№ 2632
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110146838 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.330 от ГПК.
Съдът първоначално е бил сезиран с искова молба на В. П. К. срещу П. ИВ. К., с
която е предявен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр. ал.3 СК, кумулативно
обективно съединен с небрачен иск по чл. 56, ал.1 СК и по чл. 53 СК.
В проведено открито съдебно заседание на 16.03.2022 г. страните са заявили, че са
постигнали съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие и са сключили
споразумение по въпросите по чл. 51 СК, поради което и производството на основание
чл. 321, ал. 5 ГПК е преминало към охранително производство за развод по взаимно
съгласие. Страните молят съда да утвърди постигнатото между тях споразумение, като
не желаят предоставяне на възможност за помирение, както и медиация, или други
способи за доброволно уреждане на отношенията помежду им.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като съобрази представена молба и събраните
в хода на делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 50, ал. 1 от СК при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на
съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване
на брака.
Бракът между В. П. К. и П. ИВ. К. е сключен на 23.12.2006 г., като съпругата е
приела фамилното име на съпруга. От брака си молителите нямат ненавършили
пълнолетие деца. Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, като подадена
от процесуално легитимирани лица, до компетентен да се произнесе по нея съд, като е
съпроводена и от споразумение по чл. 51 СК, подписано от молителите.
Разгледана по същество молбата е основателна, доколкото молителите и в
споразумението, и в проведеното открито съдебно заседание са заявили своето
1
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. Същевременно съдът намира, че
представеното от молителите споразумение отговаря на формалните и съдържателни
изисквания по чл. 51, ал. 1 СК, а обективираните в него клаузи не противоречат на
закона и добрите нрави, като в него са уредени всички лични и имуществени
отношения по начин, изключващ бъдещи спорове.
След като се убеди, че съгласие на съпрузите да се разведат е сериозно и
непоколебимо, както и постигнатото между тях споразумение не противоречи на
закона, съдът прие молбата за основателна. Следва да бъде допуснат разводът им, без
да се издирват мотивите на страните за прекратяване на брака и да се утвърди
споразумението за последиците от него.
На основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК, съдът определи държавна такса при допускане на развода
в размер на 40 лв., платима по сметка на Софийски районен съд, по равно от
молителите.
Така мотивиран, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА , сключен на 23.12.2006 г., за което е съставен акт за
сключен граждански брак № 558/23.12.2006 г., издаден от СО, район „Средец“, между
В. П. К., ЕГН **********, и П. ИВ. К., ЕГН **********, поради взаимно съгласие за
развод и на основание чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между В. П. К., ЕГН **********, и П. ИВ. К., ЕГН
**********, споразумение по чл.51 от СК относно последиците от развода, съгласно
което:
1. Семейното жилище, находящо се в гр.София, ул.“Кота 1050“ №9, ет.5, ап.517,
се предоставя за ползване на съпруга В. П. К., като съпругата има право в срок от 6
/шест/ месеца, считано от влизане на решението в сила, също да ползва недвижимия
имот.
2. Придобитите по време на брака движими вещи, страните са поделили
извънсъдебно, като всеки един от съпрузите е получил и напълно се е удовлетворил от
така извършената делба. Съпрузите заявяват, че не са придобили недвижимо
имущество по време на брака си.
3. Съпрузите нямат общи парични влогове. Придобитите по време на брака
поотдел но влогове остават на всеки един от съпрузите така, както ги е придобил.
4. Страните заявяват, че нямат претенции един към друг по отношение на
регистрирани от фирми на еднолични търговци, ако има такива към настоящия
момент, както и че нямат съвместни участия в търговски дружества, поради което също
нямат претен ции в тази насока.
5. Съпрузите нямат родени от брака си малолетни или непълнолетни деца.
6. Съпрузите в бъдеще след прекратяване на брака няма да си дължат издръжка
един на друг.
7. След прекратяване на брака съпругата П. ИВ. К. ще продължи да носи брачното
2
си фамилно име К..
8. Всички направени съдебни и деловодни разноски, включително окончателната
държавна такса за прекратяване на брака, ако има такава, остават по равно за
страните така, както са направени за всяка от тях поотделно.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН **********, да заплати държавна такса в размер на 20
лева в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА П. ИВ. К., ЕГН **********, да заплати държавна такса в размер на 20
лева в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3