление от
06.04.2017г.,ведно със законната лихва от 31.05.2021г. до окончателното й изплащане;
сумата от 768,99лв.-договорна лихва за периода 06.01.2021г.-27.05.2021г.;
сумата от 30,55лв. лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода
от 06.01.2021г. до 27.05.2021г.;
сумата от 804,72лв. разсрочена договорна лихва за периода от 05.05.2020г. до
05.10.2020г.;
сумата от 120лв.-разходи при изискуем кредит,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№670/2021г. по описа на РС-
Севлиево,както и да се присъдят на ищеца направените по делото разноски.
В депозирания писмен отговор от особения представител на ответника се
оспорва надлежното обявяване на кредита от ищеца за предсрочно изискуем, като се
твърди,че в случая такава не е настъпила. Оспорва се и увеличаването на лихвения процент
по кредита на 6,417 %, като се твърди ,че ответникът не е получавал информация за това
съгласно договореното в чл.14 от договора . Твърди се,че промяната в лихвения процент е
станала едностранно и клаузите за промяна са описани абстрактно ,не са уговорени
индивидуално , поради което клаузата за увеличаване на лихвения процент е нищожна.
Предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен.
От представените писмени доказателства се установява, че ответникът И. И. Х. , в
качеството си на кредитополучател, е сключил на 06.04.2017г. договор за кредит за текущо
потребление с Банка ДСК АД като кредитор, при Общи условия като неразделна част от
договора и приложен погасителен план, двустранно подписани. Съгласно клаузите на
договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит за текущо потреблениев
размер на 40700 лева., със срок на издължаване 120 месеца. Падежната датата на месечните
вноски е уговорена на 5-то число на месеца. Съгласно чл.8 от договора кредитът се олихвява
с променлив лихвен процент в размер на 6,35% годишно или 0,02% на ден .В тази
договорна клауза е описан и начинът на формиране на лихвения процент ,както и условията
2
,при които се променя. Посочено е, че се формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR
0,326 и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,024% при изпълнение на
условията по програма ДСК Престиж, както и че при нарушаване на условията,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно
условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от
неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити в размер на 6-месечният SOFIBOR към съответната дата и надбавка
в размер на 13 124%. Освен промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на
условията, в чл.8.1 е предвидено той да се променя с промяната на 6-месечният SOFIBOR,
в сроковете и при условията, посочени в Общите условия. Договорено е , че годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита е 7,63% и може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия. Предвидено е обезпечение на кредита със
залог върху вземания в лева. С подписване на договора кредитополучателят е декларирал,
че своевременно му е предоставена преддоговорната информация по чл.5 от ЗПКи Общите
условия. В чл. 13 кредитополучателят е декларирала съгласие да получава информация за
управлението на кредита, включително и при забава/просрочие на задълженията, чрез SMS
съобщения на посочен мобилен номер. Посочено е, че неразделна част от договор са Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и извлечение
от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които "Банка ДСК"ЕАД прилага по
извършвани услуги на клиента, които кредитополучателят е получил и приема с
подписването на договора.
В Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление е
предвидено, че дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на
падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя,
открита в "Банка ДСК"ЕАД. При просрочие вноските се събират при всяко постъпване на
суми по разплащателната сметка до погасяването му. В чл. 18.1 е регламентирано, че при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В чл. 18. 2 е
определено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Тези последици
настъпват автоматично, а ако законът го изисква - след уведомление до клиента. След
предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от кредита се
олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. В т. 19. 1 са посочени случаите, в които
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, първият от които е при
всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница. Тогава,
съгласно т. 19. 2 изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т. 18. 2.
Предвидено е, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора
3
до кредитополучателя на последния посочен от кредитополучателя адрес, се считат за
връчени, освен ако в Общите условия е предвиден друг ред за уведомяване. В чл.7.2.4 от ОУ
е определен начинът на формиране на променливия лихвен процент ,ако избраният лихвен
индекс е престанал да съществува , а в чл.7.3.1 начинът на оповестяване на новия размер на
променливия лихвен процент.
Приложена е тарифа за такси по кредити за текущо потребление, в която в т. 5 са
предвидени разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.
Между страните е сключено на 22.05.2020г. допълнително споразумение към
договора за потребителски кредит от 06.04.2017г. С него е договорен гратисен период по
заплащане на лихва и главница от 6 месеца , който срок се прилага от 05.05.2020г. Удължен
е и срокът за погасяване на кредита до 06.10.2027г. Съгласно чл.1.3 начислените по време
на гратисния период лихви се заплащат от кредитополучателя след изтичането му на равни
вноски до крайния период за издължаване на кредита. Като редовен остатък от главницата
към датата на подписване на допълнителното споразумение е посочена сумата от
30 833,85лв.; просрочена част от месечна вноска ,представляваща главница – 220,71лв.,
редовна лихва 94,19лв. и надбавка за забава 0,48лв. Съгласно чл.6 от допълнителното
споразумение кредитът се олихвява с лихвен процент от 6,417%, формиран при условията
на сключеиня договор за кредит. В чл.7.1 от споразумението е посочено, че считано от
01.07.2018г. е заменен използвания лихвен иднекс“ 6 месечен СОФИБОР“ като референтен
лихвен процент по кредити на физически лица в лева,с нов. Замяната е извършена въз
основа на изисквания на европейското и местното законодателство и в съотвествие с Плана
за действие относно използваните бенчмарк индекси и ОУ към договори за кредит на
физически лица, съответно изменени и допълнени. Новият референтен лихвен процент се
формира от индикатора „Срочен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства , със срок над 1 ден до две години“ и изравнителен дисконт, като крайният
лихвен процент към датата на извършване на замяната е непроменен. Към споразумението е
приложен погасителен план и ОУ ,двустранно подписани В т.7 от ОУ е посочен начинът на
формиране на променливия лихвен процент, с който се олихвява кредита и неговата
промяна. Предвидено е ,че при определяне на нов референтен лихвен процент кредиторът
следва да уведомява кредитополучателя за настъпилите промени, както и за новите лихвен
бенчмарк или индекс и /или индикатор, които ще бъдат използвани за определяне на
референтния лихвен процент , със съобщения на видно мяст в търговските му помещения и
на интернет страницата му.
Кредиторът Банка ДСК е иницирала заповедно производство, с подадено заявление
по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№670/2022г. по описа на РС-Севлиево и е
издадена заповед №387 от 03.06.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК , с която е разпоредено длъжникът И. И. Х. да заплати на
кредитора сумата от 30350,48лв. главница по договор за кредит за текущо потребление от
06.04.2017г.,ведно със законната лихва от 31.05.2021г. до окончателното й изплащане; от
768,99лв.- договорна лихва за периода 06.01.2021г.-27.05.2021г.; от 30,55лв. лихвена
4
надбавка за забава върху просрочена главница за периода от 06.01.2021г. до 27.05.2021г. ;от
804,72лв. разсрочена договорна лихва за периода от 05.05.2020г. до 05.10.2020г. и от 120лв.
заемни такси.
В представеното извлечение от счетоводни книги за процесния договор е посочено
като дата на настъпване на изискуемостта 28.05.2021г. поради забава в плащанията на
дължими вноски и обявяване предсрочната изискуемост на длъжника. Посочени са 5 бр.
непогасени вноски през периода 05.01.2021г.- 05.05.2021г., общо в размер на 2025,02лв., от
които главница от 1380,45лв. и договорна лихва от 664,57лв., при 142 дни забава.
Представена е покана-уведомление от кредитора Банка ДСК до длъжника И. Х. ,с
адрес : гр.Севлиево ,ул.“***“№19,ет.1 /посоченият от кредитополучателя в сключения с
банката договор/ , връчена чрез връчител при ЧСИ на 12.04.2021г. , като е удостоверено ,че
е връчена на лицето Т. И. Х.а и изписан ръкописен текст „Ще го предам на брат ми И. И.
Х.“.
От заключението на ССчЕ се установява, че отпусната сума по кредита е изцяло
усвоена на 06.04.2017г. В таблица 1 е отразено движението по кредита и общо дължимите и
заплатени суми към 28.05.2021г. В таблица 2 и таблица 3 са отразени непогасените вноски
по кредита към 12.04.2021г., съответно към датата на подаване на завлението 31.05.2021г. В
таблица 4 е отразена промяната на лихвения процент по кредита от сключване на договора
на 06.04.2017г. до 31.05.2021г. В таблица 5 е посочен размерът на договорната лихва за
исковия период,определен при първоначално договорения лихвен процент от 6,35% -
640,12лв.
При така събраните доказателства не се установява за процесния договор за кредит за
текущо потребление от 06.04.2017г. да е осъществено някое от визираните в чл.22 ЗПК
основания по чл.10 и чл.11 от ЗПК, обосноваващи неговата недействителност.
Установено по делото е ,че отпуснатият по договора кредит от 40 700лв. е усвоен
изцяло от кредитополучателя / констатациите на ССчЕ/, като за него се е породило
задължението да погасява кредита при договорените условия в чл.5 и чл.7 от договора.
От доказателствата по делото се установява, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК на 31.05.2021г. кредиторът е обявил кредита за предсрочно
изискуем поради неплащане на дължими вноски за периода 05.01.2021-05.05.2021г., като
предсрочната изискуемост е настъпила не на сочената от ищеца дата 28.05.2021г., а на
12.04.2021г. ,когато е връчено волеизявлението на банката .
Неоснователно е възражението на ответника, направено чрез особения представител,
че няма надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем .
Съгласно т. 18 от ТР№4/2013г на ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора , което настъпва с волеизявление на една от страните при
едновременно наличие на две предпоставки – обективния факт на неплащане на дължими
суми по кредита и упражняване от кредитора на правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
5
изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните факти
,обуславящи настъпването й.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем ,в случая е извършено на
12.04.2021г. с връчване на поканата-уведомление до длъжника ,в която е обективирано
волеизявлението на банката ,че обявява кредита за предсрочно изискуем поради забавата в
погасяване на задълженията по договора, считано от получаването й. Връчването е
извършено чрез сестрата на адресата ,която е поела задължение да я предаде. Няма данни да
е извършено в нарушение на изискванията по ГПК, като от наличната по делото справка от
НБД в заповедното производство е видно,че длъжникът и лицето, чрез което е извършено
връчването на поканата – Т. И. Х.а, имат един и същи постоянен и настоящ адрес в
гр.Севлиево, който е посочен от кредитополучателя и в процесния договор за кредит и
споразумението към него.
От данните по делото се установява,че към 12.04.2021г. е осъществена
предпоставката по чл.18.2 от ОУ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем –
допусната забава в плащанията над 90 дни, отразено в табличен вид в заключението на
ССчЕ – таблица 2.
Към 31.05.2021г., датата на подаване на заявленето по чл.417 ГПК, дължимата
главница е в размер на 30350,48лв. съгласно ССчЕ, като не се твърди и не се установява
това задължение да е погасено чрез плащане . С оглед на това предявеният иск по чл.422
ГПК за процесното вземане, за което е издадена заповед по чл.417 ГПК, следва да бъде
уважен.
Не се твърди и не се установява разсрочената с допълнителното споразумение
договорна лихва, начислена за периода 05.05.2020-05.10.2020г., в размер на 804,72лв., да е
платена към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК или в хода на делото.
