М О Т И В И
по Решение № 74/18.02.2020 г. по АНД № 821/2018 г.
по описа на Добрички районен съд
Районна
прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Районен съд – Добрич
Постановление с предложение по чл. 375 от НПК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на К.Т.С. с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство № 154/2016 г. по описа на Сектор „ПИП” при ОД на
МВР – Добрич, по което е било образувано производство пред първа инстанция
срещу С. за извършено две престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.
С диспозитивната
част на прокурорския акт на обвиняемият К.Т.С. с ЕГН ********** повдигнато
обвинение по чл. 309, ал. 1 от НК за това, че на 22.07.2015 г. в гр. Добрич, обл.
Добрич сам съставил неистински
частен документ - Разписка № 03/2015г.
за връчване
(в частта за подпис на свидетел)
на Нотариална покана
с peг. № 3876, Том I, акт № 3 от 21.07.2015 г. по
Общ регистър на нотариус М.С., с peг. № 175 на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Добрич,
адресирана до А.А.Д. с ЕГН ********** *** го употребил
пред същия нотариус, за да докаже, че е прекратено поетото към нотариуса задължение
за връчване на нотариалната покана,
а именно, че е връчил нотариалната покана на А.А.Д. с ЕГН **********.
Повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на ДРП, който счита обвинението за безспорно доказано и с оглед
данните за личността на обвиняемия, пледира С. да бъде признат за виновен, да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Обвиняемият С.
се явява лично в съдебно заседание и заедно с представляващият го редовно
упълномощен защитник пледират за недоказаност на повдигнатото обвинение и искат
от съда обвиняемият да бъде признат за невиновен. Излагат доводи за липса на
умисъл у дееца, предвид факта, че той е посетил адреса, като е останало
недоказано кой точно е отказал да
получи необходимите документи. С. много пъти е връчвал нотариални покани и
досега никога не се е изисквало от него да иска документ за самоличност, за да
се увери дали това е лицето.
В последната си дума обвиняемият заявява, че няма
какво да каже.
След като обсъди събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Договор за цесия от
16.07.2015 г. с нотариално удостоверяване на подписите от 20.07.2015г. св. Г. Б* продал на св. Д.Д. свое вземане от св. А.Д.. За горното св. Б. следвало да уведоми
своевременно длъжника Д. и за целта заедно със св. Д. на 21.07.2015 г. посетил кантората на Нотариус М.С. с peг. № 175 на Нотариалната камара, с район на действие
Районен съд – Добрич и поискал да бъде връчена нотариална покана до св. А.А.Д..
Чрез нотариалната покана А.Д. следвало да бъде уведомен, че е било извършено
прехвърляне на вземане (негово задължение към Г.Б.) в размер на 15 000.00 лева.
Вземането било прехвърлено от Г.Т.Б. (цедент) на Д.И.Д. (цесионер) чрез Договор
за цесия от 16.07.2015 г. с нотариално удостоверяване на подписите от
20.07.2015г.
След завеждането и оформянето на нотариалната покана,
която била заведена в общия регистър на нотариуса под peг. № 3876/21.07.2015 г. по надлежен ред, нотариусът я предал на обв. К.Т.С. за
връчването й. Нотариус М.С. нямал назначен призовкар на постоянна длъжност в
своята нотариална кантора, но имал уговорка при необходимост от връчване на
книжа да ползва услугите на обв. С., който работил като призовкар при частния
съдебен изпълнител *** с район на действие Окръжен съд - Добрич.
Св. Б. посочил адреса на св. Д. и същият бил отразен в нотариалната покана.
Самият нотариус също извършил служебна справка и установил, че адресът на св. Д.
***.
В изпълнение на възложената му задача, на *** г. обвиняемият С. посетил
адреса, посочен в нотариалната покана като такъв на нейния адресат, а именно
гр. Д*, ул. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *.
Като пристигнал на място, обвиняемият влязъл сам във входа, качил се на етажа и
звъннал на входната врата на апартамента. Вратата отворил мъж на средна
възраст и след като му казал, че няма такъв човек, треснал вратата пред С..
След установяване на горното обвиняемият изготвил документ
- Разписка № 03/2015 г., в която изписал, че А.А.Д. е бил уведомен лично от
него за изпращането на нотариалната покана, но отказал да я получи. Като
свидетел на вписаното в разписката обстоятелство била посочена С.С. (без същата
да е осъществила дори визуален контакт с А.Д.), като обв. С. се подписал вместо
нея в документа.
При разследването било установено, че от 2001 г. св. А.Д. не живеел на
посочения адрес, където пребивавала бившата му съпруга - св. П.Х.Д..
По-късно същия ден на 22.07.2015 г. обвиняемият предал на нотариус М.С.
изготвената от него Разписка № 03/2015 г., като чрез нея доказал, че е изпълнил
поетото задължение за връчване на нотариална покана на А.А.Д.. От своя страна
нотариусът, след получаване на разписката от обвиняемия, удостоверил връчването
на екземпляр от нотариалната покана до А.А.Д. на 22.07.2015 г. чрез отказ на
последния да я получи.
Впоследствие надлежно оформената нотариална покана била представена на Г.Т.Б..
Видно
от заключенията на вещите лица по изготвените на досъдебното производство,
неоспорени и приети от съда единична и две тройни графически експертизи, ръкописният текст „Уведомен лично: отказва да
получи; 22.07.2015 г.; С.С.; Свидетел“, положен в частта „свидетел“ на Разписка
№ 3/2015 г., е изпълнен от лицето К.Т.С., ЕГН **********. Подписите, положени в
частта „връчител“ и в частта „свидетел“ на Разписка № 3/2015 г. са изпълнени от
лицето К.Т.С., ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Гласните
доказателства, включващи обясненията на обвиняемия, дадени в съдебно заседание,
показанията на свидетелите Д.И.Д., Г.Т.Б.,
М.Д.С., А.А.Д. и П.Х.Д., дадени в съдебно заседание, са еднопосочни,
логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства са
безпротиворечиви и кореспондират със заключенията на вещите лица по изготвените
една единична и две тройни графически експертизи, проверени в съдебно заседание
по реда на чл. 282 от НПК и приети като обективно и компетентно изготвени,
както и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване
на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал
по делото: постановление за образуване на досъдебно производство от 02.11.2016
г.; жалба от А.А.Д. вх. № 356/07.03.2016 г.; разходен касов ордер № 2/06.05.2015
г.; разходен касов ордер № 1/27.3.2015 г.; РКО № 3/21.05.2015 г.; РКО/не се
чете /; РКО № 4/19.6.2015 г.; РКО от 11.10.2008 г.; РКО от 08.11.2008 г.; РКО
/2 броя/ не се чете; жалба № 1901/09.10.2015 г.; молба от Д.И.Д., нотариална
покана от Г.Т.Б.; РКО от 16.7.2015 г.; Договор за продажба на вземане от
16.7.2015 г.; квитанция към приходен касов ордер /2 броя/; постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 04.01.2018 г.;
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
12.01.2018 г.; Декларация за семейно и материално и имотно състояние от К.Т.С.,
справка за съдимост рег. № 2643/13.12.2016 г.; справка за съдимост рег. №
2898/13.12.2017 г.; справка от УИС на Прокуратурата на Република България към
01.12.2016 г.; характеристични данни на К.Т.С. от 20.12.2017 г.; заявление за
издаване на документи за самоличност на български граждани на лицето К.Т.С. №
35360/11.02.2002 г.; заявление за издаване на документи за самоличност вх. №
41121/27.3.2012 г.; протокол за графическа експертиза № 9/24.03.2017 г.;
разписка № 3/2015 г.; протокол за тройна съдебно графическа експертиза №
59/20.11.2017 г.; протокол за тройна съдебно-почеркова експертиза от 20.03.2018
г.; фактура № 2/20.03.2018 г.; епикриза на името на К.Т.С. /2 броя/; справка от
УИС на Прокуратурата на Република България към 10.07.2018 г.
С
оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА,
съдът намира следното:
Обвиняемият К.Т.С. от обективна и
субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 309, ал. 1
от НК, тъй като на 22.07.2015 г. в гр. Добрич, обл. Добрич сам
съставил неистински частен документ - Разписка № 03/2015г.
за връчване
(в частта за подпис на свидетел)
на Нотариална покана
с peг. № 3876, Том I, акт № 3 от 21.07.2015 г. по
Общ регистър на нотариус М.С., с peг. № 175 на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Добрич,
адресирана до А.А.Д. с ЕГН ********** *** го употребил
пред същия нотариус, за да докаже, че е прекратено поетото към нотариуса задължение
за връчване на нотариалната покана,
а именно, че е връчил нотариалната покана на А.А.Д. с ЕГН **********.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав. Деянието по чл. 309 от НК е
двуактно престъпление. От обективна страна е необходимо както съставяне на
неистински или преправяне на истински частен документ, така и неговата употреба
от дееца, за да докаже съществуването или не, прекратяването или изменението на
някое право, задължение или правоотношение.
В настоящия случай обективираните в
писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин
времето и мястото на извършване на процесното деяние. В тази насока са както
всички писмени доказателства, приложени по делото, така и обясненията на самия
обвиняем, който не отрича, напротив заявява, че на посочената в обвинението
дата е посетил адреса в гр. Добрич, което се потвърждава и от показанията на
нотариуса св. С..
Писмените и гласни доказателства са
безпротиворечиви, че обвиняемият С. е осъществил една от формите на
изпълнителното деяние по чл. 309, ал. 1 от НК – съставяне на неистински частен
документ – Разписка №
03/2015г. за връчване (в частта за подпис на
свидетел) на Нотариална покана с peг. № 3876, Том
I, акт № 3 от
21.07.2015 г. по Общ регистър на нотариус М.С., с peг. № 175 на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Д*, адресирана
до А.А.Д. с ЕГН **********. В тази насока се явяват заключенията по приобщените
по надлежния ред заключения по графическите експертизи, според които подписът в
графа „свидетел“ е изписан от обвиняемия, а не от лицето, посочено като негов
автор – С.С.. Съдът дори намира за недоказано, че св. С. изобщо е била в колата
пред адреса, каквито данни излага самият обвиняем, доколкото в тази насока няма
събрани никакви доказателства освен твърденията на С., които съдът приема за
негова защитна теза. Остава неясен въпросът защо, ако съпругата му е била в
колата пред адреса, не е положила сама подписа в Разписката.
Видно от показанията на св. С. и
обясненията на самия С., след попълване на Разписката, той е върнал документа
на нотариуса, т. е. го е употребил, за да докаже, че е прекратено поетото към нотариуса задължение
за връчване на нотариалната покана,
а именно, че е връчил нотариалната покана на А.А.Д. с ЕГН **********. С представяне
на процесния документ пред нотариуса престъплението се явява довършено, тъй
като по този начин разписката е била и използвана.
Няма спор, че инкриминираният документ е
частен, тъй като е съставен от лице, които не е длъжностно по смисъла на чл.
93, т. 1 от НК.
Документът Разписка № 03/2015г. в частта за
подпис на свидетел е и неистински, тъй като представлява непосредствено
материализиране на конкретно писмено изявление от лице, различно от това, което
е посочено в документа като негов автор. Без значение в това отношение е и
съдържанието на документа – дали последният отразява вярно или лъжливо
обективните факти. Ето защо съдът намира за ненужно да обсъжда събраните
доказателства във връзка със случилото се на етажната площадка, като само
следва да се отбележи, че доказателствата сочат, че описаните в документа
обстоятелства от обвиняемия С. не отговарят на действителността, доколкото
самият той сочи в обясненията си, че не е проверил самоличността на мъжа,
отворил вратата на апартамента, като този мъж му е казал, че няма такова лице
на адреса и е треснал вратата. Вместо обаче да отрази това, което се е случило
в действителност, обв. С. е изписал в Разписката, че адресатът Д. е „Уведомен лично: отказва да получи; 22.07.2015
г.“
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията
„формално престъпление”. Фактът на съставяне на неистинския частен документ и
неговата употреба осъществява състава на съответното престъпление, поради което
не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност
обвиняемият е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК, в пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени
вреди. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае
до по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид, поради което деянието не може да бъде квалифицирано
като маловажен случай.
При горните съображения съдът
намери, че от обективна страна с деянието си обвиняемият е осъществил всички
съставомерни елементи на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК.
От субективна
страна съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл,
тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Също така,
обвиняемият е действал с ясното съзнание, че разписката в частта на подписа на
свидетел е неистинска, въпреки което я е представил на нотариуса.
Причина
за извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия, както и
незачитането на установения в страната правов ред.
С
оглед гореизложените правни изводи съдът прие за безспорно доказано, че обв. С.
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му с повдигнатото
обвинение по чл. 309, ал. 1 от НК и го призна за виновен.
За да определи наказанията на обвиняемия, съдът се
съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността, и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Обвиняемия К.Т.С. е роден на *** ****,
ЕГН **********
Съдът намира, че деянието е
извършено при наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства –
чисто съдебно минало, добри характеристични данни по местоживеене и липса на
образувани други наказателни производства.
В санкцията на правната норма на
чл. 309, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до
две години. К.С. е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени
вреди.
С оглед наличието на
материално-правните предпоставки, визирани в чл. 78 а, ал. 1 от НК, съдът
намери, че следва да освободи К.С. от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание глоба в минималния предвиден от законодателя
размер, а именно глоба в размер на 1 000 лв., което би изпълнило целите на
административно-наказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки
предвид факта, че обществената опасност, както на деянието, така и на самия
извършител са невисоки, както и съобразявайки се с имотното му състояние.
Тия обстоятелства мотивираха съда
да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и
превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално
по размер административно наказание глоба.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обвиняемия за виновен, съдът го
осъди да заплати сторените по делото разноски в размер на 894,64 лева по сметка
на ОД на МВР гр. Д*, представляващи разходи по досъдебното
производство, както и сумата
от 190 лева, представляващи
разходи за явяване на вещи
лица и за тълковник в съдебното
производство, платими по
сметка на РС - Добрич.
На основание чл. 112, ал. 4 от НК съдът
постанови писмените документи,
приложени по делото в
оригинал – Заявление вх. № 35360/11.02.2002 г. и вх.
№ 41121/27.03.2012 г., послужили за издаване на лична карта на К.Т.С. ЕГН ********** да останат по делото в срока на съхранението му.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си!
08.04.2020 г. Председател: