О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260310… 30.10.2020 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
Окръжен съдия : Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 74 по описа за 2020 година, за да се произнесе по реда на чл. 374, вр.чл.140 вр.чл. 146, ал.
1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на от „Синеморец сънрайз ООД в н., ЕИК *********, представлявано от
управителя Александър Местечкин, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Екзарх Йосиф” № 24, ет. 1 против „Дедикейтид пропърти груп“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Улрик Бале Размусен, със
седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Фритьоф Нансен“ № 37А, ет. 5 за приемане за установено, че не
съществуват вземания на „Дедикейтид пропърти груп ООД, включени под № 1 в
Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен
в търговския регистър с вписване 20190812120701, които вземания не са изключени
от този списък с определение № 137/06.02.2020 г. по т.д. № 439/2018 г. на БОС,
а именно: 1. Вземане за сумата 2 992 419.90 лева - присъдена главница по
договор за заем от 21.07.2006 г. и споразумение от 22.08.2006 г.; 2. Вземане за
сумата 285 045.68 лева - присъдена договорна лихва за периода от 21.08.2012 г.
до 21.08.2015 г. на основание споразумение от 22.08.2006 г.; 3. Вземане за
сумата 92 810.17 лева - присъдени разноски, като в случай на установяване на
дължимостта на това вземане, да бъде променен реда за неговото удовлетворяване
на този по чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ; 4. Вземане за сумата 231 288.65 лева -
лихва по споразумение от 22.08.2006 г. за периода от 19.07.2016 г. до
18.06.2019 г.; 5. Вземане за лихва за забава от датата, следваща датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност до окончателното
изплащане, като в случай на установяване
на дължимостта на това вземане, да бъде променен реда за неговото
удовлетворяване на този по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ; 6. Вземане за присъдени разноски в размер на 2
027 лева; 7. Вземане за сумата 30 000 лева без ДДС - възнаграждение за
процесуално представителство и защита по т.д. № 439/2018 г.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответника и синдика.
Постъпили
са писмени отговори от „Дедикейтид пропърти груп“ ООД, чрез пълномощника адв. Христина Кирилова и от
синдика Венцислава С. в срока по чл.367 ал.1 от ГПК.
Преписи от отговорите са били връчени на
ищеца с указание за възможността за подаване на допълнителна искова молба, като
такава е постъпила в срока по чл.372 от ГПК.
С оглед на предоставената им законова
възможност, в указания от съда срок по чл. 373 от ГПК, отговор на
допълнителната искова молба са подали ответника и синдика.
При това положение съдът намира, че
книжата по делото са разменени редовно.
С подадените от ответника „Дедикейтид
пропърти груп“ ООД отговори на исковата молба са направени възражения за
недопустимост на същата, които са формулирани в четири точки.
На първо място ответникът счита
предявените искове за недопустими като оспорва обстоятелството, че исковата
молба е подписана от управителя на ищцовото дружество -Александър Местечкин,
тъй като подписите положени от него в исковата молба и във възражението по чл.
690 от ТЗ се различават. На представляващия дружеството следва да бъде
предоставена възможност да се яви лично в съдебно заседание, за да осъществи
потвърждаване на действията по подписване на исковата молба и възражението.
На следващи място исковете се считат за
недопустими, тъй като длъжникът не е навел възраженията си за несъществуване на
вземанията в производството по глава тридесет и девета на ТЗ, в което „Дедикейтид
пропърти груп“ ООД е бил конституиран като присъединен кредитор. Възражението е
неоснователно. Следва да се държи сметка за различните цели на производствата
по чл.625 и сл. от ТЗ и чл.694 от ТЗ. В
производството по глава тридесет и девета се цели установяване на финансово-икономическото
състояние на длъжника, като всеки от кредиторите (основен или присъединен)
трябва да установи фактите, които обосновават активната му материална
легитимация. Законът не е въвел като изискване за допустимостта на настоящото
производство, ищецът да е направил възраженията си за съществуването на
претендираните от кредитора вземания, техния размер и поредност на
удовлетворяване преди провеждане на първото съдебно заседание в производството
по несъстоятелност, или най – късно до приключването му. При такова тълкуване
би се обезсмислила разпоредбата на чл. 690 и чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Поради
изложеното, направеното възражение е неоснователно и предявените искове се
явяват допустими.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на ответника за недопустимост на исковата молба, поради направени
в същата възражения, които не са били наведи с възражението по чл. 690 от ТЗ.
При съпоставка на представеното по делото възражение на „Синеморец Сънрайз ООД
по чл. 690 от ТЗ с исковата молба се установява, че направените възражения за
съществуването на вземанията на кредитора „Дедикейтид пропърти груп“ ООД са
напълно идентични. Що се отнася до наведените от ищеца твърдения в
допълнителната искова молба, то същите са направени във връзка с отговора на
исковата молба, подаден от ответника. Несъстоятелно е да се твърди, че в срока
по чл. 372 от ГПК, ищецът не може да пояснява и допълва исковата си молба, тъй
като направените уточнения не се съдържат във възражението по чл. 690 от ГПК.
Наред с изложеното следва да се има предвид, че в чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ не
е предвидено соченото от ответника ограничение, относно фактическите твърдения
на ищеца в исковата му молба. Предпоставките за предявяване на иска по чл. 694,
ал. 1, т. 1 от ТЗ са: синдикът да е приел определено вземане на кредитор;
длъжникът да е направил писмено възражение по чл.
690, ал. 1 от ТЗ пред съда по несъстоятелността срещу приетото от синдика
вземане; искът да бъде предявен в седмодневен срок от обявяването на
определението на съда за одобряване на списъка по чл.
692, ал. 4 от ТЗ в търговския регистър; предмет на иска да бъде приетото от
синдика вземане или част от него, като в случая те са налице.
По отношение на възражението за
недопустимост на исковата молба, поради наличието на формирана сила на
присъдено нещо за процесните вземания с арбитражно решение по ВАД 248/2015 г.
по описа на АС при БТПП, съдът намира, че същото касае основателността на
предявените искове, а не тяхната допустимост. Процесуалната легитимация се
свързва с принадлежността на правото на иск и тя се
следва от правното твърдение на ищеца. Всеки, който претендира, че е носител на
право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск и да стане
ищец по дело, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Поради това, че процесуалната легитимация на страните
следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено
от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу
надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или
отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с
решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на
иска. В настоящия случай, ищецът твърди,
че ответникът няма изискуемо и ликвидно вземане от към него. Дали това е
така е въпрос по същество на спора, отговор на който следва да бъде даден в
съдебното решение, след събиране и изследване на доказателствата.
Поради гореизложеното съдът намира, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на
осн. чл.374, вр.чл.140, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът
твърди в исковата си молба, че претендираните от ответника вземания в
производството по несъстоятелност, които са включени от синдика в Списъка на приетите вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, неизключени от този списък с
определение № 137/06.02.2020 г. по т.д. № 439/2018 г. на БОС, са изцяло погасени по давност. Ищецът сочи срока, в
който се погасява всяко едно от вземанията като твърди, че давността за тях не
е била спирана или прекъсвана, поради което отдавна е изтекла.
Твърди се в исковата молба, че ищецът разбрал за образуваното от
ответника арбитражно дело ВАД № 248/2015 г. на АС при БТПП едва през м. юни
2018 г., когато то било представено по гр.д. № 840/2017 г. на Бургаски окръжен
съд. Ищецът счита, че арбитражното производство е изцяло опорочено, тъй като
ищцовото дружество не е надлежно уведомено за образуването и хода му, както и
за постановеното решение. В тази връзка заявява, че по отношение на него
решението не е влязло в сила и не е започнал да тече 3-месечният срок за
предявяване на иск за отмяната му пред ВКС. Оспорва се и документа, от който
произтичат вземанията на „Дедикейтид
пропърти груп“ ООД, а именно споразумение от 22.08.2006 г., като счита същия за
неистински антидатиран документ, подписан за двете страни от едно и също лице –
Улрик Размусен, който го е подписал за „Синеморец Сънрайз ООД, след като е бил
заличен като управител на последното дружество, поради което споразумението се
явява нищожно.
На следващо място се заявява, че по отношение на прието вземане за лихва
за забава от датата, следваща датата на
решението да откриване на производството по несъстоятелност до окончателното
изплащане, липсва каквато и да е конкретизация
върху каква сума следва да се начислява
лихвата за забава. Счита, че в случай на дължимост на такава лихва, то
вземането за нея би подлежало на удовлетворяване по реда на чл. 722. ал. 1. т.
9 от ТЗ.
Прави се възражение и срещу приемането на вземане за сумата 60 000 лева -
възнаграждение за процесуално представителство и защита по т.д. № 439/18 г.
Счита, че в производството по несъстоятелност не е присъждано такова възнаграждение на ответното дружество,
както и че липсват доказателства за реалното изплащане на претендиранато
възнаграждение. Оспорва се и връзката между плащането на претендираната сума с
осъщественото от процесуалния представител на ответника процесуално
представителство по настоящото дело.
Ищецът представя писмени доказателства,
прави доказателствени искания.
Постъпил е отговор на исковата молба от
синдика Венцислава С., който изразява становище за неоснователност на
претенцията.
Заявява, че включването на ответника в списъка
на приетите вземания е извършено от нея на основание арбитражно решение по ВАД
№ 248/2015 г. на АС при БТПП. Заявява, че в качеството си на синдик изцяло се е
съобразила с посоченото арбитражно решение и издадения въз основа на него
изпълнителен лист, като са съобразени и разпоредбите на чл. 41, ал. 3 и чл. 51,
ал. 1 от ЗМТА.
По отношение на лихвите за забава се сочи,
че същите са приети на основание споразумението от 22.08.2006 г., сключено
между двете дружества. Излагат се съображения, че съгласно този документ „Дедикейтид
пропърти груп“ ООД предоставя на „Синеморец сънрайз ООД заемни средства,
описани в б. „Б“, „В“ и „Г“ от преамбюла на споразумението, като именно размера
на заема, представлява главницата, върху която следва да се начислява лихвата
за забава.
Синдикът приел вземането на ответника за
възнажграждение за процесуално представителство, тъй като към молбата били
представени доказателства за упълномощаване на адвокатското дружество и възнаграждението
било определено съобразно Наредба № 4 от 09.07.2004 г.
На последно място се сочи, че съдът по
несъстоятелността с решението си за откриване на производство по
несъстоятелност е изследвал въпроса за активната легитимация на ответника „Дедикейтид
пропърти груп“ ООД, като е приел, че дружеството разполага с такава, който
извод е направен и на база приетата по делото ССЕ, която е установила
съществуването на вземането на ответното дружество.
В постъпилия отговор на исковата молба от „Дедикейтид
пропърти груп“ ООД се изразява становище за недопустимост и неоснователност на
исковата молба. Като основания за недопустимост на иска се сочат следните
обстоятелства: Подписът положен в исковата молба и във възражението по чл. 690
от ТЗ не са на едно и също лице, а именно Александър Местечкин, това води до
неистинност на един от двата документа, поради което предявените искове като
неотговарящи на законовите изисквания са недопустими; в срока до приключване на
първото съдебно заседание в производството по несъстоятелност, длъжникът – ищец
не е направил възражения за недължимост на процесните вземания; ответникът е
обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното арбитражно решение по ВАД
№ 248/2015г. на АС при БТПП, както и с влезли в сила решения за вземанията за
разноски, поради което е недопустимо
тези спорове да бъдат пререшавани в настоящото производство.
Счита направените от ищеца възражения за
несъществуването на процесните вземания за недопустими, поради настъпила
преклузия за заявяването им с исковата молба, а при условията на евентуалност
за неоснователни. В тази връзка се позовава на ТР 1/2017 на ОСТК на ВКС.
Сочи,
че вземанията на ответното дружество в точки от 1 до 5 от исковата молба,
произтичат от споразумение от 22.08.2006 г. сключено между ищеца и ответника, арбитражно
решение от 24.08.2017 г. по ВАД № 248/2015г. на АС при БТПП и издаден по
арбитражното решение изпълнителен лист №162/31.05.2018 г. по ч.т.д. №237/ 2018
г. на ОС - Бургас. Заявява, че с 11 броя платежни нареждания е предоставил
средства в заем на ответника, чийто общ размер е 1 530 000.00 евро. Сочи, че дължимостта на
вземанията е установена със сила на присъдено нещо с решението по ВАД №
248/2015г. на АС при БТПП, поради което направените от ищеца възражения са недопустими.
Сочи, че
размерът на вземанията за лихва за периода от 19.07.2016 г. до 18.06.2019 г.,
съответства на изчисленията на вещото лице в производството по разглеждане на
възражението.
По
отношение на вземанията си за присъдени разноски се позована на постановени
съдебни решения и сочи, че когато вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
Счита за неоснователно твърдението на ищеца за
погасяване на процесните вземания по давност. Излага съображения, че с
подписването на споразумението от 22.08.2006 г., длъжникът е направил признание
за тях. Счита за недопустимо оспорването на това споразумение в настоящото
производство, тъй като то не е било оспорено в производството по ВАД 248/2015
г. на АС при БТПП, по което е постановено арбитражно решение, което обвързва
длъжника. Сочи още, че споразумението е подписано за двете дружества в периода,
когато управител на дружествата е бил Улрик Размусен. Поради факта, че ищецът е
страна по споразумението, счита направеното от последния оспорване на датата на
документа за недопустимо. Излага съображения, че дори да се приеме, че споразумението
не е подписано от представител на ищцовото дружество на сочената в него дата,
то същото отново го обвързва, тъй като не е оспорено своевременно от новия
управител, съобразно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. В тази връзка сочи, че с
получена на 26.07.2011 г., лично от управителя на ищеца нотариална покана,
дружеството е поканено да върне дадени в заем суми и да заплати дължимите
лихви, като към нотариалната покана са били приложени и копия на договор за закупуване на дялове от
21.07.2006г., договор за заем от 21.07.2006 г. и споразумението от 22.08.2006
г.
На следващо място ответникът се позовава на
представеното по делото арбитражно решение по ВАД 248/2015 г. на АС при БТПП,
като сочи че с предявяването на иска пред арбитражния съд, давността се
прекъсва. Сочи, че с това решение са присъдени сумите визирани по т.1, 2 и 3 от
исковата молба, като решението е връчено на длъжника на 11.09.2017 г., при
условията на чл.32, ал.2 и във връзка с чл.51, ал.1 от ЗМТА, от който момент е
започнал да тече 3 - месечният срок за неговата отмяна по чл.48 вр. с чл.47 от
ЗМТА. Излага съображения, че този срок е изтекъл, дори да се приеме, че ищецът
е узнал за постановеното арбитражно решение месец юни 2018 г. Заявява, че
арбитражното решение е с достоверна дата, постановено е преди откриване на
производството по несъстоятелност, като с него е дадено разрешение на спорното
право, поради което се ползва със сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила.
По – нататък, ответното дружество
твърди, че с предприемането на действия за принудително изпълнение, давността
се прекъсва. В тази връзка сочи, че на 05.06.2018 г. е образувано изпълнително
дело 20188040400287 по описа на ЧСИ Делян Николов, с район на действие ОС - Бургас
за присъдените вземания по арбитражно решение от 24.08.2017 г. по ВАД №
248/2015г. на АС при БТПП.
В обобщение на аргументите си, че
давността за процесните вземания не е изтекла, ответникът сочи, че същата е
била прекъсвана с извършването на редица действия, а именно: подписването на
споразумение от 22.08.2006 г.; подаването на молба на 05.10.2018 г. за
присъединяване на ответника като кредитор по т.д. 439/ 2018 г. на ОС – Бургас;
образуване на изпълнително дело 20188040400287 по описа на ЧСИ Делян Николов за
присъдените вземания по арбитражно решение от 24.08.2017 г. по ВАД № 248/2015г.
на АС при БТПП.
Счита
се за неоснователно от ответника, твърдението на ищеца, че липсва конкретизация
на лихвата за забава по т. 3 от исковата молба, както и че удовлетворяването на
това вземане следва да бъде по реда на чл. 722, т. 9 от ТЗ. В тази връзка се
сочи, че лихвата е дължима върху главницата на включените в списъка вземания за
сумата от 1 530 000 евро, с левова равностойност - 2 992 419,90 лева и се дължи
от датата, следваща датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, до окончателното изплащане. Лихвата е определяема, като
размера й се определя от синдика към
момента на извършване на разпределение на суми. Тъй като това вземане е
възникнало след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, то същото следва да бъде удовлетворено по т.7 на чл.722, ал. 1 ТЗ. За неоснователно се счита и искането на ищеца за промяна на поредността на
удовлетворяване на вземането за присъдените разноски с арбитражното решение в
общ размер на 92 810.17 лева.
Относно твърдението на ищеца за
недължимост на вземането на ответника за
процесуално представителство и защита в размер на 30 000 лева, се
посочва, че това вземане не може да бъде претендирано при разглеждане на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като на този етап
не се предявяват вземания. Заявява се, че
възнаграждението е определено с
договор от 20.06.2019 г., съгласно чл.7, ал.З вр. с ал.2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се
сочи, че се представят доказателства за изплащането му.
Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
В срока по чл. 372 от ГПК , ищецът е
подал допълнителна искова молба с която поддържа и уточнява първоначалните си
твърдения и взема отношение по наведените от ответника възражения и фактически
твърдения.
По отношение на допустимостта на иска
сочи, че исковата
молба по настоящото дело и подаденото от „Синеморец сънрайз ООД възражение по
чл. 690 от ТЗ са подписани от Александър Местечкин, в
качеството му на управител на „Синеморец сънрайз ООД. Заявява, че ще се яви лично в
първото открито съдебно заседание по делото, за да потвърди устно пред съда
подписването на двата документа. Счита, че в настоящото производство ищецът е свободен да навежда
всички и всякакви възражения срещу съществуването на претендираните от ответника
вземания, без това да има каквато и да е връзка с възраженията, които той е направил или не е направил в
производството за откриване на производство по несъстоятелност.
Ищецът оспорва твърдението на ответника
за предоставен му заем в общ размер на 1 530 000 евро
с 11 броя платежни нареждания в периода 21.07.2006 г- 31.03.2007.
Поддържа твърдението за момента, в който е узнал за
арбитражно решение с дата 24.08.2017 г., постановено по ВАД № 248/2015 г. на АС
при БТПП и за действието на това решение, по отношение на него.
Оспорва се твърдението на ответника, че с подписването на
споразумение от 22.08.2006 г., ищецът е признал съществуването на процесните
вземания. В тази връзка се сочи, че споразумението е неистински и антидатиран
документ, поради което е нищожно. Като основание за неговата нищожност се сочи
и нарушаването на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и чл. 40 от ЗЗД. Оспорва се твърдението
на ответника, че посоченото споразумение е било приложено към връчената му
нотариална покана. В тази връзка счита
за напълно неотносима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ.
Оспорва се и твърдението на ответника, че исковата молба
по повод на която е постановено решение по ВАД № 248/2015 г. на АС при БТПП е
подадена на 21.08.2015 г.
Ищецът счита, че към момента на предприемане на сочените
от ответника действия, прекъсващи давността по отношение на процесните
вземания, същата вече е била изтекла, поради което не е настъпило прекъсване на
погасителната давност.
Прави се оспорване на представените от ответника
доказателства.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор
на исковата молба от синдика на „Синеморец Сънрайз ООД – Венцислава С., с която поддържа
първоначално направените от нея твърдения.
В законоустановеният срок е постъпил и допълнителен
отговор на исковата молба от процесуалните представители на ответника „Дедикейтид пропърти груп“ ООД, с който се поддържат
наведените твърдения за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Във връзка с наведените от ищеца оспорвания се правят доказателствени искания.
Предявените искове имат своето правно
основание в чл.694, ал.1 т.1 от ТЗ за
установяване несъществуването на приети вземания на кредитора в производството
по несъстоятелност, след подадено възражение от длъжника и определяне на
поредността на удовлетворяване на вземанията.
Процесуалните предпоставки за надлежното
упражняване на правото на иск по чл.694 ал.1 т.1от ТЗ са: кредиторът да е предявил
вземането си по реда и в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ пред синдика; да има
произнасяне от синдика по отношение на него; да има депозирано в срока по
чл.690 ал.1 от ТЗ възражение срещу включването на вземането в списъка на
приетите вземания от длъжника или от друг кредитор; по повод на това възражение
да има произнасяне от съда с определение по чл.692 от ТЗ; да е спазен срокът по
чл.694 ал.6 от ТЗ.
В конкретния случай горните предпоставки
са изпълнени. Претенцията може да има за предмет единствено оспорване на
вземането, предявено в производството по несъстоятелност. След служебна
справка, извършена от съда по партидата на „Синеморец Сънрайз“ ООД в
ТР, се установява, че процесните вземания са предявени като дължими по влязло в
сила съдебно решение от 24.08.2017 г. по ВАД № 248/2015 г. на АС при БТПП,
издаден изпълнителен лист № 162/31.05.2018 г. по ч. т. д. № 237/2018 г. на
Окръжен съд – Бургас и споразумение от 22.08.2006 г., сключено между „Синеморец Сънрайз“ ООД и Дедикейтид
пропърти груп“ ООД. Служебно следва да бъде изискано и приложено копие от
молбата, с която вземанията са били предявени, за да бъде извършена съпоставка
между вземанията по молбата и оспорените вземания.
На доказване подлежат спорните по делото
факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При така
въведените твърдения и оспорвания, ответникът следва да докаже, че са се
осъществили фактите, от които за него са възникнали оспорените вземания,
установени с арбитражно решение от 24.08.2017 г. по ВАД № 248/2015 г. на АС при
БТПП, наличието на валидна облигационна връзка между страните, по която той е
изпълнил точно задълженията си за предаване на заемната сума, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, че след възникване на вземанията му е
извършвал действия, които са прекъснали или спрели изтичането на погасителната
давност за тях, включително предприемането на действия по принудително
изпълнение, а не само образуване на изпълнително дело.
Ищецът носи тежестта да докаже твърдението
си за нищожност на споразумението от 22.08.2006 г. и споразумяването
на представляващия „Симеморец сънрайз“ ООД с третото лице във вреда на
представлявания.
Липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК следва да бъдат приети представените при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства, с изключение на
представената от ответника експертиза по т.д. 439/2018 г., тъй като
доказателствата в настоящото производство следва да бъдат събирани
непосредствено.
Доказателственото искане на ищеца за
задължаване на ответника на основание чл. 183 от ГПК да представи в оригинал:
нотариална покана рег. № 3201/25.07.2011 г., договор за закупуване на дялове с
дата 21.07.2006 г., договор за заем с дата 21.07.2006 г. и споразумение с дата
22.06.2006 г. следва да бъде уважено, поради безусловния характер на искането
по чл.183 от ГПК. По отношение на евентуално направеното искане, при
представяне на посочените документи в оригинал да бъде открито производство по
чл. 193 от ГПК, съдът ще се произнесе в
съдебното заседание. Изложеното се
отнася и до направеното искане по т. 12.2 от допълнителната искова молба,
отнасящо се до 11 броя платежни нареждания и потвърждение от „Sydbank“.
Във връзка с направеното от ищеца искане
за задължаване на ответника да представи в оригинал представеното по делото
решение с дата 24.08.2017 г. по ВАД № 248/2015 г. на АС при БТПП и удостоверение
№ 1434/01.12.2017 г. на АС при БТПП, ответникът е заявил, че оригинала на тези
документи се намира в кориците на ч.т.д.№ 237/2018 г. на Окръжен съд Бургас. С
оглед на процесуална икономия, по настоящото дело следва да бъде приложено
досието по ч.т.д.№ 237/2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Не следва да бъде уважено направеното от
ищеца искане, да бъде открито производство по чл. 193 от ГПК, относно
автентичността и верността на удостоверение № 1434/01.12.2017 г. на АС при
БТПП. Ищецът оспорва настъпването на обстоятелствата, удостоверени с горния
документ, подписването му от представител на АС при БТПП в частност „секретар“,
както и правото на лицето да го подпише. Подобни оспорвания не могат да бъдат
разглеждани в настоящото производство, тъй като като касаят основанията по
чл.51 от ЗМТА. Изпълнителен лист вече е бил издаден и актът на съда по
издаването му не е бил обжалван. Що се отнася до исковата молба, по която е
било образувано ВАД№248/2015 год., оспорването на нейното подписване от
подателите – адвокати отново е неотносимо, тъй като не кореспондира с
основанията, на които вземанията се оспорват от длъжника.
Предвид разпределената доказателствена
тежест и оспорването от страна на ищеца на датата, нанесена върху исковата
молба, по повод на която е било образувано ВАД №248/15 год., на ответника
следва да бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред АС при
БТПП за снабдяване с удостоверение за датата на подаване на исковата
молба.
Доказателственото искане на ответника за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и относимо. На
страните следва бъде предоставена възможност в писмена молба с препис за
другата страна да формулират въпроси към експертизата.
Мотивиран от горното, на основание
чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане предявения от „Синеморец сънрайз“ ООД в н., ЕИК *********,
представлявано от управителя Александър Местечкин, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф” № 24, ет. 1 против „Дедикейтид
пропърти груп“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Улрик Бале
Размусен, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Фритьоф Нансен“ № 37А, ет. 5, при участието на
синдика В.С., иск за установяване по отношение на ответника, че не съществуват
вземания на „Дедикейтид пропърти груп“ ООД, включени под № 1 в Списъка на
приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в
търговския регистър с вписване 20190812120701, които вземания не са изключени
от този списък с определение № 137/06.02.2020 г. по т.д. № 439/2018 г. на БОС,
а именно: 1. Вземане за сумата 2 992 419.90 лева - присъдена главница по
договор за заем от 21.07.2006 г. и споразумение от 22.08.2006 г.; 2. Вземане за
сумата 285 045.68 лева - присъдена договорна лихва за периода от 21.08.2012 г.
до 21.08.2015 г. на основание споразумение от 22.08.2006 г.; 3. Вземане за
сумата 92 810.17 лева - присъдени разноски, като в случай на установяване на
дължимостта на това вземане, да бъде променен реда за неговото удовлетворяване
на този по чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ; 4. Вземане за сумата 231 288.65 лева -
лихва по споразумение от 22.08.2006 г. за периода от 19.07.2016 г. до
18.06.2019 г.; 5. Вземане за лихва за забава от датата, следваща датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност до окончателното
изплащане, като в случай на установяване
на дължимостта на това вземане, да бъде променен реда за неговото
удовлетворяване на този по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ; 6. Вземане за присъдени разноски в размер на
2 027 лева; 7. Вземане за сумата 30 000 лева без ДДС - възнаграждение за
процесуално представителство и защита по т.д. № 439/2018 г.
ДОКЛАДВА
на страните т.дело №74/2020 год.
съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ДАВА
възможност на управителя на ищеца Александър
Местечкин да се яви в съдебното заседание, за да осъществи потвърждаване на
действията по подписване на исковата молба и възражението.
ПРИЕМА представените от страните при предварителната размяна
на книжа писмени доказателства, с изключение на представената от ответника
експертиза по т.д. 439/2018 г.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи копие от молба вх.№11578/19.07.2019 год., с
която са предявени вземания от кредитора „Дедикейтид
пропърти груп“ ООД в производството по несъстоятелност по т.д.№439/18 год. по
описа на БОС.
ЗАДЪЛЖАВА
„Дедикейтид пропърти груп“ ООД на основание чл. 183 от ГПК да представи в оригинал: нотариална покана рег. № 3201/25.07.2011 г. договор
за закупуване на дялове с дата 21.07.2006 г., договор за заем с дата 21.07.2006
г., споразумение с дата 22.06.2006 г., 11 броя платежни нареждания и потвърждение от „Sydbank“, като му УКАЗВА
че при неизпълнение на това задължение преписите от документи ще бъдат
изключени от делото.
ИЗИСКВА да се приложи служебно досието по ч.т.д.№ 237/2018 г. на Окръжен съд Бургас.
СЪОБЩАВА на ищеца, че по направените от него искания за откриване на
производство по оспорване по чл. 193 от ГПК, по отношение на: нотариална покана
рег. № 3201/25.07.2011 г. договор за закупуване на дялове с дата 21.07.2006 г.,
договор за заем с дата 21.07.2006 г., споразумение
с дата 22.06.2006 г., 11 броя платежни нареждания и потвърждение от „Sydbank“ ще се произнесе в съдебното заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца
за откриване на производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на удостоверение
№ 1434/01.12.2017 г. на АС при БТПП и искова молба, подадена до АС при БТПП.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза и предоставя възможност на страните да формулират въпроси
в писмена молба с препис за другата страна в седмичен срок от връчване на
настоящото определение.
УКАЗВА на
страните, че ако поставят въпроси към съдебно-счетоводна експертиза, следва
заедно с молбата да представят документ за внесен депозит в размер на 250 лв.
всяка от тях.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ
на ответника да ангажира доказателства за реалното заплащане на възнаграждение
в размер на 36 000 лв.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на „Дедикейтид пропърти груп“ ООД за снабдяване с друго от АС при БТПП за
датата на постъпване на исковата молба, по повод на която е образувано ВАД №
248/2015 г. на АС при БТПП.
НАСРОЧВА делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 15.12.2020 г. от 14,15 часа, за които дата и час
да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните и
синдика преписи от настоящото определение, а на ищеца и на синдика и препис от
отговора на допълнителната искова молба, подаден от „Дедикейтид пропърти груп“ ООД.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: