М О Т И В
И
на Присъда № 110,
постановена
на 5 юли 2018г.
по НЧХД № 3626 от 2017г.
по описа на
Старозагорския Районен съд
Подсъдим по делото е П.А.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше
образование, собственик на фирма, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
С Тъжба, внесена от пострадалото лице Я.П.Г. ***, подсъдимият
е предаден на съд, за деянието, както следва:
На 02.04.2017 г., в град Стара Загора, причинил лека телесна повреда
на
Я.П.Г., ЕГН **********,
изразяваща се в причиняване на телесни увреждания, а именно: счупване на носни
кости, изкривяване на външния нос, оток и кръвонасядане на външния нос,
разкъсно-контузна рана по дясната повърхност на външния нос, оток и
кръвонасядане по дясната слепоочна област на главата, контузия
на горната зъбна редица, оток и кръвонасядане по гръдния кош вдясно,
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление
по чл.130, ал.1 от НК.
Тъжбата била предявена в срока, съгласно чл.50 от НПК, след като с
уведомление от Районна поркуратура- гр.Стара Загора бил известен за това, че в
хода на разследването по досъдебно производство № 1959-зм-504 от 2017г. по
описа на Първо РУ на МВР-гр.Стара Загора, образувано за престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК било установено, че деянието било
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. На тъжителя било
указано, че разполага с едномесечен срок да предяви съответните си претенции от
от частен характер пред компетентния първоиснтанционен съд. Видно от разписката
приложена сред материалите по приложеното към делото ДП, уведомлението било
получено от тъжителя на 20.11.2017г., а тъжбата била предявена в съда на
15.12.2017г., очевидно в указания едномесечен срок.
За съвместно разглеждане в
наказателният процес бе приет граждански иск, предявен от частния тъжител, против подсъдимия, а именно за сума в размер на
5 000 лв. (пет хиляди лева), която
представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в причиняване на твърдяните телесни увреждания описани в тъжбата, предмет на
настоящото дело. В хода на производството бе направено искане и за присъждане
на всички направени от тъжителя разноски по делото.
Тъжителят, счита, че в хода на
производството били събрани достатъчно данни за това, че подсъдимият му нанесъл
описаните в тъжбата телесни увреждания, вследствие на нанесен побой на
02.04.2017г. Не отрича, че между него и жената му имало конфликт, но заявява,
че бил нападнат в гръб от подсъдимия, като му били нанесени множество удари.
Сочи, че както той бил съден за направените грешки и понасял наказанията, така
и в случаят следвало да има справедливост и подсъдимият да бъде наказан,
съгласно законите на страната.
Повереникът на
частния тъжител- адвокат Г.Г. ***, поддържа заедно с доверителя си повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като счита, че от събраните доказателства в хода
на съдебното следствие, по категоричен начин се установило, че деянието било
извършено от него, а доказателственият материал по делото изцяло подкрепял
описаната фактическа обстановка, такава, каквато е изложена в тъжбата,
респективно пледира за признаване на подсъдимия за виновен. Моли, да бъде
уважен изцяло предявения от тъжителя граждански иск, съответно да се присъдят в
негова полза направените по делото разноски. Оспорва защитната теза, че била
налице реторсия, тъй като подсъдимият също бил ударен, респективно се
противопоставя и на другата защитна теза- за наличие на неизбежна отбрана, при
която подсъдимия се защитавал от непосредствено противоправно нападение.
Защитникът на
подсъдимия– адвокат Т.В. ***, оспорва обвинението срещу своя подзащитен, като
пледира, съдът да оправдае подсъдимия по предявеното му с частната тъжба
обвинение. Относно твърденията на тъжителя и неговия повереник, че на Г. била причинена
телесна повреда сочи, че събрания по делото доказателствен материал не
кореспондирал на обвинителната теза, съответно тезата на повереника била
необоснована, поради което също подзащитният му следвало да бъде оправдан. В обширния
анализ на събрания по делото доказателствен материал сочи, че скандалът на
инкриминираната дата бил предизвикан от бившия съжител на свидетеля М.И.-
тъжителят Г., който отишъл до жилището, където бившата му съжителка живеела с
родителите си в гр.Стара Загора. Свидетелите М.И. и В.И. не искали да пуснат
тъжителя в дома си, понеже били уплашени от него. Все пак тъжителят влязъл в
дома на И., където скандалът ескалирал, по повод реплики отправени между
тъжителя и свидетелите, а Г. взел една ваза пълна с вода и излял съдържанието й
върху главата на майката на М.И., след което взел и очилата й. В суматохата,
свидетелят М.И. поискала съдействие и се обърнала за помощ към съседа си-
подсъдимият П.П.. Последният неуспешно опитал да сигнализира компетентните
органи на МВР за случая, като не успял да осъществи повикване на ЕЕН 112, но
при излизането на свидетеля М.И. и тъжителя извън жилището, подсъдимият който
междувременно също бил пред жилището си
и излязъл пред входа, като защитил свидетеля М.И.. Последната била
заплашена от тъжителя, който се канел да я удари с кошетката, която държал и
която взел от дома на Ихтярови, против волята им. Според защитника, подсъдимият
в опит да защити свидетеля М.И. и себе си, тъй като подсъдимият се намирал в
непосредствена близост до нея, ударил един-единствен път с ръка тъжителя в
областта на носа, след което го подсякъл. Според неговата теза, подсъдимият и
тъжителят били лице в лице, а не както сочи разпитан по искане на тъжителя
свидетел- Д.Х., според който тъжителят бил нападнат от подсъдимия в гръб.
Показанията на св.Х. били нелогични и изпълнени с множество противоречия,
сочещи на лъжа. В подкрепа на своята теза, защитникът изтъква и констатациите
на вещото лице, според което липсват увреждания, които биха могли да бъдат
обяснени, ако Я.Г. „падна по очи, падна
на колене”. Липсвали установени травми от подобно падане на тъжителя. Не
следвало да се кредитират показанията на свидетеля Х., за разлика от
свидетелските показания на Ихтярови, както и на полицейските служители,
изпратени по-късно на мястото, които кореспондирали на обясненията на
подсъдимия. Тъжителят бил един агресивен човек, което се установявало от
изисканите по делото писмени доказател-ства, установяващи характеристичните му
данни. В заключение, изразява се становище за липса на общественоопасно
поведение от страна на подсъдимия, а действията му следвало да се квалифицират
като неизбежна отбрана. Иска се постановяване на съдебен акт, с който
подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение изцяло и да бъде
оправдан, респективно приетия по делото граждански иск бил неоснователен,
поради което следвало да бъде отхвърлен изцяло.
Подсъдимият участва
лично в някои от проведените заседания по време на наказателното производство,
като в хода на съдебното следствие дава обяснения, в които отрича да е нападал
тъжителя, както и да целял нанясяне на телесни увреждания, а единствените му
подбуди били да предотврати нападението от страна на тъжителя спрямо свидетеля М.И.,
а и към себе си, защото бил до нея навън, когато подсъдимият имал намерение да
захвърли срещу тях кошетката, която тъжителят държал. За това, само веднъж
ударил тъжителя и го подсякъл, с което го неутрализирал и тъжителят бил положен
на земята без да бъде ритан, нито да бъде удрян повече.
СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото доказателствени
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и становищата
на страните и въз основа разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият П.П. не бил осъждан.
Бил наказван по реда на чл.78а от НК, със съдебен акт по НАХД № 1826 от 2005г.
по описа на РС-Стара Загора, който влязъл в сила на 05.01.2006г..След
освобождаване от наказателна отговорност по реда на този институт му били
налогжени административните наказания „глоба”
в размер на 500 лева, както и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от осем месеца, с оглед извършено
умишлено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. В хода на производството бяха
изискани справки от съда, както и от приходната администрация, но не се
установи наложената глоба да била платена, нито въобще да били предприети
действия за принудителното й събиране, респективно при липсата на данни някога
да било образувано изпълнително дело за събиране на глобата, не е прекъсвана
погасителната данвост за събиране на това вземане, респективно с изтичане на
десетгодишния срок то било погасено след 05.01.2016г. Колкото до другото
наложено административно наказание- лишаване от права, съгласно чл.37, ал.1,
т.7, вр. чл.78а, ал.4 от НК, видно от писмо на ОД на МВР-Стара Загора,
приложено по делото по искане на съда, кумулативно наложеното административно
наказание било с начало на изпълнението- 11.09.2005г., респективно било
изтърпяно изцяло на 11.05.2006г. Както е известно, при прилагенот на института
на чл.78а от НК се прилагат по аналогия правилата за реабилитация, съгласно
чл.86, ал.1, т.3 от НК или с други думи след акто от изпълнението на това
наказание изтекла една година, през който период подсъдимият не извършил друго
престъпление, съответно след изтичане на срока за принудително събиране на
имущественото административно наказание и една година след това, считано от
06.01.2017г. последиците от административното наказване на подсъдимия по
цитираното дело следва да се считат за заличени. При това положение, към датата
на инкриминираното в настоящото производство деяние- 02.04.2017г. подсъдимият
не следва да се смита за наказан и по реда на чл.78а от НК, освен че е с чисто
съдебно минало.
Установи се по делото, че на
инкриминираната дата- 02.04.2017г. в
гр.Стара Загора през деня, тъжителят се срещнал със свидетеля М.И., която
живеела в дома на родителите си в гр.Стара Загора, ул.”Иван Мирчев”, бл.4,
вх.А, ет.1, ап.1. Тъжителят и св.М.И. били съжители, но се разделили. Имали
общо дете, което към онзи момент било на 4 години. В помещение на посочения
адрес, където сем.И. живеели, било съхранявано и легло, тип кушетка, което било
използвано за масажи, дейности с които свидетелят М.И. се занимавала и които
били повод за конфликта между бившите съжители. Свидетелят М.И. и тъжителят
имали уговорка да се видят на 02.04.2017г., след което посетили дома, където
живеели сем.И. Тъжителят настоявал да вземе кушетката за масажи от студиото,
където бившата му съжителка извършвала масажни процедури. Звънял на звънеца на
входната врата, при което отворил бащата на М., Започнал разговор на висок тон,
при което тъжителят използвал нелицеприятни думи по адрес на бившата си
съжителка, но тези отношения между него и свидетеля И., както и между тъжителя
и родителите на съжителката му остават извън предмета на делото и само следва
да се отбележат, с оглед хронологията на случилото се. Впоследствие, според
заявеното от самия тъжител той се ядосал на отправени реплики от страна на
майката на М.И., която също била в жилището и той сам заявява, че взел ваза с
вода, като излял течността върху главата на жената и взел очилата й, тъй като
бил афектиран от нейни реплики по негов адрес. Именно конфиликтът между бившите
съжители и родителите на жената, действително били повод за намесата на
подсъдимия в хода на събитията на инкриминираната дата. Безспорно е по делото,
че подсъдимият П.П. бил съсед на сем.Ихтярови на първия етаж на сградата,
където живеят и той чул разговорите между лицата в съседство на висок тон. Св.М.И.
позвънила на вратата на съседа си с искане да се обади на тел.112 и да повика
полиция. той обаче не могъл да се свърже с оператора, поради грешно набиране на
цифрите и в крайна сметка не осъществил такова обаждане. Бил повикан повторно
от бившата съжителка на тъжителя, малко по-късно, но когато се показал навън
вече бил излязъл и тъжителят, който заявил на подсъдимия да не се меси, където
не му е работа. Тъжителят излязъл навън като взел масажното легло /кушетка/,
което било в сгънато положение и излезли навън заедно с М.И.. Пред входа на
блока станало съприкосновение между М. и тъжителя, който взел телефона й, а тя
го дърпала, за да си го вземе, но в крайна сметка според показанията на М.И.,
след като тъжителят оставил кушетката на земята, скъсал калъфчето на телефона и
го хвърлил. Грабнал кушетката, която било до него и я вдигнал на главата си. В
този момент, навън вече бил излязъл и подсъдимия П., като се озовал до
свидетеля М.И.. Според възприятията на И. и подсъдимия, с конклудентни действия
тъжителят показал намерението си да захвърли кушетката в посока срещу тях, тъй
като двамата били в близост. Според показанията на свидетеля М.И., дадени в съдебното
заседание на 15.03.2018г., кушетката била сгъваема и била като чанта. Масажната
кушетка била кожена, с дървени крака. В крайна сметка, кушетката не била
захвърлена срещу когото и да било, нито се твърди тъжителят да е заявява, че ще
хвърли кушетката, а междувременно бил ударен от подсъдимия П. с юмрук в носа,
вследствие на което тъжителят загубил равновесие и паднал на земята, като
полагането му на земята било допълнително подпомогнато и от т.нар. подсичане,
което подсъдимият направил спрямо тъжителя, както сочи в обясненията си и самия
подсъдим.Вследствие на нанесеният му удар в носа и подсичането от страна на
подсъдимия, тъжителят падайки на земята останал около 5-10 минути, през което
време пострадалият Г. бил със затворени очи, дишъл, а от носа му течала доста кръв.
М.И. го бършела с почистващи кърпички, а минаваща на близо жена донесла вода, с
която го наплискали по лицето. Бил повекан екип на спешна помощ. След като
пострадалият станал на крака, ескалирало напрежението между тъжителя и
подсъдимия, който бил встрани. Били повикани органите на МВР, а междувременно
тъжителят отправил закана с убийство срещу подсъдимия П.П., за което по-късно
било реализирано наказателно производство срещу него, завършило с влязъл в сила
съдебен акт по НОХД № 1330 от 2018г. по описа на РС-Стара Загора, в законна
сила от 31.05.2018г., с който на Я.П.Г. било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10
месеца, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от три години.
Наказанието било за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК по
отношение на П.А.П., извършено на 02.04.2017г. в гр.Стара Загора, когато Г. се
заканил на П. с убийство, което заканване би могло да осъществи основателен
страх от осъществяването му.
Вследствие на удара и падането, на
пострадалия били причинени телесни увреждания, а още същия ден –на 02.04.2017г.
тъжителят бил прегледан от съдебен лекар, който в съответно съдебно-медицинско
удостоверение констатирал наличие на счепване на носни кости, изкривяване на
външния нос, оток икръвонасядане на външния нос. Разкъсно-контузна рана по
дясната повърхност на външния нос, била посочена и контузия на горната зъбна
редица, оток и кръвонасядане на дясната слепоочна област на главата, както и
оток и крънонасядане по гръдния кош вдясно. Констатациите на съдебния лекар за
контузията на зъбната редица били във връзка с оплакване на пострадалия от
болка и изтръпване в тази част. При извършен по-късно преглед от специалист
уши-нос-гърло /УНГ/, била издадена и епикриза на тъжителя от 06.04.2017г., с
оглед извършена на същата дата оперативна интервенция на тъжителя, във връзка с
лечението травмите на носа и носните кости. Сочи се, че било извършено закрито
наместване на носна фрактура, по повод счупване на носни кости, вследствие удар
с юмрук в тази телесна част.
В хода на наказателното производство
бе назначена и приета съдебно-медицинска експертиза № 156 от 2017г. изготвена
по писмени данни от вещото лице Т.Т.. От неоспореното по делото експертно
заключение става ясно, че вследствие на приинените травматични увреждания на
пострадалия Г. настъпило временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като възстановителния процес според вещото лице е три-четири седмици. Сочи се,
че причинените увреждания са от действията на твърди итъпи предмети и добре отговарят да са
получени в резултат на описаното от тъжителя, респективно кореспондират на
приложени от него медицински документи от по-рано. Вещото лице сочи, че в
конкретния случай липсват данни за амнезия у пострадалия Я.Г. вследствие на
удара, който довел до падането му на земята. Вещото лице мотивира констатациите
си с дадени от самия пострадал изявления, в които разказва възприетото от първо
лице, както и във връзка с приобщени по делото гласни и писмени доказателства,
изключващи вероятността от загуба на съзнание.Съдът кредитира с доверие
заключението на вещото лице, като обективно и компетентно изготвено и предвид
липсата на предпоставки за противното. Не се констатира обаче аличието на
контузия на горната зъбна редица, нито по делотоса представени съответни
медицински документи в тази връзка, издадени от съответен дентален специалист,
които да установяват подобно увреждане и да се представени по делото. Колкото
до констатацията на съдебния лекар, издал първоначалното съдебно-медицинско
удостоверение, то отразеното в него е по повод съобщено субективно усещане от
страна на пострадалия /болка и изтръпване/, но в крайна сметка по делото не бяха
ангажирани съответни медицински документи отразяващи наличие на подобна
контузиа на горната зъбна редица.
Гореизложената фактическа обстановка се установява
по несъмнен
начин от приобщения по
делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, както следва:
свидетелските показания на М.И., В.И., Т.П., М.Т., частично от обясненията на
подсъдимия, заключение на вещото лице Т.Т. по приетата съдебно-медицинска
експертиза, съдебно-медицинско удостоверение № 4-І/2017г.,
медицински документи за прегледи на тъжителя Г. и епикриза от 06.04.2017г.,
издадена от МБАЛ Тракия ЕООД, на името на тъжителя,направление за
хоспитализация и амбулаторен лист, резултати от рентгенологично изследване,
протокол от съдебно заседание по НОХД № 1330 от 2018г. на РС-Стара Загора,
справки от Пътна полиция-Стара Загора, ТД на НАП- гр.Пловдив- офис –гр.Стара
Загора, уведомление до тъжителя по чл.50 от НПК от РП-Стара
Загора, справка за съдимост на подсъдимия.
Анализът на събраните по делото
доказателства ще бъде направен в следващата част на изложението, с оглед
направените от съда правни изводи, предпоставящи и правната квалификация на
деянията, предмет на делото.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
По гореописаният
начин, подсъдимият П.А.П. осъществил
от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, тъй като на на 02.04.2017г., в град Стара Загора, причинил лека телесна повреда
на
Я.П.Г., ЕГН **********,
изразяваща се в причиняване на телесни увреждания, а именно: счупване на носни
кости, изкривяване на външния нос, оток и кръвонасядане на външния нос,
разкъсно-контузна рана по дясната повърхност на външния нос, оток и
кръвонасядане по дясната слепоочна област на главата, оток и кръвонасядане по
гръдния кош вдясно, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Съдът обстойно и задълбочено обсъди и направи
преценка на събраните по делото доказателства и прие за установено по
категоричен начин, че е налице пряк
умисъл от страна на подсъдимия за извършване на деянието, тъй като
установените по делото обстоятелства сочат, че той съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им, като искал да причини телесни увреждания на пострадалия,
вследствие нанесения от подсъдимия удар с юмрук в областта на главата,
по-конкретно в областта на носа на пострадалия. Както стана ясно, в това време
тъжителят бил навън, като имал словесен конфликт със свидетеля И., която си
искала телефона, взет и от тъжителя. Последният държал и сгъваема масажна
кушетка /кожена, с дървени крака/,
която обаче бил оставил на земята. След като подхвърли телефона на бившата си
съжителка, тъжителят взел отново кушетката и я вдигнал до главата си.
Намиращата се в близост до него М.И., както и пристигналият навън пред сградата
подсъдим приели действията на тъжителя като намерение да захвърли кушетката
срещу тях, но всъщност това тяхно възприятие почива на предположения. Според
съда, въпреки наличието на конфликт между двамата бивши съжители, които се
карали, въпреки действията на тъжителя по отношение на телефона на свидетеля и
отправените към нея нелицеприятни епитети, агресията осъществявана от тъжителя
била словесна. Липсват данни той да предприел непосредствено противоправно
нападение нито срещу нея, нито спрямо пристигналият навън подсъдим, за да се
твърди, че с поведението си подсъдимият извършил неизбежна отбрана. Вярно е, че
тъжителят взел оставената по-рано на земята до него сгъната масажна кушетка, но
вдигането и от негова страна не води до еднозначния извод, че щял да я захвърли
срещу свидетеля и подсъдимия. Вярно е и, че отпрявил реплики към подсъдимия да
не се меси в отношенията между него и свидетеля И., както и че според
показанията на бившата съжителка на пострадалия телефонът й бил повреден от
страна на тъжителя, но не се и твърди въпреки физическите си възможности
тъжителят да посегнал да удря свидетеля И., нито към подсъдимия, още повече, че
той се появил по-късно пред сградата, докато двамата бивши съжители били отвън.
Тъжителят бил в превъзбудено емоционално състояние, за което свидетелстват
както съжителката му, така и нейните роднини, респективно подсъдимия, но
въпреки това липсват достатъчно данни, които да обосноват изводаза азпочнало
непосредствено противоправно поведение от страна на пострадалия-тъжител, който
да напада било М.И., или съседа й-подсъдимия П.. Самото вдигане на масажния
стол от земята, където по-рано тъжителят го оставил не може да се приеме
еднозначно за започнало непосредствено противоправно нападение, на което да се
противопастави извършеното от подсъдимия. Дори тъжителят да имал намерение да
замахне с кушетката, не се и твърди тя да била хвърлена по някой от
присъстващите, аа в такъв случай няма как да се прави извод за евентуалните му
намерения и какво възнамерявал да направи. В този смисъл, действието на
подсъдимия да нанесе удар на пострадалия в носа, не може да се окачестви като
неизбежна отбрана, защото ако и да имало намерение от страна на тъжителя да
нападне някои от присъстващите или и двамата, то още не било реализирано, т.е.
тази защитна теза се приема за несъстоятелна именно предвид преждевременните
действия на подсъдимия. Нещо повече, показателно за несъстоятелността на
изложената от дееца версия, чията цел е оправдание за нанасянето на удара и в
резултат на него настъпилите травматични увреждания на тъжителя, е факта, че
според обясненията на подсъдимия „…Чувствах,
че това е единствения начин, да избегна да получим удар с огромен метален стол…”
/обяснения на подсъдимия, обективирани в протокол от съдебно заседание на
15.03.2018г./. Няма как да се обоснове наличието на непосредствено
противоправно поведение с „чувство” или очакване, т.е. подсъдимият
предполагайки, че такова нападение може да бъде осъществено да извърши
действия, които да съставляват неизбежна отбрана. Липсата на такива конкретни
нападателни действия от страна на тъжителя водят до извода, че дори да било
възможно в последващ етап да предприеме някакво нападение, към момента когато
бил ударен от подсъдимия, такова не било започнало, респективно изложената
защитна версия не намира опора в доказателствата по делото. Допълнителен
аргумент за несъстоятелността на защитната теза на подсъдимия е и заявеното от
него досежно евентуалният предмет, посредством който би могло да се осъществи
агресия от страна на лицето, което го държи. Няма как да не се отбележи,
очевидното несъответствие в описанието на т.нар. опасност, намираща се срещу
подсъдимия и свидетеля И., което описание прави подсъдимия и заявените
характеристики на вещта от нейния притежател- свидетеля И.. Според подсъдимия била
налице опасност от удар с „огромен
метален стол”, каквото очевидно не е имало на мястото, защото видно от
свидетелските показания на самата М.И., кушетката била кожена, с дървени крака
и била сгъваема, като чанта. В този смисъл, очевидно заявеното от подсъдимия за
наличие на такава опасност е силно преувуличено и като резултат голословно,
поради което в тази част обясненията му се окачествяват само като защитна
версия, която не се кредитира от съда. При тези констатации, подсъдимият
нанесъл целенасочено удар в носа на пострадалия-тъжител, съответно гоподсякъл,
с което допринесъл за ускореното му падане на земята и причиняване на описаните
по-горе травматични увреждания, кочещи разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. лека телесна повреда, по смисъла на закона. Не
са налице обстоятел-ства водещи до извода за липса на обществена опасност у
поведението на дееца, поради което извършеното от него сочи на осъществен
основен състав на престъплението- по чл.130, ал.1 от НК. Колкото до
евентуалните хулигаски подбуди на дееца, каквито обстоятелства не се твърдят в
тъжбата и поради което, не следва да се обсъждат като част от повдигнатото от
тъжителя частно обвинение, все пак поради становището на повереника в хода на
съдебните прения следва да се отбележи следното. Както става ясно от
приложените по делото материали по настоящото производство, разследването по
цитираното досъдебно производство било водено именно в насока осъществена
телесна повреда по хулигански подбуди. Такива обстоятелства обаче очевидно не са
установени, в противен случай, не би се стигнало до уведомяване на пострадалия
тъжител от страна на РП-Стара Загора, за това, че данните сочат извършване на
деяние, което се преследва по тъжба на пострадалия. След като компетентната
прокуратура не е стигнала до заключение за извършено престъпление с подобна
правна квалификация, а това е именно от компетентността на този орган,
респективно било указано на пострадалия, ако желае да предяви претенциите си
пред съответния съд за престъпление от частен характер, очевидно липсват
надлежни данни, че такова престъпление /по хулигански подбуди/ било
осъществено. Те не са и от компетентността на настоящия съд, защото в това
производство могат да се обсъждат само претенции, чието предявяване е допустимо
именно по този ред, за разлика от телесните повреди осъществени по хулигански
подбуди, които са престъпления от общ характер и за които именно органите на
т.нар обвинителна власт могат да повдигнат валидно обвинение, разбира се отново
пред компетентния съд. В този смисъл, становището на поверника не намира опора
в обстоятелствата по случая, а този коментар бе направен само за пълнота на
изложението. Както вече бе отбелязано, в тъжбата се не твърди наличието на
обстоятелства, квалифициращи деянието като такова по хулигански подбуди, поради
което съдът не е произнесъл по такава евентуална претенция, която би била
недопустима, посредтвом предявяване на частна тъжба.
Ето защо, съдът
намери, че в случая е налице осъществяване от обективна и субективна страна на
престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК,
като намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е обвинен с предявената тъжба
в нейната цялост, поради което го призна за виновен, по така повдигнатото му
обвинение ,с изключение на казаното по-горе досежно липсата на обективни
доказателствени източници за причинена контузия на горната зъбна редица. Именно
последното обоснова частичното признаване на подсъдимия за невиновен и
съответното му оправдаване в тази част на обвинението.
ВИД И РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ:
За извършеното от подсъдимия П.А.П. престъпление по чл.130, ал.1 от НК, законът предвижда наказание „лишаване
от свобода” до две години или „пробация”.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата основни принципа –
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвиденото за това престъпление наказание, степента на
обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и с целите на наказанието залегнали в чл.36 и чл.
54, съобрази следното:
Както по-горе в
описаната фактическа обстановка бе посочено, от представеното свидетелство за
съдимост се установява, че подсъдимият е пълнолетно лице, с чисто съдебно
минало, не е наказван по реда на чл.78а от НК, с оглед настъпилата реабилита-ция, обсъдена в началото на изложението
относно наказването по административен ред. За деянието, което е умишлено по
своя характер се предвижда наказание лишаване от свобода в посочения диапазон
или пробация, а от престъплението не са настъпили иму-ществени вреди, което да
налага възстановяването им от извърши-теля. Изложеното обосновава извода, че
следва да се приложи императивната разпоредба на чл.78а от НК, т.е. да се
приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба”. Не са налице отрицателни предпоставки за реализиране
на този институт, които са обективи-рани в нормата на чл.78а, ал.7 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно, добрите характеристични данни на подсъдимия,
който няма други противообществени прояви и за който процесното престъпление се
явява изолиран случай на такова деяние, както и неговата трудова ангажираност. Отегчаващо
отговорността обстоятелство - не е налице. От друга страна, не се събраха
данни обуславящи извода, че извършителят е с имотно състояние, което би обосновало
по-висок размер на наложената санкция, поради което съдът намира, че същата
следва да бъде в минимален размер и наложи на подсъдимия административно
наказание глоба, в размер на 1000.00
/хиляда/ лева. С посочения размер на наказание, съдът намира, че ще бъдат
постигнати целите на наказанието, а именно да се поправи и превъзпита дееца към
спазване на законите и добрите нрави, да му се въздейства предупредително, като
му се отнеме възможността да върши престъпления занапред и да се въздейства
предупредително спрямо другите членове на обществото.
ОТНОСНО ПРИЕТИЯ ЗА СЪВМЕСТНО
РАЗГЛЕЖДАНЕ В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ГРАЖДАНСКИ
ИСК:
В настоящото наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане граждански
иск от частния тъжител срещу подсъдимия, описан в началото на изложението.
При съвкупната
преценка на доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД – налице е деяние, вредоносен резултат и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на подсъдимия П.А.П. и настъпилите вреди, които са от неимуществен характер,
с оглед изтърпените от тъжителя болки и страдания, при причиненото му временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а законът указва, че тези вреди следва да бъдат обезщетени
по справедливост. Предвид това, като прецени събрания по делото доказателствен
материал заедно и поотделно, съдът намира за такъв справедлив размер сумата от
2 000.00 /две хиляди/ лева, която съответства на предявения граждански иск
за обезщетяване на вредите от това конкретно деяние. Причинените на пострадалия
увреждания, предвид конкретните обстоятелства, вкл. осъществе-ната оперативна
интервенция на носа и претърпените в тази връзка боки истрадания според съда не биха могли да бъдат
овъзмездени с уважаване на иска в по-малък размер на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. В този смисъл, не би било справедливо определяне на
обезщетение за по-малка сума от упоменатата. При положение, че искът бе
предявен за сумата от 5000 лева, този факт наложи частичното му отхвърляне, за
разликата от 2000 лева до пълния предявен размер- 5000 лева, като
неоснователен.
Р А З Н О С
К И:
При този изход на делото, на основание
чл.189 от НПК, подсъдимият
бе осъден да заплати направените разноски по производството. В полза на частния
тъжител и граждански ищец бе присъдена сумата от 762.00 лева, представляваща общ
размер на направените от частния тъжител и гр.ищец разноски по делото за
платено адвокатско възнаграждение за повереник, внесен депозит за изготвяне на съдебно-медицинска
експертиза и внасяне на държавна такса за образуване на настоящото дело.Подсъдимият
бе осъден да заплати дължимата държавна такса и върху уважената част от
гражданския иск, която възлиза на сумата от 80.00 лева, които следва да заплати
по сметка на Районен съд – гр. Стара Загора, в полза бюджета на съдебната власт.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: