№ 38486
гр. София, 27.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110142594 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба подадена от ответника „Софийска вода“ АД с искане за
изменение на постановеното решение в частта за разноските. Ответникът поддържа, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските да се възложат
в полза на ищеца, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК
насрещната страна - ищец в производството е взел становище по молбата, като по същество
счита същата за неоснователна.
Като взе предвид изложените от ответника доводи и данните по делото, съдът
намира следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок. Молбата допустима.
Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, като доколкото се
възразява срещу разноски присъдени в полза на насрещната страна, не следва да бъде
проверявано спазено ли е изискването за представяне на списък по чл. 80 ГПК. Разгледана
по същество молбата е неоснователна.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е счел, че право на
разноски има ищеца. Противно на развитите от ответника доводи не се установява да е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, в приложение на която разноските да се възложат
върху ищеца. Позоваването на изтекла погасителна давност съставлява законно признат на
длъжника способ за защита, който същият може да упражни пред съда, както под формата
на правопогасяващо възражение по предявен от кредитора иск за вземането, така и чрез
завеждане на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, предвид
установената в чл. 120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността. В настоящия
случай от приетите писмени доказателства се установява, че ответникът е продължил да
води като просрочени по партидата на процесния имот вземанията, обхванати от давностния
срок и да търси изпълнение по същите чрез включването им в издаваните фактури, поради
което с поведението си е дал повод на ищеца за търсената искова защита. Следователно
изискването по чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът да не е станал причина за завеждане на делото в
случая не е изпълнено, поради което няма основание за изключване на отговорността му за
разноски.
По тези съображения молбата следва да бъде оставена без уважение.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ответника „Софийска вода“ АД за изменение
на постановеното на 26.04.2022 г. по гр. д. № 42594/2021 г. на СРС, 142 състав, решение в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2