Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 27.09.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, Х граждански състав, в
открито заседание на 27.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Тодорова гр.д.№
5996 по описа за
Постъпила е молба С.Р.П., ЕГН **********,*** против И.П.Х.,
ЕГН **********,***, в която се твърди,
че с ответника по молбата живеят на съпружески начала от 4 години, в жилище,
което е собствено на молителката. Твърди, че от съжителството им имат родени
две деца- едното на 2 години и половина, а другото на 5 месеца. Твърди, че ответника прекалява с алкохол, а от известно
време започнал да се занимава и с хазартни игри. Твърди, че последните си 4
заплати е дал в казиното. Твърди, че постоянно когато е в домът си употребява
алкохол и става агресивен. В последно време започнал да посяга на молителката.
Твърди, че тя когато го изгони и ми каже да си отива в неговия апартамент ***,
ответника започва да упражнява психически тормоз- разбива вратата, хвърля
камъни по прозорците за да го пусне да се върне. Твърди, че последният акт на
домашно насилие е бил на 08.09.2019г., когато ответника блъскал молителката,
ударил я в главата и затова получила синини и по ръцете и по краката. Моли да
бъде издадена заповед за защита.
Ответникът по делото, редовно призован не се
явява не се представлява и не взема становище по молбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че съжителстват на
съпружески начала.
Молителката е представила по делото Декларация по чл.
9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че декларира, че е обект на домашно насилие от лицето И.П.Х., като е
описала, че е псувал, дърпал, ударил я е по главата и я блъснал на земята. Тя
паднала и той я ударил няколко пъти. Заключила входната врата на къщата, но той
я е разбил. Отново влязъл и продължил да вика и да я удря.
При така установеното, съдът прави следните
изводи:
От всички представени по делото доказателства, безспорно
се установява, че молбата, подадена на 11.09.2019 г., е в едномесечния срок от
твърдяният акт на домашно насилие – от 08.09.2019 г., т.е. същата е допустима,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установи се, че ответникът и молителката са лица, които
съжителстват на съпружески начала – основание за активната легитимация на молителката
по чл. 3 т. 2 от ЗЗДН. На база представената декларация от молителката, сочеща упражнено
психическо и физическо насилие спрямо
нея на дата 08.09.2019 г. Съдът приема
на осн. чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от
ответника на посочената дата. Наличието на такива действия спрямо молителката изцяло
се потвърждават събраните по делото писмени доказателства. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН,
домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна
или родствена връзка или които обитават едно жилище. Съдът счита, че действията
на ответника спрямо молителката на 08.09.2019 г. представляват акт на домашно
насилие по смисъла на закона - физическо и психическо насилие.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата е
основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и
поискани от молителката мерки за защита чл. 5, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ЗЗДН.
Следва да се задължи И.П.Х., ЕГН **********,*** да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на С.Р.П.,
ЕГН **********,***. Следва И.П.Х., ЕГН**********,*** да бъде отстранен от
съвместно обитаваното жилище на адрес: ***за срок от 12 месеца. Съдът намира, че за този период ще бъде дадена
възможност на молителката и ответникът по молбата да намерят начин за
подобряване отношенията помежду им, с оглед необходимостта двамата родители да
осъществяват родителска грижа по отношение на родените от съжителството им
деца.
Следва на основание чл. 5. ал. 1 т. З от ЗЗДН да бъде забранено
на ответника по молбата И.П.Х., ЕГН **********,***
да приближава С.Р.П., ЕГН ********** на разстояние по-малко от
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да
бъде наложена глоба в минималния размер 200 лв. Следва да бъде указано на
ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи,
констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 80 лв. по сметка на ПлРС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на
осн. чл. 5 ал. 1 т. 1, 2, 3 от Закона за защита от домашното насилие, както
следва :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал.1 ЗЗДН И.П.Х., ЕГН **********,***.
1. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие по отношение на С.Р.П., ЕГН **********,***.
2.ОТСТРАНЯВА
И.П.Х., ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище на адрес: ***за срок от
12 месеца.
3.ЗАБРАНЯВА
на И.П.Х., ЕГН ********** да приближава С.Р.П., ЕГН **********,*** на
разстояние по-малко от
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила.
ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи
и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на
ответника.
В СЛУЧАЙ НА
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта И.П.Х., ЕГН
**********,***, да бъде задържан незабавно на осн. чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което
да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу
домашното насилие, И.П.Х., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ПлРС
глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса
в размер на 80.00 лв. по сметка на ПлРС.
Решението може да се обжалва пред ПлОС
в 7- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: