О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 610
гр. Пещера, 15.11.2019 г.
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, четвърти граждански състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова
като
разгледа докладваното от съдия Павлова гр. д. № 1187/2019 г. по описа на РС-
Пещера, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявен е
иск от
В.Л.В. *** а, ЕГН ********** и Т.И. Воденичарова, ЕГН **********,*** а, чрез
пълномощника им адвокат В.И.,***, против Държавата, чрез МЗХГ, гр. София, бул.
„Христо Ботев" № 55, представлявано от министър Д. Т.., с правно основание
по чл. 124 от ГПК.
Твърдят ищците, че са съпрузи и собственици на имоти с идентификатори
02837.503.722 /нула, две хиляди осемстотин тридесет и седем, точка, петстотин и
три, точка, седемстотин двадесет и две/ с площ от 1005 /хиляда и пет/ кв.м. и
02837.503.723 /нула, две хиляди осемстотин тридесет и седем, точка, петстотин и
три, точка, седемстотин двадесет и три/ с площ от 1022 /хиляда и двадесет и
два/ кв.м. по КККР на гр. Батак, одобрена със заповед № 9 РД-18-42/06.07.2010
год. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземлените имоти гр. Батак,
Язовир Батак - „зона А". Имотите придобили чрез покупка с Н.А. №
96/14.02.2005 г. на нотариус Георги Карамитрев. Ha 07.06.2019 г. получили уведомление
№ 24-15040-03.06. 2019 г. от СГКК гр. Пазарджик, че по искане на ДГС гр.
Ракитово на основание влязло в сила решение N9 427/31.07. 2013 г. по гр. д. №
38/2011 год. на Районен съд гр. Пещера е изготвен проект и е нанесено изменение
на КККР на нашите имоти с идентификатори 02837.503.722 и 02837.503.723 по КККР
на гр. Батак, като по силата на това изменение в скиците като съсобственик е
записана и Държавата чрез МЗХГ, без документ за собственост и без данни за
идеалните части.
Хронологията на придобиване на имотите от тях била следната:
Възстановено било правото на собственост на двама наследника на имот целият
с площ от 3850 кв.м. по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ с решение № 2295 от 02.12. 2004 г. от
Общинска служба по земеделие и гори гр. Батак в което решение е записано : „възстановява
имота в урбанизирана територия на курорт язовир Батак ,да се ползват,
застрояват и опазват при спазване разпоредбите на ЗУТ" след което тези
наследници получават Н. А. №93/11.02. 2005 г.
Настоящите ищци били купили частта на единият собственик - 1/2 идеална част
от целият имот с площ 3850 кв. м. с Н.А. № 96/14.02.2005 г. В изпълнение на
указанията на Общинска служба по земеделие и гори гр. Батак за ползване на
имота при спазване разпоредбите на ЗУТ възложихме изготвянето на ПУП - ПЛАН ЗА
ЗАСТРОЯВАНЕ и ПУП - ПЛАН ЗА РЕГУЛАЦИЯ като целият имот бе разделен на три УПИ ,
които бяха одобрени от Експертният съвет по „ТСУ" Община Батак. С договор
за доброволна делба, акт 114 том VII регистър 952 от 24.10.2008 г. аз В.В. и
съпругата ми Т. Воденичарова станахме реални собственици на дял втори тоест,на
въпросните два имота с идентификатори 02837.503.722 и 02837.503.723 по КККР на
гр. Батак.
От придобиването на имотите досега упражняват владение върху тях, без някой
да е предявявал каквито и да е претенции върху собствеността им. В конкретния
случай - влязлото в сила решение нямало сила на присъдено нещо по отношение на тях,
защото те не били страна в цитираното по-горе дело, т.е. липсва „res
judicata".
За тях е налице правен интерес от водене на настоящето дело, защото това че
фигурира държавата като съсобственик би създало затруднения при евентуално
разпореждане с имотите или инвестиционни намерения.
Предвид изложеното, моля гда ги призове съда и да постановирешение с което
да приемете за установено по отношение на Държавата, чрез МЗХГ, че ответника
няма никакви права върху описаните по-горе два поземлени имота и осъди
ответника да им заплати направените по делото разноски.
С уточняваща молба сочат, че предявяват иска за да установят, че Държавата
чрез МЗХ не е собственик на имотите и няма права върху тях.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, с който оспорва иска по
основание и твърди че с TP № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС приел, че ответникът по
предявена отрицателна установителна претенция за собственост с правно основание
чл. 124 от ГПК, доказва фактите, от които произтича твърдяното от него и
отричано от ищеца право. С оглед на това, според лесоустройствен план на
държавна горско-стопанска единица „Ракитовска“ Пазарджишка околия от 1951 г. е
видно, че границите на земите и горите в ДГФ, попадат в имот с пл. № 000100,
който се намира в източната част на територията на Ракитовско горско стопанство
върху части от отдел 81,82,83,85,89,96. В териториалния обхват на имот с пл. №
000100, според данните от лесоустройствения проект от 2000 г., попадат части от
отдели 180, 182, 183, 194, с обща площ от 712 дка, от които 40 дка е горски
разсадник. Съгласно постановения диспозитив на влязло в сила Решение № 427 от
31.07.2013 г. на Пещерски районен съд е прието за установено, че държавата е
собственик на имот с пл. № 000100 по КВС в отдел 182, част от подотдел К,
частна
държавна собственост, който е идентичен с имоти от масив 02837.503, с
посочени кадастрални номера на процесиите имоти 02837.503.722 /722/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, с площ от 1005
кв.м. и 02837.503.723 /723/ по кадастралната карта на гр. Пазарджик, с площ от
1022 кв.м.
От дефинитивния стопански план на Ракитовска общинска гора, съставен 1930
г., утвърден с Указ № 124 от 26.07.1930 г. се установява, че горите притежават
характеристиките на „балталъци“, т.е. земи и гори от горския фонд, които по
силата на чл. 18 от ЗГ от 1925 г. са предоставени за общо ползване на жителите
на Ракитово. С Постановление № 10647 от 03.07.1930 г., публ. в ДВ, бр. 62 от
1930 г. отстъпените от държавата гори, като „балталъци“ на община Ракитово са
включени занапред, като предмет на горско стопанство в село Ракитово, което
означава, че не попадат в приложното поле на чл.2, ал.1 от ЗВСГЗГФ и за тях е
налице забраната за възстановяване по силата на §5 ПЗР от ЗВСГЗФ. Включване на
имотите в горския фонд по друг ред, извън посочените нормативни актове по реда
на чл. 2, ал. 1 от ЗГ не е основание за възстановяване на собствеността по реда
на ЗВСЗГФ, предвид фактът, че включването е извършено през 1930 г. Съгласно чл.
2, ал. 1 от ЗВСЗГФ включването на горите следва да е въз основа на Закона за
горите от 1958 г.
Отделно от това, действащият застроителен и регулационен план е бил развит
върху земи от горски и селскостопански фондове, но без изпълнени процедури по
промяна на предназначението на земите по реда на чл.14-14г от ЗГ. Включването
на тези земи в регулациония план не отнема собствеността им на земи от
държавния горски фонд. Считат, че притежаваният статут на земите като
„балталъци“, предоставени за вечно ползване на община Ракитово означава, че
изначално тези земи са извадени от гражданския оборот и не могат да подлежат на
възстановяване.
Твърди ответника и че от постановеното решение № 2295 от 02.12.2004 г. в
приключило административно производство за реституция на процесните имоти е
видно, че на наследодателя на ищците е възстановено правото на собственост в
стари реални граници на имот, представляващ ливада от 3.850 дка, находя ща се в
строителните граници на курорт „Язовир Батак“ в м. „Цигов Чарк" по реда на
ЗСПЗЗ. Имотът попада в кв. 38, У ПИ 1-„Индивидуално и обществено застрояване,
озеленяване и магазини". Считат, че не ставало ясно по какъв начин органът
на земеделската реституция е възстановила имот по реда на ЗСПЗЗ, който е със
статут на горска територия, включена в ДГФ, как са преценени границите на
заявените за възстановяване земи, включително, че границите са възстановими,
като реални такива и как е определил, кои са имотите, които възстановява в тези
реални граници. Считат, че не ставало ясно и въз основа на какъв документ се е
легитимирал заявителят, въз основа на който поземлената комисия осъществява
преценка за наличие на годно доказателство за доказване на правото на
собственост от заявителя в реституционното производство. Следователно по
отношение на тези гори не е следвало да се осъществява реституция. Още повече
че имотът е представлявал „балталък“, за който е налице забарана за
възсатновяване.
Твърди ответникът, че съгласно чл.2 от ЗСПЗЗ, в редакцията му към 2005г.,
земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за
земеделско производство и не се намират в строителните граници на населените места
и селищните образувания, определени със застроителен и регулационен план, или с
околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради
на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения,
религиозни общности или други обществени организации, нито представляват
дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и
кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо
ползуване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. В чл.10,
ал.5 от ЗСПЗЗ е уредено право на възстановяваме на собствеността върху залесени
и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за
които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд,
с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси. В чл.10, ал.9
от ЗСПЗЗ е предвидена възможност по искане на собствениците да се възстановява
правото на собственост върху земите, одържавени като гори, които впоследствие са
преобразувани в земеделски земи. При съпоставка между горепосочените
разпоредби, считат за приложимо принадлежността на съответния имот към
земеделския или горския фонд. Същественият въпрос е да се установи дали е
съществувала отрицателна предпоставка за възстановяване на собственост върху
процесиите имоти и то към момента на реституцията. Съгласно чл. 24, ал. 1 от
ЗСПЗЗ в редакцията на нормата към датата на издаване на решение № 2295 от
02.12.2004 г., държавата запазва собствеността си върху земеделските земи,
заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на
възстановяване. Възстановяват се земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ на бившите
собственици и техните наследници, а държавата запазва собствеността върху тези,
които не подлежат на възстановяване поради наличие на отрицателните за
реституцията материалноправни предпоставки. Считат за аналогично и приложението
на реда за възстановяване по ЗВСЗГФ, т.е. наличието на земи със статут на
горски територии, с характеристики на „балталъци“, възпрепятства възможността
да се реституират тези имоти, обратното изцяло е в противоречие с целта на
реституционния закон.
Адмнистративният акт е издаден при изначална липса на правна норма, като
основание за издаване на акта, което води до неговата нищожност. В този смисъл
оспорва представеното от ищците решение № 2295 от 02.12.2004 г. на ОСЗ гр.
Батак, като доказателство за придобивно основание.
Предвид фактът, че държавата не е имала качеството на участник в това
производство, поради което не била обвързана от постановения административен
акт, считатза необходимо, да се упражни и допусне косвен съдебен контрол за
законосъобразност на издаденото конститутивио решение за възстановяване на имот
по реституция., съгласно TP № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тьлк. д. № 5/2011
г., ОСГК.
Правото на собственост на ищеца е основано на твърдения при условията на
евентуалност за придобиване по оригинерен способ -десетгодишна придобивна
давност. Съгласно императивната разпоредба на чл.79 от ЗС, правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, поради което, с оглед твърдяно от ищеца основание -
придобивна давност, в тежест на същия е да установи, че е упражнявал
непрекъснато владение върху процесния имот в посочения срок. Владението е едно
фактическо състояние, характеризиращо се с упражняване на власт върху една вещ
/недвижим имот/, която владелеца държи, лично или чрез другиго, като своя -
чл.68 от ЗС. Ако се приеме, че в полза на ищеца е текла придобивна давност,
считано от 24.10.2008 г., на която дата е издаден договорът за доброволна делба
или от датата на конститутивния акт за възстановяване правото на собственост на
неговият наследодател, считано от 02.12.2004 г. в хипотеза на присъединено владение,
следва да се приеме, че в този период действа разпоредбата на чл.86 от ЗС(в
редакцията, обн. в ДВ бр. 31/17.04.1990г.), по силата на която е установена
забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска
собственост. Тази забрана по отношение на имотите - частна държавна и частна
общинска собственост е отпаднала с изменението на нормата със ЗИД на ЗС (обн.
ДВ бр.33/1996 г. - в сила от 01.06.1996г.). Впоследствие, с разпоредбата на §1
от ЗИД на ЗС (обн. ДВ бр.46/2006г. - в сила от 01.06.2006г. и изменението му,
обн. ДВ бр.113/2017г. - в сила от 31.12.2007г.) давността за придобиване на
имоти държавна и общинска собственост спира да тече до 31.12.2008г. Считано от
31.12.2011г. с изменението на §.1 ал.1 от ЗИД на ЗС(обн. в ДВ, бр.105/2011г. е
наложен нов „мораториум" върху правната възможност за придобиване по
давност на имоти държавна и общинска собственост - до 31.12.2014г„ който
впоследствие е продължен до 31.12.2017г. След претърпяното поредно изменение на
§.1 от ЗИД на ЗС(ДВ бр.46/2006г„ в сила от 01.06.2006г.; изм. ДВ бр.105/2006г.;
изм. ДВ бр.113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. ДВ бр.109/2008г. в сила от
31.12.2008г.; изм. ДВ бр.105/2011г. в сила от 31.12.20Hr.; изм. ДВ
бр.107/2014г. в сила от 31.12.2014г.; изм. ДВ бр.7/2018г. в сила от
31.12.2017г.) е продължен „мораториума" и давността за придобиване на
имоти- частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г.
такива забрани се съдържали и в чл.29 т.4 от ЗСГ/отм./, в чл. 5 ал. 2 от ЗВСВОНИ, касаещ само
имоти, които се възсатновяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.
Ангажира доказателства и оспорва решение № 2295/02.12.2004г. на ОСЗ- Батак.
Съдът е сезиран с иск по чл. 124 ал.1 от ГПК- отрицателен установителен
иск.
Разпределението на доказателствената тежест е в следния смисъл – подлежи на
пълно и главно доказване от страна на ответника правото му на собственост върху
имота.
Ищецът следва да докаже всички свои възражение, от които черпи благоприятни
права и отблъсква правата на ответника.
Направено е искане за допускане на писмени доказателства, което е относимо
към предмета на доказване, поради което следва да бъде уважено.
Направено е искане за изискване на документи по реда на чл. 192 от ГПК от
ОСЗ Батак, по отношение на реституционна преписка касаеща Решение №
2295/02.12.2004г , което също следва да бъде уважено.
По отношение на искането за приобщаване на гр.д. №38/2011 г. на РС Пещера,
то съдът разпорежда същото да бъде извадено от Архива на РС Пещера.
По отношение на искането за допускане на експертизи, то съдът ще се произнесе в първото
по делото заседание.
Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели на страната на
ищците, което съдът го намира за относимо и следва да бъде уважено
Водим от гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК съдът,
О П Р Е Д Е Л
И:
НАСРОЧВА делото в
открито съдебно заседание на 22.01.2020
г. от 11.00 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА И
ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени по опис към
исковата молба и тези представени с отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл. 192 ГПК ОСЗ Батак, да представи реституционна преписка касаеща Решение №
2295/02.12.2004г , като определя срок за представяне на поисканите писмени
доказателства най- късно до датата на насроченото открито съдебно заседание по
делото.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на
довеждане на страната на ищците.
ИЗИСКВА от Служба АРХИВ
при РС Пещера гр.д. №38/2011 г.
ПРИКАНВА страните към
спогодба.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищците да
се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: