Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 15.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 5355 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
325 от 02.01.2019
г. по гр. д.
№ 76223/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 155 състав съдът е осъдил
И.Д.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г.Б.,
на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1 570,59
лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.11.2013 г. до м.04.2015 г., сумата от 261,63 лв. - лихва за забава
за периода от 30.12.2013 г. до 21.06.2016 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от 30.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, а на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 1 027,90 лв., представляваща
направени по делото разноски, като е отхвърлил
исковата претенция за главница за сумата над 1 797,99 лв. до първоначално
претендиралия размер от 1892,52 лв., като неоснователна и за сумата над 1
570,59 лв. до сумата от 1 797,99 лв. и за периода от м.06.2013 г. до м.10.2013
г., както и за лихва за забава за периода от 31.07.2013 г. до 29.12.2013 г.,
като погасени по давност.
Недоволен
от така постановеното решение, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на «Т.С. ЕАД
за главница за консумирана ТЕ и предоставена услуга за ДР, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, мораторна лихва, както и в
частта за разноските, е останал ищецът «Т.С. ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания, че
решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. По-конкретно поддържа, че сумите не са погасени по
давност, тъй като осъдителният иск е подаден преди изтичане на тригодишния
давностен срок. Излага подробни съображения по същество. Искането му към
въззивната инстанция е да отмени решението на СРС в обжалваната част.
Претендира разноски и юрк.възнаграждение.
Въззивна жалба срещу решението в ЧАСТТА,
с която осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са уважени е
подадена и от ответника в производството, чрез особения му представител адв. Т.З.,
при твърдения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на
събраните по делото доказателства. По-конкретно поддържа, че потребител на ТЕ в
процесния имот е лицето В.С., тъй като видно от представения по делото Нотариален
акт именно тя е запазила пожизнено право на ползване на процесния имот. Твърди,
че не е носител на задълженията за ТЕ, тъй като е собственик на имота по силата
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и
гледане и посочените в него задължения не са вещна тежест, която следва имота,
а са възникнали на договорно основание, по което ищцовото дружество не е страна
и е без правно значение в отношенията му с третото лице. Искането към съда е да
отмени решението в обжалваната част. Претендира възнаграждение.
Депозиран е и отговор на въззивната
жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД от ответника И.К., в който се твърди, че решението в
обжалваната част е изцяло мотивирано, правилно и законосъобразно.
Третото лице помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД
не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията
по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е осъдителен, при
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана
от него топлинна енергия на процесния адрес.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЗД по предявените осъдителни
искове.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията,
действаща към процесния период, "потребители на топлинна енергия" са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Съобразно легалната дефиниция, дадена в §1, т. 42 от ДР на ЗЕ (в
редакцията релевантна за част от периода), "потребител на енергия за
битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Следователно по изричното разпореждане на
закона, по договора за доставка на топлинна енергия за конкретен имот,
потребител на топлинна енергия е неговият собственик или физическото лице, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Решаващият въззивен състав не споделя
извода на СРС за основателност на предявените осъдителни искове.
От приетият като доказателство пред
първоинстанционния съд нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 170, том
II, рег.№ 3229, нот.дело № 322/2010 г., съставен от нотариус К.А., рег.№ 152
от НК, на 29.12.2010 г. ответника И.Д.К. е получил процесния недвижим имот от В.Д.С..
Според отразеното в акта, имотът е обременен с вещно право на ползване докато е жива, учредено в полза на В.Д.С..
Последната пък, видно от справката, приложена на л. 118 от делото на СРС, е
починала на 12.08.2016 г. По делото няма данни това право да е било
прекратявано за периода, за който се претендират вземанията. Ето защо за
настоящият съдебен състав се налага изводът, че ответника И.Д.К. няма
качеството на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от
ЗЕ /отм./. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 ЗЕ
/отм./ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането на
закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди е
физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на ползване за
топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право
на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва
да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно
право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед
промяната на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това
и досега под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в
сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или
лицето, притежаващо вещно право на ползване. Следователно от приемането на ЗЕЕЕ
/отм./ през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за
битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване
(ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на
етажна собственост. Наличието на валидно учредено в предписаната от закона
форма вещно право на ползване изключва възможността да се претендират вземания
за доставена до имота топлинна енергия от собственика, тъй като при конкуренция
на права, потребител, по смисъла на закона се явява лицето – вещен ползвател.
Страна по облигационното правоотношение за доставка на ТЕ остава вещния
ползвател, а приобретателя по договора за издръжка и гледане отговаря за съответните
разходи спрямо прехвърлителя по силата на други вътрешно тяхно правоотношение –
процесния договор за издръжка и гледане.
По делото ищецът не е ангажирал други
доказателства, които да установяват качеството му на кредитор на спорното
вземане, респективно да доказват исковете по основание и размер.
Изложеното обосновава извода за
неоснователност на главния иск, с оглед на което неоснователен се явява и
акцесорният такъв за обезщетение за забавено изпълнение. Ето защо исковете
следва да бъдат отхвърлени.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 325 от 02.01.2019 г. по гр.
дело № 76223/2016 г. по описа на СРС, ІІI ГО, 155 състав, вкл. в частта за
разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
исковете предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, с адрес: *** с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД срещу И.Д.К., с ЕГН **********,*** за сумата от общо 2 154,15
лв., от които: сумата 1 843,08 лв. - главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г., и
сумата от 254,77 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
31.07.2013 г. до 21.06.2016 г., сумата от 49,44 лв. за главница за дялово
разпределение, и сумата от 6,86 лв. за лихва върху главницата за дялово
разпределение, като неоснователни и недоказани.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.