Договорната лихва от 768,99лв. с издадената заповед по чл.417 ГПК е
присъдена за периода 06.01.2021г.-27.05.2021г. Тъй като предсрочната изискуемост на
кредита е обявена на 12.04.2021г., то договорната лихва е дължима до тази дата. Съгласно
ССчЕ ,отразено в таблица 2, за периода 05.01.2021-05.04.2021г. договорната лихва е в размер
на 484,05лв. Предвид отразеното в таблица 1 от заключението на ССчЕ за размера на
начислената лихва за периода 05.04.2021г.-05.05.2021г. от 161,29лв. и остатъка от 6 дни до
настъпване на предсрочната изискуемост на 12.04.2021г. / лихва от 161,29лв. на база 30
дни, то за 6 дни до 11.04.2021г. включително лихвата е 32,25лв/, общо дължимата договорна
лихва за периода 05.01.2021г. до обявяването на кредита за предсрочно изискуем на
12.04.2021г. е в размер на 516,30лв./ 484,05лв. + 32,25лв/ .
Съобразявайки критериите на чл.143 ЗЗП и данните по делото, няма основание
клаузата на чл.8 от процесни договор за кредит за текущо потребление и на чл.7 от ОУ да се
приемат за неравноправни, като уговорени във вреда на потребителя. В чл.8 от договора
ясно е посочено от кои компоненти и как се формира променливият лихвен процент ,
посочен е и размерът на фиксираната преференциална надбавка, както и условията ,при
6
които ще се променя индекса SOFIBOR - с промяната на 6 месечния SOFIBOR,
препращайки към ОУ относно предпоставките, реда и сроковете – чл. 7 от ОУ. В тази
разпоредба изрично е посочено кои са периодите, които ще се вземат предвид относно
настъпили изменения в 6 месечния SOFIBOR: два пъти в годината, на 15 януари и на 15
юли, като промяната ще се извършва съгласно котировката ,която е обявена два работни дни
преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на БНБ / чл.7.2.1 от ОУ/. Тези клаузи не
дават основание да се приеме,че формирането на променливия лихвен процент може да бъде
извършвано произволно от банката , без ясни критерии за това, тъй като ясно и разбираемо
е посочено в тях ,че изменението е обвързано от настъпването на обективен факт – промяна
в индекса SOFIBOR, която публично се оповестява от трето лице – БНБ , по начин ,който е
достъпен за всяко лице, както и че ще се вземат предвид котитровките към конкретно
посочени дати, което ясно е указано в чл.7.2.1 от ОУ . По този начин е гарантирано, че
променливият лихвен процент не зависи от условия, чието изпълнение е поставено в
зависимост от волята на банката-кредитор и единствено от нейната преценка, както и че
ще има възможност произволно да променя размера на лихвите по кредита по
методика,която не е публично известна и достъпна. Промяната е обусловена от официално
обявени тенденции на 6 месечния SOFIBOR, върху които ищецът не може да влияе и тези
тенденции могат да се следят от потребителя с текуща справка в Интернет.
В чл.7.2.4. от ОУ е предвидена възможнот по вече сключени договори, когато
избраният лихвен индекс е престанал да съществува, лихвеният процент по тези договори ,
базиран на SOFIBOR и надбавка, да се формира по друг подобен публично достъпен
индекс и надбавка . В тази хипотеза промяната е обусловена от наличието на обективна
предпоставка – преставането да съществува на избрания лихвен индекс, а не по неясна
преценка, извършвана едностранно от кредитора.
В случая тази предпоставка се е осъществила относно индекса SOFIBOR ,
използването на който е преустановено с решентие на УС на БНБ, считано от 01.07.2018г.
В съответствие с изискванията на чл.33а, ал.5 и ал.6 ЗПК, чл.14,ал.3 ЗПК,
въведени с изменението през 2018г., и чл.7.3.1 от ОУ към сключения с ответника договор за
кредит за текущо потребление, ищецът е обявил на интернет страницата на банката план за
действие при съществена промяна или спиране изготвянето на използваните лихвени
бенчмарк индекси , както и информация за стойността на референтните лихвени проценти ,
прилагани от Банка ДСК , от които зависи променливия лихвен процент по кредити и
кредитни карти за физиченски лица, като за сключените договори преди 01.07.2018г., в
табличен вид е посочено за всеки период двете компоненти ,формиращи приложимата
стойност на РЛП. С обявяването на тези данни на интернет страницата на банката ,на всеки
потребител е дадена възможност да се запознае с тях, в съответствие с чл.14,ал.3 ЗПК .
Също така оповестяването по този начин е предвидено и в чл.7.3.1 от ОУ към сключения
между страните по делото договор за кредит. С публичното обявяване на информацията ни
интернет страницата на банката-кредитор всеки кредитополучател има възможност да се
запознае с нея чрез текуща справка на електронната страница на банката.
7
Със сключеното допълнително споразумение на 22.05.2020г. и ОУ към него, страните
са уговорили, че кредитът се олихвява с лихвен процент от 6,417%, формиран при условията
на сключения договор за кредит . В чл.7.1 от споразумението е отразено как се формира
референтния лихвен процент , считано от 01.07.2018г.,когато е заменен използвания
лихвен индекс „6-месечен СОФИБОР“,като референтен лихвен процент по кредити на
физически лица в лева, с нов. Посочено е, че новият референтен лихвен процент е
формиран от индикатора „среден лихвен процент при срочни депозити в лева за
домакинства, със срок над един ден до 2 години и изравнителен дисконт“, като крайният
лихвен процент към датата на замяната е непроменен.
Индикаторът „среден лихвен процент при срочни депозити в лева за домакинства,
със срок над един ден до 2 години“ е публично оповестен от БНБ и върху него кредиторът
по процесния договор не може да влияе. Кредтополучтелят има достъп до тази информация,
която може да следи чрез текуща справка в Интернет.
На основане изложеното няма основание да не се вземат предвид клаузите от сключения
между страните договор на 06.04.2017г. за кредит за текущо потребление и допълнителното
споразумение към него ог 22.05.2020г. С оглед на това и при установеното от ССчЕ
непогасено задължение на ответника за отсрочената с процесното допълнително
споразумение договорна лихва от 804,72лв. за периода от 05.05.2020г. до 05.10.2020г. и за
договорната лихва , дължима за периода 05.01.2021г. до обявяването на кредита за
предсрочно изискуем на 12.04.2021г. в размер на 516,30лв., в тази част предявения иск по
чл.422 ГПК следва да бъде уважен.
Не е недействителна поради неравноправност във вреда на потребителя и клаузата
на чл.18.1 от ОУ, която предвижда при допусната забава на месечната вноска, от деня
следващ платежната дата , частта от вноската ,представляваща главница, да се олихвява с
договорения лихвен процент , увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта. В
случая санкционирането под формата на наказателна надбавка и възлагането й в тежест на
неизправния кредитополучател, не нарушава изискването за добросъвестност, нито
противоречи на чл.33,ал.2 ЗПК, тъй като санкцията е за виновно неизпълнение на
задължението за плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита за главница ,
поради което е допустимо неизправната страна да бъде санкционирана ,като предвидения
размер на надбавката за забава от 10 процентни пункта не надхвърля размера на законната
лихва за забава. Начисляването на договорна лихва върху просрочената главница е поради
продължаването да се ползва от кредитополучателя тази сума, тъй като при забавено
плащане размерите на главницата по вноски с пропуснат падеж, които не са били
предвидени като неплатен остатък за следващ месец, няма да бъдат олихвени по общия ред и
за тях следва да се извърши отделно начисляване на договорна лихва като възнаграждение
поради продължаващото ползване на тези средства от кредитополучателя.
От заключението на ССчЕ се установява ,че претендираната от ищеца за исковия
период санкционна лихва е определена в по-нисък размер за част от него, но предвид
диспозитивното начало , следва да се уважи исковата претенция по чл.422 ГПК за този
8
размер от 30,55лв.
Относно претендираната такса от 120лв.:
В приложената към договора тарифа е включена такса от 120 лв. , с посочено
основание "разходи при изискуем кредит". Уговорката, гарантираща на кредитора такова
допълнително вземане не съответства на изискванията за валидност. Този разход не е
обявен конкретно в договора, както изисква чл.11, т.7 от ЗПК а в тарифа за допълнителни
услуги, съпътстващи кредитирането. Основанието за събирана на такава такса изключва
връзката й с някаква допълнителна услуга, която да може да се прецени като престация,
получена срещу допълнително възнаграждение по смисъла на чл.10а, ал.4 ЗПК. В самата
тарифа таксата от 120 лв, е определена като разход, предназначен да компенсира кредитора
за дейности, изцяло в негов интерес, които е извършил или възнамерява да извърши за
сметка на клиента си, ако той допусне просрочие на изискуемо плащане. Подобно
обезщетение противоречи на забраната за ангажиране на отговорност на потребителя за
вреди от неизпълнение над законната лихва за забава (чл.33,ал.1 ЗПК). Съгласно чл.10а и
чл.19,ал.3 и чл.33 от ЗПК освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, няма
основание на потребителя да се възлагат и други плащания като допълнителни такси и
фиксирани по размер разходи. Също така фиксирането на размера на таксата ,не е
обосновано с някакъв обективен критерий ,нито с реалното извършване на разходи при
изискуем кредит, които да съответстват на този размер, което е предпоставка за допускане
на неоснователно разместване на блага с присъждане на такава без реално да има
направени такива разходи от кредитора .
По изложените съображения предявения иск по чл.422 ГПК за сумата от 120лв. заемни
такси , следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно
уважената искова претенция. Те са в размер на 1961лв. за исковото производство / при
направени разноски общо от 1983,70лв., от които 150лв. определено юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство/ и в размер на 782лв за заповедното
производство.
На основание изложеното ,съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. И. Х., ЕГН**********, от гр.Севлиево ,
ул.*** №19, ет.1 дължи на „БАНКА ДСК“ЕАД , ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление : гр.София, ул.“Московска №19, на основание договор от 06.04.2017г. за кредит
за текущо потребление и допълнително споразумение към него от 22.05.2020г., сумата от
30350,48лв. главница , ведно със законната лихва от 31.05.2021г. до окончателното й
изплащане; сумата от 516,31 лв.- договорна лихва за периода 06.01.2021г. до 12.04.2021г.;
9
сумата от 30.55лв. лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода от
06.01.2021г. до 27.05.2021г.; сумата от 804,72лв. разсрочена договорна лихва за периода от
05.05.2020г. до 05.10.2020г.; за които вземания е издадена заповед за изпълнение №387 от
03.06.2021г. по ч.гр.д.№670/2021г. по описа на РС-Севлиево.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК“ЕАД , ЕИК121830616, иск по чл.422
ГПК в останалата част – да се признае за установено ,че И. И. Х., ЕГН**********, от
гр.Севлиево , ул.*** №19, ет.1 дължи на ищеца сумата в размер над 516,31лв. до размер на
768,99лв. договорна лихва за периода 06.01.2021г. до 27.05.2021г. и сумата от 120лв.
заемни такси, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №387 от 03.06.2021г. по
ч.гр.д.№670/2021г. по описа на РС-Севлиево.
ОСЪЖДА И. И. Х., ЕГН**********, от гр.Севлиево , ул.*** №19, ет.1 да заплати на
„БАНКА ДСК“ЕАД , ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление : гр.София,
ул.“Московска №19, сумата от 1961лв. разноски за исковото производство пред
първоинстанционния съд и сумата от 782лв. разноки за заповедното производство,
съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
10