Р Е Ш Е Н И Е
№ 260629
гр. Пловдив 10.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пламен Чакалов
Членове: Румяна Андреева
Бранимир Василев
при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 330/21г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение №261752/17.12.2020г. на Пловдивския районен съд ХV-ти гр. с. постановено по гр. д. № 9899/2020г., с което се ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Областна дирекция на МВР- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7 да заплати на А.Н.Н., ЕГН: **********, сумата от 1444, 13 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 186 часа за периода от 10.08.2017 г. до 11.08.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /13.08.2020г./ до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 156, 25 лв., дължимо за периода от 01.10.2017г. до 12.08.2020 г.
Жалбоподателят Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив моли съда да отмени решението на районния съд, по съображения изложени в жалбата и постанови друго, с което отхвърли иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.
Въззиваемата страна А.Н.Н. счита решението на районния съд за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че А. Н. Н. през процесния период е работил на длъжност полицай, младши автоконтрольор в група „КДГПА“ на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив.
А.Н. претендира заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд за периода 10.08.2017г.-11.08.2020г., ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва от 01.10.2017г. до 12.08.2020г.
Спорният по делото въпрос е дали следва да се извърши преизчисляване на положения труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1,143. Липсата на такова правило в наредбата обаче не означава, че подобно преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми на КТ са част от въведената специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР по силата на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР. Вярно е, че в нормата на чл.187, ал.3, изр.4 от ЗМВР (ред. Д.В. бр. 81/2016г.) е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Посочената разпоредба разрешава полагането на труд между 22.00 часа и 06.00 часа за работещите на смени служители на МВР и следва да се тълкува в съответствие с правилото на чл.187, ал.1 от ЗМВР, установяващо 8- часов работен ден за служителите на МВР и по отношение на тези от тях, които работят на смени. От съдържанието й обаче не може да се направи извод, че същата предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите на МВР през деня и през нощта, т.е. че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд, тъй като това би поставило същите в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и би било в противоречие с изрично прогласеното в чл.188, ал.2 от ЗМВР приложение по отношение на служителите на МВР на уредената в КТ специална закрила на нощния труд. При това положение при сумирано изчисляване на работното време за работещите на смени служители на МВР следва да се приложи изрично уредения в общото трудово законодателство /чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ принцип за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
Както правилно е отразил
в мотивите си районният съд, изменението в правното уредба за превръщането на
нощния труд в дневен, отразено в чл. 187, ал.4 от ЗМВР е влязло в сила през м.
юли 2020г.и затова не засяга процесния период.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М. се установява, че за процесния период от
време ищецът е положил общо 1304 часа нощен труд, за които не е приложен
коефициент 1.143. След като се приложи
този коефициент, по изложените по – горе съображения, остават още 186 часа,
които не са заплатени. Така общата
стойност на незаплатения
труд възлиза на
1 444.13лв., в който размер искът е основателен и следва се уважи,
която сума следва да се присъди със
-стр.3 от решение по гр. д. №330/21г. на ПдОС-
законната лихва от подаване на исковата 30.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете в размерите указани по – горе районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., понеже пред въззивната инстанция не се изтъквани нови доводи, поради което заплатения хонорар следва да се намали на 600лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261752/17.12.2020г. на Пловдивския районен съд ХV-ти гр. с. постановено по гр. д. № 9899/2020г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от Директора Й.Д.Р., да заплати на А.Н.Н., ЕГН: ********** сумата 600 (шестстотин) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.