№ 30
гр. ***, 12.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в закрито заседание на дванадесети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НДН
като разгледа докладваното от НДН Търговско дело № 20231300900027 по
описа за 2023 година
Постъпили са възражения в на срока по чл.690 ал.1 от ТЗ от:
1. „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** 1000,
р-н В, ул. „***” № 21, представлявано от пълномощника адв. И. Б. с вх.№
426/03.02.2025г.
2. от *** (***), гр.***, ул.„***“ №52, представлявана от *** -директор на
Дирекция „***“ с вх.№ 481/07.02.2025г. , против списъка на неприети от
синдика вземания по т.д.№27/2023г., обявен в ТР на 29.01.2025г.
Във възражението на „***“ АД се сочи, че неправилно синдикът не е приел и
не е включил в списъка на приетите вземания, посочените в № по ред 2
(подточки 1 до 4) , представляващи:
Сума в общ размер до 12 584 056.08 лева, представляващи левовата
равностойност на 6 434 125.70 ЕБЯ — задължения на основание Договор за
банков кредит N0: 000-236-001/20.03.2007 г. между *** като кредитор и „***”
ЕООД, ЕИК *** като кредитополучател, но не повече от стойността на
осребряване на имотите на несъстоятелния длъжник, ипотекирани съгласно
Договорна ипотека от 20.04.2007 г. в полза на ***, учредена от „***-Г” ООД с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти
№ 084, том II, рег.№ 2418, дело 284/2007 г. на Нотариус рег. № 025- *** върху
недвижимите имоти, описани в нотариалния акт за учредяване на ипотеката.
Сума в общ размер до 1 506 111.95 лева, представляващи левовата
равностойност на 770 062.81 евро — задължения на основание Договор за
банков кредит 000-253-001/13.04.2007 г. между *** като кредитор и „***”
1
ЕООД, ЕИК *** като кредитополучател, но не повече от стойността на
осребряване на имотите на несъстоятелния длъжник, ипотекирани съгласно
Договорна ипотека от 20.04.2007 г. в полза на ***, учредена от „***-Г” ООД с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти
№ 083, том II, рег.№ 2417, дело 283/2007 г. на Нотариус рег. № 025-*** върху
недвижимите имоти, описани в нотариалния акт за учредяване на ипотеката.
Сума в общ размер до 1 848 007.03 лева, представляващи левовата
равностойност на 944 870.99 евро — задължения на основание Договор за
банков кредит No: 055-156-001/09.12.2009 г. между *** като кредитор и „***-
Г” ООД с ЕИК ********* като кредитополучател, но не повече от стойността
на осребряване на имотите на несъстоятелния длъжник, ипотекирани съгласно
Договорна ипотека от 17.12.2009 г., учредена от „***-Г” ООД с Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 073, том
III, рег.№ 7937, дело 473/2009 г. на Нотариус рег. № 025-*** върху
недвижимите имоти, описани в нотариалния акт за учредяване на ипотеката.
Сочи се, че в тази си част списъкът е неправилен и незаконосъобразен, а
качеството на *** като кредитор на неплатежоспособното и несъстоятелно
дружество — безспорно.
Като обезпечен кредитор и носител на правото на предпочтително
удовлетворяване от ипотекираното в нейна полза имущество при реализиране
на обезпеченията и разпределяне на постъпленията от същите, *** има
вземания, които следва да бъдат приети. *** има качеството на кредитор с
вземания, възникнали поради непогасяване на обезпечените задължения от
основните/началните си длъжници „***” ЕООД — в несъстоятелност и „***-
Г” ООД — в несъстоятелност. За да получи парични суми от реализацията на
ипотекираното имущество на „***“ ЕООД с ЕИК ***, *** следва да участва в
производството по несъстоятелност срещу този ипотекарен длъжник
(независимо от частичната допълнителна защита, гарантирана й от нормата на
чл. 717н от ТЗ). Ипотеките върху имоти на неплатежоспособния длъжник за
обезпечаване на чужди задължения правят *** носител на вземания срещу
ипотекарния длъжник.
