№ 32
гр. Тетевен, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Х.а
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно
наказателно дело № 20224330200012 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0356-000287/06.08.2021г на
Началника на РУ-Тетевен към ОДМВР-Ловеч.
Жалбодателят излага следното:
На 04,01.2022 г. в РУ-хму беше връчено наказателно постановление (НП) № 21-0356-
000287 от 06.08.2021 г., издадено от началника на РУ-Тетевен към ОДМВР- Ловеч, с което
му е наложил следните административни наказания по чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП
- “глоба” в размер на 1200 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
В законоустановения срок обжалва означеното по-горе НП, тъй като същото е
незаконосъобразно - постановено е при съществени нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон, поради което моля да го отмените изцяло.
Съображения:
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административните наказания са допуснати съществени нарушения, които, от една страна,
са довели до нарушаване на строго формалния характер на административнонаказателното
производство, което се подчинява на строго регламентирани правила, а от друга - до
нарушаване на правото ми на защита. АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН
(редакция в сила към датата на съставяне на АУАН - 30.06.2021 г.).АУАН е съставен в
негово отсъствие и в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, без да са налице законовите
предпоставки за това. Нарушена е и разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.Не му е отправяна
1
покана за съставяне на АУАН и аз изобщо не е бил в РУ- Тетевен или в някое от другите
звена към ОДМВР-Ловеч, или в някоя от структурите на МВР. Не знае при какви
обстоятелства е съставен този АУАН и защо е прието, че именно той съм
наказателноотговорен в процесния случай.
На 26.07.2021 г. деловодителка в РУ-хму връчила процесния АУАН, който бил
абсолютно нечетлив и беил предварително написан и подписан от актосъставителя и от
свидетелите, посочени в акта. Не му бил прочетен акта, а деловодителката му казала, че
нейното задължение било единствено да му връчи екземпляр от акта и от нея не зависело
дали актът е четлив или нечетлив,
АУАН е съставен в присъствието на свидетели, които са свидетели само при
съставянето му. Изправени сме пред липса на свидетели очевидци, което е нарушение на
императивните правила на чл. 40 от ЗАНН, тъй като при липса на свидетели очевидци,
съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него, което в настоящия случай не е извършено и
представлява съществено процесуално нарушение, още повече, че на мястото на извършване
на нарушението е имало свидетели - полицейските служители, които са работили с
процесното техн. средство, респ. са заснели и фиксирали твърдяното нарушение.
В процедурата по издаване на процесния АУАН е нарушен регламента по чл. 43, ал.
5 от ЗАНН (редакция в сила към датата на съставяне на АУАН - 30.06.2021 г.) .Връчен му
беше нечетлив екземпляр от акта, което възпрепятства възможността му да се запозная
подробно със съдържанието му и да разбера за какви нарушения е привлечен към
отговорност.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН изпратих по Български пощи (с препоръчано писмо
с обратна разписка, получено в РУ-Тетевен на 28.07.2021 г.) писмено възражение, с което
поисках от началника на РУ-Тетевен да ми изпрати четливо копие от процесния акт
(прилагам копия от възражението и обратната разписка). Копие от акта не ми беше
изпратено. От НП е видно, че писменото ми възражение изобщо не е разгледано от АНО в
хода на административнонаказателното производство, което е в нарушение на чл. 52, ал. 4
от ЗАНН (редакция в сила към датата на издаване на НП $ 06.08.2021 г.).Невъзможността да
се установи описаната в АУАН фактическа обстановка, поради нечетливост на същия,
следва да се приравни като правна последица на невръчване на препис от акта на
нарушителя.Неизпълнението на задължението от контролните органи по чл. 43, ал. 5 от
ЗАНН представлява съществено нарушение, допуснато в административнонаказателното
производство, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление. В този смисъл е и т. 11 от Постановление №
10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС, което не е загубило сила, според която при подписването
на акта, на нарушителя задължително се връчва препис от него.
При издаването на АУАН и НП са нарушени разпоредбите съответно на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП,
е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата,
2
при които е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават.В НП
липсва изложение на фактите, които обуславят системността. Тази липса накърнява
съществено правото му на защита, доколкото като наказано лице, както и съда, сме
поставени в положение да „гадаем“ и „предполагаме“ каква е действителната воля на
наказващия орган, а както е ноторно известно по аргумент на чл. 303 от НПК, вр. с чл. 84 от
ЗАНН (редак. в сила към датата на издаване на НП - 06.08.2021 г.),
административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. Съгласно
ППВС № 1/1953 г. всеки правораздавателен акт , с който се ангажира отговорността на
даден правен субект , следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения (независимо дали водят до приложение на
основен или квалифициран състав, които се приемат за установени, както и приложимите
към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата
по делото. Същевременно с ТР № 8/2021 г. на ВАС се препотвърди трайно установеното в
теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на
наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които
се налага санкцията.
В НП е налице несъответствие между обстоятелствената и диспозитивната част.
Това е така, защото в АУАН и в НП не се съдържат фактически обстоятелства, които
да обуславят системност на деяние по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за каквото е ангажирана
административнонаказателната ми отговорност. Обвинението е за системност на
нарушението, но не съдържа посочване на съставомерните обстоятелства по §6, т. 62 от ДР
на ЗДвП. Липсата на тези обстоятелства в АУАН и НП правят същите съставени в
нарушение на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради непълнота на описанието на
нарушението, която ограничава правото му на защита.
Предвид на гореизложеното, счита че НП е издадено при съществени процесуални
нарушения и е налице отменителното основание съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК,
приложим съгласно чл. 84 от ЗАНН. Те не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН.
Не са налице материалноправните предпоставки за санкционирането ми по чл. 182,
ал. 5 от ЗДвП, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, т. е. нарушил е
материалния закон.Наложени са ми наказания за нарушение по чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 1,
т. 5 от ЗДвП, каквото не е установено и описано в АУАН, посочен в НП като основание за
издаването на последното. С оглед обвинителната функция на АУАН, същият следва да
съдържа описание на фактите и обстоятелствата, обуславящи системността на деянието
съобразно дефиницията на това понятие, дадена в § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП.
Не е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, което да
ангажира административнонаказателната му отговорност по чл. 182, ал. 5, във вр. с ал, I, т. 5
от ЗДвП.
3
Не съм извършил системни нарушения на законоустановената скорост по см. на § 6,
т. 62 от ДР на ЗДвП.Не съм запознаван и не са ми показвани цитираните в НП клип № 1399,
нарушение с № 3274 в ЕЦОН (каквото и да значи тази абревиатура!) и преписка № 356р-
811/21 г, по описа на РУ-Тетевен.На посочените в НП дата, час и място не е управлявал
процесния лек автомобил с превишена скорост.В НП липсват данни, не са посочени и
доказателства, че процесният автомобил се е движел по пътна отсечка, за която важи общо
ограничение на скоростта на движение в населено място до 50 км./ч, въведено с пътно знаци
Д11 иД12от ППЗДвП, както и че на процесната дата и на процесното място, е бил поставен
пътен знак, ограничаващ скоростта на движение на МПС до 50 км./ч. Липсват доказателства,
а и отбелязване в НП, че процесната скорост е измерена и фиксирана в зоната на действие
на някакъв пътен знак и че това е сторено с годно техническо средство.
Липсват доказателства, които да подкрепят извода, че на процесното място е налице
ограничение на скоростта до 50 км/ч. С оглед на обстоятелствената част на НП следва да се
приеме, че не е доказано извършването на съставомерното деяние в района на действие на
пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта до 50 км/ч. В случая в НП не е посочено въз
основа на какво е било прието, че разрешената за движение скорост е до 50 км/ч, т. е. липсва
надлежно описание на нарушението, съгласно изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН.
Превишението на скоростта, като административно нарушение, принципно е възможно в
две различни и самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирани съответно в
чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Във втората хипотеза, от съществено значение за
съставомерността на нарушението са обстоятелствата за вида на пътния знак, конкретната
стойност на ограничението, въведена с този пътен знак, месторазположението на този пътен
знак спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед обхвата му на действие.
Непосочването на обстоятелства от кръга на горепосочените, предпоставя неяснота за
санкционираното лице, а и за съда, относно конкретните параметри на претендираното
нарушение и пределите на следващата се за него отговорност откъм правна квалификация и
вид/размер на приложимата административна санкция. (Следва да се посочи, че изготвените
ВДС не доказват, че нарушението е извършено в зоната на действие на пътен знак,
доколкото липсват данни за мястото на пътния знак, обозначаващ началото на въведеното
ограничение и на мястото, където се е намирало техническото средство, което от своя страна
води до невъзможност за преценка дали правилно е приложен материалния закон.)
В конкретния случай липсата на описание на нарушението не позволява еднозначен
извод относно точния вид на нарушението, съответно поставя в невъзможност да се провери
дали то е правилно квалифицирано и дали законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Поради изложеното следва да се приеме, че в обжалваното НП не е описано
нарушението, тъй като не е посочено въз основа на какво е прието, че разрешената скорост е
била именно 50 км/ч. Предвид, че се касае за изключение от общо разрешената скорост за
движение по главен път, част от републиканската пътна мрежа.
Освен това от обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно къде е била
4
местостоянката на патрулния автомобил,за да бъде преценен режима на работа на
техническото средство.Сочи изискванията,предвидени за това в Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
АУАН не се ползва с доказателствена сила относно възприетите с него фактически
положения.Съдът е длъжен,разглеждайки делото ,да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административно нарушение и обстоятелствата,при които
то е извършено.В тежест на издателя на НП е да бъдат установени по недвусмислен начин
всички белези и признаци от обективна страна нао нарушението.От който и да е снимков
материал не става ясно кое е мястото на нарушението,в него се сочат координати,които
изискват допълнителен анализ и съпоставка.В този смисъл не може да бъде установено по
безспорен начин къде е извършено нарушението,в населено място или извън населено
място,респ. коя норма е приложима,както и с какво и къде точно,е въведено ограничението
от 50 км/ч.
Моли да бъде отменено наказателното постановлбение.
Ответникът по жалбата-Началник РУ-Тетевен към ОДМВР-Ловеч, не се явява в
съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.В съпроводителното писмо,с което
жалбата е изпратена на съда,моли да бъде оставена същата без последствия и се потвърди
наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този
смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя
орган.
От писмените и гласни доказателства-показанията на свидетелите: ВЛ. СТ. ХР. и ХР.
П. П.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.04.2021г свидетелят Х.,заемащ длъжността „полицейски инспектор пътен
контрол“/“автоконтрольор“/ бил на работа,като според показанията му се намирал в
населено място-град х.На тази дата свидетелят управлявал служебният полицейски
автомобил,в който се намирало мобилно АТСС TFR 1-М-522,заснемаща дата,час на
нарушението,регистрационен номер на МПС.
След подаване на данни към Единен център за обработка на нарушенията в град
София,от него,посредством специална програма излизат данни за електронни фишове или
съставяне на актова,като в случай данните за системността са подадени от този
център.Свидетелят заявява,че за него е било задължение да установи водача на автомобила и
5
на същия се съставил акт ,съгласно определението на този център.Изпратили декларация по
местоживеене на нарушителя и той декларирал,че на посочената дата лично той е
управлявал собствения си автомобил,марка „БМВ“.След като се върнала декларацията се
изпратила покана до лицето да се яви на основание чл.40 от ЗАНН в РУП-Тетевен за
съставяне на акта,поканата била връчена и се върнала,в посочения срок лицето не се
явило,след което съставили акта в негово отсъствие.Като свидетели „по акта“ са вписани
Х.П. и Х.П..Актът след съставянето му бил изпратен в РУП-хза да го предявят колегите на
св.Х..
Приложена е декларации по чл.188 от ЗДвП,в която жалбодателят е отразил,че на
22.04.2021г в 16,51ч е управлявал моторно превозно средство с рег.№ КН 7303 ВТ,негова
собственост.
Приложена е покана ,подписана на дата 02.06.2021г,в която жалбодателят е поканен в
двуседмичен срок да се яви в РУП-Тетевен за съставяне на акт като водач на МПС с рег.
№КН 7303 ВТ,като в същата е вписано предупреждение,че при неявяване,актът ще бъде
съставен в отсъствие на жалбодателя.
На 30.06.2021г св.Х. съставил АУАН бл.№535364,в който текстово е описано
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата.Актът е изпратен за връчване
на Началника на РУ-МВР-х
Актът за установяване на административно нарушение/АУАН/ е връчен на
жалбодателя на дата 26.07.2021г,като същият вписал възражения,че не е съгласен.
На 28.07.2021г в РУП-Тетевен е получено възражение срещу АУАН от
жалбодателя.В същото възразил,че акта е съставен и връчен незаконосъобразно,в
нарушжение на материалния закон и процесуалните правила,че не е извършил виновно
каквото и да е деяние,което да бъде квалифицирано като административно нарушение и
което да бъде основание за съставяне на акта.Отразил е,че му е връчено абсолютно нечетлив
екземпляр на АУАН,което го възпрепятства да се запознае с обвинението в него и
респективно ,да даде информирано възражение срещу акта и да направи доказателствени
искания.Не е запознат с веществени доказателствени средства,тъй като такива не били
приложени към акта.
На 06.08.2021г е издадено обжалваното наказателно постановление,с което за
описано нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП,на жалбодателя,на основание чл.182,ал.5,във в-ка
с ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 2 00.00
лева,както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства,както и от събраните гласни такива,
посредством разпита на свидетелите Х. и П..
При така описаната фактическа обстановка съдът намира жалбата за
основателна,поради следните съображения:
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като
6
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
При извършената служебна проверка се констатират допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение/АУАН/,предявяването и връчването на акта и
издаване на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на
привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление.
Макар и да не споделя изложените доводи на жалбодателя за нарушаване на
разпоредбата на чл.40,ал.2 и 3 от ЗАНН,в предвид приложената покана до жалбодателя и
неявяването му в срока в РУП-Тетевен за съставяне на акта в негово присъствие, съдът
споделя следните посочени в жалбата доводи за нарушаване на процесуалните правдила:
нередовно предявяване и връчване на АУАН,до степен на неизпълнение на задължението по
чл.43,ал.5 от ЗАНН,непълно описание в АУАН и наказателното постановление на
твърдяното нарушение ,на обстоятелствата,при които е извършено,в НП и на
доказателствата ,които го потвърждават,съставляващи нарушение на чл.42,т.4 и чл57,ал.1,т.5
от ЗДвП,несъответствие между обстоятелствената и диспозитивна част на НП,поради
неизлагане на фактически обстоятелства ,които да обуславят системност на деяние по
чл.182,ал.1,т.5 от ЗДвП.
Съдът приема от приложения и връчен на жалбодателя екземпляр на АУАН,както и
възражението му до наказващия орган,ч„е същият е абсолютно нечетлив и следва да се
приеме за липса на връчване на документа,поставящ началото на
административнонаказателното производство.
При това положение съдът приема, че административнонаказващият орган е допуснал
нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, т.е. актът не е бил връчен на нарушителя срещу
разписка, съобразно посочения тексти това само по себе си е достатъчно за отмяна на
наказателното постановление. Като не е спазил изискването на горната разпоредба, АНО е
нарушил принципа за личната отговорност и е нарушил правото на защита на жалбодателя,
което съставлява съществено процесуално нарушение на нормите на ЗАНН и води до
отмяна на НП/По този въпрос Решение №41 от 16.02.2017г по к.а.н.д. №279/2016г на
Адм.Съд-Ловеч/.
Установява се също, че нито в АУАН,нито в издаденото въз основа на него НП, е
направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата,
при които е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават.Такива
7
доказателства не са и предявяване на жалбодателя. В НП липсва изложение на фактите,
които обуславят системността. Тази липса накърнява съществено правото му на защита, не
става ясно каква е действителната воля на наказващия орган, а
административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.
В НП е налице несъответствие между обстоятелствената и диспозитивната част. В
АУАН и в НП не се съдържат фактически обстоятелства, които да обуславят системност на
деяние по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за каквото е ангажирана
административнонаказателната ми отговорност. Обвинението е за системност на
нарушението, но не съдържа посочване на съставомерните обстоятелства по §6, т. 62 от ДР
на ЗДвП. Липсата на тези обстоятелства в АУАН и НП правят същите съставени в
нарушение на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради непълнота на описанието на
нарушението, която ограничава правото на защита на санкционираното лице.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло,като съгласно чл.63д от ЗАНН,на жалбодателят се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63,ал.2,т.1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 21-0356-
000287/06.08.2021г,издадено от Началник РУ към ОДМВР Ловеч,РУ Тетевен,издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение №АА535364/30.06.2021г,с
което за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182,ал.5,във в-ка с ал.1,т.5 от
ЗДвП,на С. Д. В.,ЕГН:**********2 от град хе наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1 200.00 лева,както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца.
ОСЪЖДА РУ към ОДМВР Ловеч,РУ-Тетевен,да заплати на С. Д. В. от град хсумата
от 300.00/триста/лева,представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка
да се върне на наказващия орган, по компетентност.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8