№ 1270
гр. Варна, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110202303 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на А. Г. В. ЕГН **********, от гр.Шумен,
депозирана чрез адв.А., против НП № 22-0819-001576/ 10.05.2022г. на
Началник група в сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което на въззивника са
наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на
„1000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца, на
основание чл. 174 ал.2вр.чл.174ал.1 от ЗДвП , за нарушение на чл.5 ал.3т.1 от
ЗДвП, като със същото НП се отнемат и общо 15 контролни точки на
основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като
допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, твърди се, че при съставянето на АУАН и издаването на
НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, приема
се, че има разминаване между фактическото и юридическото обвинение, тъй
като от посочената като нарушена норма не е ясно какво е конкретното
изпълнително деяние, доколкото се визират две хипотези и че липсва пълно,
1
точно и ясно описание на нарушението, не било посочено дали водачът е дал
кръвна проба, и дали му е бил издаден талон за медицинско изследване, не
била съобразена разпоредбата на чл.774 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат най метрологичен контрол и не било посочено
дали е приспадната максимално допустимата грешка, твърди се, че не е
конкретизираната хипотезата най чл.174 ал.1 от ЗДвП, въпреки, че е
наложено наказание на основание чл.174 ал.2 от ЗДвП, оспорва се размерът
на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, оспорва се
извода на АНО относно наличието на квалифициращия признак повторност,
сочи се, че не е конкретизирано основанието, на което са отнети контролни
точки и в заключение се иска НП да бъде отменено, а в условията на
евентуалност да бъде редуциран срокът на наложеното наказание лишаване
от права, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява
лично, представлява се от адв.А., надлежно упълномощен и приет от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде отменено на основанията, визирани в жалбата, а в
условията на евентуалност да бъде намален до предвидения минимум.
Представител на органа издал НП, не се явява в с.з., депозира се
писмено становище с искане НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и
правилно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 06.03.22г., въз.В., управлявайки л.а.“Опел Астра ГЦЦ“ с рег.№Н
3272ВР, се движел по ул.”Девня” в гр.Варна в посока „Аспарухов мост“, като
около 10,30ч, до кръстовището с ул.”Ралица“ бил спрян за проверка от екип
на сектор ПП-ОД на МВР-Варна, в който участвал и св.К.. На въззивника
била извършена проверка за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7410 с
фабр.№ ARВВ 0096, като техническото средство отчело концентрация на
алкохол в издишания от въззивника въздух 0,84 промила.Пробата,отчела
резултата, била № 8180.
За констатираното нарушение на въззивника бил съставен АУАН,
който бил връчен на нарушителя. Въз.В. подписал АУАН без
възражения.Издаден бил и талон за кръвна проба, което обстоятелство също
2
било вписано в съставения АУАН, а в талона за изследване бил отразен
изборът на жалбоподателя за медицинско и химическо изследване и бил
положен подпис от същия..
Видно от доказателствата по делото и изисканите от съда допълнителни
такива/ служебна бележка от МБАЛ „Св.Анна-Варна“/, кръвна проба
въззивникът не е дал.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН , поради което въз основа на събраните
доказателства на същата дата 10.05.2022г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Видно от справката за нарушител, въззивникът е правоспособен водач
от 1995г., като до настоящия момент многократно е бил санкциониран за
нарушения на правилата на ЗДвП, включително за управление на МПС с
недопустима от закона концентрация на алкохол в кръвта, за които са му
били налагани както наказания „Глоба” и „Лишаване от право да управлява
МПС”.
С НП № 20-0442-000368/2020г., влязло в сила на 11.08.2020г.
въззивникът е бил санкциониран за три нарушения на ЗДвП, като на
основание чл.174 ал.1т.2 от ЗДвП за управление на МПС с недопустима от
закона концентрация на алкохол в кръвта са зму наложени наказания глоба в
размер на 1000лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца.Горното НП не е било
обжалвано и е влязло е в сила.
Съдът напълно кредитира показанията на св.К., дадени в с.з., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, а и фактическата обстановка по делото не е била
оспорена в нито един момент от хода на АНП, не се оспорва и в с.з.,
напротив, признава се фактът на проверката и се коментира единствено
нуждата от приспадане на допустима грешка.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите
са непротиворечиви по между си.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от
показанията на св. К., НП, АУАН ,справка за нарушител, служебна бележка,
заверено копие от НП № 20-0442-000368/2020г и от др. писмени материали,
приобщени по делото.
3
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от
компетентно лице съгласно приложена заповед.
НП и АУАН са издадени при спазване на сроковете, визирани в ЗАНН.
По отношение на описаното в НП нарушение се съдържат всички
необходими реквизити.Нарушението е описано пълно точно и ясно от
фактическа страна, посочени са обстоятелствата, при които е извършено,
посочен е и съставения АУАН, с който е поставено началото на АНП,
посочена е нарушената правна норма, посочено и предходното влязло в сила
НП за същото нарушение, поради което съдът не констатира нарушение на
чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН.В този смисъл съдът не споделя възраженията в
жалбата, че е било ограничено правото на защита на нарушителя, тъй като
същият се защитава изцяло срещу фактите, които са посочени изчерпателно,
визирано е изрично управление на МВПС с недопустима концентрация на
алкохол в кръвта, никъде не се визира употреба на наркотични вещества,
поради което и непосочването на конкретното предложение на чл.5 ал.3т.1 от
ЗДвП не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не е
ограничило по никакъв начин правото на защита на нарушителя.При
наличието на нужните факти съдът не констатира и разминаване между
фактическото и юридическото обв5инение, поради което и тези възражения
не се споделят.Проверяващият е изпълнил задълженията си, издаден е бил
талон за медицинско изследване на кръвта, като липсата на изрично
отразяване на това обстоятелство в НП не е съществено процесуално
нарушение, доколкото безспорно е установено, че талонът е бил издаден,
съобразно доказателствата по преписката и че жалбоподателят не се е
възползвал от възможността да даде кръвна проба.За нарушаване на нечии
права би могло да се говори, ако талон не бе издаден и ако бе взета кръвна
проба, а това обстоятелство не е било отчетено от АНО, но настоящият казус
не е такъв.Наказанието на жалбоподателя е наложено на основание чл.174
4
ал.2 от ЗДвП, която регламентира нарушения на чл.174 ал.1 от ЗДвП,
извършени повторно, като визира единствено минимален и максимален
размер на наказанията, без да отчита изрично дали се касае за повторно
нарушение на т.1 или т.2 , поради което и визирането на връзка с конкретна
точка на чл.174ал.1 от ЗДвП не е наложително и би следвало да се прецени
от АНО при определяне размера и срока на наказанията.По същите
съображения е ирелевантно обстоятелството дали в предходен момент
водачът е бил санкциониран на основание т.1 или т.2 на чл.174 ал.1 от ЗДвП,
тъй като нарушението е едно и също- нарушение на чл.5 ал.3т.1 от ЗДвП-
управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила, дали
превишението е до 0,8 на хиляда или над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително касае единствено на размера и срока на предвидените от
законодателя наказания, поради което и в тази насока възраженията за
неяснота относно повторността не се споделят.
Срещу АУАН не са били подадени възражения, които АНО да прецени,
преди да се произнесе по преписката, не са били налице спорни
обстоятелства, които да се разследват или да се събират допълнително
доказателства в подкрепа на констатираното нарушение, поради което съдът
намира, че в хода на АНП не е допуснато нарушение на чл.52ал.4 от ЗАНН.
Правилно АНО е приел, че въз.В. е извършил нарушение на чл.5ал.3т.1
от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, е управлявал МПС под
въздействието на алкохол, като концентрацията на алкохол е била 0,84 на
хиляда и е била установена по надлежния ред с техническо средство, което
съгласно приобщените по делото писмени доказателства е било изправно и е
от одобрен тип.
От обективна страна нарушението е извършено повторно, тъй като С
НП № 20-0442-000368/2020г., влязло в сила на 11.08.2020г. въззивникът е бил
санкциониран за три нарушения на ЗДвП, като на основание чл.174 ал.1т.2 от
ЗДвП за управление на МПС с недопустима от закона концентрация на
алкохол в кръвта, като безспорно към датата на процесното нарушение не са
изминали две години от датата на влизане в сила на НП по смисъла на пар.6
т.33 от ДР на ЗДвП.
Не са налице предпоставки за приспадане на определена стойност от
показанията на техническото средство след извършения тест с техническо
5
средство, поради възможност за допустима грешка, поради което съдът не
споделя възраженията в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба
на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в
кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. При тази
нормативна регламентация очевидно в случая ангажирането на отговорността
по чл.174 ал.2вр.чл. 174, ал. 1 от ЗДвП на водача В., управлявал повторно
пътно превозно средство под въздействие на алкохол и който не е изследван с
доказателствен анализатор и не е дал кръв за медицинско изследване, е
следвало да се извърши именно въз основа на резултата от направения на
водача тест с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" № ARВВ-0096. В
този смисъл административнонаказващия орган няма задължение (а и право,
по аргумент от чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.), да прилага
разпоредбите от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, касаещи максимално допустима грешка. При условие,
че нито при извършената от контролните органи проверка, нито в хода на
административнонаказателното производство, водачът на МПС е оспорил
отчетения с техническото средство резултат за концентрация на алкохол в
кръвта и при изричната правна регламентация по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г., абсолютно неоснователно да се извършва припадане на
отчетената от техническото средство стойност на концентрацията на алкохол
в издишвания въздух.
Във връзка с допустимите грешки на анализатори за алкохол в дъха за
пълнота следва да бъде посочено и следното: възможността за допускане на
грешка в показанията на анализатора за алкохол, с който е извършена
проверката в разглеждания случай, не се отнася за сочените разпоредби от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Съгласно чл. 773, ал. 1 от тази Наредба "анализаторът за алкохол в
дъха трябва да показва резултата от измерването в mg/l", а според ал. 2 на
същия текст – "анализаторът за алкохол в дъха може да показва резултата от
6
измерване в промили %., съгласно приложение № 39". В разпоредбата на чл.
781 от Наредбата са предвидени максимално допустими грешки на
анализатори за алкохол в дъха при последваща проверка, но за тези
анализатори, които измерват в mg/l. Резултатът на въз.В. е отчетен в промили
(%.), следователно максимално допустимите грешки на анализатори за
алкохол в дъха при последваща проверка, предвидени в чл. 781 от Наредбата
не са приложими за настоящия случай, тъй като се касае за отчетен резултат в
промили (%.), а не в mg/l.
Правилно АНО е наложил санкция на основание чл.174ал.2 от ЗДвП,
като наложените административни наказания : „Глоба” от 1000лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от осемнадесет месеца са в
рамките, предвидени от санкционната норма. По отношение размера и срока
на наложените административни наказания в НП липсват конкретни мотиви,
но съгласно мактериалите по преписката съдът не споделя становището на
процесуалния представител, че не съответстват на нарушението.На първо
място, глобата е определена в минимално предвидения от закона
размер,поради което съдът дори счита, че размерът еа занижен, доколкото за
предходното нарушение от същия вид, вече е била налагана глоба в този
размер и тя не е оказала никакво поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие.Наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” е
определено под средния размер, предвиден от санкционната норма, като
визираните от законодателя рамки на наказанията са както следва- „Глоба” в
размер от 1000лв. до 2000лв. и ЛПУМПС за срок от една до три
години.Видно от справката за нарушителя, от момента на придобиване на
правоспособност, до настоящия момент жалбоподателят е извършил
множество нарушения на правилата на ЗДвП, за които е бил санкциониран с
влезли в сила НП.Недопустимата от закона концентрация на алкохол в кръвта
не е незначителна. Не се касае за инцидентна проява на противоправно
поведение, а за трайно установени незаконосъобразни навици и за висока
степен на обществена опасност както на извършеното нарушение, така и на
личността на нарушителя..Управлението на МПС след употреба на алкохол е
нарушение, което сериозно застрашава здравето и живота на останалите
участници в движението.В конкретния случай се установява, че нарушението
е извършено в активна част на денонощието, когато движението по пътищата
е интензивно и опасността е завишена.Предвид поведението на въз.В. като
7
водач на МПС и системното нарушаване на правилата за движение,
включително и констатираното управление на МПС с недопустима
концентрация на алкохол в кръвта извън проявата, водеща до повторност ,
както и предвид констатираната концентрация на алкохол в кръвта на
жалбоподателя и повторността, съдът намира, че наложеното наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца е справедливо и
не се констатират предпоставки за неговото ред3уциране, още повече, че за
предходното нарушение, обуславящо повторността, вече е било наложено
наказание ЛПУМПС за срок от 12 месеца, което не е поправило и
превоъзпитало нарушителя по никакъв начин.
Контролните точки не са "наказания" по смисъла на чл.13 от ЗАНН, те
следва да се отнемат само при влязло в сила наказателно постановление,
същите са извън предмета на настоящия въззивен контрол, поради което
съдът намира, че не следва да се произнася във връзка с направените в
жалбата възражения срещу тяхното отнемане.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
потвърждаване на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
8
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева,още повече,
че процесуалното представителство се свежда до изготвяне единствено на
писмено становище.
Предвид наличието на предпоставки за потвърждаване на НП, искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде
потвърдено, поради което настоящият състав на ВРС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0819-001576/ 10.05.2022г. на Началник
група в сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което на А. Г. В. ЕГН **********,
от гр.Шумен са наложени административни наказания, както следва:
“Глоба” в размер на „1000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 18 месеца, на основание чл. 174 ал.2вр.чл.174ал.1 от ЗДвП , за
нарушение на чл.5 ал.3т.1 от ЗДвП, като в същото НП се сочи, че се отнемат и
общо 15 контролни точки на основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012г. на
МВР.
ОСЪЖДА А. Г. В. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 80/осемдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-
Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по
компетентност на Наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9