РЕШЕНИЕ
№1791/25.4.2019г.
Гр.Варна, 25.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ–ри състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март, през две
хиляди деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16454 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена в РС Д.на
20.07.2018 год. от ищцовото дружество „Ф. - П.“–
ЕООД, ЕИК *, представлявано от С. В.И. – П., със седалище и адрес на управление
***, чрез адвокат В. Г. от АК Д.против ответното дружество „Т.Е.У.К.“ ЕООД, ЕИК
*, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х. Х. К., с
посочено правно основание чл. 372 от Търговския закон, с ИСКАНЕ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 7 800,00 лева (седем
хиляди и осемстотин лева) по договор за превоз на
товар - товарене, транспортиране и разтоварване на бунгало от гр.Д.до к.к. „А.“ (въз основа
на който е издадена фактура №**********/13.07.2015 г. на стойност от 7800
лева), ведно със сумата от 2 417,03 лева (две
хиляди четиристотин и седемнадесет лева), представляваща
законната лихва върху посочената по-горе главница за периода от 01.07.2015 г.
до 19.07.2018 г. и съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество основава
исковата си молба на следните фактически твърдения а именно:
Твърди се, че страните по спора са
страни по търговска сделка за извършване на товарене, транспортиране и
разтоварване на бунгало от гр. Д.до к.к. „А.“, като
била издадена данъчна фактура №
**********/13.07.2015 г. на стойност 7 800,00 лева с вкл. ДДС. Във
връзка с възложената работа ищцовото дружество
използвало ресурса и на трети лица по товаренето и разтоварването на бунгалото,
за което платените разходи били включени във фактурата, издадена към ответника.
Въпреки многократните напомняния, сочи ищцовата страна, за заплащане на
възникналото задължение, такова не било постъпило по обявената банкова сметка ***та,
че ответното дружество не било изпълнило насрещното си задължение за плащане
било изпаднало в забава и продължавало да се намира в такава. Ето защо е и
отправеното до съда искане да бъде постановено Решение по силата на което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото
дължимата се главница от 7800 лева и
2 417,03 лв. законна лихва
за забава върху главницата, начислена за периода от 1.7.2015 г. до датата на завеждане на иска – 19.7.2018 г. вкл. както
и законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда и до
окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 372 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В подкрепа на изложеното по-горе ищцовото
дружество е направило доказателствени искания.Отделно
от горните искания още с исковата молба е било направено искане с правно
основание чл. 397 ал. 1 т. 2 ГПК което видно от л. 14-ти е било уважено от
съдията докладчик при РС Д..
В
срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата
молба, приложен на л 34 – ти и сл. от гр.-дело № 3037/2018г. по описа на РС Д..
На първо място в
срока по чл. 131 ГПК ответното дружество,чрез процесуалният си представител
адвокат Т. М.от АК Б.е сторило възражение по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК
–уважено от РС Д., поради което и делото е изпратено по подсъдност на РС Варна
след влизане на Определение № 2175/3.10.2018 г. На второ място се оспорват твърденията на ищцовата страна като ясно се
сочи, че след проверка в търговската и счетоводна документация на ответното
дружество не се били установили никакви данни за договорни отношения между
двете дружества или за фактури получени и осчетоводени от счетоводството на
ответното дружество. Така също, възразява ответната страна, ищцовото дружество не било извършвало никаква дейност
свързана с товарене, транспортиране и разтоварване на бунгало собственост на „Т.Е.У.К.“ ЕООД от гр.
Д.до к.к. А.. Във връзка с горното ответното
дружество оспорва истинността на представените към исковата молба писмени
доказателства относно верността на отразеното в тях и че било извършено
товарене, транспортиране и разтоварване на бунгало от гр. Д.до к.к. „А.“. Също така е оспорена
автентичността на подписа на Х. Х. К.положен в товарителница № 12 от 25.06.2015
г. Ответникът намира за неотносими описаните в отговора на искова молба
четири отделни фактури , издадени от трети на спора лица. Отделно от горното,
по отношение на фактура № **********/13.07.2015 г., ответникът подчертава, че
тази фактура била без подпис от страна на представител на ответното дружество,
поради което и счита, че не валиден счетоводен първичен документ и не може д се
използва като доказателство за наличие на договорни отношения. Липсвали
доказателства, възразява ответникът, че купувачът –търговец бил приел
фактурата. Фактурата не била вписана в дневника за покупките му, не била
отразена и стойността й в СД по ЗДДС и не бил ползван и данъчен кредит, не била
осчетоводена и отразена стойността й в месечната СД /по ЗДДС/ което щяло да се
потвърди от ССчЕ. В т. 2 от отговора на искова молба
ответникът релевира и възражение за погасяване на
вземанията по давност съгласно чл. 111 ЗЗД подчертавайки,че тригодишния
срок изтекъл на дата 26 –ти май 2018 г.
Ето защо ответникът желае исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена като
неоснователна и недоказана и в полза на ответника да се присъдят разноските по
делото,като в подкрепа на възраженията залегнали в отговора на искова молба
ответната страна е направила доказателствени искания.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание от дата 29.03.2019 г. ищцовото
дружество, представлявано от адвокат К.от
АК Д.желае ВРС да предявения иск изцяло, като счита същия за основателен и
доказан, желае и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и
заплатено адвокатско възнаграждение.
В същото съдебно заседание ответното
дружество представлявано от адвокат М-от
АК Б.желае ВРС да отхвърли иска като неоснователен и да присъди в полза на
ответника направените разноски по делото . В рамките на предоставения от съда
срок, адв.М-е депозирал писмена защита в подкрепа на
доводите си за неоснователност и недоказаност на исковете.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният
иск е бил заведен на 20.07.2018 г. в РС Д.от ищцовото
дружество „Ф. - П.„ ЕООД , със седалище и адрес на управление *** против ответното
дружество „Т.Е.У.К. „ЕООД ,със седалище и адрес на управление *** и след отвод
за местна неподсъдност, сторен съгласно чл.119, ал.3 ГПК в срока по чл.131 ГПК
от ответното дружество, въз основа на Определение от 03.10.2018 г. изпратено по
подсъдност на РС Варна .Водим от релевираните
фактически твърдения на ищцовата страна и обективираното
искане, настоящият съдебен състав приема, че исковото производство е допустимо,
заведено от активно процесуално легитимирана страна против надлежния ответник. Въпреки
квалификацията дадена от ищеца в исковата молба, съдът не е обвързан от същата
и поради това, на база на твърденията в исковата молба е квалифицирал исковете
разпределяйки и тежестта за доказване.
С проекта за доклад по
делото,обявен за окончателен ( приет без възражения от
страните ) ВРС е разпределил тежестта на доказване по предявения
главен иск, квалифициран по чл. 372, вр. чл.367 ТЗ и акцесорен по чл. 86, ал. 1 ЗЗД както следва:Съгласно общото
правило за разпределение на тежестта на доказване визирано в нормата на чл.154 ГПК съдът е указал на двете страни,
че всяка една страна е длъжна да
установи и докаже фактите на които основава своите твърдения или възражения,
респективно от които черпи положителни за себе си права.
В
тежест на ищеца по
делото съобразно чл. 367 ТЗ, съдът е възложил да установи при условията на
пълно и главно доказване фактическия състав от който твърди че произтича
спорното право – надлежно сключен между страните по спора – търговци – договор
за превоз, по силата на който превозвачът се задължил срещу възнаграждение да
превози до определеното място товара, респ. че съгласно чл. 372 ТЗ
товародателят е следвало да плати възнаграждението при сключване на договора (освен ако не било уговорено друго или
при приемане на товара).
В тежест на ищеца е възложено да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение – договор за превоз, както и изпълнение на поетите задължения от
негова страна – извършване на превоза. В тежест на същата страна е било и за
установи и докаже твърденията си за пълно неизпълнение на договора от страна на
ответника (по см. на чл. 79 ал. 1 ЗЗД), моментът на изпадане в забава на
ответната страна, както и дължимостта на акцесорното вземане – мораторна
лихва за забава върху главното задължение в претендирания
размер вкл. и че е налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума
на исковата молба размери и основание.
В
тежест на ответната страна
в случай, че ищецът докаже горните факти и обстоятелства, съдът е възложил да
установи и докаже, че е заплатил претендираните суми
при настъпване на падежа или дори след предявяване на иска. В тежест на
ответната страна е било да установи и докаже възраженията си за прилагане на
института на погасителната давност, както и да ангажира всички възражения имащи
правопогасяващ, правоизключващ
както и правоотлагащ характер.
При така изложеното по – горе и от
фактическа и от правна страна се налага единственият извод,че страните по
делото спорят както за наличието на валидна облигационна връзка, така и за всички
елементи на правното основание,на което ищцовата страна гради исковата си
молба.Направено е и възражение с правопогасяващ
характер още в срока по чл.131 ГПК за изтекла погасителна давност, което следва
да бъде разгледано едва ако се установи и докаже твърдението на ищцовата
страна, че е извършила превоза на бунгало от гр.Д.до курортен комплекс „А. „.
Следва да се подчертае,че в хода на
съдебното дирене,след допускане до събиране на оригиналите на оспорените от
ответника документи, в откритото по делото съдебно заседание от дата 15.03.2019
г. страните са навели ясни твърдения, които са довели до отделяне на
единствените факти и обстоятелства за които се оказва ,че не спори .
Видно от протокола от о.с.з. от
15.03.2019 г. /л. 84 –ти втора страница / съдът е обявил на страните, че е безспорно и че
не се нуждае от доказване, че товарителница
за обществен превоз в страната серия В
83 № 12/25.06.2015 г. и серия А
№ 112/25.06.2015 г. не са подписани
от Управителя на ответното дружество Х. Х. К., на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
При така отделените факти
за безспорни не е било необходимо и провеждане на иначе исканата съдебно -графологична експертиза от ответната страна за да се докаже
твърдението на ответното дружество, че двете товарителници не са подписани от Управителя
на ответното дружество .
Спирайки се върху разпределението на тежестта на доказване в
исковия процес и безспорните факти, настоящият съдебен състав въз основа на
анализа на писмените доказателства по делото и допусната съдебно - счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице И., заключението по която кредитира като
обективно и компетентно дадено намира за изяснено и установено по делото
следното :
За доказване на основанието и размера на иска си ищцовата страна,
своевременно е ангажирала писмени доказателства поради което и по делото са
приобщени по надлежния ред представените от „Ф. П. „ ЕООД още с
исковата молба заверени копия на : фактура № **********/13.07.2015 г.; 2 бр. товарителница за обществен
автомобилен превоз в страната; извлечение от сметка 411 „Клиенти” на „Ф.” ЕООД ***3/30.06.2015
г. и фактура № **********/13.07.2015 г.; фактура № **********/24.06.2015 г.;
фактура № **********/24.06.2015 г., ведно с фискален бон; извлечение от
електронна страница за изчисляване на законна лихва; извлечение от Търговския
регистър за актуално състояние на „Т.Е.У.К.” ЕООД; допълнително представените : оригинал на
товарителница серия В 83 № 12/25.06.2015 г.; оригинал на товарителница серия А
№ 112/25.06.2015 г.; заверено
копие на 2 бр. служебен бон от „Еконт”; заверено
копие на писмо от електронна поща от 10.07.2015 г.; заверено копие на писмо от
електронна поща от 06.07.2015 г.; заверено копие на писмо от електронна поща от
25.06.2015 г.; заверено копие на писмо от електронна поща от 21.06.2015 г.;
заверено копие на писмо от електронна поща от 19.06.2015 г.; заверено копие на
писмо от електронна поща от 16.11.2015 г. – превод от немски език, ведно с
документа на немски език .
Приобщени
по делото са и постъпило на 15.03.2019
г. писмо от ТД на НАП – Варна, офис Д., с което представят Дневници за
продажбите по ЗДДС за данъчен период месец юли 2015 г. на „Ф. - П.” ЕООД ; представеното
от вещото лице И. писмо изх. № 10605-2/08.03.2019 г. от ТД на НАП – Варна; писмо изх. № 4800-1/14.03.2019 г. от ТД на
НАП – Варна, офис Д., ведно с приложените към него Дневници – продажби на фирма
* „Ф.” ЕООД, ***, за период юли 2015 г.
и заверено копие на уведомително писмо от
06.03.2019 г. от Я. В., в качеството й на Управител на „А. А.” ЕООД –
счетоводител на „Т.Е.У.К.” ЕООД.
Извън така цитираните писмени доказателства по делото са допуснати
свидетелски показания ,като от протокола от откритото съдебно заседание, в
което ВРС е приел,че гласните показания са допустими може да бъде установено,че
ищцовата страна чрез посочения от нея свидетел, разпитан при режим на
призоваване , е заявила,че : „ ще установява
цялостното изпълнение на проекта по
поставянето на бунгалото на мястото в к.к. „А.”, тъй
като тя (свидетелят) е ръководителят
на цялата операция, като всичките действия са били под наблюдението на въпросния
свидетел. „.
Отделно
от писмените и гласни доказателства съдът е допуснал провеждането и на
необходимата ССчЕ , възложена на вещото лице И. ,
заключението по която е било оспорено от ответната страна в отделна част и
най-вече досежно факта , че в.л. не е направило
проверка в счетоводството на ответника и е приело,че ответникът не е водил редовно счетоводните си книги.
Цитирайки
събраните по делото доказателства , ВРС се спира на пряко относимите
към спора и събрани по надлежния ред доказателства, като на първо място
счита,че следва да коментира допуснатата по делото Съдебно счетоводна
експертиза, т.к. в същата се съдържа препращане към събрания и относим по същество на спора писмен доказателствен
материал .
Съгласно
заключението на експерта –счетоводител , в частност Раздел Трети на ССчЕ,
вещото лице И. обобщава ,че от представените оборотни ведомости за 2014 г.
,2015 г. на ищцовото дружество „Ф. П.„ ЕООД е налице
връзка между отделните периоди .Между стойностите на оборотните ведомости за
2014, 2015 г. и Приложените журнали /аналитични сметки / по сметки 411 „Клиенти
„; 495 „Разчети по застраховане“ ; 499 „Други кредитори“ и 613 „Разходи за
бъдещи периоди“ за 2015 г. има равнение на синтетичните и аналитични сметки.
Фактурата издадена от Ф.
П. ЕООД с номер **********/ 13.07.2015 г.в размер на 7800,00 лева е осчетоводена
по надлежния ред .С горното в.л.прави извод,че счетоводството на „Ф. П.“ ЕООД се
води редовно, при спазване на изискванията за ЗСч и Националните счетоводни
стандарти и ТЗ /съгл. Приложение 1 -3 към ССЧЕ/. На второ място в.л. дава
заключението,че процесната фактура на обща стойност в
размер на 7800 лева при данъчна основа 6500 лева и 1300 лева ДДС е отразена
от ищеца в подадените Дневник за продажбите за отчетен период 07.2015 г. и СД
/Справка –декларация / за ДДС за отчетен период 07.2015 г. / приложение 1 –
3 /. Изрично е записано,че по непотвърдена информация от Счетоводна кантора „А.
А. „ фактурата номер **********/ 13.07.2015 г. в размер на 7800 лева не е
осчетоводена /отразена в счетоводните книги на ответното дружество /приложение
4 към ССчЕ /.На трето, предпоследно място, вещото
лице отговоря на следващия релевантен по делото въпрос а именно: В какъв размер
са осчетоводени задълженията по счетоводните книги.От отговора на трети въпрос
/ л. 37 – ми от делото / се вижда, че процесната
фактура с посочен вече номер и стойност е отразена осчетоводена по см. 411 „Клиенти“
, партида „Т.Е.У.К.“ ЕООД за 7800 лв. и към момента е със открито дебитно
салдо от 7800 лв. при ищеца – т.е. задължението не е погасено /
съгл.Приложение 1 към ССчЕ / . На четвърто , последно
място, по делото вещото лице пресмята, че задължението за законна лихва върху
главницата от 7800 лева от дата 14.07.2015г.
до дата 19.07.2018 г. / т.е. един ден преди подаване на иска / възлиза
на 2 388,82 лв. / съгласно Приложение 2 /.
Т.е. дори и само от прочита на заключителната част на ССчЕ се налагат двата основни извода, че вземането от
7 800 лв. по процесната фактура номер
**********/13.07.2015 г. в размер на 7800 лева, издадена от ищцовата към
ответната страна не е погасено а и същата тази фактура не е отразена по никакъв
начин при ответника.Ответникът всъщност и в отговора на искова молба е твърдял и
твърди включително и в писмената си защита, че такава фактура няма в неговото
счетоводство а и този факт е виден и от приложеното на л. 56 – ти писмо
изготвено от Я. В. – управител на „А. А.“ ЕООД в което сочи в отговор на
запитване на вещото лице, че тази фактура не е осчетоводена и вкл. в
счетоводните регистри на дружеството в периода м. 07.2-15 – м. 2.2019 г. В
същия смисъл е и официалния отговор от ТД на НАП Варна към в.л. И. /л.57/, че
фирма“ Т.Е.У.К.“ ЕООД, ЕИК * НЕ Е включила в Дневника за покупки за период
07/2015 – 01/2019 г. фактура №
**********/ 13.07.2015 г. в размер на 7800 лева с доставчик фирма „Ф. П.„ ЕООД
,ЕИК *.
В обобщение, съдът счита ,че при надлежно водено счетоводство от
страна на ищеца се установява и доказва факта,че на дата 13-ти юли 2015 г. ищцовото дружество е издало към ответното процесната фактура на база на която твърди,че му се дължи
плащане.За разлика от ищцовото дружество - ответното
не е осчетоводило фактурата, поради което и не може да се изведе извода, който желае процесуалният
представител на ответника,че ответникът е водил редовно счетоводната си
отчетност.В тази връзка са и твърденията на третото на спора лице обслужващо
ответника със счетоводни услуги и официалния отговор на ТД на НАП ВАРНА .Ето
защо, при официалните данни от НАП че фактурата не е включена в дневника за
покупки от ответното дружество, при идентично твърдение и от счетоводителя на
ответното дружество, съдът е намерил за безпредметно вещото лице наново да проверява
и счетоводството на дружеството – ответник, за да изведе същия извод.Въпреки, че фактурата не е осчетоводена от
ответника, съдът следва да даде отговор на въпроса дали въобще е имало надлежен
договор между ищцовото и ответното дружество .
Отговорът на този въпрос се съдържа в представените от ищцовата
страна писмени доказателства/цитирани по-горе - процесната
фактура и 2 броя оригинали на товарителници/ и в показанията на св. И..
Разпитана в качество на свидетел, призованата от ищцовата страна, М.
К.И., без дела със
страните сочи ясно,че през 2015 г. имала
отношения с „Т.е.у.к.” ЕООД по повод едно бунгало, доколкото съдействала на г-н
К./управителят на ответното дружество/ по
повод организационни въпроси, когато имало езикова бариера с доставчици или
изпълнители. Г-н К.,твърди свидетелката , бил австриец и говорел
немски език и английски език и всъщност М.И. говорела с него на английски, имали
с него предишен опит от А., били колеги там, след което И. напуснала курортния
комплекс, но впоследствие просто запазили добър оперативен начин на работа и
когато К.имал нужда от нещо в България се обръщал към св.И..
Същата
свидетелка разказва пред съда,че станала : „ свидетел на нещо много интересно„ : „Ф. - П.”, доколкото
това били фамилията П., защото И. така ги познавала, имала задача да потърси
кой би могъл да транспортира „ това
бунгало от Д.до А. „ и понеже тя била от Д., естествено започнала с първо
местни фирми - една били П., и всъщност спецификата на самия транспорт била
много особена – това което трябвало да се случи като поредност
от дейности и всъщност на финала тяхна (на
П.) била организацията с разделянето на модулите, изваждането от халето или
от цеха, натоварването на два влекача с ниски платформи, и откарването до А.,
но казвала П., защото камионите били брандирани с „П.”,
с надпис „*”
/това било уеб страницата на ищцовото дружество. /.За
да се случи транспортирането на бунгалото, И. твърди, че първо била погледнала
в интернет местни транспортни фирми, местни кранове и се свързала с когото
намерила, другите не си ги спомняла и дали е имало въобще други транспортни
фирми не може да каже. Вероятно, била пратила нещо на имейла,тя имала имейл,
който ползвала към онова време и впоследствие се оказало пък, че между тях /двете
фирми – ищцовото и ответното дружество/ нямало
езикова бариера, защото те говорели немски и къде през И., къде – директно. В
крайна сметка,сочи свидетелката, бунгалото тръгнало от Д.и стигнало до А..И.
заявява,че видяла, че се товари и видяла, че се разтоварва в А..Два различни
крана се наложило да се наемат, защото единият трябвало да вдигне и да стовари
на същото ниво. Г-н К.„останал впечатлен“, според
И.,защото : „бунгалото било една
квадратна къща, разделена на два модула, на две половини. Били забравили в
банята или тоалетната бутилка минерална вода, тази бутилка минерална вода,
както те я извадили с 4-5 тона тежък модул, в А. не била паднала „ … а пътят „Д.– А.” бил равен, но със завои.Според
показанията на св.И. Г-н К.се впечатлил от
организацията, от техническия поглед, те били : „техничари
хора и си говорели на технически език“. Товаренето,според свидетелката се
случило може би за ден, защото били разделени двата модула и единият трябвало
да излезе, за да отиде на негово място, другият пък да излезе.Това твърди св.И.,
като мисли, че цялото товарене станало в рамките на един ден и мисли,че те
пътували вечерта или рано сутринта , когато нямало трафик.
На конкретно поставени въпроси св.И.
сочи, че мисли,че товаренето и разтоварването били в два поредни дни, като не
отрича,че имала спомен, че гледали драскотини от клоните на дърветата в А. , но
не може да каже дали господин К.е казвал на ищцовото
дружество /„Ф. П.„ ЕООД / ,че има забележки .
Отделно от изложеното свидетелката не
отрича, че е имала водена кореспонденция на български език от нея към „Ф.” ЕООД, с копие до г-н К.,
като допуска, че и между двете дружества също е имало кореспонденция на немски.
На конкретно поставен от адв.М-въпрос св.И. отговоря, че не е в трудово
правоотношение с фирмата на господин К., но имала нотариално заверено пълномощно в един момент за
банкови сметки, но за други права не.На следващият поставен въпрос от адв.М-въпрос : „ На 25.06.2015 г. сте написали някакъв имейл, в
който са посочени щети, които са се случили по време на гореописаните операции,
за които „Т. Е. У. К.” не носи отговорност, включително финансова. Какви щети?
„ (след предявяване на писмото от електронна поща от 25.06.2015 г. от М.И. до П.) св.И. отговоря, че в имейла пише, че са се видели на 24.06.2015 г. в
техния офис.По този повод и на въпроси на съда свидетелката не отрича, че не
може да си спомни за самия имейл, но сочи, че със сигурност е писан от нея ,
защото знае как пише и че е преведен на английски до П. и до г-н К., като при
това пояснения, казва, че си спомня какво евентуално са имали предвид, но не се
сещам в подробности : Бунгалата, пояснява И. били високи, когато камион минавал
между дървета, със сигурност мисли, че клони имало и вероятно ръбът на единия
модул е бил ударен от клоните - едно от нещата било това а щом нещо такова са говорили,
явно имало щети, обобщава спомените си свидетелката. В заключение същата
свидетелка сочи, че повече от 2 години управителят на ответното дружество е в
РБ ,заедно правили „Аквапарк”-а в А., което било 2014
г. и към тогава мисли, че това било първото нещо, което г-н К.почвал да прави
сам и И. му била като човек, с който работил, но други служители към този момент
мисли, че нямал.Доколкото И. работела с господин К.в А., където той й бил
началник, мисли свидетелката, че управителят на ответното дружество бил наясно
къде се слагат подписи. За бунгалото,твърди св.И., той работел сам, имало и
момчета, но дали били наети служители не може да каже , но със сигурност не можело да го направи сам човек,
като става ясно, че имало и други мъже, които били в обекта да работят при
изработването на бунгалото.
При така установеното по
делото съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Съдът
е приел, че главният осъдителен иск предявен от ищцовото
дружество против ответното е с правна квалификация чл.367 ТЗ, почиващ на твърдения
за извършен превоз на товар – бунгало от гр.Д.до к.к.“А.„
от ищцовата страна,възложен от ответното дружество, възнаграждението по който договор не било платено
от ответника. Ето защо съдът следва да даде отговор на въпроса налице ли е бил
договор за превоз между ищцовото дружество „Ф. - П.„ЕООД
и ответното „Т.Е.У.К. „ЕООД . Правната теория и практика определят превозният договор като
неформален, поради което за наличието или липсата на валидна облигационна
връзка, съдът следва да изведе извод на база на целия събран по делото доказателствен материал.
Въз
основа на
ангажираните от ищцовото дружество писмени
доказателства, съдът намира,че се налага извод, че страните са били обвързани
от валидно облигационно правоотношение, представляващо сключен договор за
превоз на товар, по който дружеството - ищец в качеството си на превозвач е
изпълнило своите задължения, като във връзка с извършената превозна услуги е
издало 1 брой данъчна фактура. С оглед изпълнението на задълженията на ищеца
като превозвач по договора и на основание чл. 372, ал.1 ТЗ, за ответното дружество в
качеството му на товародател, е възникало
задължението за изплащане на договореното задължение, като не се спори относно
размера на същото.
Въз основа на писмените
доказателства по делото, съдът приема, че ответното дружество е останало
задължено, за процесната сума от 7 8000 лева съгласно
издадената на дата 13.07.2015 г. от ищцовото към
ответното дружество фактура № ********** .Същата фактура е приобщена на л. 3-ти
от дело № 3037/2018 г. по описа на РС Д.и оспорена от ответника.Възражението на
ответника,че фактурата не е осчетоводена в счетоводството на Т.Е.У.К. ЕООД , всъщност се оказва доказано дори и чрез оспорената
от същото дружество ССчЕ. Спор няма, че тази фактура
не е и подписана от представител на ответника, като този факт се вижда и от
самото копие на фактурата.
Придружаващите фактурата 2
броя товарителници, представени и в оригинал и приложени по настоящото исково
производство на л. 66, 67 обаче са двустранно подписани и обективират
извършения превоз на процесното бунгало по направление Д.– к.к.“А. „ с възложител ответното дружество и изпълнител ищцовото.Тези две товарителници с номера 12 и 112 от дата
25.06.2015 г. мотивират съда да изведе извода, че с два различни товарни
автомобила е било превозено бунгалото.Како бе посочено и по-горе спор няма, че
товарителниците не са подписани от управителя на ответното дружество господин К.а
и това не е и било необходимо, за да се приеме извод различен от този, че
превоза на бунгалото е бил извършен.Именно цитираната данъчна фактура издадена
на дата 13 –ти юли 2015 г., след превоза на бунгалото на дата 25 –ти юни 2015
г., мотивират съда да приеме, че ответникът е възложил на ищеца извършването на
точно този превоз .В същия смисъл са и хронологично изложените и безпристрастни
свидетелски показания на св.И., която се оказва посредник между двете дружества
и твърди, че е извършен превоза без да отрича,че в к.к.
Алена клоните на дърветата са повредили бунгалото. Изложеното от св.И.,
вписаното в частните документи, напълно кореспондира и със заключението на
вещото лице по допуснатата ССчЕ. Следва да се
отбележи, че издаването на фактура за сумата от 7 800 лв. с ДДС не променя
основанието на задължението, тъй като не се твърди, че фактурата е издадена за
друго задължение, поради което следва да се направи извод, че основанието за
издаване на фактурата е именно вписаното :„ товарене, транспортиране и разтоварване
на бунгало от гр.Д.до к.к. „А. „. В този смисъл са
обясненията на вещото лице, от които се установява, че задължението в посочения
размер е отразено в счетоводните книги на ищеца, но няма никакво отразяване на
фактурата при ответника .
С оглед на изложеното
липсата на осчетоводяване на процесната сума в
счетоводството на ответника не променя характера на основанието и на
задължението на сумата.
Съдът намира за установено
и доказано, че основанието на процесната сума е
сключеният между страните превозен договор, по който ответното дружество е
останало задължено с процесната сума, и това
задължение е отразено в счетоводните регистри само на ищцовото
дружество. В допълнение, следва да се има в предвид и обстоятелството, че
счетоводството при ищеца е водено редовно, поради което и счетоводните
записвания, доколкото и не са оспорени / в тази им част /, представляват
доказателство за дължимост на сумата 7 800 лв. от
страна на ответното дружество, по фактура № **********/ 13.07.2015 г.Вярно е също така, че ответникът не
е ангажирал доказателства, въз основа на които да се изведе извод обратен на
горния за доказаност и на основанието и на размера на
главния иск .
От приложения имейл на л.
79 в превод от немски на български от 16.11.2015 г. макар и косвено, но в пълна
корелация с изложеното от св.И. а и с процесната
фактура и 2 броя оригинали на товарителници, се констатира,че господин К.е
водил кореспонденция със Ст.П. като е посочил, че цената е трикратно завишена и
няма да направи превод при крайна фактура от 6500 лева без данък докато не постигнат
пълно съгласие . Този имейл всъщност съдържа неизгодни за управителя на
ответното дружество факти, като сочената цена от 6500 лева напълно съвпада с вписаната
данъчна основа във фактурата а и се
съдържа отказ от плащане.
В обобщение от цитираните
писмени и гласни доказателства и заключението на в.л.И., кредитирани напълно от
съда , настоящият съдебен състав приема,
че ищецът е успял да установи и докаже и основанието и размера на главния си
иск .
В същия смисъл е и
практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.
Сред постановените
касационни актове, напълно относимо към настоящия
спор е Решение № 60 от 17.04.2012 г. на
ВКС по т. д. № 241/2011 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Боян Балевски.Относимостта на
точно това Решение е обусловена от правния въпрос, по който е допуснато касационно
обжалванеа
именно : Единствено товарителницата ли доказва съществуването на договор
за превоз или това е може да става с всички допустими от закона доказателствени средства ?.Отговорът на този въпрос, според
съдия Балевски е че: ( споделяйки изцяло
становището изразено от съдилищата в приложените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК съдебни решения: Р
№ 909/10.06.2008 г. на ОС-Пловдив по гр. д. № 21/2008 и Р
от 11.03.2009 г. на СГС по гр. д. № 3336/2007 г., в които се приема) “превозният договор е неформален, консенсуален
и сключването му може да се доказва с всички предвидени от закона средства, а
не само с товарителница. Този отговор следва и от самата формулировка на чл. 61 във връзка с чл. 50, ал. 1 от ЗАвп,
според която условията на договора за превоз и получаването на товара се
удостоверяват от товарителницата до доказване на противното, от което следва,
че последната не е единственото доказателствено
средство за доказване на тези факти.“
С оглед изложеното , в
съответствие и с мотивите на цитираното Решение , споделяни напълно и от
настоящият първоинстанционен съдебен състав, се
налага извода, че е извършено доказването на взаимно поети от страните
задължения за превоз на бунгалото по маршрута Д.- к.к.А.
срещу заплащане на договореното възнаграждение и изпълнение от страна на ищеца на неговите
задължения като превозвач, което от своя страна е основание за заплащане на
възнаграждение за извършения превоз от товародателя, съгласно чл. 372, ал. 1 от ТЗ, според която правна разпоредба товародателят плаща
възнаграждение при сключването на договора, ако не е уговорено друго.
Макар и главният иск да е доказан и по основание и по размер, същият
следва да бъде отхвърлен.Това е така,защото още в срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез процесуалният
си представител е навел възражения за погасяване на вземането по давност, които
се явяват основателни. В отговора на искова молба / л.36-ти от делото по описа
на РС Д./ ответникът ясно е посочил, че давността е изтекла на 26.5.2016 г. като
приема, че приложима е нормата на чл.111 ЗЗД /без да конкретизира коя точно хипотеза
/ и чл.114, ал.1 ЗЗД, касаеща прекъсването на
давността, считайки че от датата на която ищецът твърди, че е транспортирал до к.к. „А.“ бунгалото - 26.05.2016 г. до 26.05.2018 г. е
изтекла 3 годишната давност .
Спор не може да има,че и ищецът и
ответникът са търговци и че спрямо тях се прилагат разпоредите на ТЗ. Договорът
за превоз е ясно регламентиран в Глава 26 –та на ТЗ в нормите на чл. 367 – 379.
Сред изрично записаните разпореди е и тази на чл. 378 озаглавена „ погасителна
давност „, която РС Варна в настоящият му състав приема, че е относимата към крайния извод за неоснователност на главния
иск поради изтекла погасителна давност.
Самата норма на чл. 378 ТЗ повелява,че искът за вреди по договора за превоз се погасява с едногодишна давност, чийто срок започва
да тече:1. за товари - от деня, в
който са предадени на получателя, а когато не са предадени - от деня, в който е
трябвало да му бъдат предадени;2. за пътници - при смърт или телесна повреда -
от настъпването им или узнаването за тях, но не по-късно от три години.
На следващо място нормата на чл. 379 от Търговския закон повелява,
че с отделни
закони се уреждат особените правила за отделните видове превози.
Един от отделните закони е Законът за автомобилния
превоз, приложим към въпроса какъв е давностния срок
.Съгл. 76 ЗАвП - Исковете по чл. 75 се погасяват с
изтичането на едногодишен давностен срок,а исковете, произтичащи от смърт или от телесна
повреда на пътник, се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок.Ето защо, ВРС
счита,че искът за заплащане на главницата е погасен по давност като 1 годишния
срок е изтекъл далеч преди подаването на исковата молба .
Независимо от изложеното по-горе, дори и да се приеме, че в случая е приложима не разпоредбата на ЗАвП а са приложими нормите на ЗЗД , то изводът на настоящият състав остава непроменен. Съгласно чл. 11613.07.2015 г. съгласно чл.111 б. „б“ ЗЗД, вземането на ищцовото дружество се оказва погасено по давност за главницата от 7800 лв. с изтичането на тригодишния срок, който се оказва изтекъл на дата 13.07.2018 г. – или 7 дни преди подаване на исковата молба в РС Д..
При така изложените мотиви РС Варна намира,че следва да отхвърли
като погасен по давност иска за претендираната
главница .
По втория акцесорен иск за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение с правна квалификация на иска чл. 86, ал.1 ЗЗД съдът намира,че отхвърлянето на главния иск само по себе си обуславя отхвърляне
и на акцесорното вземане – както за лихвата за
забавено изпълнение от датата на която се твърди, че е настъпила изискуемостта
на вземането до датата предшестваща деня на подаване на исковата молба и за
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното
пращане на вземането .Неоснователността
на исканията за заплащане на лихва съдът мотивира на първо и основно място с
изложеното от Ангел Калайджиев в „Облигационно право – Обща част „– Шесто
издание на „Сиби – 2013 г. „. Както сочи
А.Калайджиев задължението за лихва има известна самостоятелност и когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвата и главницата,лихвата се погасява
преди главницата – чл. 76,ал.2 ЗЗД.Лихвата се погасява с тригодишна давност
докато давността за главницата може да бъде пет години а за вземанията за лихви
може да се предявява отделен иск / Така Р. по ВАД № 30/1994 /.
Спор едва ли може да има,че вземанията за лихви се погасяват с
тригодишна давност, т.к. нормата на чл.111 б. „в“, пр.2 –ро
ЗЗД е точна и ясна.Ето защо искането на ищцовата страна да бъде присъдена
сумата от 2 417,03 лева (две хиляди четиристотин и седемнадесет
лева), представляваща
законната лихва върху посочената по-горе главница за периода от 01.07.2015 г. до 19.07.2018 г. се явява погасено по давност, т.к.
исковата молба е заведена в РС Д.на 20.7.2015 г. , след като е изтекъл 3
годишния давностен срок.По идентичен начин стои и
въпроса за присъждане на законната лихва върху главницата, т.к.
неоснователността на вземането за главница обуславя и извода, че след като не е
налице ликвиден и изискуем главен дълг,то аксецорното
вземане за законна лихва претендирана от сезирането
на съда е неоснователно, обусловено от изхода по главния иск .
В обобщение съдът намира,че макар и
ищецът да е провел необходимото доказване на основанията и размерите на
исковете си, след като е предявил иска си след изтичане на давностните
срокове вземанията се явяват погасени по давност и поради това отхвърля изцяло
исковете с които е сезиран.
При този изход на спора съдът следва
да присъди дължимите се в полза на ответната страна разноски съгласно нормите
на чл. 81 и чл. 78 ГПК.
Видно от приложената на л. 99 –ти от
делото Молба, представена от адв.М-в качеството му на
процесуален представител на ответното дружество, инкорпорираща списъка по чл.
80 ГПК искането на ответника е за присъждане на сумата от общо 877,05 лева за
адвокатско възнаграждение.На л. 100 и 101 са приложени надлежни доказателства
като договора за правна защита и съдействие, ведно с извлечение от
разплащателна сметка доказващи факта,че ответното дружество е заплатило по
банков път на 14.9.2018 г. точно сумата договорена в договора за правна защита,
като преводът в левовата равностойност на вписания в евро в договора хонорар.
При така изложеното съдът на осн. чл. 78, ал.3 ГПК
присъжда в полза на ответното дружество сумата от общо 877,05 лева ( осемстотин седемдесет и седем лева и
пет стотинки) –съдебно
деловодни разноски за възнаграждение на един адвокат пред настоящата инстанция
.
Водим от изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове от ищцовото дружество „Ф.
- П.“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от С. В.И. – П., със седалище и адрес на
управление ***, чрез адвокат В. Г. от АК Д.против
ответното дружество „Т.Е.У.К.“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Х. Х. К., с ИСКАНЕ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 7 800,00 лева (седем хиляди и осемстотин лева) по
договор за превоз на
товар - товарене, транспортиране и разтоварване на бунгало от гр.Д.до к.к. „А.“ (въз основа
на който е издадена фактура №**********/13.07.2015 г. на стойност от 7800
лева), ведно със сумата от 2 417,03
лева (две
хиляди четиристотин и седемнадесет лева), представляваща
законната лихва върху посочената по-горе главница за периода от 01.07.2015 г. до 19.07.2018 г.. вкл. както и законната лихва върху
главницата, считано от 20.07.2018 г. –
датата на подаване на исковата молба в съда и до окончателното изплащане на
вземането, поради погасяване на
вземанията по давност , на основание чл. 372, вр. чл.367 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Ф. - П.“– ЕООД, ЕИК *, представлявано от С. В.И. – П., със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Е.У.К.“
ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Х. Х. К.СУМАТА от общо 877,05 лева ( осемстотин седемдесет и седем лева и
пет стотинки) –
сторените от ответното дружество съдебно -деловодни разноски за възнаграждение
на един адвокат пред настоящата инстанция . на
основание чл. 78,ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
преписа от страните .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :