Определение по дело №272/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 март 2020 г.
Съдия: Хайгухи Хачик Бодикян
Дело: 20207260700272
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 гр.Хасково, 16.03.2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на шестнадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                   СЪДИЯ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН

Като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 272/2020 г. ,    

за да се произнесе, взе предвид следното:

   

         Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.166, ал.3 от АПК, във връзка с чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост (ЗОС).                                                                                                

Делото е образувано е по жалба на К.И.Ю. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.Т. Т., срещу Заповед №120 от 09.03.2020 г. на Кмета на Община Хасково.

В жалбата е направено особено искане – на основание чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК съдът да спре предварителното изпълнение на обжалваната заповед, допуснато по силата на закона – чл.65, ал.4 от ЗОС.

В искането се сочи, че предварителното изпълнение на заповедта щяло да причини на жалбоподателката и на болното ѝ малолетно дете значителна или труднопоправима вреда, и щяло да доведе до настъпване на значителни материални вреди за тях.  

В жалбата се излагат съображения, че жалбоподателката живеела с малолетното си дете, на което с Експертно решение на ТЕЛК №390 от 30.09.2015 г. била призната степен на увреждане 70% . Сочи се, че напускането на жилището, в какъвто смисъл било разпореденото предварително изпълнение на заповедта, щяло да доведе до значителни имуществени вреди за жалбоподателката, както и щяло да лиши малолетното и болно дете от нормални условия за живот.

Съдът, като взе предвид изложените твърдения и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Обжалваната Заповед №120 от 09.03.2020 г. на Кмета на Община Хасково е издадена с посочено правно основание чл.44, ал.2 от ЗМСМАвъв вр. с чл.65 от ЗОС и чл.18, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково на Общински съвет – Хасково. С нея се насрочва изземването на недвижим имот общинска собственост представляващ апартамент №30, находящ се в ж.к.„О.“ в гр.Хасково поради прекратено наемно правоотношение с  К.И.Ю. (Тодорова), наемател на недвижим имот, общинска собственост по силата на влязла в сила Заповед №Н-87 от 27.05.2019 г. на Кмета на Община Хасково.

Жалбата срещу заповедта е подадена директно в съда на 13.03.2020 г.  

Съгласно чл.65, ал.4 от ЗОС, заповед от вида на процесната може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс и жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2, т.е. при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия.

Предварителното изпълнение на обжалваната заповед е допуснато по силата на самия закон и формулирано в жалбата искане съдът да спре предварителното изпълнение на административния акт се явява процесуално допустимо за разглеждане.

Разгледано по същество, искането е основателно.

В чл.65, ал.4 от ЗОС не са дефинирани условията, при които съдът може да „разпореди друго“ и след като в специалния закон липсват нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на изпълнението на акта, то приложение следва да намерят условията, посочени в чл.166, ал.2, във вр. с ал.4 от АПК. Тоест съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

За конкретния случай следва да се преценят евентуалните неблагоприятни последици, които биха възникнали за жалбоподателката от предварителното изпълнение на заповедта, като накърняването на интереса на засегнатото лице следва да е с интензитет, противопоставим на заложения в закона обществен интерес от предварителното изпълнение на акта.

Според настоящия състав на съда, такова засягане в случая се установява от представените по делото като част от административната преписка доказателства. От същите е видно, че жалбоподателката К.И.Ю. (тогава с фамилия Т.) е била настанена със Заповед №Н-67/18.04.2018 г. на Кмета на Община Хасково в общинско жилище, състоящо се от две стаи, кухня и сервизно помещение, с жилищна площ от 57.55 кв.м., за срок от една година, считано от датата на сключване на Договора (19.04.2018 г.), заедно с дъщеря си Е..

От представените по делото като доказателства Експертно решение №390 от зас.№37 от 30.09.2015 г. на ТЕЛК – Хасково –  МБАЛ АД гр.Хасково се установява, че детето Е. страда от установено в Епикризата заболяване.

Във връзка с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България за обявяване на извънредно положение на територията на страната свързана с разпространението на COVID-19, както и препоръките на Националния оперативен щаб, създаден със заповед на министър-председателя на Република България, за социална дистанция, съдът счита за настъпили извънредни обстоятелства, които дават основание да се спре изпълнението на оспорената заповед.

Поради изложеното съществува реална опасност с предварителното изпълнение на оспорената заповед на жалбоподателката да бъдат причинени имуществени вреди, които ще се явят труднопоправими, доколкото с освобождаването на обитаваното от нея и детето ѝ общинско жилище, за семейството възниква необходимост от осигуряване място за живеене. Това е свързано и с изнасяне, пренасяне и съхранение на покъщнина и вещи, с което настъпването на имуществени вреди за жалбоподателката е напълно вероятна последица от предварителното изпълнение на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. С оглед липсата на друго движимо и недвижимо имущество, притежавано от К.И.Ю., размерът на имуществените вреди за нея и семейството ѝ би могъл да се приеме за значителен.

Предвид това и на основание чл.65, ал.4 от ЗОС, искането следва да бъде уважено, като се спре предварителното изпълнение на оспорената заповед.

С оглед изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

СПИРА по искане на К.И.Ю., предварителното изпълнение на Заповед №120 от 09.03.2020 г. на Кмета на Община Хасково.

Определението да се съобщи на ответника с връчване на електронен адрес и на жалбоподателката по телефон на съдебния адрес.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба до Върховен административен съд.

 

  

                                                                   СЪДИЯ: