№ 5337
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110205793 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Р. С. П. от гр. София срещу наказателно
постановление (НП) №533417/19.09.2023 г. на заместник-кмет на Столична
Община, с което й е наложено административно наказание на основание чл.53,
ал.2 и чл.13, б. „б“ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.48 от Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична община, глоба в размер на 50
(петдесет лева) лв. за нарушение на чл. 18, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.46, ал.1 и
чл.47, ал.1 от Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО).
С жалбата се твърди, че е жалбоподателката е била със заредена карта, била
е редовен пътник, но тъй като била с пълни ръце – множество чанти, след
посещение в „Пирогов“ при умиращата си леля, не е могла при качването си на
спирка „Пирогов“ да валидира веднага картата си, като на същата спирка се
качил контрольор сл. №495 – С. Т. А., който поискал да заплати веднага глоба
за нередовен пътник. Надява се на справедливо решение.
Жалбоподателката редовно призована се явява в съдебно заседание и
поддържа жалбата си. По същество упълномощеният от нея процесуален
1
представител пледира за отмяна на НП, тъй като описаната фактическа
обстановка не съответства на посочената в акта, като е била санкционира за
това, че не е валидирала бил. Твърди се, че има порок, който не може да бъде
отстранен. Претендират се разноски. Жалбоподателката поддържа адвоката си
по същество.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява
процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за
отхвърляне на жалбата като неоснователна, тъй като от приложените по
делото доказателства се установявало безспорно извършеното нарушение, а
от написаното в акта: „пътува без превозен документ“, което е поместено и в
НП следва, че жалбоподателката не е представила такъв. Пледира се за
потвърждаване на НП и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени и гласни доказателства:
Свидетелят С. Т. А. като контрольор по градски транспорт при Столична
община на 17.08.2023 г. при проверка на превозно средство от масов градски
транспорт на Столична община, а именно трамвай №5, след спирка „Красно
село“, посока ж. к. „Бъкстон“ констатирал, че жалбоподателката пътува без
редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците.
Съставен е бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 17.08.2023 г. с № 533417 на жалбоподателката от свидетеля А., за това, че
на същата дата в 16:32 часа в превозно средство трамвай №5, с инв. №2036, е
пътувал без превозен документ за пътуване при спряло превозно средство на
спирка „Красно село“ посока „ж. к. Бъкстон“, като отказва да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовност на пътници.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл.18, т.1 и т.2, във вр. с чл.46,
ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО. Актът е предявен на датата на
съставянето му, но е отказано да бъде подписано от жалбоподателката, което е
установено с подписа на един свидетел, който е и свидетел по акта.
Съставилият АУАН с фабричен № 533417 на 17.08.2023 г. С. Т. А. бил
упълномощен като контрольор по редовността на пътниците от Център за
градска мобилност (ЦГМ) ЕАД да съставя АУАН въз основа на Заповед
№СОА18-РД09-455/10.05.2018 г., под №143, служебен №495, издадена от
2
заместващия кмета на Столична община по силата на Заповед за заместване
№СОА18-РД15-4780/09.05.2018 г. на кмета на Столична община заместник –
кмет на Столична община А.А..
Въз основа на съставения АУАН зам. кмета на СО Д.П.Б., като оправомощен
със Заповед №СОА22-РД09-3070/13.12.2022 г. на кмета на СО, е издал
обжалваното наказателно постановление №533417/19.09.2023 г., което е
връчено лично на жалбоподателката на 05.04.2024 г.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят А. твърди, че не си
спомня случая.
Приложена е епикриза на лицето М.П.З. от УМБАЛСМ „Пирогов“,
постъпила на 10.08.2023 г. и починала на 17.08.2023 г., както и удостоверение
за родствени връзки на жалбоподателката, от което се установява, че това лице
е нейна леля.
Приложено е копие на карта „София сити карт“, персонална на името на Р.
П., с доказателство за зареждането й за периода от 05.11.2024 г. до 04.12.2024
г. за един месец за всички линии.
Установява се от приложената служебна бележка от Агенция по заетостта,
че Р. С. П. е била вписана като безработна в ДБТ- София-Възраждане, както и
за периода от 12.06.2023 г. – 14.04.2024 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства, като съдът кредитира като логични и непротиворечиви изцяло
писмените такива. Липсват индиици или оспорване истинността на същите от
страните. Относно гласните доказателства: показанията на свидетеля, следва
да се отбележи, че същият твърди, че не си спомня. Поради което ги кредитира
относно това, което се подкрепя и от останалите писмени такива.
Действително следва да се отчете, с оглед естеството на работата
му/многобройните еднотипни случаи/ и отдалечеността във времето от
фактите, за които свидетелства до показанията му в съда, че е житейски
оправдано липсата на пълни спомени относно случая. Относно писмените
доказателства, представени в ксерокопиран и заверен вид от жалбоподателя, а
именно копие на платежен документ за заплатена сума за зареждането на
персоналната карта за пътуване за периода от 05.11.2024 г. до 04.12.2024 г. за
един месец за всички линии е извън предмета на доказване, тъй като не касае
3
инкриминираната дата 17.08.2023 г. и не се кредитира.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, в законоустановения
четиринадесетдневен срок, като същата е основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, установи, че са допуснати
нарушения на процесуалните норми, изразяващи се в следното:
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в
конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин
не е сторено.
Следва да се отбележи, че за разлика от АУАН където се твърди, че
нарушението е извършено при спряло превозно средство на спирка „Красно
село“, то в НП, че нарушението е констатирано след спирка „Красно село“,
посока „ж. к. „Бъкстон“. Поради което не става ясно къде е установено
визираното административно нарушение. На следващо място има
разминаване в АУАН и в НП относно първото сочено като изпълнително
деяние, докато в акта се твърди, че „пътува без превозен документ“, то в НП се
сочи, че „пътува без редовен превозен документ“. Горното отново води до
неяснота относно така вмененото изпълнително деяние на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице.
На следващо място не става ясно в какво точно се изразява конкретното
нарушение, с оглед описаното в АУАН. В същият се сочат две изпълнителни
деяния, а именно: „пътува без превозен документ“ и „отказва да закупи карта
за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовност на пътници“.
Като от разпита на свидетеля в хода на съдебното производство не става ясно
в какво конкретно се е изразило деянието на жалбоподателя, доколкото
липсват подробности, предвид факта, че актосъставителя в разпита си излага,
4
че няма спомени. Следва да се има предвид, че всяко едно от твърдените
словесно нарушения в АУАН и в НП водят до извод за различни форми на
изпълнително деяние.
В процесното НП се сочи като форма на изпълнително деяние на
административното нарушение „пътува без редовен превозен документ и
отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците“. Предвид което в същото са посочени отново две
форми на нарушение чрез словесно описание.
Описаните факти не могат да бъдат подведени под никоя от посочените в
АУАН и НП правни норми. Не се сочи дали превозният документ е бил
нередовен, дали изобщо е имал такъв, или ако е имал такъв дали се касае за
несвоевременното му валидиране, с оглед яснота относно това какво се
приема, че е осъществено от жалбоподателя. Липсата на точна воля от страна
на административно-наказващия орган, както и разминаването на фактическа
обстановка, описана в акта и НП, включително относно мястото на
твърдяното нарушение, говори за липса на властническо волеизявление
относно това какво е конкретното нарушение, за което е съставено
наказателното постановление.
На следващо място липсва и посочване на правна квалификация на
нарушението. В АУАН се сочи, чрез подчертаване, че нарушението е такова по
чл.18, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО, което
е посочено и в НП като правна квалификация на нарушението.
Посочената като нарушена правна норма чл.18, ал.1, т.1 и т.2 от
НРУПОГТТСО (действала към датата на визираното нарушение), предвижда,
че: „При пътуване с превозните средства на обществения градски транспорт
пътниците са длъжни да валидират превозните си документи, да спазват
разпоредбите на настоящата наредба, както и:1. да притежават редовен
превозен документ при превоза и при слизането си в района на спирката на
наземния транспорт или в платената зона на метрото; 2. да предоставят
превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с
персонализирани електронни карти да показват документ за самоличност при
поискване”.
Предвид което така описаните две хипотези словесно на административното
5
нарушение не се припокриват от двете точки на ал.1 на чл.18 от Наредбата, а и
не биха могли да бъдат осъществени едновременно.
Като другата сочена норма на чл. 46, ал.1 от НРУПОГТТСО (действала към
датата на визираното нарушение) има следното съдържание: „При
констатиран от длъжностно лице - контрольор по редовността на пътниците
случай на пътуване без редовен превозен документ или с нередовен превозен
документ пътникът закупува билет за еднократно пътуване, продаван от
контрольор по редовността на пътниците“ .
Разпоредбата на чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО (действала към датата на
визираното нарушение) сочи, че: „При констатиран от длъжностно лице -
контрольор по редовността на пътниците случай на пътуване без редовен
превозен документ или с нередовен превозен документ, и/или случай на
пътуване без редовен превозен документ за съответни единици багаж,
велосипед и/или домашен любимец, в нарушение на чл. 13, и отказ на пътника
да закупи билет за еднократно пътуване, продаван от контрольор по
редовността на пътниците, длъжностното лице по контрола съставя акт за
установяване на административно нарушение по реда на Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), за което нередовният
пътник е длъжен да слезе на следващата спирка по маршрута на превозното
средство.”
Предвид което актосъставителя и административно-наказващия орган с
посочване на правни норми, някои от които нямат отношение, а и са неточно и
непълно посочени, са нарушили правото на защита на жалбоподателя. Така
например в НП и в АУАН се твърди, че едновременно нарушението се
квалифицира по няколко посочени в чл.18, ал.1, т.1 и т.2 от НРУПОГТТСО
хипотези. На следващо място нормите на чл.46, ал.1 и чл.47, ал.3 от
НРУПОГТТСО предвижда начина на действие на контролните органи при
констатиране на съответни нарушения по наредбата, но и не осъществяване на
състав на такова. В случая освен наличие на непълно описание на фактическия
състав на нарушението, е налична и противоречива, неясна и несъответна на
същото правна квалификация.
Посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени,
тъй като ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на
въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на
6
страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на
защитата в рамките на административно-наказателното производство. Тези
нарушения на процесуалните норми са от такъв характер, че касаят началната
фаза на административно-наказателния процес и не могат да бъдат санирани в
съдебната фаза на производството.
Следва изрично да се посочи, че е налице компетентност от страна на
съставилия АУАН, поради следното: В случая оправомощаването на
актосъставителя е на основание Заповед №СОА18-РД09-455/10.05.2018 г.,
издадена от заместващия кмета на Столична община по силата на Заповед за
заместване №СОА18-РД15-4780/09.05.2018 г. на кмета на Столична община
заместник – кмет на Столична община А.А.. Като съответните заповеди са
приложени. Процесното НП също е издадено от оправомощено със Заповед
№СОА22-РД09-3070/13.12.2022 г. на кмета на СО длъжностно лице:
заместник кмет на СО Дончо Барбалов.
Като съдът намира, че по същество не се установи по безспорен начин, че
жалбоподателя е бил нередовен пътник в столичен градски транспорт,
доколкото не се установи в какво именно се е изразило осъщественото от него
нарушение, предвид което и на това основание НП като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Поради допуснатите по-горе многобройни процесуални нарушения и
липсата на установеност на нарушението процесното НП като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на НП, искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и
следва да бъде уважено. Жалбоподателят е бил представляван в проведеното
съдебно производство от упълномощен от него адвокат. Като съобрази
разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при
интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че следва да определи
претендирания размер от 400 лв., като отчете и факта, че това е заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение, отразено и в договора за правна защита и
съдействие, както и факта, че претендираният размер се явява в границите,
определени в Наредбата и същите следва да бъдат заплатени от наказващия
орган за една инстанция по делото.
7
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №533417/19.09.2023 г. на заместник-
кмет на Столична Община, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, с
ЕИК/БУЛСТАТ: *********, да заплати на Р. С. П., с ЕГН **********, с адрес:
*****, сумата в размер на 400 (четиристотин лева) лв. за адвокат за една
инстанция по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8