Определение по дело №902/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 1632
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Светла Йорданова Димитрова-Ковачева
Дело: 20214400500902
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1632
гр. Плевен, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20214400500902 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С определение №417 от 21.07.2021 г. по гр.д. №420/2021 г.
ЛЕВЧЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД е:
ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, предявена от Д. В. Д.
от с. ***, с ЕГН: ********** срещу ЧЗПК „СЪГЛАСИЕ“-с. ***, с ЕИК: *** и
е
ПРЕКРАТИЛ производството по гр.д. №420/2021 г. по описа на съда
като НЕДОПУСТИМО.
Определението е връчено на Д. В. Д. на 27.07.2021 г. и на 03.07.2021 г. –
в срок той е подал по пощата частна жалба срещу него с искане да бъде
отменено и делото да бъде върнато на ЛЕВЧЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд не му
е дал възможност да докаже кога и как е узнал за взетите от ОС на ЧЗПК
„СЪГЛАСИЕ“ решения и вместо това – въз основа на наведените от
ответната кооперация възражения и предвид известни на съда данни от друго
дело, е приел исковата молба за просрочена, а производството – за
недопустимо.
Д. В. Д. счита, че не може да се направи еднозначен извод, че от
заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е узнал какви по
съдържание решения е взело ОС на кооперацията, проведено на 10.04.2021 г.
Според жалбоподателя, справката в ТР е „единственият начин за
достоверно и валидно установяване на фактите“, но в същото време счита, че
1
не може да се изисква от всяко лице да разполага с устройство, свързано с
Интернет, чрез което да прави справки всекидневно. Твърди също, че през
процесния период е бил в отпуск по болест, което го освобождава от
задължението да следи служебните дела.
Д. В. Д. заявява, че на 01.06.2021 г. му е било връчено уведомително
писмо, че работодателят му обжалва болничен лист №Е20210401370, което
обстоятелство го накарало да провери кой е упражнил правомощията на
Председател на кооперацията чрез съответна справка в ТР какви промени в
т.вр. са вписани. Тогава именно узнал, че е заличен като Председател на
ЧЗПК „СЪГЛАСИЕ“ и че за такъв е вписано друго лице.
Препис от частната жалба е връчен на ЧЗПК „СЪГЛАСИЕ“ на
31.08.2021 г. и на 03.09.2021 г. – в срок е подаден по пощата отговор. В него
кооперацията се позовава на необоримата презумпция в чл.7, ал.1 от
ЗТРЮЛНЦ. Твърди, че релевантните за спора обстоятелства са вписани в ТР
на 10.05.2021 г., поради което срока по чл.58, ал.3 от ЗК е изтекъл на
25.05.2021 г. и исковата молба от 11.06.2021 г. се явява просрочена.
ЧЗПК „СЪГЛАСИЕ“ твърди, че Д. В. Д. е подал две жалби до
Плевенска Районна прокуратура – на 15.04.2021 г. и на 19.04.2021 г., от чието
съдържание става ясно, че той още към първата дата е знаел за взетите от ОС
решения. В т.вр. моли да бъдат изискани двете жалби от Плевенска Районна
прокуратура.
В отговора се моли да бъде отчетено и това, че в заповед №30 от
10.04.2021 г., обжалвана по реда на чл.344 от КТ от Д. В. Д. в рамките на гр.д.
№419/2021 г. по описа на ЛЕВЧЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, е посочено като
основание – „отзоваване на Председателя и прекратяване на трудовото
правоотношение, възникнало от избор на ОС на ЧЗПК „СЪГЛАСИЕ“- *** от
10.04.2021 г.“ Твърди се, че заповедта е връчена при отказ на 16.04.2021 г., в
който случай срока по чл.58, ал.3 от ЗК е изтекъл на 05.05.2021 г.
ЧЗПК „СЪГЛАСИЕ“ претендира направените разноски.
Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при
съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна,
имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 от
ГПК на ЛЕВЧЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и
в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, защото:
На 11.06.2021 г. Д. В. Д. е подал искова молба, с която е предявил срещу
ЧЗПК „СЪГЛАСИЕ“- с.*** иск по чл.58, ал.1 от ЗК с петитум: да бъдат
отменени като незаконосъобразни решенията на проведеното на 10.04.2021 г.
Общо събрание на кооперацията за избор на В.К.Х. за нейн Председател и за
избор на членове на УС и КС.
В исковата молба ищецът твърди, че е вписан в ТР като Председател на
ответната кооперация на 21.12.2020 г. Твърди, че взетото през февруари 2021
г. решение на УС за провеждане на ОС на 20.03.2021 г. не е реализирано
2
поради усложнената епидемиологична обстановка в страната.
Д. В. Д. твърди, че на 02.04.2021 г. е постъпил в болница за лечение. На
06.04.2021 г. е изписан и оттогава до момента на подаване на исковата молба
е в отпуск по болест. Твърди, че отивайки до седалището на кооперацията да
си занесе болничния лист, видял на вратата залепена покана за свикване на
ОС на 10.04.2021 г. Твърди, че не е получавал покана за това ОС и тъй като не
разбрал кой точно го е свикал, подал жалби до Левченска Районна
прокуратура.
В исковата молба се сочи още, че на 01.06.2021 г. на ищеца било
връчено уведомително писмо, че работодателят му обжалва болничния му
лист, което обстоятелство му се сторило странно, тъй като подобно
обжалване не може да се случи без знанието на Председателя. Направил
справка в ТР и установил, че като Председател на кооперацията е вписан
В.К.Х.. От съкооператори разбрал, че на 10.04.2021 г. е проведено ОС, но не
по установения ред. Ищецът твърди, че не е присъствал на това ОС, поради
което следва да се счита, че е узнал за взетите от него решения на 01.06.2021
г. – при направената в ТР справка.
Към исковата молба не са приложени писмени доказателства. За
доказване на твърденията си, ищецът моли да се изискат прокурорските
преписки по неговите жалби.
В отговора си ответната кооперация също твърди, че ищецът е подал
две жалби, но до Плевенска Районна прокуратура – ТП Левски и уточнява, че
те са от 15.04.2021 г. и от 19.04.2021 г. Иска да бъдат изискани съответните
справки.
В отговора се съдържа и позоваване на чл.7, ал.1 от ЗТРЮЛНЦ. Твърди
се, че „атакуваните обстоятелства и решения“ са вписани в ТР на 10.05.2021 г.
Представят се документите, депозирани в АВ във вр. с това вписване.
ЧЗПК „СЪГЛАСИЕ“ иска да бъдат събрани и гласни доказателства
относно свикването и провеждането на ОС на 10.04.2021 г., както и
относно уведомяването на ищеца за взетите от ОС решения.
В обжалваното определение ЛЕВЧЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД е маркирал
твърденията, възраженията и доказателствените искания на страните и без да
ги обсъди се е позовал на други обстоятелства – служебно известни му от гр.д.
№419/2021 г. В мотивите на обжалваното определение е посочено, че с
исковата молба по гр.д. №419/2021 г. Д. В. Д. е предявил срещу ЧЗПК
„СЪГЛАСИЕ“ иск по чл.344 от КТ със следния петитум: да бъде признато
уволнението на ищеца за незаконосъобразно, да бъде отменена заповед №30
от 10.04.2021 г. на Председателя на ответната кооперация и да бъде
възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Посочено е
също, че в исковата молба се твърди, че в заповедта като основание е
записано – „отзоваване на Председателя и прекратяване на трудовото
правоотношение, възникнало от избор на ОС на ЧЗПК „СЪГЛАСИЕ“- *** от
10.04.2021 г.“, както и че заповедта е връчена на 16.04.2021 г. при отказ на
ищеца да я получи.
3
При така служебно известните на ЛЕВЧЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
обстоятелства и доказателства, той е приел за безспорно, че още на 16.04.2021
г. ищецът е знаел за провеждането на ОС на 10.04.2021 г. и за избора на
В.К.Х. за Председател. Предявеният на 11.06.2021 г. иск е счетен за
недопустим, а производството за разглеждането му е прекратено.
Според Плевенски Окръжен съд, дори само фактическо твърдение в
исковата молба по гр.д. №419/2021 г., че заповедта е връчена при отказ,
сериозно разколебава категоричността по въпроса какво всъщност Д. В. Д. е
узнал от заповед, която е отказал да получи. Важно е да се отбележи, че
исковата молба по гр.д. №419/2021 г. и приложената към нея заповед
№30/10.04.2021 г. не са приобщени по надлежния ред към доказателствения
материал по гр.д. №420/2021 г. Те се намират извън прошнурованите
страници на делото, във вид на незаверени копия и така компрометират
„безспорните“ изводи на ЛЕВЧЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в обжалваното
решение.
Съгласно чл.58, ал.3 и ал.5 от ЗК, членът на кооперацията може да
предяви иск в двуседмичен срок от деня на решението, а ако не е присъствал
при решаването – от деня на узнаването или уведомяването му, но не по-
късно от 3 месеца от приемането на решението. В случая Д. В. Д. твърди, че
не е присъствал на ОС на 10.04.2021 г. и че не е бил уведомяван за взетите
тогава решения.
Плевенски Окръжен съд намира обжалваното определение за
неправилно, защото не е съобразено с константната съдебна практика по
приложението на чл.58, ал.3 и ал.5 от ЗК, обективирана напр. в Решение № 7
от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1130/2011 г., I т. о., ТК. Съгласно
последното, сроковете по чл.58, ал.3 и ал.5 от ЗК са преклузивни и съдът,
разглеждащ иска по чл. 58, ал. 1 от ЗК, следи служебно за спазването им. В
хипотезата на предявен иск от член-кооператор, който е присъствал на
събранието, проверка на съда се ограничава само до изчисляване на срока,
считано от датата на събранието до датата на предявяване на иска. При
твърдение в исковата молба, че ищецът не е присъствал на събранието и
че не е бил уведомяван за взетите от него решения, фактите относно
момента на узнаването на решенията подлежат на доказване от ищеца.
По арг. от посоченото по-горе решение на ВКС, по допустимостта на
иска ответникът би могъл да въведе възражения, като посочи различен
момент на узнаване от ищеца за решенията на ОС. Доказването на този
момент е в тежест на ответника. С ангажирането на доказателствени
средства ответникът следва не само да опровергае твърденията на ищеца като
създаде вероятност за недоказаност на сочения момент на узнаване, но и да
проведе пълно доказване чрез преки доказателства на момент на узнаване,
който съпоставен с датата на исковата молба, има за последица
недопустимост на иска, поради изтичането на двуседмичния срок от узнаване
на атакуваното решение от ищеца.
По тези съображения Плевенски Окръжен съд намира, че няма как
правилно да бъде решен въпроса за допустимостта на иска по чл.58, ал.1 от
4
ЗК без да бъде осъществено процесуалното състезанието между страните, при
което те да имат възможността да докажат релевантните фактически
твърдения, на които се позовават и от които черпят претенциите, респ.
възраженията си.
Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото –върнато
на ЛЕВЧЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД за продължаване на съдопроизводствените
действия по подготовка на делото в закрито заседание, съгласно чл.140 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №417 от 21.07.2021 г. по гр.д. №420/2021 г. по
описа на ЛЕВЧЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД и
ВРЪЩА делото на ЛЕВЧЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД за продължаване на
съдопроизводствените действия по подготовка на делото в закрито заседание,
съгласно чл.140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5