№ 31
гр. Русе, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500760 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Р България против
Решение № 845/22.10.2021 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.
№ 1120/2021 г., с което е уважен изцяло предявеният от ИЛ. Н. Д. иск по чл.
2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на
решението, като се твърди, че претенцията е неоснователна, като недоказана,
вкл. и досежно размера. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Ответната по жалбата страна взема становище за неоснователност на
жалбата, претендира разноски за въззивното производство,по чл. 38 ал.2 от
ЗА -335 лв.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
1
От релевираните пред районния съд доказателства се установява, че с
присъда №152/29.10.2015г. по НОХД №992/2015г. Русенският районен съд е
признал ИЛ. Н. Д. за невинен в това в периода 15.04.2012г.- 08.08.2012г. в гр.
Русе, като длъжностно лице – “шофьор на товарен автомобил международни
превози“, в “Уникат Логистик“ ООД гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление - на 7 пъти, да е присвоил чужди пари - сумата 2818.12 лв.,
собственост на търговското дружество, връчени му в това му качество да ги
управлява, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по
обвинението по чл.201 вр. чл.26 ал.1 НК, по което бил предаден на съд.
В мотивите на присъдата съдът е приел, че по делото липсват
доказателства подсъдимият да се е разпоредил с инкриминираните парични
средства, като ги е присвоил, обвинението не е доказано по несъмнен начин.
По протест на прокурор при Русенската районна прокуратура Русенският
окръжен съд с Решение №33/26.02.2016г. потвърдил първоинстанционната
оправдателна присъда.
Видът и интензитетът на претърпените неимуществени вреди се
установява от показанията на сестрата на ищеца, че заради наказателното
производство срещу него се налагало да се връща няколко пъти в България от
Германия, където се установил през 2014г., което му създало неудобства, тъй
като отсъствал от работа. Междувременно на адреса му в страната получавал
призовки за участие в процесуално –следствени действия, и така воденото
дело станало достояние на близките му. Притеснявал се и че приятелите и
познатите му, заради воденото срещу него наказателно производство, ще го
смятат за престъпник. По време на цялото разследване, до постановяването на
влязлата в сила оправдателна присъда, ищецът преживял негативни емоции и
стресови преживявания: тревоги, напрежение, притеснения и несигурност,
чувствал се унизен.
Последните съставляват неимуществени вреди, обичайни като последици
от наказателно производство и обуславят правилния извод на районния съд,
че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на ответника по иска - Прокуратурата на Р България, в чиито
правомощия единствено е образуването,воденето на досъдебно производство,
привличането на лице към наказателна отговорност и внасянето на
обвинителен акт в съда.
При определяне размера на дължимото обезщетение районният съд е
съобразил, че макар и да е бил обвинен и предаден на съд по обвинение за
тежко престъпление,по отношение на ищеца е била постановена най –леката
мярка за неотклонение – „ Подписка“, наказателното производство е
приключило в сравнително разумен срок, както и че не се е отразило сериозно
на здравословното му състояние.
Ето защо правилен е изводът, че претенцията следва да се уважи в пълен
размер – 1500 лева, ведно със законната лихва от 26.02.2018г., при
съобразяване изтеклата специална давност по чл.111, б.“в” ЗЗД, съгласно ТР
№3/18.05.2012г., до окончателното изплащане на сумата.
Във връзка с доводите във въззивната жалба за допуснато нарушение на
2
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, въззивният състав намира, че първата
инстанция е съобразила критерия за справедливост, установен в чл. 52 от
ЗЗД, и задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968
г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай, вкл. периодът и интензитетът на търпените болки, страдания и
душевни преживявания. Определеният от първата инстанция размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е адекватен на доказаните
по делото претърпени психически болки и страдания.
С оглед изложеното, въззивната жалба, като неоснователна, следва да се
остави без уважение, и се потвърди първоинстанционното съдебно решение.
Предвид изхода на спора, на ответника по в.жалба се дължат разноски за
въззивното производство –адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38
ал.2 от ЗА, в размер на 335 лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 845/22.10.2021г., постановено по гр.д. №
1120/2021 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Прокуратура на Р България, гр.София, бул.“Витоша „ №2, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.В.В. от АК-Русе, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, сумата от
335 лв.- адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3