Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С., 10.11.2011 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 5925 по опИ.на 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС.  

Ищецът Л.А.К. излага в исковата си молба и допълнителна молба уточнение от 26.03.2010 год., че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.С., ж.к. „И. ***, представляващ Апартамент № 1 на първи етаж, със застроена площ от 72.77 кв.м., състоящ се от две стаи, антре, кухня, баня, тоалетна и балкон, ведно със зимнично помещение № 12 с площ от 4.42 кв.м., ведно със сушилня с № 21 с площ от 12.47 кв.м., заедно с 2.170 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавното място, съставляващо имоти с план.№№ 5,6,7,8,9,10 и 30, нов парцел втори от квартал 44 по плана на гр.С., местността „И. В.”. Твърди, че чрез използване на неистински документи, без знанието й, собственият й имот бил продаден на 07.03.2001 год. посредством договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 23/2001 год. на ответниците В.Т.Д. и Л.Ц.Д.. Поддържа, че впоследствие, с нотариален акт № 071/2001 год. имота бил продаден на ответниците И.Т.И. и Л.В.И., които пък от своя страна го продали чрез нотариален акт № 100/2001 год. на ответниците А.Р.А., П.Р.А.и „И.И.” ЕООД. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение с което да признае за установено, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот, както и да бъдат отменени нотариалните актове с които е придобит имота. По отношение на ответниците А.Р.А., П.Р.А.и „И.И.” ЕООД се иска осъждането им да предадат и владението върху имота.

Ответниците В.Т.Д., Л.Ц.Д., И.Т.И. и Л.В.И., чрез процесуални представители оспорват предявените срещу тях искове, като молят съда да ги отхвърли.

Ответниците А.Р.А., П.Р.А.и „И.И.” ЕООД, чрез процесуален представител оспорват исковите претенции, като твърдят, че същите са неоснователни. Твърдят също така, че упражняват фактическата власт върху недвижимия имот от момента на придобИ.ето му през 2001 год. и в този смисъл освен придобИ.ето чрез правна сделка, имота е придобит по давност. Молят исковете срещу тях да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От договор за дарение на недвижим имот, сключени на 02.04.1986 год. и 25.08.1994 год., оформени съответно с нотариални актове № 49, том IX, дело № 1449/86 год. и № 169, том LXLV, дело № 19120/94 год. се установява, че Л.А.К. е придобила собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.С., ж.к. „И.***№ **, представляващ Апартамент № 1 на първи етаж, със застроена площ от 72.77 кв.м., състоящ се от две стаи, антре, кухня, баня, тоалетна и балкон, ведно със зимнично помещение № 12 с площ от 4.42 кв.м., ведно със сушилня с № 21 с площ от 12.47 кв.м., заедно с 2.170 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавното място, съставляващо имоти с план.№№ 5,6,7,8,9,10 и 30, нов парцел втори от квартал 44 по плана на гр.С., местността „И.В.”.

От договор за покупко-продажба, сключен на 07.03.2001 год. и оформен с нотариален акт № **, том I, дело № 21/2001 год. по опИ.на Нотариус М.Е., се установява, че Л.А.К., действаща чрез пълномощника си В.Т.Д. е продала на В.Т.Д. процесния и описан по-горе недвижим имот.

От договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том II, дело № 258/2001 год. по опИ.на Нотариус Ц.С., се установява, че В.Т.Д. и съпругата му Л.Ц.Д. са продали на И.Т.И. процесния и описан по-горе недвижим имот.

От договор за покупко-продажба, сключен на 06.08.2001 год. и оформен с нотариален акт № 100, том I, дело № 095/2001 год. по опИ.на Нотариус В.Я., се установява, че И.Т.И. и Л.В.И. са продали на А.Р.А., П.Р.А.и „И.И.” ЕООД собствеността върху процесния и описан по-горе недвижим имот.

Съдът е изискал процесните нотариални дела от нотариусите пред които са изповядани прехвърлителните сделки, но са получени индентични отговори, че съгласно Наредба № 32 от 29.11.1997 год. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, нотариалните дела се пазят 5 години, поради което делата от 2001 година са унищожени.

Други доказателства, релевантни към спора не са ангажирани от страните.

От така установената фактическа обстановка съдът прима от правна страна следното:

Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В настоящият случай ответниците се легитимират като собственици на процесния Апартамент № 1, поради което за ищеца възниква правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове.

По настоящето производство ищцата изразява твърдение, че договорът за покупко-продажба, сключен на 07.03.2001 год. и оформен с нотариален акт № **, том I, дело № 21/2001 год. по опИ.на Нотариус М.Е., по силата на който е продала на В.Т.Д. процесния недвижим имот е сключен без нейно знание и съгласие, и чрез използване на „неистински документ”. Настоящият състав намира тези доводи на ищцата за неоснователни и изцяло недоказани. От събраните в хода на настоящето производство се установи, че договорът за покупко-продажба, легитимиращ купувача като собственик не страда от никакви пороци. Същият е сключен в предвидената от закона форма и удостоверява двете насрещни волеизявления на страните, макар и волеизявление на продавача да е направено от пълномощник по реда на особения случай по чл. 38, ал.1 от ЗЗД. В производството не бе оборена презумпцията, че представлявания не е дал съгласие за договаряне на представителя сам със себе си. Като собственик на имота, придобит в СИО, В.Д. и съпругата му са се разпоредили с него, чрез договор за покупко-продажба в полза на И. И., който пък от своя страна, заедно със съпругата си е продал имота на А.Р.А., П.Р.А.и „И. И.” ЕООД. Съдът намира, че посочените правни сделки не страдат от никакви пороци, поради което са породили целените от страните по тях правни последици и са легитимирали купувачите като собственици на имота. Следва да бъде отбелязано, че буди основателно недоумение обстоятелството, наведено по исковата молба, че ищцовата страна живее на улицата, при положение, че не се ангажираха доказателства за предприети съдебни действия по установяване собствеността върху имота. Такива са предприети едва с предявяване на настоящата искова молба, т.е. над десет години след безспорното владение върху имота от страна на ответниците А.Р.А., П.Р.А.и „И. И.” ЕООД.

Поради изложеното предявените от ищцата отрицателни установителни искове против ответниците с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

По отношение на предявените искове с правно основание чл.537, ал.2 ГПК, съдът намира, че същите са акцесорени и при положение, че са отхвърлени главените искове, то следва и те да не бъдат уважени.

По иска с правно основание чл.108 от ЗС предявен против А.Р.А., П.Р.А.и „И. И.” ЕООД съдът намира следното:

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да е собственик на имота, а ответникът да го владее без правно основание, т.е. искът по чл. 108 от ЗС е ревандикационен иск, предявен от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В тази връзка основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно основание.

В настоящият случай се установи по делото, че ответниците са собственици на имота, придобит по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 06.08.2001 год. и оформен с нотариален акт № 100, том I, дело № 095/2001 год. по описа на Нотариус В.Я.. Същият договор, както бе установено по-горе не страда от никакви пороци и е годен тутил за собственост. В доказателствена тежест на ищцовата страна бе да установи правото си на собственост върху имота, което не бе направено в хода на настоящето производство. С оглед на гореизложеното съдът приема, че искът с правно основание чл.108 от ЗС се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК само ответната страна има право на разноски, но списък по чл.80 от ГПК с извършени такива не е представен, поради което съдът не следва да присъжда разноски пред настоящата инстанция.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.А.К. с ЕГН ********** *** против В.Т.Д. с ЕГН **********, Л.Ц.Д. с ЕГН **********, И. Т.И. с ЕГН **********, Л.В.И. с ЕГН **********, А.Р.А. с ЕГН **********, П.Р.А. с ЕГН ********** и „И. И.” ЕООД с ЕИК ************ искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.С., ж.к. „И. ***№ *, представляващ Апартамент № 1 на първи етаж, със застроена площ от 72.77 кв.м., състоящ се от две стаи, антре, кухня, баня, тоалетна и балкон, ведно със зимнично помещение № 12 с площ от 4.42 кв.м., ведно със сушилня с № 21 с площ от 12.47 кв.м., заедно с 2.170 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавното място, съставляващо имоти с план.№№ 5,6,7,8,9,10 и 30, нов парцел втори от квартал 44 по плана на гр.С., местността „И. В.”, като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.А.К. с ЕГН ********** *** против А.Р.А. с ЕГН **********, П.Р.А. с ЕГН ********** и „И. И.” ЕООД с ЕИК *********** иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в гр.С., ж.к. „И. ***№ **, представляващ Апартамент № 1 на първи етаж, със застроена площ от 72.77 кв.м., състоящ се от две стаи, антре, кухня, баня, тоалетна и балкон, ведно със зимнично помещение № 12 с площ от 4.42 кв.м., ведно със сушилня с № 21 с площ от 12.47 кв.м., заедно с 2.170 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавното място, съставляващо имоти с план.№№ 5,6,7,8,9,10 и 30, нов парцел втори от квартал 44 по плана на гр.С., местността „И. В.”, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: