№ 1455
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. Ж.
при участието на секретаря Х.И. Х.
като разгледа докладваното от М. Ж. Гражданско дело № 20213110118118 по
описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 415,
ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцовото дружество „Е. С.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В., В. Т. - Е, бул. „ В. В. “ № ***,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет А.А.К., И.Г. Г. и Р.Г.Л.,
чрез адв. Х.И., вписан в Адвокатска колегия - гр. Варна, личен номер **********, редовно
преупълномощен от Адвокатско дружество „В., Ж. и П.“, Булстат: ******** с адрес на кантората:
гр. С., ул.“Т.“, № *, ет. * представлявано от адв. Г.В. В. от САК, с адрес за призоваване и
съобщения: гр. В., бул. „М. Л.“ № **, ет. * , против ответника Д.А. Ж. , ЕГН **********, с адрес:
с. С., ул. „К.“ № **.
Оправеното до съда искане съгласно исковата и уточнителната молба е да бъде
постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено със силата на пресъдено
нещо, че ответника Д.А. Ж. с ЕГН **********, с адрес в с. С., ул. „К.“ ** дължи на „Е. С.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В., В. Т.-Е, бул. „В. В.“, № ***,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Н.Й.Н., К.Т.И. и Р.Г.Л.
СУМАТА в размер на 810,73 лв. главница за неотчетена ел. енергия по фактура №
**********/12.03.2021г., за периода от 11.12.2020г. до 10.03.2021г., за обект на потребление: с. С.,
ул. „К.“ **, който е заведен под клиентски номер ********** и абонатен номер **********,
СУМАТА от 50,22лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
22.03.2021г. до 31.10.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед
№ 6339/09.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 16122/201 г. по описа на ВРС,
XLII състав, на основание чл. 422, ал. 1, вр.чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 , ал. 1 ЗЗД.
В исковата си молба ищцовата страна е навела следните фактически твърдения: „Е.
С.“ АД сочи, че е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
вр. чл. 107 от Закона за енергетиката срещу Д.А. Ж. с ЕГН **********, с адрес в с. С., ул. „ К. „ №
1
**, за което било образувано ч.гр.д. №20213110116122/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Варна,
за сумата от 810,73 лв. - главница за неотчетена ел. енергия по фактура №**********/12.03.2021г.,
за периода от 11.12.2020г. до 10.03.2021г., за обект на потребление: с. Синдел, сумата от 50,22лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 22.03.2021г. до 31.10.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението.В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
ищцовата страна е предявила иска си за установяване на съществуването на вземането за което е
била издадена заповедта по чл.410 ГПК.
Основанията, фактите и обстоятелствата, от които произтича нашето вземане са
следните:
Корекционната процедура,твърди ищеца в раздел първи от исковата си молба, че има
своето законово основание. Към датата на проверката действали Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ,бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, при промяна в
схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване /неправилно/ неточно измерване до последната извършена проверка
и периода от три месеца, предхождащ датата на констатиране на неизмерване /неправилно/
неточно измерване. Преизчисляването се извършвало на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/ свързващи инсталацията на
клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Неправомерното
въздействие върху схемата на измерване, сочи „*** С.“ **, че не е необходимо да е пряк резултат
от поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото на
дружеството -ищец да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвал като елемент наличие
на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на което да е налице
неточно измерване на потребеното количество електрическа енергия. Ирелевантно за настоящия
спор било дали действията, довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице.
Извършената процедура сочи *** ***** **, че не представлява и няма характер на санкция към
потребителя - ищец в настоящото производство, а конкретизира цената на доставена и реално
потребена електрическа енергия. Въпреки това, несъмнено за ищеца, единствено потребителят
имал интерес от неточното отчитане на реално консумираната от него електрическа енергия с
оглед задължението му за заплащане на стойността й.
Налице било основание за възникване на вземането на „Е. С.“ АД за потребена
електрическа енергия, се твърди в следващия втори раздел от исковата молба. Извършена
била едностранна корекция по смисъла на ПИКЕЕ като бил спазен реда по констатиране на
неточното отчитане на електрическа енергия. Всички предпоставки за възникване на правото на
дружеството да извърши тази законосъобразна процедура били изпълнени като бил осъществен
правопораждащият фактически състав: 1. Ответника /видимо грешно посочен/ и дружеството-
ищец били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД.2.„Е. С.“ АД
изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и
времево отношение, а именно да пренася и снабдява с електрическа енергия обект, находящ се с.
Синдел, с абонатен №********** и клиентски № *********. 3.На 10.03.2021г., в изпълнение на чл.
45 от ПИКЕЕ, била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на абоната
от служители на „Е. С.“ АД, в присъствието на свидетел, както и представител на 4-то РУ - Варна -
С.Х. Р., за което бил съставен Констативен протокол № 5101017/09.03.2021 г. „Е. С.“ АД се сочи
още в исковата молба че е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа
енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004
г., издадена от КЕВР. Дружеството твърди и че е оператор на разпределителна мрежа по смисъла
на § 1, т. 346, б.“а“от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване в според чл. 116,
ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ имало право да извършва технически проверки на място
2
на измервателната система и на средствата за търговско измерване.3. Дружеството сочи още, че
следи за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка било и
констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната. „Е. С.“ АД твърди не на последно място, че изпълнявало договорните си задължения
добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.При извършената проверка било установено
наличие на извършено неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа,
осъществено чрез меден проводник ПВ 6мм2. Присъединението било направено на стълб на
височина на мрежа НН, като в единия си край проводникът бил прикачен към фазов проводник на
мрежа ниско напрежение преди електромерно табло и СТИ, а в другия си край бил прикачен към
изходящ фазов проводник след СТИ захранващ имота /къщата/. По този начин консумираната
електроенергия не преминавала през СТИ, не се измервала и съответно не се заплащала.Измерен
бил моментен товар I - 2,6 А.Констативният протокол за техническа проверка, според ищовото
дружество отразявал действителното фактическо положение и съставен в съответствие с
разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Извършената проверка на електромера, на неговата цялост и
функционалност, притежавала съответната юридическа стойност, а съставеният протокол с
обективираните в него констатации,за ищцовата страна представлявал годно основание за
изготвяне на справка за корекция на електрическа енергия. Безспорно за „*** С.“ ** било ,че в
имота на ответника била консумирана електрическа енергия, която не била заплатена.В
конкретния случай при проверката било установено въздействие, което по същество не влияе на
изправността на самото СТИ.Поради изложеното и на основание чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ
служителите на „Е. С.“ АД отстранили неправомерно присъединения проводник и възстановили
правилната схема на свързване, без да демонтират средството за търговско измерване.4.На
11.03.2021г., „Е. С.“ АД съставило Справка за корекция номер №60505_3D60 за периода от
11.12.2020. до 10.03.2021г. - 3960 кВтч, и конкретизирало размера на оспореното вземане. Поради
невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена, сочи ищцовото
дружество, че била приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното
количество енергия за предходните на датата на проверката 90 дни. Използвана била правилната,
одобрена от КЕВР методика при извършените математически изчисления по чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ.Преизчисляването било извършено съобразно изискванията на чл. 50, ал. 5 от ПИКЕЕ въз
основа на съставения по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ Констативен протокол.Използвана била
правилната, одобрена от КЕВР методика при извършените математически изчисления по чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ, като количеството коригирана енергия било изчислено на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на
клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.При извършване на
изчисленията била използвана правилната пропусквателна способност на съоръженията съгласно
Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните
линии.5.На 12.03.2021г. „Е. С.“ АД издало фактура №********** на стойност
810,73лв.Мораторната лихва в размер на 50,22лв. била изчислена за периода от 22.03.2021г. (денят,
в който ответника изпада в забава) до 31.10.2021 г.Ищецът се позовава на ПИКЕЕ, като цитира :
чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ : „ В случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по
реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия".Поради тази
причина, фактурата била издадена от „Е. С.“ АД, а не от „Енерго-Про Продажби“
АД.Преизчислените количества електрическа енергия били фактурирани по действащата за
периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния
мрежови оператор, съгласно изискванията на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ.С ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35
от 30.04.2019 г.) подчертава ищеца, че бил възприет принципа мрежовият оператор да издава
директно фактура на клиенти за коригираните количества електрическа енергия, независимо дали
доставчик на електроенергия за клиента е краен снабдител, доставчик от последна инстанция или
избран от клиента доставчик на свободен пазар.Мотивите за приемането на посоченото
законодателно решение били, че отношенията свързани с измерване на електрическата енергия,
респективно задължението да не се въздейства по никакъв начин на средството за търговско
измерване и/или на схемата за свързване, представлявали част от отношенията между ползвателя
3
на мрежата и оператора на електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, като те не следвало да са опосредствани от доставчика на електрическа
енергия.Вземанията за мрежови услуги и коригирана енергия били на мрежовия оператор и той
следвало да има възможност да предприеме всички стъпки по събирането им.Аргумент в тази
посока било и обстоятелството, че установяването на неточно/неправилно измерване обикновено
се случвало в период, следващ самото ползване на енергията.В тази връзка се сочи още, че когато
корекцията се отнася за период, за който месечният сетълмент бил затворен, уреждането на
взаимоотношенията между пазарните участници не било възможно чрез коригиране на данните на
пазара.В този смисъл неотчетената енергия за миналия период била вече отчетена като
технологичен разход на мрежовия оператор, доколкото преминалата, но неотчетената към крайния
клиент енергия като краен резултат била закупена от мрежовия оператор енергия за технологичен
разход.Поради изложеното, процесното количество енергия към датата на коригирането й
обяснява ищеца в исковата си молба, че представлявало вече платена от
електроразпределителното предприятие по цена за технологичен разход и поради това плащането
й от абоната се дължало именно на „Е. С.“ АД. Целта на корекционните процедури, предвидени в
ПИКЕЕ пояснява още ищеца, че била именно възстановяване на „Е. С.“ АД на вече платената от
дружеството цена за преминала и неотчетена към краен клиент енергия при това начислена към
клиента по цена, по която енергията е вече платена от електроразпределителното предприятие.С
разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ не се целяло реализиране на приходи от продажба на енергия или
санкциониране на клиенти, при които има неизмерване, неправилно или неточно измерване, а
единствено компенсиране на разходите, които те предизвиквали без това да ощетява другите
клиенти.Аргумент в тази посока били и Мотивите по приемането на чл. 56 от ПИКЕЕ, в които се
посочвало: „При неправилно и/или неточно измерване или наличие на измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване съответният мрежови
оператор търпи загуби.В тази връзка загубите претърпени от мрежовите оператори следва да
се остойностяват по цената за технологичния разход, утвърдена от КЕВР за съответния
оператор, цени за достъп и пренос, както и цената или компонентата от цена за задължения
към обществото. „6.С писмо № 60505_КП5300448_2/15.03.2021 г. „Е. С.“ АД твърди, че
изпратило констативния протокол от техническата проверка и фактурата, в изпълнение на чл. 49,
ал. 4 от ПИКЕЕ, абонатът бил уведомен за извършената корекция на сметка за потребена
електрическа енергия в резултат на констатираното неизмерване.
В последния раздел III от исковата молба са наведени твърденията от ищеца, че
Принципът за изготвяне на сметката въз основа на реално енергийно потребление е
приложим само при нормално развитие на отношенията. Корекционната процедура по своята
правна същност отново сочи „*** С.“ **, че би била относима и практически съизмерима с
продажбата на движима вещ за да носи дружеството ищец доказателствена тежест за
установяването на точното количество реално доставена, консумирана и неотчетена от
потребителя електрическа енергия. Електрическата енергия като родово определена движима вещ
като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията й - чрез измерване от
средството за търговско измерване и преминаването й през точката на присъединяване на абоната
към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част от доставената и преминала към
консумативните уреди на обекта електрическа енергия не можело да бъде измерена, то
потребителят усвоил чужда вещ без правно основание и дължал заплащането на цената на вещта.
За да бъдело възстановено равновесието между доставено и заплатено количество електроенергия
била предвидена корекционната процедура. Процесното вземане , обобщава ищеца ,че се дължи
от абоната на основание чл. 50, ал. ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ.В горния смисъл е и уточнителната
молба депозирана от „*** С.“ **.В подкрепа на твърденията и искането си ищецът е направил
доказателствени искания :
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, получил лично преписа от искова молба не е
депозирал отговор.
В проведеното първо и единствено открито съдебно заседание по делото ищцовата
страна „ *** ***** „ АД, чрез процесуалния си представител адвокат Х.И. моли съда да
уважи предявения иск като основателен и доказан ведно с присъждане на сторените в
4
исковото и в заповедното производство съдебно – деловодни разноски .
В същото съдебно заседание ответникът явил се лично , не оспорил иска, заявил е че
е разбрал за какво е делото, не е отрекъл че има да плаща на „Енергото „, като е обяснил, че
цяла зима бил без работа.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е установено и изяснено по делото въз основа на приобщеното към
настоящото производство частно гражданско дело № 16122/2021г. по описа на Районен
съд – Варна, 42 състав, че на дата 08.11.2021 год. дружество „Електроразпределение
Север“ АД / *** ***** ** / , чрез юрисконсулт В.В. е депозирало Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ПРОТИВ Д.А. Ж., ЕГН **********, с адрес в с. С., ул.
„К.“ ** .дължи на „Е. С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В., В. Т.-Е,
бул. „В. В.“, № ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет
Н.Й.Н., К.Т.И. и Р.Г.Л. СУМАТА в размер на 810,73 лв. главница за неотчетена ел. енергия по
фактура № **********/12.03.2021г., за периода от 11.12.2020г. до 10.03.2021г., за обект на
потребление: с. С., ул. „К.“ **, който е заведен под клиентски номер ********** и абонатен номер
**********, СУМАТА от 50,22лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 22.03.2021г. до 31.10.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена Заповед № 6339/09.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 16122/201 г.
по описа на ВРС, XLII състав, на основание чл. 422, ал. 1, вр.чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 , ал. 1
ЗЗД.В т. 9 от заявлението „ *** ***** „ АД е конкретизирало размера и основанието въз
основа на които е отправило искането за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, ведно с посочените в т.14 съдебно деловодни разноски. Видно от л.25 –ти от
заповедното дело, въз основа на Разпореждане № 23115/09.11.2021 г.заповедния съд е издал
в полза на „*** ***** „ ** Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
.От оригинала на Заповед № 6339/09.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
16122/201 г. по описа на ВРС, XLII състав,приложен на л.25 –ти по заповедното дело, е видно,
че заповедният съд е уважил заявлението на „*** С.“ ** , като е разпоредил длъжникът
Д.А. Ж., ЕГН **********, с адрес в с. С., ул. „К.“ ** . да заплати на кредитора „Е. С.” **,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В., район „В. В.”, В. Т. – *, бул. „В.
В.” № ***, представлявано от А.К., Р.Л. и И.Г., чрез пълномощника юрисконсулт В.В.,
СУМАТА в размер на 810,73 лв. главница за потребена и незаплатена ел.енергия по фактура №
**********/12.03.2021г., за периода от 11.12.2020г. до 10.03.2021г., за обект на потребление: с. С.,
ул. „К.“ **, който е заведен под клиентски номер ********** и абонатен номер **********,
СУМАТА от 50,22лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
22.03.2021г. до 31.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда -08.11.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.Със същата заповед в полза на *** ***** ** са били присъдени и направените
съдебно – деловодни разноски в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), за заплатена
държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), юрисконсултско възнаграждение, на основание
5
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.
От останалите приложени по заповедното дело писмени доказателства е видно,че
заповедта по чл.410 ГПК не е била връчена лично на длъжника,че заповедния съд е приел,
че заповедта се счита връчена при условията на чл.47 ГПК поради което са били дадени
указания за възможността в 1 м. срок от получаване на преписа на разпореждането
заявителя да предяви специалния си положителен установител иск, каквито действия „***
***** „** е предприело в преклузивния срок по чл.415 ГПК.
С оглед горното исковият съд приема, че при спазване на срока по чл.415 ГПК и
идентичност на паричните вземания по основания,размери и периоди в заповедното и
исково производство, специалния положителен установителен иск е процесуално допустим
и по него исковият съд дължи произнасяне по същество .
За да се произнесе по същество исковият съд извършва съвкупен и поотделен анализ
на събраните по делото писмени доказателства, както и допуснатата и приобщена съдебно
електротехническа експертиза , приемайки за установено от фактическа страна следното :
На първо място от представените от ищцовата страна заврени за вярност с оригинала
копия на приобщените писмени доказателства : Констативен протокол № 5300448/10.03.2021
г.; справка № 60505 3D60/10.03.2021 г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на електрическата енергия; фактура № **********/12.03.2021 г.; приложение А към
фактура № **********/12.03.2021 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 м към
дата 01.12.2021 г. за клиент с клиентски № *********; извлечение за фактури и плащания за
период към дата 30.11.2021 г. за клиент с клиентски № *********; писмо изх.№
60505_КП5300448_2/15.03.2021 г. от „Е. С.“ АД; известие за доставяне от 05.04.2021 г.;
Констативен протокол № 11225378/25.08.2017 г.
На второ място за пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е
допусната и изготвена необходимата съдебно електро-техническа експертиза ,възложена на в.л.
инж.Н.В., заключението по която е неоспорено от страните и приобщено по делото на листи от 44
до 48 –ми.
От всички писмени доказателства по делото и от СЕТЕ съдът установява, че страните по
страни по договор за доставка и продажба на ел.енергия през ЕРМ на *** ***** ** .
Отделно от горното ответникът не е оспорил нито качеството си на потребител, нито факта
че има непогасени вземания към ищцовата страна, т.е. в исковото производство спор въобще
между страните няма нито относно основанието нито относно размера и дължимостта на главното
и акцесорни парични вземания .
От съвкупния и поотделен анализ на всички писмени доказателства по делото както и от
заключението на вещото лице инж. В. по делото е установено и доказано, че на дата 19.03.2021 г.
служители на ищцовото дружество са извършили проверка на средството за търговско измерване
обслужващо обекта на потребление на ел.енергия с титуляр ответника, като резултатите от тази
проверка са обективирани в КП № 5300448 . Установено е било проверката , че СТИ с фабричен
номер 1125 9716 1235 6037 тип NP71 E с ток 5/80 А, монофазен , статичен , произведен през 2016
г. е бил присъединен неправомерно към електроразпределителната мрежа.Присъдиняването на
СТИ е било извършено посредством меден проводник тип ПВ 6мм2 на стълб на височина ниско
6
напрежение, като в единия си край проводникът е бил прикачен към фазов проводник на мрежа НН
преди електромерното табло , а в другия си края е бил прикачен към изходящ фазов проводник
след СТИ , захранващо къщата .По този начин е установено и на база заключението на в.л. В. по
СЕТЕ, че консумираната ел.енергия не е преминавала през СТИ , не е измервана и не е заплащана,
като при извършване на проверката на СТИ е бил измерен и моментен товар от 2,6 А / 0,57 кВТч / .
Въз основа на писмените доказателства и на СТЕ несъмнено по делото е доказано
неправомерно присъединяване към ЕРП на СТИ, обслужващо обекта на потребление на ел.енергия,
ползван от абоната и ответник по делото, както и факта че СТИ е било в метрологична годност и
изправно. Изяснено е, че в случая не се касае за техническа неизправност на измервателния уред, а
за неправомерно извършено свързване към ел. разпределителната мрежа НН, дало основание на
ищовата страна да пристъпи към провеждане на корекционна процедура.
Установено е по делото, че на база КП от проверката на СТИ, на ответника е било
начислено служебно количество ел.енергия от общо 3 960 кВТч ел.енергия за процесния период
от 11.12.2020 г. до 19.03.2021 г., или 90 дни от датата на проверката, като е била определена сума
за плащане от 810,73 лв. с вкл. ДДС , при цена на ел.енергията 0,20473 за 1 кВТч , средно за
периода. За начислената ел.енергия е била съставена надлежна справка № 60 505 от 10.03.2021 г. и
издадена и процесната фактура .Фактурираната сума на база корекционната процедура не се и
твърди от ответника да е платена, като самият ответник в първото открито съдебно заседание е
заявил,че действително дължи търсеното плащане на парични вземания към ищовата страна.
При така изложената по-горе фактическа страна на спора,съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА : Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 във
връзка с чл.415,ал.1 от ГПК . Искът е предявен от активно процесуално легитимирана
страна, разполагаща с ясен правен интерес от воденето на исковото производство а именно :
влизане в сила на издадената в заповедното производство в полза на ищцовата страна
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. За допустимостта на иска
исковият съд следи служебно като приема,че същият е допустим и като заведен в срока по
чл. 415 ГПК.
С доклада по делото, приет от страните без възражения съд е разпределил тежестта
на доказване. Съгласно разпределената доказателствена тежест и приобщените по делото
писмени доказателства, кредитираното от съда като обективно, компетентно и
безпристрастно заключение на в.л. В. по СЕТЕ , СЪДЪТ прави извода, че искът е доказан и
по основание и по размер .
По същество на спора, от правна страна , съдът приема за установено, че проверката
на процесното СТИ, обслужващо адреса на потребление на ел.енергия ,с потребител –
ответника Денко Ж. е извършена при действието на последните приети и неотменени
ПИКЕЕ. Действително при действието на нормативната база преди приемане на ПИКЕЕ от
2013 г. трайната съдебна практика като например : решение № 165/ 19.11.2009 год. по т. д.
№ 103/ 2009 год. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104/ 05.07.2010 год. по гр.д. № 885/ 2009 год. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 26/ 04.04.2011 г. по т. д. № 427/ 2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
189/ 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 79/11.05.2011 год. по т.д.
№ 582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи според
7
разясненията в т. 2 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика на
съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съдържаше отрицателен отговор на
въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да
коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период
електрическа енергия. В посочените решения бе обосновано категорично становище, че
извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана
електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово
основание - както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и
енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на
приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката (обн. в ДВ
бр.107/09.12.2003г.) и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи (обн. в ДВ бр.74/ 24.08.2004 г.). С решение № 189/ 11.04.2011г. по т.д. № 39/ 2010г.
бе отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата
на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на
потребителите при търговия с електрическа енергия. Така цитираната съдебна практика
обосновава от правна страна единствено и само извода за наличие на годно правно
основание, на което „*** ***** „ ** да може да извършва едностранна корекция на
сметките на потребителите , т.к. както бе посочено и по-горе проверката на СТИ е
проведена на 10.3.2020 г.По делото на база ангажираните от ищцовата страна писмени
доказателства и кредитираното като обективно и компетентно дадено заключение на в.л.В.
по СЕТЕ съдът приема, че несъмнено е доказано наличието на неправомерно
присъединяване на обекта на потребление на ел.енергия към ЕРМ чрез меден проводник ПВ
6 мм2, по който начин е била потребявана , неотчитана и незаплащана ел.енергия. С оглед
установеното по делото, ВРС приема, че е доказано по несъмнен начин неправомерното
присъединяване на обекта на потребление на ел.енергия към ЕРМ,на база КП от проверката,
както и заключението на вещото лице инж.В..При така установеното и прието от съда за
доказано следва да бъде даден отговор и на въпроса възникнало ли е правото на ищцовото
дружество да извърши едностранна корекция на сметка за минал период от време.Отговора
на този въпрос,според ВРС е положителен.Това е така, т.к. след отмяната на ПИКЕЕ от
2013г. действат в отношенията между потребителите и енергийните дружества новите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР,
обнародвани в ДВ,бр.35 от 30 април 2019 г. / публикувани и в сайта на ***
*****/.Съгласно нормата на чл.50,ал.(2) При промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
8
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване, ал.(3)
При установена липса на средството за търговско измерване в измервателната система
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява по реда на ал.2
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на липсата на средството за търговско измерване до последния извършен
негов отчет от оператора на съответната мрежа или до датата на последната извършена
проверка по чл.42, ал. 5, предхождащи датата на констатиране на липсата на средството за
търговско измерване.
Т.е. в случая съгласно чл.50, ал.2 ПИКЕЕ е вменено задължението, а не правото на „
*** ***** “ АД при констатиране на неизмерване на ел.енергия за извърши корекция на
сметка на потребителя.Ето защо, при установеност и доказаност на нерегламентиран достъп
до ЕРМ,обективиран в КП отговарящ на изискванията на ПИКЕЕ, ВРС приема,че ищцовото
дружество е доказало наличието на фактическия състав на който се позовава за да извърши
едностранна корекция .По отношение на размера на претенцията следва да бъде отчетено, че
така както повеляват ПИКЕЕ от 2019г., корекцията е била извършена за 90 назад, като
служебно определеното на база ПИКЕЕ количество ел.енергия е било остойностено по цени
на средно технологични разходи , далеч по –ниски от цената на дневна ел.енергия,поради
което и ВРС приема предения специален положителен установителен иск за напълно
основателен и доказан .Ето защо, следва да бъде прието за установено в отношенията между
страните съществуването на паричните вземания за главницата, мораторната лихва ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда ,
така както са посочени и в Заповедта по чл.410 ГПК.
На последно място, дори и да не бъдат възприети мотивите на настоящия състав за
приложението на ПИКЕЕ от 2019 г., извода за основателност и доказаност на иска остава
непроменен, т.к. цената за потребена ел.енергия се дължи от потребителите,които са я
ползвали .В този ред на мисли ВРС отчита факта, че налице актуална съдебна практика на
ВКС по чл. 290 ГПК,като например : Решение № 144 от 12.3.2021 г на ВКС по гр.дело №
1251/20 г на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 120 от 26.1.2021 г по гр.дело № 3754/2019 г
на ВКС, Трето ГО, Решение № 124 от 18.6.2019 г по гр.дело № 2991/2018 г на ВКС,
Трето ГО, съгласно която, правоотношенията между енергоснабдителното
предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, се договорни, за
доставка/продажба/. В последните години постановената практика по чл.290 ГПК
пояснява, че договорът за продажба на ел.енергия има специфичен предмет, но за неуредени
в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183
и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи
9
заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание
чл. 200 ЗЗД, от което следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък
размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи
доплащане на реално доставената му електроенергия. (в този см. напр. решение №
107/26.11.2020 г. на ВКС III г.о., по гр.д. № 1096/2020 г., .), като е без значение е дали има
виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената
електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи
цена за цялото.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде изцяло уважен.
При този изход на спора съдът следва да се произнесе по въпроса за
отговорността за разноските. Видно от лист 49 –ти в списъка по чл. 80 ГПК ищцовата
страна претендира следните разноски: 1. В исковото производство : 1. Сумата от 360,00 лв. с
вкл.ДДС за заплатен адвокатски хонорар и 2. Сумата от 180 лв. за депозит за САТЕ . Още с
исковата си молба и в хода на спора по същество ищцовата страна ясно е заявила , че
претендира всички сторени разноски и по исковото и по заповедното производство. Въз
основа на писмените доказателства по исковото производство, съдът установи, че
разноските които ищцовата страна е сторила са сбора от 75 лв.за заплатена държавна такса,
180 лв. внесен депозит за СЕТЕ и 360 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение – или
общо 615,00 лева (шестстотин и петнадесет лева ) .Установения и доказан размер на
разноските сторени от ищцовата страна в исковото производство съдът на осн. чл. 78,ал.1
ГПК присъжда в полза на „*** С.“ ** в пълен размер.По отношение на размера на
разноските сторени от „*** С.“ ** в заповедното производство, този размер е посочен в
заповедта по чл. 410 ГПК а именно общо 75,00 лева , поради което и исковият съд присъжда
в полза на ищцовата страна установения и от заповедния съд размер на разноски от 75,00 лв.
(седемдесет и пет лева).
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните: ищцовото
дружество „Е. С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В., В. Т.-*,
бул. „В. В.“ № ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния
съвет А.А.К., Г.К. и Р.Г.Л. чрез адв. Х.И. от ВАК и ответника Д.А. Ж., ЕГН **********, с
адрес : с. С., ул. „К.“ ** ,че ответникът Д.А. Ж., ЕГН **********, с адрес : с. С., ул. „К.“ **
ДЪЛЖИ на „ Е. С. “ **, ЕИК ********, следните парични вземания: СУМАТА в размер
на 810,73 лв. ( осемстотин и десет лева и седемдесет и три стотинки) главница за потребена и
незаплатена ел.енергия по фактура № **********/12.03.2021 г., за периода от 11.12.2020г. до
10.03.2021г., за обект на потребление: с. Синдел, ул. „ Кокиче “ 11, клиентски номер ********** и
абонатен номер **********, СУМАТА от 50,22лв.( петдесет лева и двадесет и две стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 22.03.2021г. до 31.10.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда - 08.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
10
издадена Заповед № 6339/09.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
16122/201 г. по описа на ВРС, XLII състав, на основание чл. 422, ал. 1, вр.чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86 , ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника Д.А. Ж., ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „К.“ ** ДА
ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество„Е. С.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., В. Т.-*, бул. „В. В.“ № ***, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на управителния съвет А.А.К., Г.К. и Р.Г.Л. чрез адв. Х.И. от ВАК СУМАТА от
общо 75,00 лв. (седемдесет и пет лева)представляващи направени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 16122/201 г. по описа на РС Варна,ХLII –ри състав съдебно –
деловодни разноски от „*** С.“ ** , на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, като и
СУМАТА от 615,00 лв. (шестстотин и петнадесет лева ) представляващи направени в
настоящото исково производство съдебно –деловодни разноски, пред първа инстанция от
ищцовото дружество, на основание чл. 78,ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11