РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание пети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора Г.,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 7987 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 59307 ОТ 07.03.2019 г., постановено
по гр. дело № 33760/2018 г. по описа на СРС, IІ
ГО, 164-ти състав, частично са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД против Р.Д.Г.
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 800,22
лв., представляваща цена на доставена през периода от 01.03.2015г. до 30.04.2015г.
топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. София,
ж.к. „********, ателие 1, с абонатен № 167614, ведно със законната лихва, считано
от 06.03.2018г. до окончателното погасяване, както и 77,68 лв. представляваща
дължима такса за услуга „дялово разпределение" за периода от м. 05.2014-m.04.2015 г., а на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 133,28 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за ТЕ
през периода от 16.09.2015г. до 15.02.2018г., и 15,27 лв. представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на главницата за такса „дялово разпределение", за
част от които вземания по ч.гр.д. № 14659/2018г. по описа на СРС, 164-и състав
на 15.03.2018г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен като погасен по давност главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл.150 от ЗЕ за сумата от 733,16 лв., представляваща цена на
доставена през периода от 01.05.2014г. до 28.02.2015г.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 95,92 лева -
разноски в производството по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС, както и сумата 50.11
лева - разноски в производството по ч.гр.д. № 14659/2018г. по описа на СРС,
164-и състав, касателно издадената на 15.03.2018 г.
ЗИ по чл.410 от ГПК, а „Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на адв.
А. Ф.Б., на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 147,16
лв., за оказаната от нея безплатна правна помощ на ответника и в съответствие
с отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която предявения главен иск е бил частично отхвърлен е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. Г.Ч., с надлежно учредена представителна власт по
делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон
и необоснованост. Изтъква, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че част от дължими суми са погасени по давност, сочейки че съобразно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1, раздел IX от ОУ,
дължимите суми следва да се заплащат в 45 дневен срок, след изтичане на периода,за
който се отнасят. Ето защо и вземанията по общите фактури, издадени м. 07.2015
г., ставали изискуема на 15.09.2018 г., а заявлението било подадено на
06.03.2018 г., поради което и обективираните в тези
общи фактури вземания не били погасени по давност. По изложените съображения моли
съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявения иск като
присъди и направените по делото разноски.
Въззиваемият - Р.Д.Г., чрез пълномощника си – адв. А.Б., в законоустановения
срок е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата.
Въззиваемият - „Т.с.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца – не е подал
отговор на въззивната жалба, и не изразява становище по релевираните доводи във
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци.
По отношение на
единственото оплакване във въззивната жалба, която
очертава и предметния обхват на въззивната проверка, че
за процесните вземания през за периода за периода от м.05.2014 г. – 04.2015
г., за които е издадена обща фактура № 00650147630
от 31.07.2015 г., № ********** от 31.07.2015 г. и № 008191909383 от 31.07.2017
г. , които съгласно чл. 33, ал. 1 от общата условия на дружеството е станали
изискуема през м.09.2015 г., и следователно сумата по тази фактура не е
погасена по давност, следва да се отбележи следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един
от следните начини: 1. на 10 равни
месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата,
и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне
на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод,
че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост
от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат, съответно издадената в тази връзка
фактура, не влияе на дължимостта на месечните вноски
в установените за тях срокове, а единствено до възникване на ново вземане в полза на една
от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост
от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
то това ново
вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително”
вземане обаче винаги е самостоятелно
и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/,
а не се касае
до корекция на тези вноски
със задна дата.
Съгласно чл. 33,
ал. 1 от Общата условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
отнасящи се за процесния период, клиентите са длъжни
да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се
уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато
е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на
които се прилагат общата условия, приети през месец февруари 2014 г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня,
следващ изтичането на съответния месец.
Издаването на
изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност
за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общата условия вземанията
на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С оглед на
изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода м.05.2014 г. – 04.2015
г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението е подадено на 06.03.2018
г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила до 06.03.2015 г., като това обстоятелство не може
да бъде променено от последващо издаване на новите фактури
№ 00650147630 от 31.07.2015 г., № ********** от 31.07.2015 г. и № 008191909383
от 31.07.2017 г. Издаването на такава фактура
не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски. В
тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е доказано възникването на
ново вземане след издаването на изравнителната сметка, т.е. в резултат от изравняването
да е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би настъпила в
по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общата условия, приети през 2014 г.,
а именно в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет
страницата на дружеството.
Така мотивиран, въззивният съд намира, че законосъобразен извода на
районния съд, с който е приел за погасени по давност вземанията на ищеца за
главница периода от м.05.2014 г. до 04.2015 г.
При този изход на
делото пред настоящата инстанция в полза на адв. А. Ф.Б., на основание чл.
78, ал. 3, вр.чл. 273 ГПК, вр.
чл. 38, ал.2 ЗА следва да се присъди
сумата от 300,00 лв. за оказаната от нея безплатна правна помощ на ответника.
Тъй като СРС е
достигнал до същите фактически и правни изводи, а по отношение размера на
уважените искове конкретни оплаквания извън приложението на погасителната
давност не са изложени, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата
на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.
1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59307 ОТ 07.03.2019 г.,
постановено по гр. дело № 33760/2018 г. по описа на СРС, IІ ГО, 164-ти състав, в
обжалваната част, с която е отхвърлен
поради погасен по давност предявения
от „Т.С.” ЕАД против Р.Д.Г. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителен
иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 149 ЗЕ за сумата от 733,16 лв., представляваща цена на доставена през периода
от 01.05.2014г. до 28.02.2015г.
РЕШЕНИЕ Решение
№ 59307 ОТ 07.03.2019 г., постановено по гр. дело № 33760/2018 г. по описа на
СРС, IІ ГО, 164-ти състав, в необжалваната
част, с която са уважени предявените
от „Т.С.” ЕАД против Р.Д.Г. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
сумата отот 800,22 лв., представляваща цена на
доставена през периода от 01.03.2015г. до 30.04.2015г. топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „********, ателие 1, с
абонатен № 167614, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018г. до
окончателното погасяване, както и 77,68 лв. представляваща дължима такса
за услуга „дялово разпределение" за периода от м. 05.2014-m.04.2015
г., а на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 133,28 лева, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на главницата за ТЕ през периода от 16.09.2015г. до
15.02.2018г., и 15,27 лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
главницата за такса „дялово разпределение", за част от които вземания по
ч.гр.д. № 14659/2018г. по описа на СРС, 164-и състав на 15.03.2018г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК ********да заплати на адв. А. Ф.Б., с ЕГН **********, със служебен адрес на
осъществяване на дейността в гр. София, бул. "********на основание чл. 78,
ал. 3, вр.чл. 273 ГПК, вр. чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 300,00 лв. за
оказаната от нея безплатна правна помощ на ответника.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на „Т.С.”
ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: