РЕШЕНИЕ
№ 1568
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110153811 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. Т. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 20.02.2020г. сключил с ответника договор за кредит
**************, по който трябвало да върне сумата от 1169,96лв. при ГЛП от 32,55%
и ГПР от 38% на 11 вноски. Ищецът трябвало да заплати и такса за бързо разглеждане
на искането за кредит в размер от 350,11лв. и такса „динамично плащане” в размер от
500лв. Посочва, че до 17.06.2020г. изплатил следните суми по договора: 244,23лв. –
главница, 74,85лв. – лихва, 153,60лв. – такса динамично плащане и 127,32лв. – такса
бързо разглеждане. На 17.06.2020г. между страните било сключено споразумение за
предсрочно погА.ване на кредита, като ищецът следвало да заплати сума в общ размер
от 1019,65лв., от които 755,77лв. – главница, 18,52лв. – лихва, 3,78лв. – обезщетение,
41,05лв. –такса динамично плащане и 200,53лв. – такса бързо разглеждане, което и
сторил.
Ищецът твърди, че клаузите за дължимост на горепосочените два броя такси са
нищожни поради противоречието им с добрите нрави и с нормите на чл. 10а, чл. 11 и
чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Ето защо счита, че платените от него суми по тях
са без основание и следва да му бъдат върнати.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора са нищожни,
както и ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер от 522,50лв., от
които 194,65лв. недължимо платена такса „динамично плащане” и 327,85лв.
недължимо платена такса бързо разглеждане, ведно със законата лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен договор за
кредит със соченото съдържание, но счита, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 не
1
противоречат на закона и добрите нрави. Посочва, че допълнителните действия, за
които са начислени таксите, са включени по желание на ищеца.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 143, ал. 1
ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 20.02.2020г. между страните е сключен договор за кредит № **************, по
силата на който ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на
ищеца, в качеството на заемател, сумата от 1000лв., която следвало да бъде върната на
11 броя месечни вноски, всяка по 106,36лв. Посочен е ГЛП от 32,55%, ГПР от 38,00% и
обща дължима сума по кредита от 1169,96лв. Не е спорно, че сумата е усвоена.
В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че при кандидатстването за кредита
кредитоискателят изрично заявил желание за бързо разглеждане на искането му за
кредит при условията на т.7.3 от раздел V от ОУ, като дължимата парична сума за това
била в размер от 350,11лв. и се дължала на равни части през периода на кредита
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по
кредита. В чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено, че при кандидатстването за кредита
кредитоискателят изрично заявил желание да ползва динамично плащане по кредита
при условията на т.7.4 от раздел V от ОУ, като дължимата парична сума за това била в
размер от 500лв. и се дължала на равни части през периода на кредита съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. С
включването на тези такси, общата дължима сума по договора от кредитополучателя
възлиза на 2020,04лв.
От представените доказателства, а и предвид поведението на ответника, който
не представи счетоводна справка за извършените погА.вания от ищеца, за което бе
задължен от съда и спрямо него следва да намерят приложение последиците на чл. 161
ГПК, се установява, че ищецът е погасил предсрочно всички задължения по договора
на 17.06.2020г., за което между страните е сключено споразумение за пълно
предсрочно погА.ване от същата дата. В него е посочено, че към 17.06.2020г. ищецът е
погасил 153,60лв. за такса динамично плащане и 127,32лв. за такса за бързо
разглеждане, като остават дължими към 17.06.2020г. 41,05лв. такса динамично
плащане и 200,53лв. такса бързо разглеждане, които са платени на 17.06.2020г., видно
от издадената разписка. Следователно, общо платените от ищеца суми за тези такси
възлизат на 194,65лв. за първата и 327,85лв. за втората.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на
договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за
преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо
усвояване на определена кредитна сума. От друга страна, и без специални
2
математически знания, е видно, че размерът на тази такса в съвкупност с договорната
лихва и другите начислени по договора такси е в пряко противоречие с нормативното
изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Предвид това, съдът намира, че
тази клауза е нищожна поради противоречието й с императивни законови норми, но и
поради противоречието й на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на длъжника
е начислена такса с неясна насрещна престация, а самата клауза е предварително
уговорена и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е
възможност да повлияе върху нейното съдържание.
Настоящият съдебен състав намира и че таксата за динамично плащане, която не
е ясно какво представлява и за каква услуга се дължи, тъй като не е описана в
договора, а ОУ няма представени, също не попада в приложното поле на цитираната
разпоредба. Не може да се приеме, че срещу тази такса (възнаграждение) се дължи
поведение от страна на кредитора за допълнителна услуга, като не е ясно и по какъв
начин е определен размерът й, респ. в какво точно се изразява насрещното поведение
на кредитора – арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Очевидно тези такси прикриват истинската им
цел да служат за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем
и да бъдат заобиколени императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според който
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Добавено към
уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за допълнителната услуга
„динамично плащане“ несъмнено води до превишаване тавана на ГПР, което от своя
страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл.
19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
По изложените съображения, съдът приема, че горепосочените клаузи са
нищожни и извършените по тях плащания са лишени от основание и подлежат на
връщане. Ето защо, предявените искове са основателни.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 100лв. за държавна
такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за извършено
безплатно процесуално представителство, което следва да бъде присъдено на адв. М. в
размер от 400лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. И. Т., ЕГН: **********,
с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, че
клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от сключения между страните договор за кредит
max_500026967/20.02.2020г., предвиждащи заплащане на такси за „бързо разглеждане“
и „динамично плащане“, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на А. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума в общ размер от 522,50лв., от които
194,65лв. недължимо платена такса „динамично плащане” и 327,85лв. недължимо
платена такса „бързо разглеждане“ по сключен между страните договор за кредит
**************/20.02.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
3
молба – 04.10.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 100,00лв. – разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на адв. М. В. М. от АК – П., с адрес: /населено място/, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400,00лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4