Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 09.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на петнадесети
февруари
две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 5292 по
описа
за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.В.Г. против Г.Ф., с
която е предявен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, всила от 01.01.2016 г.
Твърди се, че на 05.01.2021 г.
около 14,30 часа в гр. София, неизвестен автомобил, управляван от неустановен
водач се е движил по бул. „Никола Габровски“ с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Г.М.Д.“. В района на пешеходна
пътека срещу №18 нарушава правилата за движение по пътищата, като не се
съобразява с уязвимите участници в движението, в следствие на което блъска
пресичащата бул. „Николай Габровски“ от дясно наляво спрямо посоката на движение
на автомобила пешеходка-ищцата по делото. След настъпване на ПТП водачът на
неизвестния автомобил напуска мястото на произшествието без да уведоми и изчака
органите на МВР. Твърди се, че по случая е образувано ДП № 11003/21 г. по описа
на СДВР, пр.пр. № 2094/21 г. по описа на СРП. Твърди
се, че в пряка причинна връзка от произшествието на ищцата са причинени
следните травматични увреди: счупване на горния край на тибията
(голям пищял) закрито. Поставена е имобилизация и
ищцата е освободена за домашно лечение. На следващия ден ищцата е постъпила за
болнично лечение, по време на което и по спешност е извършена мануална репозиция на фрактурата
и е поставена гипсова имобилизация. Проведено е
шестдневно болнично лечение. Поддържа се, че травмата е причинила болки и
страдания, които са били със значителен интензитет първите седмици след
инцидента, като общият възстановителен период продължава и към днешна дата.
Поддържа се, че ищцата е водила активен начин на живот, а последиците от ПТП са
довели до промяна в нормалното протичане ежедневието на човек, до ограничаване
на социалната, семейната и трудова ангажираност. Твърди се, че във връзка с
лечението ищцата е претърпяла и имуществени вреди на обща стойност 1230
лв.-разходи за рехабилитация и др.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от
травматична увреда, както и сумата от 1230
лв.-имуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с ПТП на 05.01.2021
г., виновно причинено от неустановен извършител, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на
сумите. Претендира разноски, в това число и за адвокатска защита.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт М.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло предявения иск за
неимуществени вреди по основание и размер с твърдението, че не са представени
доказателства за наличието на фактическия състав на риска „Гражданска
отговорност“. Твърди, че представеният констативен протокол е съставен изцяло и
само по показания на ищцата, поради което и в тази част няма характер на свидетелстващ
официален документ. Твърди липсата на данни за съприкосновение между
неидентифицираното МПС и ищцата. Въвежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, която в нарушение на чл.113, ал.1,
т.1 и чл.114 от ЗДвП е предприела пресичане на платното за движение на
пешеходна пътека без да съобрази
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на
движение. Оспорва претенцията и за имуществени вреди.
В срока за допълнителна искова
молба, ищцата не депозира такава.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Адвокат Д. претендира да му бъде определено адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което да ги
отхвърли. Претендира разноски, за което представя списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-6 от 05.01.2021 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, скица и фотоалбум към него и от неоспореното от страните
заключение на САТЕ се установява, че на 05.01.2021 г.
около 14,30 часа в гр. София неизвестен автомобил, управляван от неизвестен водач се
е движил по бул. «Никола Габровски»
с посока от бул. «Симеоновско
шосе» към бул. «Г.М.Д.», като по същото време ищцата-пешеходка се е намирала на тротоара от дясната страна на пътното платно.
Неизвестният автомобил спира и пешеходката тръгва да пресича платното на бул. «Н.Габровски» по
пешеходната пътека от дясно наляво спрямо
посоката на движение на автомобила.
Водъчът на неизвестния автомобил не възприема пешеходката или ако я е възприел, е реагирал със закъснение и потегля. Последва удар на пешеходката върху левия крак, като
същата не пада, а се подпира на предния капак на вече спрелия автомобил. След удара на пешеходката,
автомобилът не остава на място и напуска местопроизшествието.
Вещото лице сочи, че причина за
настъпване на процесното
ПТП са субективните
действия от страна на водача на неизвестния
автомобил, който е спрял на
пешеходната пътека и по неизвестни причини е потеглил преди пътното платно да е освободено от пешеходката. Установява се, че мястото на произшествието е прав пътен участък, като по време на произшествието видимостта е била добра-слънчево време. Двамата участници са имали
добра видимост един към
друг. В пряка причинна връзка от прозшествието ищцата е получила вътреставно счупване на латералния тибиален кондил с депресия от 4 мм. Вещото лице установява, че полученото от ищцата счупване е класическа увреда при страничен удар от превозно
средство, когато средството
удря коляното отстрани.
За лечение на полученото
счупване и на 06.01.2021 г. ищцата
постъпва в УМБАЛСМ «Н.И.Пирогов»,
където същия ден е претърпяла оперативна
интервенция, по време на която
е извършена мануална
репозиция на фрактурата, поставена
е гипсова имобилизация. Болничното лечение е продължило
шест дни, след което ищцата
е изписана за домашно
лечение до отзвучаване на оплакванията.
За периода от 13.01.2021 г. до 12.04.2021 г. ищцата е
била временно нетрудоспособна. През месец март 2021 г. са проведени комбинирани рехабилитации, за които ищцата е заплатила общо сумата от 1200 лв., съобразно фактури №№
**********/18.03.2021 г. и **********/30.03.2021 г. и фискални
бонове от същите дати, удостоверяващи заплащане на сумите. На
30.03.2021 г. и съобразно фактура № ********** ищцата е заплатила и сумата от 30
лв. за вторичен специализиран
преглед. Вещото лице установява, че така извършените от ищца разходи са били необходими да възстановяването на
клиничното състояние след претърпяната при процесното ПТП
травма.
От заключението
на СМЕ се установява, че счупването
е причинило на ищцата болка
с висок интензитет за първите
5-6 дни, която болка
постепенно е намалявала в следващите
2-3 месеца. Ищцата е била с
гипсова имобилизация за 30
дни и е ходила с помощни средства за около 45 дни.
Във връзка
с търпените от ищцата неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания
на С.М.Д., който живее на семейни
начала с ищцата. Свидетелят
установява, че инцидентът с
ищцата се случил пред дома им, на пешеходната
пътека, където я блъснала кола, която избягала. Свидетелят видял ищцата в Пирогов, където след направени рентгенови снимки, се установило счупване
на коляното. Около седмица или 10 дена
била в болница, като през този период свидетелят ходел при нея всеки ден,
носел храна. Ищцата имала болки
в продължение на около 3 месеца.
След като я изписали от болницата, тя продължила
да ходи около един месец на рехабилитация.
След като свалили гипса, ищцата
била с метална шина. През цялото време свидетелят
помагал за обличане, събличане, после за слагане и сваляне на шината. На рехабилитация ходели с автомобила на свидетеля, който помагал на ищцата да влезе в автомобила, защото имала болки
в коляното. Свидетелят установява, че преди инцидента ищцата работела на постоянен
договор. След него била в болничен около два или три месеца. След това започнала да ходи по няколко дена на работа в седмицата и малко по малко започнала да ходи всеки ден. Като цяло имала болки, дори
и до ден-днешен, когато
стане малко по-лошо времето има болки
в коляното. Психически била стресната,
доста уплашена. Сега е по-добре, ходи нормално, просто понякога има от време на време болки. В момента се страхува, когато пресича на пешеходна пътека.
На 19.01.2021 г. ищцата сезирала ответника с искане за заплащане на обезщетение, като такова не е изплатено и до
момента.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск
за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди, който съдът квалифицира по чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016 г.
За да е основателен
искът по чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, следва ищцата да е доказала главно и пълно наличие на увреждане настъпило на територията на
Република България, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното
поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно превозно средство, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата неимуществени вреди от телесните увреждания.
Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се
установяват със заключението на САТЕ, неоспорено от ответника.
С
поведението си на пътя, водачът е нарушил нормите на чл.5, ал.2, т.1 и чл.119,
ал.1 от ЗДвП, като не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка и
това негово виновно поведение е и единствената причина за настъпване на процесното ПТП.
Не се
установи принос на ищцата за настъпване на произшествието, същата е пресичала
на регламентирано място-пешеходна пътека, като от доказателствата по делото не
се установява да е предприела пресичане без да съобрази разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на движение, поради
което възражението на ответника за съпричиняване се
явява неоснователно и недоказано.
Пряката
причинна връзка между уврежданията на ищцата и процесното
ПТП се установяват с приетата по делото СМЕ, поради което възражението на
ответника, че уврежданията на ищцата не са получени при съприкосновение с неидентифицирано
МПС, е напълно неоснователно.
Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е доказан в своето
основание.
По
отношение на размера на предявения иск:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната към датата на увреждане и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 30 000 лв.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищцата болки и страдания.
Ищцата е
получила най-тежката степен на травматична увреда, във
връзка с която увреда е претърпяла болнично лечение в
продължение на шест дни и оперативна интервенция, била е с гипсова имобилизация за 30 дни и е ходила с помощни средства за
около 45 дни, през който период се е нуждаела от чужда помощ. Била е
неработоспособна за 97 календарни дни, през който период не е ходела на работа
и е ползвала болнични. Ищцата е търпяла болка с висок интензитет за първите 5-6
дни, която болка постепенно е намалявала в следващите 2-3 месеца. Търпените
болки са създавали на ищцата неудобство при ходене, затруднили са ежедневните й
дейности.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв., поради което и искът следва да
бъде уважен в пълния му предявен размер.
Искът за имуществени вреди е
доказан изцяло и съобразно приетите по делото и обсъдени по-горе писмени
доказателства-фактури, фискални бонове и заключение на СМЕ, поради което също
следва да бъде уважен в пълен размер.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно
императивната норма в чл. 558, ал.1,
изр. 2, във връзка с чл.497 КЗ, съобразно която лихвите за забава на
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497.
По силата на чл. 497, ал.1 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
От ангажираните в процеса
доказателства не се установи ответникът да е изисквал от ищцата писмени
доказателства по реда на чл.106, ал.3 от КЗ, респ. последната да не ги е
представила.
Ето защо съдът намира, че с
изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът е изпаднал в
забава и от този момент дължи лихви. Ищцата е сезирала ответника на 19.01.2021
г., следователно тримесечният срок е изтекъл на 19.04.2021 г и от 20.04.2021 г.
ответникът е изпаднал в забава.
Ищцата претендира лихва именно от
тази дата, поради което съдът присъжда законната лихва от 20.04.2021 г..
По разноските в настоящия процес:
При този изход на процеса и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 500 лв. направени от нея разноски за възнаграждения на вещи
лица.
С договор за правна защита и
съдействие от 18.01.2022 г. се установява, че адвокат Я.Д.Д.
е осъществявал безплатно процесуално представителство на ищцата на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38,
ал.2 от същия закон, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.
адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от исковете.
Предявен е иск за сумата от 30 000
лв.- дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения,
възлиза на 1430 лв.
Предявен е и иск за сумата от
1230 лв.- дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения,
възлиза на 316,10 лв.
Или общо дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 1 746,10 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 1 249,20 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на
основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г. на М.В.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Я.Д. сумата от
30 000 лв. /тридесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматична увреда,
както и сумата от 1230 лв. /хиляда двеста и тридесет лв./-имуществени вреди,
настъпили в пряка причинна връзка с ПТП на 05.01.2021 г. в гр.София, виновно
причинено от неустановен извършител, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 500 лв. /петстотин лв./
разноски направени от ищцата пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Я.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1 746,10 лв. /хиляда
седемстотин четиридесет и шест и 0,10 лв./ адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК Г.Ф., *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд сума в размер на 1 249,20 лв. /хиляда двеста
четиридесет и девет и 0,20 лв./ държавна такса.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат
преведени по сметка IBAN: ***,
BIC: ***, „А.Б.Б.“
АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: