№ 1622
гр. Плевен, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430104542 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “****, гр.***, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.*** район ********** 4, **** ***,
сграда 6 против Л. Т. П., с ЕГН **********, с адрес гр.*** №6 ап.2.
Ищецът твърди, че на 08.10.2021г. между страните било сключено
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора 44,99 лева , а след изтичане на
договора 49,99 лв. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си в
размер на 152,16 лева., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 05.03.2022г. – 04.06.2022г. Поради това
ищецът твърди, че му била начислена неустойка в размер на 152,84 лева, която
не надвишава размера на три месечни абонаментни такси. Твърди, че сумата
била начислена във фактура **********/05.08.2022г.
Твърди, че на същата дата ищецът сключил с ответника договор за
лизинг с който предоставил за временно и възмездно ползване устройство
Самсунг Галакси А52 с обща лизингова цена 473,57 лева, дължима чрез
1
внасяне на 23 месечни лизингови вноски, в размер на по 20,59 лева. Твърди, че
по договора ответникът не е заплатил и дължи сума в размер на 391,21 лева
формирана от лизингови вноски за отчетен период 05.03.2022г. - 04.08.2022г.
Твърди, че поради неизпълнение по споразумението за мобилни услуги с
предпочетен номер +359*********, ответникът дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 222,11 лева представляваща разлика между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора за лизинг.
Ищецът твърди, че на 10.03.2022г. и по повод горепосоченото
споразумение с предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор като
лизингодател, сключил с ответника лизингополучател, Договор за лизинг, с
който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване пакет
базови аксесоари за обща лизингова цена, дължима чрез внасяне на 23
месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,15 лв. Твърди, че по
този договор ответникът дължи сума в размер на 123,60 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 05.03.2022г. - 04.08.2022г.
Ищецът твърди, че на същата дата 08.10.2021 г. между страните бил
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент за
първоначалния срок в размер на 18,99 лв. и месечен абонамент след изтичане
на първоначалния срок в размер на 23,99 лв. Твърди, че ответникът не
изпълнил задълженията си по договора в общ размер 66,09 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 05.03.2022г. — 04.06.2022г. , като вследствие на неизпълнението и
съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор му начислил неустойка в
размер на 85,68 лв,, която не надвишава размера на три месечни абонаментни
такси във фактура №733 9175599/05.08.2022г.
Ищецът твърди, че на 10.03.2022г. между страните бил сключен Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал Макс“ с месечен абонамент за първоначалния срок в
размер на 29,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок
в размер на 45,99 лв. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по
договора в общ размер 146,00 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 05.03.2022г. - 04.06.2022г.,
поради което и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор му начислил
неустойка в размер на 155,30 лв., която не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси във фактура №**********/05.08.2022г.
Твърди, че на същата дата — 10.03.2022г. и по повод горепосочения
договор с предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор като
лизингодател, сключил с ответника - лизингополучател, Договор за лизинг, с
който лизингодателят му предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка SAMSUNG Galaxy S21 FE 5G 128GH White за обща
лизингова цена в размер на 1 195,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни
2
лизингови вноски, всяка от които в размер на 51.99 лв. Ищецът твърди, че по
договора за лизинг П. дължи заплащане на сума в общ размер на 1237,15 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.03.2022г. -
04.08,2022г. Твърди, че поради неизпълнението по договора за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* ответникът дължи сума в размер
на 235,83 лв., представляваща разликата между цената на устройството
SAMSUNG Galaxy S21 FE 5G 128GB White без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и
начислена във фактура №73 39175599/05.08.2022г.
Твърди, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови
вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане сроковете на договорите
за лизинг, посочени в чл.2 от същите. Ищецът твърди, че въпреки
неизплатените общи лизингови суми, предоставените устройства не са
върнати на мобилния оператор.
В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи посочените суми, за които има издадена заповед за изпълнение.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който назначения
особен представител на ответника оспорва исковите претенции. Навежда
доводи, че след като договорите са писмени, за прекратяването им, ищецът е
следвало да уведоми ответника. А след като не са прекратени по надлежния
ред, претенцията за неустойка се явява неоснователна. Твърди, че неустойката
се претендира на основание неравноправни клаузи, поради което претенцията
е неоснователна.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното : По подадено от ищеца заявление е образувано
ч.гр.дело № 2982/2024г., по което съдът издал заповед за изпълнение
№1696/01.06.2024г. За заповедта длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ал.5
ГПК чрез залепване на уведомление и на заявителя е указано, че в едномесечен
срок може да предяви установителен иск за вземанията си. Ищецът е
предявил иска с в указания срок, поради което се явява допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
В тежест на ищеца в това производство съдът е указал да докаже
вземането си по основание и размер, да докаже качеството си на кредитор,
както и размер и изискуемост на вземанията.
По делото е представен Договор за мобилни услуги № ********* от
19.05.2021г., (лист 15) с който се предоставя мобилен номер *********.
Установява се от договора, че е със стандартен месечен абонаментен план в
размер на 41,99 лева, а за първите 24 месеца месечният абонамент е с цена
36,99. Към същия договор е представена декларация съгласие, че на ответника
е връчен препис от Общи условия. Представено е допълнително споразумение
към договора от 08.10.2021г., по силата на което страните са приели месечен
абонаментен план да бъде в размер на 49,99 лева, като преференциялната цена
за първоначалния срок е 44,099 лева. Към плана е приложена и ценова листа
3
за предоставените услуги и цените им.
На същата дата – 08.10.2021г. страните са сключили Договор за лизинг
(лист 24), с който ответникът е получил устройство, за което се е задължил да
заплати обща лизингова цена в размер на 494,16 лева. В договора за лизинг е
инкорпориран погасителния план, от който е видно, че страните са се
споразумели, устройството да бъде изплатено на лизингодателя но 23 месечни
вноски в размер на по 20,59 лева. С подписването на договора за лизинг, в
чл.4, лизингополучателят декларира, че е получили от лизингодателя
устройството в годно за употреба състояние, функционира изрядно и напълно
съответства на техническите характеристики. От договора е видно, че
стандартната цена на устройството е 909,90 лева, като потребителят ползва
отстъпка в размер на 415,74 лева.
По делото е представен Договор от 10.03.2022г. по повод споразумение с
предпочетен номер ++359*********, с който на ответника са предоставени на
лизинг за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари за обща
лизингова цена, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка
от които в размер на 5,15 лв.
Представен е договор от 08.10.2021г. (лист 30), в който е посочено, че на
ответника са предоставени мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен
абонамент за първоначалния срок в размер на 18,99 лв. и месечен абонамент
след изтичане на първоначалния срок в размер на 23,99 лв.
По делото е представен договор от 10.03.2022г. , с който ищецът предоставил
на ответника мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от
24 месеца с абонаментен план „Тотал Макс“ с месечен абонамент за
първоначалния срок в размер на 29,99 лв. и месечен абонамент след изтичане
на първоначалния срок в размер на 45,99 лв.
Представен е договор за лизинг от същата дата на лист 41, с който по
повод горепосочения договор с предпочетен номер ++359*********,
мобилният оператор като лизингодател, предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy S21 FE
5G 128GH White за обща лизингова цена в размер на 1 195,77 лв., дължима
чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на
51.99 лв.
С оглед на така представените писмени договори, съдът приема за
безспорно, че страните са били в облигационни отношения, по силата на
които ищцовото дружество е предоставило на ответницата ползването на
услуги и ползването на устройства и базови аксесоари на лизинг при условия и
такси, посочени във всеки един от договорите.
От заключението се установява, че ответникът не е заплатил
задълженията си по пет броя фактури за периода от месец април 2022г. до
месец август 2022г. Установява се от заключението, че във всяка фактура са
4
начислени задължения по различни договори. Договорите са регистрирани на
ответника с един абонатен номер, за който са издадени следните фактури :
№ **********/05.04.2022г. за сума в размер на 211,63 лева
№ **********/05.05.2022г. за сума в размер на 197,04 лева
№ **********/05.06.2022г. за сума в размер на 188,77 лева
№ **********/05.07.2022 за сума в размер на 67,12 лева, както и
фактура за неустойка № **********/05.08.2022г. за сума в размер на 2967,97
лева.
При направената справка в счетоводството на ищцовото дружество,
вещото лице е установило, че общото задължение по петте фактури възлиза
размер на 2967,97 лева и включва :
Задължение за разговори и услуги – 20,96 лева, които са фактурирани
по фактури : № **********/05.04.2022г. – 12,69 лв; № **********/05.05.2022г
– 8,262 лв. В тези суми влизат и задължения от получаване на входящ трафик
при неплатено в срок задължение, което съгласно условията на договора се
таксува 0,75 лв без ДДС или 0,90 лв с ДДС на номер. Тази сума съдът приема,
че се дължи от ответника, тъй като се установи, че са налице сключени
договори за предоставяне на мобилни услуги, ищцовото дружество е
предоставило посочените в договорите услуги и по делото не се установи
ответникът да ги е заплатил.
По отношение на претенцията в размер на 29,98 лева, която сума е
включена в графа застраховки и е част от претендирана сума във фактури,
както следва:
№ **********/05.05.2022г. – 14,99 лева
№ **********/05.06.2022г. – 14,99 лева, съдът приема следното:
Във втората част на всяка от посочените фактури е начислена сума от
14,99 лева без ДДС, дължима за застраховка. Видно от приложените по делото
договори за лизинг на устройства и базови аксесоари, никъде в същите не е
отразено, че за вещите има сключен договор за застраховка. Не е ясно срещу
какви рискове е сключена застраховката, дали касае получените на лизинг
устройства и базови аксесоари. Не са представени доказателства, че ищецът
като собственик на лизинговите вещи е платил съответните суми дължими по
договор за застраховка. Поради това, съдът счита, че претенцията за
5
застраховка в размер на 29,98 лева е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, още повече, че рискът от погиване на вещта е за
лизингополучателя.
Основателна е претенцията за абонаментни такси със съответните
отстъпки на обща стойност 313,30 лева. Наличието на облигационни
отношения с уговорените такси обуславя основателността на претенцията.
Същите са описани от вещото лице, като са посочени съответно във всяка
фактура както следва :
№ **********/05.04.2022г. за сума в размер на 121,20 лева
№ **********/05.05.2022г. за сума в размер на 96,048 лева
№ **********/05.06.2022г. за сума в размер на 96,048 лева, които суми
са в оБщ сбор 313,30 лева. Размерът на месечната абонаментна такса е
съобразен с всеки от договорите, с оглед на което съдът приема, че
претенцията в тази част е основателна. Видно от фактурите е, че всяка сума е
съобразена със съответния договор и в случаите, когато е налице
преференциална цена или отстъпка в проценти за първите 24 месеца, това е
съобразено при начисляването й в съответните фактури.
Претендират се неустойка в размер 393,82 лева, представляваща три
месечни такси по всеки от договорите за мобилни услуги и неустойка в размер
на 457,94 лева, представляваща разлика в цената на полученото устройство
между преференциалната цена, на която е предоставено и стандартната цена
съобразно ценовата листа към момента на сключване на договора.
По претенцията за неустойки по договорите за мобилни услуги, съдът
прецени представените по делото договори в оригинал.
По договор за мобилен номер +359*********, страните са договорили
месечна такса в размер на 49,99 лева с ДДС, като за първите 24 месеца
таксата е в размер на 44,99 лева. Следва да се отбележи, че неустойката се
дължи без начисляване на ДДС, тъй като не е услуга, ползвана от потребителя
и върху нея не се дължи данък, като без ДДС стандартната цена на месечната
такса е 38,32 лева без ДДС. (три такси са в размер на 114,96 лв)
По договор за мобилен номер +359*********, страните са договорили
месечна такса в размер на 23,99 лева с ДДС, като за първите 24 месеца
таксата е в размер на 18,99 лева. Съдът счита, че неустойката се дължи без
6
начисляване на ДДС, тъй като не е услуга, ползвана от потребителя и върху
нея не се дължи данък, като без ДДС стандартната цена на месечната такса без
ДДС е 20,64 лева. (три месечни такси са в размер на 61,92 лв)
По договор за мобилен номер +359*********, страните са договорили
месечна такса в размер на 45,99 лева с ДДС, като за парвите 24 месеца таксата
е в размер на 45,99 лева с ДДС. Съдът счита, че неустойката се дължи без
начисляване на ДДС, тъй като не е услуга, ползвана от потребителя и върху
нея не се дължи данък, като без ДДС стандартната цена на месечната такса е
43,01 лева. (три месечни такси са в размер на 129,03 лв)
Видно от представените договори, при прекратяване на договора по
вина или иницатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
стандартните за съответния план такси за всяка СИМ карта. По някои от
договорите е посочено, че неустойката е за три месечни абонаментни такси, а
в други – до края на срока на договора. Съобразно споразумение, сключено
между мобилните оператори и КЗП от 12.01.2018г., неустойката не може да
надвишава повече от три месечни абонаменти такси.
Отделно от това, страните са договорили, че в случай на прекратяване на
договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
за всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, но не повече от три месеца, както и че потребителят дължи и
възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора от
разликата между най-ниския и най високия месечен абонамент според
условията на плана в случай, че са били налице отстъпки. Съдът приема, че
тази клауза е неравноправна, тъй като е явно несправедливо потребителят да
връща нещо, което не е получил. Потребителят не е ползвал услугата, тъй като
договорът е прекратен и не следва да заплаща разликата между абонаметните
такси за стандартния и преференциалния план до края на срока. Дори самият
термин „възстановяване“ предполага връщане на нещо, което е получено. В
случая потребителят заплаща неустойка, а не връща стойност на получена
услуга. Поради това е неоснователна претенцията по трите договора
съответно в размер на 40,34 лева за мобилен номер +359*********, в размер на
23,76 лева за мобилен номер +359********* и в размер на 23,81 лева за
мобилен номер +359*********.
7
При тези доводи, съдът счита, че по всичките договори, ответникът
дължи неустойка за предсрочното им прекратяване в размер на три месечни
абонамента, които са в размер на стандартна месечната абонаментна такса за
съответния договор. Претенцията за неустойка, като сбор от три месечни
абонаментни такси по всеки от договорите, се явява основателна до сумата от
305,91 лева, като за разликата до 393,82 лева, която е претендирана като
разлика между стандартната и промоционална такса до края на срока на
договора в размер на 87,91 лева претенцията е неоснователна.
Основателна се явява претенцията за неустойка по всеки един от
договорите за лизинг, по които потребителят е получил устройства и мобилни
телефони и базови аксесоари. При сключване на договор за мобилни услуги,
потребителят е получил възможност да получи на лизинг телефони и
аксесоари на преференциални цени. При прекратяване на договорите за
лизинг, потребителят има възможност да върне устройствата и аксесоарите,
или да заплати тяхната цена и да ги придобие в собственост. По делото са
представени доказателства, че потребителят е получил устройствата, но няма
данни че ги е върнал, поради което следва да заплати разликата в цената им
без отстъпка. При сключване на договорите за лизинг, потребителят е
уведомен, че ще придобие собствеността върху тях на по-ниски от
стандартната цена, но при прекратяване на договора, той ще дължи
неплатения остатък от стандартната, а не преференциалната цена. Видно от
заключението на вещото лице, разлика в цената без отстъпка на устройства и
аксесоари е в размер на 457,94 лева, поради което съдът счита, че
потребителят дължи заплащане на тази сума.
За неустойки по договорите, включващи неустойки за абонаментен
план и устройства, потребител дължи на ищеца общо сума в размер на
763,85 лева .
След като не е върнал получените устройства рутер и аксесоари,
потребителят дължи стойността им до крайната цена, като видно от
заключението на вещото лице тази сума е в размер на 300,31 лева за
фактурирани лизингови вноски и 1451,65 лева за предсрочно изискуеми
лизингови вноски до края на договора.
С оглед на така изложеното от правна страна, съдът счита, че
предявеният иск е частично основателен за :
8
Задължение за разговори и услуги – 20,96 лева, които са фактурирани
по фактури : № **********/05.04.2022г. – 12,69 лв; № **********/05.05.2022г
– 8,262 лв.
Задължение за абонаментни такси - 313,30 лева, начислени във фактури
№ **********/05.04.2022г. за сума в размер на 121,20 лева, №
**********/05.05.2022г. за сума в размер на 96,048 лева, №
**********/05.06.2022г. за сума в размер на 96,048 лева
Задължение за неустойка 305,91 лева за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на три месечни абонамента, които са в
размер без преференциалното намаление, когато има такова уговорено, като
за разликата до 393,82 лева, която е претендирана като разлика между
стандартната и промоционална такса до края на срока на договора в размер на
87,91 лева претенцията е неоснователна.
Задължение за неустойка 457,94 лева представляваща разлика в цената
на устройствата без отстъпка, включително
Задължение за неплатени лизингови вноски за 300,31 лева по 8 броя
договори, които са с настъпил падеж преди прекратяване на договорите (по
стандартни цени на устройствата и аксесоарите)
Задължение за предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер на
1451,65 лева до края на срока на договорите, тъй като устройствата и
аксесорите не са върнати (по стандартни цени на устройствата и аксесоарите).
Неоснователен се явява в частта за претендирани застраховки в размер
на 29,98 лева, както и за 87,91 лева представляваща неустойка за три месечни
абонаментни такси за разликата от 305,91 лева до 313,30 лева.
С оглед изложеното следва ответникът Л. Т. П. дължи на ищцовото
дружество сумата от 2850,07 лева като за разликата до 2967,97 лева искът
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Разноските на ищеца съобразно представения списък са в размер на
1872,36 лева, от които 59,36 лева държавна такса, 597 лева адвокатско
възнаграждение, 596 лева за особен представител и 620 лева депозит за вещо
лице. Съобразно изхода на спора, ответникът следва да заплати 1797,98 лева.
За заповедното производство, ответницата следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 573,51 лева.
9
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Т. П., с ЕГН
**********, с адрес гр.*** №6 ап.2, че дължи на кредитора “****, гр.***,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*** район **********
4, **** ***, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К., сума в размер на
2850,07,19 лева, представляваща дължими суми по 5 броя фактури, издадени
през периода05.04.2022г. – 05.08.2022г., както следва :
: № **********/05.04.2022г.; № **********/05.05.2022г. №
**********/05.06.2022г. № **********/05.07.2022 и фактура №
**********/05.08.2022г. за задължения за неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги и задължения за използвани мобилни
услуги за предходен период, ведно със законната лихва считано от 31.05.2024г.
до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1696/01.06.2024г. по ч.гр.дело №
2982/2024г. по описа на РС Плевен, като за разликата до 2967,97 лева ,
ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК Л. Т. П., с ЕГН **********, с адрес
гр.*** №6 ап.2, да заплати на “****, гр.***, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.*** район ********** 4, **** ***, сграда 6,
представлявано от М.С. и Д.К.К. разноски по делото в размер на 1797,98 лева
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен
представител, както и разноски по ч.гр.дело №2982/2024г. по описа на РС
Плевен в размер на 573,51 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10