Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу Д.Д.Х., за това че на 27.07.2019г. в
гр. Пловдив е повредил противозаконно чужда движима вещ- лек автомобил марка
„Мерцедес", модел "С600Л" с рег.№ *******, собственост на
„Консул Секюрити" ЕООД- гр. София, като е счупил външната част на
ветроупорно стъкло от стъклопакета на задна лява врата на лекия автомобил, на
стойност 780лв. - престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда
на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената
част на обвинителния акт.
По делото не са конституирани допълнителни страни- частни
обвинители и граждански ищци.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска
районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да
бъде определено наказание при условията на чл. 54 НК в размер на 1 година и два
месеца ЛОС, което след редукцията по чл. 58а НК да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия се солидаризира с представителя
на държавното обвинение досежно доказаността на извършеното престъпление от
обективна и субективна страна. Акцентира в пледоарията си върху наличието на
смекчаващи вината обстоятелства и моли определеният размер на наказанието да бъде
съобразен с тях.
В правото на лична защита подсъдимият поддържа казаното
от своя защитник. Признава се за виновен, изразява съжаление за стореното. С
последната си дума моли за снизходително наказание
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.Д.Х. е роден на ***г***. Същият е б.г., неженен, осъждан,
безработен, с начално образование, с постоянен адрес ***.
Дружеството „Консул Секюрити" ЕООД- гр. София, ЕИК: *********-ощетено
юридическо лице, притежавало лек автомобил марка „Мерцедес", модел „С
600Л" с рег.№ *******. Особеното на автомобила било това, че стъклопакетите
му били с висока степен на защита тип „бронировка", като автомобилът обикновено
се управлявал от служител на дружеството- свидетелят В.П..
На 27.07.2019г. около 18.45ч. свидетелят П.паркирал лекия автомобил марка
„Мерцедес", модел „С 600Л" с рег.№ ******* в гр. Пловдив на
ул."Найден Геров" зад сградата на „Драматичен театър"-гр. Пловдив,
след което се насочил към близкото заведение за хранене, където се настанил.
Около 20.17ч. на 27.07.2019г. по ул."Найден Геров" в гр. Пловдив,
в близост до мястото, където се намирал паркираният лек автомобил марка
„Мерцедес", модел „С 600Л" с рег.№ *******, се разхождали подсъдимият
Д.Х. и приятелят му- свидетелят А.С.. Двамата забелязали лекия автомобил, като
същият им направил впечатление. Подсъдимият Х. казал на С., че познавал
собственика на автомобила, който му дължал пари и не му ги връщал. Разгневен от
това, подсъдимият Х. взел решение да взломи един от прозорците на лекия
автомобил и по този начин да отмъсти за невърнатите му пари, като нанесе загуби
на собственика на автомобила. Около час подсъдимият Х. и приятелят му обикаляли
около автомобила, като Х. чакал удобния момент, в който незабелязано да извърши
намисленото.
Около 21.25ч., когато на улицата нямало други граждани, в изпълнение на
така взетото решение, подсъдимият Х. хвърлил неустановен по делото предмет в
посока триъгълно ветроупорно стъкло от стъклопакета на задната лява врата на
лекия автомобил, като вследствие нанесения удар външната част на ветроупорното
стъкло се счупило. Тъй като целият стьклопакет бил многослоен, допълнително
подсилен и по-дебел от стандартните, останалите му слоеве останали здрави,
което направило впечатление на подсъдимия и същият от своя страна, в желанието
си да счупи целия стьклопакет, нанесъл още един удар по него със същия
неустановен предмет, а впоследствие започнал да осъществява по него натиск с
ръцете си, както и му нанесъл няколко удара с крака си. Действията на
подсъдимия Х. били възприети от свидетеля С., който наблюдавал Х. отстрани,
както и записани от монтирана на сградата на „Драматичен театър"-гр. Пловдив
охранителна камера. След като не успял да взломи целия стьклопакет на
автомобила, подсъдимият Х.и свидетелят С. се оттеглили в неизвестна посока.
Около 21.40ч. свидетелят в.п. се върнал до мястото, където бил паркирал
лекия автомобил, като установил счупената външна част на ветроупорното стъкло
от стьклопакета на задната лява врата и сигнализирал за случилото се.
В хода на
образуваното досъдебно производство била назначена и изготвена съдебна стоково-оценителна
експертиза, според заключението на която стойността на нанесените от Х. щети по
лек автомобил марка „Мерцедес", модел „С 600Л" с рег. № *******
собственост на „Консул Секюрити "ЕООД- гр. София, ЕИК:********* е в размер
на 780лв./седемстотин и осемдесет лева/.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
признанията на подсъдимия, дадени по
реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза
доказателствени материали, а именно:
-обяснения на подсъдимия, дадени на ДП
- показания на свидетелите - В. П., Ж. И., Н. П., А.С.
-заключение на изготвена на ДП съдебно оценителна
експертиза
- както и от приложените по ДП писмени
доказателства, включително и справка за съдимост, характеристична справка и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед установеното по делото
от фактическа страна, съдът намира, че се доказа по несъмнен начин, че от
правна страна Д.Д.Х. *** е повредил
противозаконно чужда движима вещ- лек автомобил марка „Мерцедес", модел
"С600Л" с рег.№ *******, собственост на „Консул Секюрити" ЕООД-
гр. София, като е счупил външната част на ветроупорно стъкло от стъклопакета на
задна лява врата на лекия автомобил, на стойност 780лв. - престъпление по
чл. 216, ал.1 от НК..
Съгласно
Тълкувателно решение № 50 от 28.XII.1989 г. по н. д. 18/89 г., ОСНК
унищожаването е налице, когато чрез непосредствено физическо въздействие
материалната субстанция на обекта се засяга до такава степен, при която той
става негоден напълно и завинаги за използването му съобразно неговото
предназначение. Повредата също засяга материалната субстанция на обекта. При
нея обаче само временно или частично се отнема възможността за използването на
обекта.
В
конкретния случай в резултат от въздействието на подсъдимия изцяло и завинаги е
засегната субстанцията на ветроупорното стъкло на автомобила, като по този начин
то изцяло и завинаги е станало негодно
за употреба, т.е унищожено е. Ветроупорното стъкло на МПС обаче в конкретния
случай не представлява самостоятелна вещ. От момента на трайното му монтиране
на МПС, то е загубило своята физическа обособеност и отделеност в
пространството и се е превърнало в неразделна част от по-голямата комплексна
вещ, каквато представлява процесният
автомобил. В случая е засегната не цялата, а само част от субстанцията на
лекият автомобил, а именно ветроупорното стъкло. Това засягане е направило автомобила
не изцяло, а само временно негоден за употреба по предназначение, до подмяната
на стъклото, тоест лекият автомобил „Мерцедес", модел "С600Л" с
рег.№ ******* е бил повреден по смисъла на задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение № 50 от 28.XII.1989 г. по н. д. 18/89 г., ОСНК.
Съгласно
трайната съдебна практика когато се засяга субстанцията на вещ, която не е
самостоятелна, а е част от друга комплексна вещ годен предмет на престъплението
по чл. 216 НК не е несамостоятелната вещ, а комплексната вещ, от която е част
несамостоятелната вещ. В този изричен смисъл Решение № 647 от 11.01.2013 г. по
нак. д. № 1993/2012 г. на Върховен касационен съд, в което е разгледан случай напълно
идентичен с настоящия.
От
гореизложеното следва, че предмет на престъплението по чл. 216 НК се явява процесното
МПС, което както вече се посочи е било повредено. Тази именно е и правилно инкриминираната
от РП- Пловдив форма на изпълнителното деяние- повреждане.
Налице
са и останалите елементи от престъпния състав, а именно предметът на
престъплението е движима вещ, която е собственост на трето лице, различно от
дееца, тоест явява се „чужда” по отношение на него.
По
делото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства за наличие
на валидно правно основание, което да оправомощава дееца да въздейства върху
субстанцията на предмета на престъплението, поради което и повреждането се
явява противозаконно.
Деянието
е извършено умишлено, с пряк умисъл като форма на вината, който се извежда от
изричните признания на дееца, че е повредил процесното МПС като отмъщение за
неизплатен дълг от страна на собственика му.
Стойността
на предмета на престъплението, надхвърлящ една минимална работна заплата,
особеностите на извършване на деянието (
в рамките на което е проявена една особена престъпна упоритост) и
характеристиките на личността на дееца (многократно осъждан, с лоши
характеристични данни) не позволяват извод, че случаят би могъл да се
квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 216, ал.4 НК, вр. чл. 93, т.9 НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. 216, ал.1 НК се предвижда наказание до пет години
лишаване от свобода.
При
преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът
намира, че следва да се наложи наказание
по реда на чл. 54 НК в размер на 15 месеца лишаване от свобода
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направеното самопризнание на
вината още на досъдебно производство, съчетана с реално съдействие на органите
на реда за разкриване на престъплението ( в тези случаи съгласно ТР 1/2009 по
т.д. 1/2008 на ОСНК на ВКС самопризнанието освен при редукцията по чл. 58а НК
може да се отчете и като допълнително смекчаващо вината обстоятелство),
изразеното на съдебна фаза съжаление и критичност към извършеното,
сравнително ниската стойност на предмета
на престъплението (гравитиращ около размера на една минимална работна заплата),
сравнително младата възраст на дееца.
Относно
младата възраст изрично следва да се отбележи, че това обстоятелство не може да
се надценява в ролята му на смекчаващо. Действително възраст от 25 години към
момента на деянието от една страна говори за липса на достатъчно житейски опит
и социална зрялост, но от друга страна индицира на вече преминал период, през
който личността се характеризира с младежка импулсивност и недостатъчна осъзнатост на
императивите на нормите за поведение в обществото.
Като
отегчаващи обстоятелства съдът прие данните
за предходната съдимост на подсъдимия (многократно осъждан за престъпления против собствеността), което индицира на
трайно установени престъпни нагласи, както и лошите характеристични данни
(деецът нито продължава образованието си, нито работи)
Като
отегчаващо обстоятелство съдът цени и особената престъпна упоритост, проявена
при извършване на инкриминираното деяние, доколкото се доказа, че деецът е
извършил не едно, а няколко въздействия
върху субстанцията на стъклото, след като първия опит да го счупи бил
безуспешен, включително и блъскане с ръце и ритане с крака. В същата насока се
цени извършената внимателна подготовка за извършване на деянието- наблюдаване
на местопрестъплението в продължение на един час и внимателно подбиране на
времето, когато да се извърши посегателството. Всичко това говори не за
внезапност и спонтанност на възникналия умисъл, а за една добре премислена и
осъзната противообществена дейност.
Като
отегчаващо обстоятелство с изключителна тежест съдът цени факта, че процесното
деяние е извършено само два месеца след ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 2
години и половина, което налага извод, че въпреки употребената спрямо дееца
най-тежка форма на държавна репресия, целите на специалната превенция не са
дали резултат спрямо него.
Като
отегчаващо обстоятелство съдът цени и мотивът за извършване на деянието, а
именно да се отмъсти на собственика на автомобила за неизплатен дълг, което
индицира, че деецът не проявява зачитане и уважение и към допълнителен кръг
обществени отношения, а именно тези по законосъобразно уреждане на договорните
отношения на гражданите и по реализиране на договорната им отговорност за
неизпълнение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че нормата на чл.
55 НК е неприложима, доколкото по делото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително
такова, което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя характер,
което налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Още повече, че
по делото е констатирано и наличието на многобройни отегчаващи вината
обстоятелства.
При съпоставката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият
състав съобрази трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца .В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика.
В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС,
Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г.
по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018
г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
По гореизложените съображения съдът намира, че така определеното наказание в размер на 15 месеца лишаване от свобода ще съдейства за постигане
целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно
прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеното наказание съответства и на характера на
засегнатия предмет на престъплението и неговата инкриминирана стойност-780
лева.
На основание изричната разпоредба на чл. 58а, ал.1 НК
определеният размер на наказанието лишаване от свобода, а именно 15 месеца следва да се редуцира с 1/3 и на подсъдимия да се
наложи окончателен размер на наказанието лишаване от свобода в размер на 10 месеца.
Предвид данните по делото, че инкриминираното деяние е
извършено 2 месеца след изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода,
ефективно, то са налице основанията на
чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” ЗИНЗС да бъде определен първоначален строг режим за
изтърпяване на окончателно наложеното наказание- 10 месеца лишаване от свобода.
ПО РАЗНОСКИТЕ и ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив, направените по делото на досъдебното
производство разноски в размер на 67,20 лева.
Вещественото доказателство по
делото- 1бр. компакт диск, съдържащ запис от охранителни камери, следва да
остане по делото до неговото унищожаване.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
С.Д.