На първо място, следва да се вземе предвид съдържанието на ипотечното
право на ***, произтичащо от предоставените й от неплатежоспособния
длъжник обезпечения. Ипотеката е вещно недЕ.мо право, което обременява
2
определено имущество на длъжника или на трето лице за обезпечение на
определено вземане така, щото кредиторът да може да го възбрани, в чиито и
ръце да се намира имуществото, за да се удовлетвори от цената му по
предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник или на собственика
на вещта. Неизпълнението от страна на длъжника води до реализация на
обезпечението с цел удовлетворяване на кредитора. Ипотекарният кредитор
може да осъществи своето право по реда на принудителното изпълнение.
Процесуалната уредба на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК
в случаите на изпълнение срещу ипотекиран имот е прецизна, детайлна и
ясна. С разпоредбата на чл. 459 от ГПК на ипотекарния кредитор е придадено
качеството на присъединен взискател, когато изпълнението е насочено към
предмета на обезпечението. На второ място, следва да се имат предвид
принципните положения, които са свързани с производството по
несъстоятелност като универсално принудително изпълнение и като верига от
свързани помежду си процесуални правоотношения.
Сочи се, че тъй като в ТЗ липсва изрична уредба на отношенията за случаи
като настоящия, по тълкувателен път чрез средствата на “analogia legis”, може
да се ***рави извод, че правата на ипотекарния кредитор при универсално
принудително изпълнение спрямо имущество, ипотекирано от длъжника за
обезпечаване на чужд дълг, не се изчерпват само с правото (по чл. 717н от ТЗ)
върху припадащата се част от реализираната при продажбата сума.
Производството по несъстоятелност е производство за универсално
принудително изпълнение с цел и предназначение - удовлетворяването на
всички кредитори на длъжника и принудителното изпълнение е насочено
върху цялото секвестируемо имущество на длъжника, което оформя масата на
несъстоятелността. Излага се, че ипотекарния кредитор е кредитор на
длъжника по търговски и нетърговски вземания, съгласно чл.616 ТЗ,
възникнали до датата на решението за обявяване в несъстоятелност.
Правилата относно съдържанието на ипотечното право и принудителния ред
за удовлетворяване на същото, отнесени към правилата за универсалния,
колективен характер на производството по несъстоятелност, се твърди, че
дават абсолютно основание да се приеме, че в настоящия случай
ипотекарният кредитор, който не е изначален/пряк кредитор на
неплатежоспособния длъжник, е в положение, в което може да бъде определен
като кредитор на масата на несъстоятелността, тъй като ипотечното му право
3
му гарантира предпочтително удовлетворяване от конкретен имот в масата
преди другите кредитори на длъжника. Сочи се, че ипотекарният кредитор,
чието обезпечение се намира в масата на несъстоятелността, следва да има
възможност да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност и
същите да бъдат надлежно включени в списъка на приетите вземания.
Във възражението на *** срещу неприети от синдика вземания,
включени под №1 от списъка, се излага, че синдикът не е посочил основание
за неприемане на вземанията. Неприетите публични вземания са установени с
три броя влезли в сила наказателни постановления, издадени от Изпълнителна
агенция „Морска администрация“, гр. ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от ДОПК, когато вземанията са
установени с влезли в сила актове, синдикът незабавно ги включва в списъка
на приетите от него вземания така, както са предявени. Същите не могат да
бъдат оспорени по реда на част четвърта от Търговския закон, включително и
чрез предявяване на установителен иск по реда на чл. 694 от същия закон.
Посочената разпоредба е създадена с оглед обществения интерес от попълване
на фиска и има за цел защита на публичните вземания, установени с влезли в
сила актове след изчерпването на възможностите на обжалването им по
административен и съдебен ред. В този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в Решение № 43 от 20.06.2014 г. по т.д. № 2471/2013 г. на ВКС, в
което се приема, че забраната по чл. 164, ал. 4 от ДОПК за оспорване по реда
на чл. 690 и сл. от ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила акт,
произтича от специфичния ред и начин на установяване на публичните
вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната сила на
акта и спрямо третите лица, не участвали в производството по издаване на
акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата
на несъстоятелността.
Цитираната разпоредба на ДОПК има императивен характер и синдикът
незаконосъобразно е включил публичните вземания в списъка на неприети
вземания на кредитори на длъжника.
Длъжникът „***“ ЕООД, не изразява становище по подадените възражения.
В подаденото в срока по чл.690 ал.2 от ТЗ становище синдикът *** излага
доводи за неоснователност на възраженията, като по отношение вземанията на
„***“ АД излага, че тези вземания са предявени и включени в списъците на
4
приетите вземания в производствата по несъстоятелност на „***“ ЕООД /н/ по
т.д. №51/2015г.на *** и на „*** Г“ ООД/н/ по т.д.№ 467/2013г. на ***. Излага
се, че като ипотекарен кредитор „***“ АД има правата по чл.717н и чл.717д,
ал.2 ТЗ, които уреждат правата и защитата на т.н. ипотекарни кредитори, в
полза на когото е учредена ипотека върху имущество в масата на
несъстоятелността. Този кредитор няма всички права, присъщи на
кредиторите с вземания в производството по несъстоятелността .По
отношение на възражението на Национална агенция по приходите ,синдикът
заявява, че не е предоставена информация за наличие на обстоятелства, довЕ.
до спиране течението на давността.
Окръжен съд-***, след като се запозна с матери*** по делото и след като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
В контекста на горните факти, съдът намира следното от правна страна:
По отношението възраженията на „***“ АД, съдът намира същото за
неоснователно.
Видно е от изложението на възражението, че вземанията, които са
включени в списъка на неприетите такива , произтичат от договори за банков
кредит с дружествата „***“ЕООД и „*** –Г“ ООД , които са различни от
длъжника в настоящото производство-Договор за банков кредит N0: 000-236-
001/20.03.2007 г. между *** и „***” ЕООД, ЕИК ***; Договор за банков
кредит 000-253-001/13.04.2007 г. между *** като кредитор и „***” ЕООД,
ЕИК ***; Договор за банков кредит № 055-156-001/09.12.2009 г. между ***
като кредитор и „***-Г” ООД.
Следователно „***“ АД няма вземане към ***ЕООД, нито обезпечено, нито
необезпечено, има вземания към „***-Г” ООД и „***” ЕООД, двете в
несъстоятелност, като е безспорно и се излага и в молбата за предявяване на
вземанията по настоящото дело, че същите вземания са предявени и включени
в списъците на приети вземания в производствата по несъстоятелност по т.д.
№51/2015г.на *** и т.д.№ 467/2013г. на ***, което е посочено от кредитора и в
молба по чл.638, ал.2 ТЗ, по която е постановено определение
№39/11.03.2024г. по делото, с което .
Неправилно „***“ АД сочи във възражението, че е обезпечен кредитор,
тъй като няма обезпечено вземане към длъжника в настоящото производство.
5
В качеството си на ипотекарен кредитор същият има правата по 717н ТЗ на
предпочтително удовлетворение от цената на ипотекираната вещ, и тази защита не
може да се приеме за допълнителна, какъвто довод излага ***.
Съгласно чл.616, ал.1 ТЗ масата на несъстоятелността служи за
удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и
нетърговски вземания, от която редакция следва да се ***рави извод за
необходимост кредиторът да има вземане към несъстоятелния длъжник.
Поради горното , съдът намира възражението за неоснователно.
По отношение възражението на ***: Производството по чл.692, ал.3 и 4
ТЗ не е исково производство и няма за цел установяване със сила на пресъдено
нещо на вземанията на кредиторите. Целта му е да се осигури облекчен и бърз
ред за установяване на безспорни и убедителни вземания, за които не се налага
същинско съдебно установяване в спорно производство.
Вземанията на *** , произтичат от НП №6/05.07.2018г. , НП №13/27.12.2018г.
и НП №14/27.12.2014г., издадени от МА ***, същите са за имуществени
санкции и са публични ***, съгласно чл.162 ал.2 т.5 от ДОПК.
Титуляр на вземането е държавата, а *** е натоварена да предявява
публичните вземания – държавни и общински – пред съда по
несъстоятелността, по силата на разпоредбата на чл.164 ал.3 от ДОПК.
Съгласно чл.687 ал.2 от ТЗ, синдикът вписва служебно в списъка на
предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане.
Приема се, че в този случай *** не е длъжна да предявява вземането по реда и
в сроковете по чл.685, респ.чл.688 от ТЗ, макар това да представлява
регламентирана правна възможност.
Процесните публични *** в случая са установени с влязъл в сила
административен акт- наказателни постановления за установени нарушения
на КТК. Нормата на чл.164 ал.5 от ДОПК постановява, че ако публичното
вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът е длъжен служебно да го
включи в списъка на приетите вземания, така, както е предявено. Това вземане
не може да бъде оспорено по реда на чл.690 от ТЗ или чрез обжалване на
определението на съда по чл.692, ал.4 ТЗ. Посоченото произтича от нормата
на чл.164 ал.4 от ДОПК. В конкретния случай вземането по наказателните
постановления не се оспорва. Основанието, поради което същите са включени
6
в списъка на неприетите вземания е настъпването на допълнителен, нов
юридически факт- изтичането на определен срок, в който кредиторът е
бездействал, чиято правна последица е погасяването на вземанията по
давност, или погасяването на правото на кредитора да иска принудителното
им събиране. Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват
с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Съгласно чл.172,ал.2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността
не се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова
давност. В настоящия случай нова давност е започнала да тече с издаване на
акта за установяване на публичното вземане , видно от приложените, Акт №6
за установяване на административно нарушение въз основа на който е
издадено НП №6/05.07.2018г., издаден на 29.06.2018г., Акт №13 за
установяване на административно нарушение , въз основа на който е издадено
НП №13/27.12.2018г. е издаден на 30.11.2018г.,
Акт за установяване на административно нарушение №14 , въз основа на
който е издадено НП №14/27.12.2018г. е издаден на 30.11.2018г., и е изтекла на
29.06.2023г. по отношение на акт №6, и на 30.11.2023г. по отношение на
остан*** два акта. В съдебно заседание на 27.02.2025г. процесуалният
представител на кредитора поддържа спиране на давността.
Видно от представено Разпореждане за присъединяване изх.№ С190005-105-
0366013/06.11.2019г., във вр.с изп.д.№ *********/2018г. по описа на ТД на ***
*** офис ***, е разпоредено присъединяване на публичен взискател в
изпълнителното производство за процесните вземания /под №54,55 и
56/.Представеното съобщение за доброволно изпълнение от 15.06.2018г. не
касае процесните вземания.Видно от Постановление за налагане на
обезпечителна мярка изх.№ С200005-022-0034406/08.06.20220г. и запорно
съобщение по чл.202, ал.2 ДОПК , по изп.д. .№ *********/2018г. по описа на
ТД на *** *** офис *** е наложен запор върху вземане на „***“ ЕООД с ЕИК
*** от трето лице – *** ***. Няма представени доказателства за връчването
му на заинтересованите лица. Представени са по делото 2 бр.известия за
7
доставяне, от дати 28.11.2019г. /за доставяне на разпореждането за
присъединяване /и известие за доставяне от 19.06.2018г./ за доставяне на
съобщението за доброволно изпълнение/.
Съгласно чл.172, ал.1, т.5 ДОПК давността спира с налагането на
обезпечителни мерки. Безспорно запорът на вземане от трето лице е
обезпечителна мярка, която, съгласно чл.202, ал.3 ДОПК се счита наложена
спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на получаването на
запорното съобщение. Тъй като по делото липсват докаателства за получаване
на запорното съобщение от третото лице, следва да се ***рави извод, че
запорът не е наложен, респ.че давността не е спряла на посоченото основание,
изтекла е и е погасила принудителното изпълнение на вземанията.
С оглед изложеното , съдът намира, че възраженията са неоснователни и не
следва да бъдат уважавани.
Воден от горното и на основание чл.692, ал.4 ТЗ, съдът
ОПРЕДЕ.:
Оставя без уважение възражението на „***“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** 1000, р-н В, ул. „***” № 21,
представлявано от пълномощника адв. И. Б. с вх.№ 426/03.02.2025г. против
списъка на неприети от синдика вземания по т.д.№27/2023г., обявен в ТР на
29.01.2025г.
Оставя без уважение възражението на *** (***), гр.***, ул.„***“ №52,
представлявана от *** -директор на Дирекция „***“ с вх.№ 481/07.02.2025г. ,
против списъка на неприети от синдика вземания по т.д.№27/2023г., обявен в
ТР на 29.01.2025г.
Определението, на основание чл.692, ал.6 ТЗ, не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията–
Търговски регистър за обявяване по партидата на длъжника.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________
8