Решение по дело №154/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 212

гр. Видин, 18.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

първи декември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

154

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на В.С.К. *** срещу Решение за възобновяване на производство по издаване на административен акт № 42 / 24.04.2020г. на Териториалния директор на ТД на НАП, гр.Бургас, с което е допуснато възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт по реда на чл.99,т.2 от АПК, отменени са изцяло, като незаконосъобразни действията на публичен изпълнител по изп.д. № **********/ 2010г. по описа на ТД на НАП Бургас срещу „Тампа трейд БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, обективирани в Протокол за провеждане на търг с тайно наддаване изх. № С190002 – 102 – 0003251/ 14.11.2019г., Обявление към протокол за провеждане на търг с тайно наддаване изх. № С190002 – 118 – 0000857/ 14.11.2019г. за класиране на купувач, Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С190002 – 091 – 0000952/ 20.11.2019г. и Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С190002 – 091 – 0000953/ 20.11.2019г., поради участие и обявяване на купувач на лице, което не е имало право да придобива имущество по смисъла на чл.9,ал.11 от Закона за Национална агенция за приходите /ЗНАП/. Със същото решение е указано сумата внесена от В.К. във връзка с проведения търг с тайно наддаване да послужи за удовлетворяване на публичните вземания по изпълнителното дело и преписката е върната на публичния изпълнител при ТД на НАП Бургас за извършване на действия по организиране на нов търг с тайно наддаване по отношение на процесните два недвижими имота.

В жалбата от съда се иска да отмени решението, като незаконосъобразно. Изтъкват се доводи за допуснати нарушения от административния орган. Посочва се също, че не са налице основания за допускане на възобновяване на изпълнителното производство и отмяна на действията на публичния изпълнител при ТД на НАП Бургас. В открито съдебно заседание оспорващия, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП гр.Бургас, в писмено становище, оспорва жалбата, като неоснователна, и моли процесният акт да бъде оставен в сила, като законосъобразен. Претендира се присъждането на суми за ю.к. възнаграждение.

Заинтересованата страна „Тампа Трейд БГ“ ЕООД, гр.Бургас не са взели становище по делото.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че в ТД на НАП Бургас има образувано изпълнително дело № **********/ 2010г. по описа на ТД на НАП Бургас срещу „Тампа трейд БГ“ ЕООД, с ЕИК *********. По делото са били предприети действия за принудително събиране на дължими от дружеството суми, като са организирани и проведени търгове с тайно наддаване по отношение на възбранени имоти, собственост на дружеството.

От съдържащите се в административната преписка доказателства е видно, че съгласно съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване е бил насрочен търг за продажба на четири недвижими имота, между които и самостоятелен обект с идентификатор 51500.505.142.1.41, с предназначение жилище - апартамент с площ от 38,45 кв.м. и прилежащи части 5,17 кв.м., с административен адрес – гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг – Изток № 1, вх. № 1, ет.2,ап..ст.6, както и самостоятелен обект с идентификатор 51500.505.142.1.37, с предназначение жилище - апартамент с площ от 39,93 кв.м. и прилежащи части 5,37 кв.м., с административен адрес – гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг – Изток № 1, вх. № 1, ет.2,ап..ст.2. Първият обект е с обявена първоначална цена от 24 500 лева с ДДС, а вторият – с първоначално обявена цена от 25 000 лева с ДДС. В съобщението са посочени датата и мястото на провеждане на търга с тайно наддаване, а именно на 14.11.2019г. от 11,00 часа, датите на огледите, начинът на подаване на предложенията за участие в търга и депозитът за участие. Според същото съобщение търгът с тайно наддаване, насрочен по изп.д. № **********/ 2010г. ще се проведе по реда на чл.251 – 254 от ДОПК.

Посочено е също така и че условията и правилата за провеждане на търга са на разположение в сградата на ТД на НАП Бургас, офис Бургас и на страницата на НАП в интернет.

Във връзка със състоялата се на 14.11.2019г. продажба чрез търг с тайно наддаване, в протокол изх. № С 190002 – 102 – 0003251/14.11.2019г. за провеждане на таен търг е установено, че предложенията на жалбоподателя в производството пред настоящата инстанция, са валидни и редовни по смисъла на чл.251,ал.3 и ал.6 от ДОПК. В протокола е вписано, че търгът е завършил с обявяване на купувач. Към протокола за провеждане на търга с тайно наддаване е изготвено обявление изх. № С190002 – 118 – 0000857/ 14.11.2019г. за спечелил участник. От съдържанието на протокола и обявлението от 14.11.2019г. се установява, че публичният изпълнител е установил, че направените предложения от страна на В. К. са валидни и редовни, както и че купувачът е представил всички изискуеми се за търга документи. Представена е и декларация за произхода на средствата за участие в търга, по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари, поради което и същият е бил допуснат до участие в търга. Действията на публичния изпълнител не са били обжалвани.

До купувача са изпратени съобщения с изх. № С 190002 – 108 – 0000801/ 14.11.2019г. и изх. № С 190002 – 108 – 0000800/ 14.11.2019г., в които е описано, че е обявен за купувач на въпросните два недвижими имота и в 7 – дневен срок от получаване на съобщението следва да довнесе остатъка от направените от него предложения. Видно от представените по делото платежни документи сумите са внесени по посочената от публичния изпълнител банкова сметка.

***кол с изх. № С190002- 026 – 0040752/ 20.11.2019г., според който публичният изпълнител е извършил проверка на основание чл.226,ал.2 вр. с чл.50 от ДОПК на обявения за купувач В.К., като са събрани данни за идентифициране на клиента.

След изпълнение на законовите процедури са изготвени постановления за възлагане на въпросните два недвижими имота, а именно с изх. № С 190002 - 091 – 0000952/ 20.11.2019г. и изх. № С 190002 - 091 – 0000953/ 20.11.2019г. С описаните постановления за възлагане и на основание чл.253 от ДОПК двата недвижими имота са възложени на В.К., като собствеността е преминала върху купувача от датата на постановлението.

Впоследствие имотите са вписани в Служба по вписванията – Несебър, като купувач е записан В.К.. Друг съсобственик на имота не е посочен. Във връзка с прехвърлянията са заплатени и всички местни данъци и такси, касаещи имотите.

Впоследствие до Директора на ТД на НАП Бургас е изпратено искане от главен публичен изпълнител с изх. № С200002 – 176 – 0000328/ 21.02.2020г., в което се твърди, че е установена незаконосъобразност на постановленията за възлагане на недвижим имот с изх. № 190002 - 091 – 0000952/ 20.11.2019г. и изх. № С 190002 - 091 – 0000953/ 20.11.2019г., издадени от гл. публичен изпълнител Баракова. В предложението се сочи, че преди провеждане на търга е извършена проверка относно наличието / липсата на обстоятелства дали подадените предложения и внесените депозити не са от лица, които не могат да участват, за които обстоятелства е изготвен протокол от комисия. В протокола е записано, че лицето – предложител не попада в обхвата на разпоредбата на чл.238,ал.7 от ДОПК, както и че е извършена проверка в ЕСГРАОН относно съответствието на личните данни, посочени в предложението и е установено, че К. е женен. В искането е посочено, че не е извършена проверка на основание чл.9,ал.11 от ЗНАП, тъй като не било изрично указано извършването на такава проверка. По – късно по повод исканията на лицето да бъдат отменени вписаните възбрани върху придобитите от него имоти е установено, че съпругата на предложителя е служител на НАП. Прието е, че поради това и той не е имал право да участва и наддава във въпросния търг. По посочените съображения е отправено искане до горестоящия орган да възобнови производството на основание чл.99,ал.1,т.1 от АПК и да отмени описаните по – горе постановления за възлагане на недвижими имоти от 20.11.2019г., поради издаването им в противоречие с материалноправна разпоредба.

Това искане е изпратено и до дружеството длъжник – „Тампа Трейд БГ“ ЕООД, гр.Бургас, в качеството им на страна в изпълнителното производство, чието становище е, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Според тях е налице нарушение на императивно изискване относно лицата, имащи право да участват в публичната продан, като участието на съпруг на служител на НАП в търга е абсолютна пречка по смисъла на чл.9,ал.11 от ЗНАП, поради което и неспазването му води до отмяна на издадения акт. В допълнително становище от 21.04.2020г. в допълнение към първоначалното си становище от 02.04.2020г., посочват че за тях тези обстоятелства са нови и не е имало как да знаят за съществуването им. Молят производството по тяхното издаване да бъде възобновено.

Становища са изразени и от жалбоподателя К. и от неговата съпруга Елена Кирилова. Според К. той не е знаел за забраната за участие в такива търгове на НАП, съгласно разпоредбата на чл.9,ал.11 от ЗНАП и ако е знаел за нея не би участвал в търга. Посочва, че той е спазил всички изисквания за участие в търга и е изпълнил всички задължения, за които е бил уведомен, като е дал цялата информация, която е изискана от него. Включително и, че е със семейно положение „женен“, както и данните на лицето, за което е женен, а именно Елена Кирилова. Посочва, че двамата са във фактическа раздяла от една страна, а от друга, че са в режим на разделност на имуществото, за което имат и декларация за разделност от 17.12.2017г., надлежно вписани в съответния регистър съобразно разпоредбите на чл.19,ал.3 вр. с ал.2 от СК в Служба по вписванията Видин.

Обстоятелствата във връзка с фактическата раздяла на двамата съпрузи, както и с избрания режим на разделност на имуществото между тях, са описани и в становището на Елена Кирилова.

Видно от доказателствата по делото е, че двата имота са придобити само от купувача В.К., но не и от неговата съпруга по силата на чл.33 от СК, според която правата придобити от всеки от съпрузите по време на брака са негово лично притежание. Именно поради това, че съпругата Елена Кирилова не е станала съсобственик на въпросните две недвижими имота, тя не е била и конституирана като заинтересована страна в производството пред горестоящия орган – Директора на ТД на НАП Бургас.

При осъществен контрол от горестоящия орган – Директора на ТД на НАП Бургас, е постановено решение № 42 / 24.04.2020г. за възобновяване на производство по издаване на административен акт, с което е прието, че са налице условията на чл.99,т.2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт. С решението е допуснато възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт по реда на чл.99,т.2 от АПК и са отменени изцяло, като незаконосъобразни действията на публичен изпълнител по изпълнително дело № **********/ 2010г. по описа на ТД на НАП Бургас срещу „Тампа Трейд БТ“ ЕООД, обективирани в Протокол за провеждане на търг с тайно наддаване, Обявление към протокол за провеждане на търг с тайно наддаване за класиране на купувач и Постановленията за възлагане на недвижими имоти, поради участие и обявяване за купувач на лице, което не е имало право да придобива имущество по смисъла на чл.9,ал.11 от Закона за НАП. С решението е указано сумата, внесена от настоящия жалбоподател К. във връзка с проведения търг с тайно наддаване да послужи за удовлетворяване на публичните вземания по изпълнителното дело и преписката е върната на публичния изпълнител при ТД на НАП Бургас за извършване на действия по организиране на нов търг с тайно наддаване по отношение на процесните два недвижими имота.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с предявена в преклузивния 14-дневен срок по чл.197 и сл. от АПК вр. с чл.103 от АПК жалба на процесуално легитимирано лице, намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова – за подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Оспореният административен акт е издаден в писмена форма. Същият обаче не е съобразен с процесуалния и материалния закон по следните съображения:

Решението на горестоящият орган – Директора на ТД на НАП Бургас е мотивирано с обстоятелството, че са налице нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство – наличие на предпоставките на чл.99,т.2 от АПК за възобновяване на производството. От своя страна в искането си до директора на ТД на НАП Бургас, публичният изпълнител е посочил, че са налице основанията на чл.99,т.1 от АПК, а именно съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността на акт. Основанието на чл.99,т.1 от ДОПК не е обсъждано в обжалваното решение, като последното е постановено само на основание чл.99,т.2 от ДОПК.

За да се приемат горните обстоятелства е прието, че В.К. е участвал в процесният търг в нарушение на разпоредбата на чл.9,ал.11 от ЗНАП. Според тази разпоредба той не е имал право да участва в търга, като съпруг на служител в агенцията.

На първо място при подаването на документите си за участие в търга той надлежно е декларирал, че е женен, както и е дал личните данни на съпругата си.

При подаването на документите си за участие в търга той е попълнил всички необходими и изискани от публичния изпълнител данни за участието си в търга. Видно от доказателствата по делото е, че той е изпълнил всички описани от публичния изпълнител стъпки за участие в търга. Попълнил е и необходимите декларации, като е предоставил информация по чл.238,ал.7 от ДОПК и такава във връзка с ЗМИП, както и по чл.185 от ЗЗД.

Никой в нито един момент не му е поискал информация по ЗНАП, а и той не е знаел за съществуването на това изискване по чл.9,ал.11 от закона, респ. не е знаел, че е от кръга лица, които нямат право да участват в търга. Наличието на това изискване не е било посочено в условията за провеждането на търга, както и на интернет страницата на НАП.

Не без значение е обстоятелството, че в съобщението за продажба чрез търг с тайно наддаване, изрично е записано, че условията и правилата за провеждане на търга, както и списък на вещите с тяхното описание и продажна цена са на разположение в сградата на ТД на НАП Бургас, както и на страницата на НАП в интернет на адрес www.nap.bg.

На официалната страница на НАП са публикувани условията за участие и провеждане на търг с тайно наддаване. В задължителните реквизити, които следва да съдържа предложението изрично никъде не е записано, че следва да има каквито и да било данни по чл.9,ал.11 от ЗНАП.

В случая Съобщението за продажба чрез търг с тайно наддаване, както и условията за участие и провеждане на търг са публично оповестени и са общодостъпни за всеки един участник в търг по реда на ДОПК. Всеки един участник предварително, преди участието си в търг по реда на ДОПК се запознава с условията публикувани на електронната страница на НАП. Условията за участие в търг са задължителни за всеки един участник, респ. бъдещ такъв, както и липсата, на който и да е задължителен реквизит оповестен публично, води до нередовност на предложението. В случая жалбоподателят не е предполагал, че може да има и други условия, различни от публично оповестените такива, а публичният изпълнител не би могъл да черпи права от собственото си бездействие, а именно, да извърши такава проверка, при желание от негова страна и при положение, че е знаел за евентуалната такава забрана, и е имал информация за семейното положение и личните данни на съпругата на жалбоподателя.

В случая също така освен всичко друго следва да се има предвид и обстоятелството, че жалбоподателят и съпругата му са в режим на разделност на имуществото и тя не е придобила никаква част от закупените недвижими имоти. Съгласието между съпрузите за режим на разделност няма характер на увреждащо, както кредитора, така и длъжника в изпълнителното производство, тъй като с него не се извършва разпореждане /отчуждаване/ със съществуващи имуществени права, а установява в имуществените им отношения, че това, което всеки ще придобие е негова индивидуална собственост, т.е. урежда титулярството на правата по време на брака за в бъдеще. Действието му занапред изключва и субективния елемент при евентуално прехвърляне на права – знание за увреждане, тъй като всеки придобива права в собствения си патримониум.

Безспорно е, че според разпоредбата на чл.252,ал.3 от ДОПК публичният изпълнител огласява направените предложения и тяхната редовност. Според посочената разпоредба нередовни са предложенията, които не отговарят на изискванията на чл.251,ал.2 и ал.3 от ДОПК, както и подадените от лица, които нямат право да участват в продажбата. Предвид цитираната разпоредба именно публичният изпълнител е този, който трябва да извърши проверката за редовност на документите на участниците в търга, включително и относно това дали имат право да участват в продажбата. В разпоредбата не е цитирано точно какви проверки се извършват от страна на публичният изпълнител, но те не са ограничени като обхват, поради което и не е имало никаква пречка при положение, че имат достъп до бази данни да проверят купувача и за наличието на пречки за участие в търга съобразно чл.9,ал.11 от ЗНАП. Предполага се, че като служители в агенцията би трябвало да знаят за съществуването на тази забрана. Не е имало пречка да извършат такава проверка още повече, че те са имали информация за семейното положение на купувача и данните на неговата съпруга.

Дори и да се приеме, че публичният изпълнител не е бил длъжен да извърши точно проверка и по чл.9,ал.11 от ЗНАП, то не е имало пречка да извърши такава. Още повече, че именно негово е задължението за проверка на редовността на документите на купувачите.

В този смисъл и при положение, че купувачът е предоставил исканата от служителите на агенцията информация във връзка с участието си в търга, включително и е предоставил информация за семейното си положение и за съпругата си още при подаването на документите си за участие, както и в течение на процедурата, която информация е могла да бъде проверена, не би могло да се приеме, че през м.февруари 2020г. са открити нови обстоятелства.

Тези обстоятелства не са били нови и не са налице нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акт, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, каквито са твърденията на административния орган, във връзка с основанията на чл.99,т.2 от АПК за възобновяване на производството, на които се е позовал органът при постановяване на процесното решение.

Редът по чл.99,т.2 от АПК касае непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането в сила на административния акт и не се дължи на бездействие на органа, като основание за образуване на производство по възобновяване са само тези обстоятелства и писмени доказателства, които са могли, ако са били известни, да бъдат включени в доказателствения материал по административната преписка при полагането на дължимата грижа от органа, т. е. касае се за факти и обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но органът не е знаел за тях или ако е знаел, по обективни причини не е бил в състояние да се снабди с доказателствата за установяването им. В случая не може да се приеме, че е налице такава хипотеза, тъй като органът е бил наясно, че купувачът е женен за лицето Елена Кирилова и при една обикновена проверка в базите данни на агенцията, до които безспорно публичният изпълнител, като служител на същата агенция би следвало да има достъп, тези обстоятелства във връзка с местоработата на съпругата биха били установени. Следователно всички факти към момента на провеждане на търга са били известни на административния орган или са могли да бъдат установени при полагането на дължимата грижа от страна на органа, поради което и според съда не са налице условията на чл.99,т.2 от АПК за възобновяване на производството. Действително незнанието на закона не следва да извинява никого, но това важи и за двете страни, както за жалбоподателя, така и за органа. Незнанието обаче изключва субективния елемент, а именно знанието за увреждане.

Отделно от това според съда няма как в случая да се приложи изобщо редът за възобновяване на производството по издаване на административни актове по чл.99 и сл. от АПК, въпреки препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК, тъй като няма как при приложението на препращащите норми към друг нормативен акт, да не се вземат предвид спецификите на отделните производства, като не следва да се пренасят автоматично конкретните разпоредби. В този смисъл и в конкретния случай не може да намери приложение редът за възобновяване на производството по издаване на административни актове по чл.99 от АПК, тъй като чисто систематично разпоредбите във връзка с производствата по чл.99 и сл. от АПК касаят издаването на административните актове и оспорването им по административен ред, а редът по чл.251 и сл. от ДОПК касае вече принудителното изпълнение при образувано изпълнително производство, т.е. става въпрос за различни етапи в процеса. Нормите, които уреждат различните етапи в процеса няма как да бъдат пренесени автоматично и съответно приложени без да се държи сметка за фазата от производството, която касае конкретния момент.

Видно от разпоредбата на §2 от ДР на ДОПК за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Сходно производство във връзка с това по чл.251 и сл. от ДОПК има в ГПК. Като ако се приеме, че е налице неуреден случай, то биха могли да намерят приложение разпоредбите именно на ГПК, където има гл. 43 „Изпълнение върху недвижими вещи, чл.483 и сл., съответно публична продан – чл.485 и сл. от ГПК, а не на АПК.

Ако се приеме, че е налице празнота в закона по отношение на възможността за евентуална проверка на постановлението за възлагане на недвижим имот, след влизането му в сила, то следва да намерят приложение правните норми уреждащи сходни обществени отношения, каквито са посочените по – горе правила, съдържащи се в изпълнителното производство по ГПК. В ГПК също има разпоредба, в която са посочени лицата, които няма право да наддават – чл.490,ал.1 от ГПК. Според ал.2 когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна – ал.2, а внесената от купувача сума се задържа за удовлетворяване на вземанията по изпълнителното дело, а имотът може отново да се изнесе на продан – ал.3. Систематичното място на разпоредбата обаче – чл.490 от ГПК, преди чл.492 от ГПК, който урежда обявяването на купувач, води до извода, че тези разпоредби намират приложение преди приключване на публичната продан и преди влизане в сила на постановлението за възлагане, а сумите които купувачът е внесъл са сумите за внесените депозити във връзка с участието в публичната продан, а не цялата цена на недвижимия имот. Противното тълкуване би било в противоречие с принципите на пропорционалност в административния процес, тъй като те биха причинили вреди, които са явно несъизмерими с преследваната цел.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че според ДОПК – чл.246,ал.8 от ДОПК, собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението, като нотариална форма не е необходима. Аналогична разпоредба има и в ГПК, а именно чл.496,ал.2 от ГПК, според който текст от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът има върху имота. Според чл.496,ал.3 от ГПК ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред.

В случая става въпрос за приключила публична продан и влезли в сила постановления за възлагане на недвижими имоти, които обстоятелства са безспорни между страните. Безспорно е, че собствеността върху процесните два недвижими имота е прехвърлена на купувача и то няколко месеца, преди началото на производството по възобновяване. Постановленията за възлагане са придобили статут на стабилни актове и отмяната им от страна дори и на горестоящия орган, какъвто е Директорът на ТД на НАП по реда на възобновяването, би било недопустима намеса в гражданския оборот, внасянето на несигурност в него, както и преценка относно правото на собственост върху недвижимите имоти, каквато преценка не е от компетентността на административния орган, а от компетентността на общия граждански съд. Видно от разпоредбата на чл.496,ал.3 от ГПК, която би могла да се приложи по силата на § 2 от ДР на ДОПК, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред. Това обаче няма как да бъде извършено от горестоящия административен орган, нито от административния съд в настоящото производство.

Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на вещни права, в която насока са дадените задължителни разяснения по т. 2 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, базирани на принципното разбиране, че купувачът от публична продан придобива собствеността само ако длъжникът е собственик, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава.

Според друго ТР на ОСГТК на ВКС постановлението за възлагане е крайният акт, с който приключва публичната продан. С него купувачът на публичната продан се легитимира като собственик на имота. Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на вещни права и ако длъжникът не е собственик на продавания имот, то и купувачът няма да стане собственик /чл. 496, ал. 2 ГПК/. Законодателят е уредил способа за защита срещу влязло в сила постановление за възлагане - исков ред, но не е ограничил формата на искова защита. Позоваването на недействителността по принцип се извършва от лице, чиито материални права са засегнати от принудителния характер на публичната продан.

Въпросът за недействителността не е преюдициален, защото влиза в предмета на делото по предявения иск за собственост и би имал значение и за допустимия насрещен иск, че друг е собственик на същия имот. Тогава не би могло да се обоснове недопустимост на възражение, което би се преклудирало.

В хипотезите на чл.496,ал.3 от ГПК, т. е. когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, или при невнасяне на цената, публичната продан е недействителна, като на общо основание тази недействителност може да се релевира, както чрез предявяване на нарочен установителен иск, така и в производството по предявен иск за собственост върху имота, обект на проданта, включително и чрез възражение на ответника.

Процесуалният закон не дава изричен отговор относно начина на предявяването на недействителността, но същевременно и не създава никакви ограничения в тази насока. При тълкуването на тази разпоредба следва да се държи сметка за обстоятелството, че законодателят, за да гарантира правната сигурност, е предвидил императивна забрана за определена категория лица да участват в наддаването при публичната продан. Ако поради някаква причина се стигне до нейното заобикаляне, то това опорочава проданта до степен, че същата е недействителна.

Лице, което има правен интерес от позоваването на подобна недействителност, може да я релевира в рамките на всеки допустим от ГПК за целта съдебен процес.

В този смисъл според съда правната защита във връзка с евентуалната недействителност на проданта следва да бъде реализирана по исков ред, като именно гражданският съд е този, който ще прецени дали едно лице е собственик на конкретен имот или не, но тази преценка не може да бъде извършена след приключване на публичната продан, тъй като както бе посочено постановлението за възлагане е крайният акт, с който приключва проданта и с него купувачът се легитимира като собственик на имота, тъй като в настоящия случай длъжникът е бил собственик на двата недвижими имота и съответно купувачът също е станал техен собственик. Евентуалните процесуални нарушения при извършването на публичната продан биха могли да бъдат заявени при обжалването на същата, но в срока за обжалване, което в случая не е сторено или в едно исково производство. Последното обаче не е от компетентността нито на административния орган, нито на настоящия съд. Още повече, че в случая, след като собствеността върху двата недвижими имота е преминала върху купувача още на 20.11.2019г., то половин година след това е недопустимо горестоящият орган на публичния изпълнител – Директорът на ТД на НАП, да се разпорежда с чужда собственост и да постановява тя отново да бъде изнесена на публична продан, както и да се разпореди с платената за имотите цена.

С оглед всичко описано по – горе и според настоящия съд Директорът на ТД на НАП Бургас, постановявайки обжалваното решение, с което е допуснато възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт по реда на чл.99,т.2 от АПК, отменени са изцяло като незаконосъобразни действията на публичен изпълнител по изп.д. № **********/ 2010г. по описа на ТД на НАП Бургас срещу „Тампа трейд БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, обективирани в Протокол за провеждане на търг с тайно наддаване изх. № С190002 – 102 – 0003251/ 14.11.2019г., Обявление към протокол за провеждане на търг с тайно наддаване изх. № С190002 – 118 – 0000857/ 14.11.2019г. за класиране на купувач, Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С190002 – 091 – 0000952/ 20.11.2019г. и Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С190002 – 091 – 0000953/ 20.11.2019г., поради участие и обявяване на купувач на лице, което не е имало право да придобива имущество по смисъла на чл.9,ал.11 от ЗНАП, указано е сумата, внесена от В.К. във връзка с проведения търг с тайно наддаване да послужи за удовлетворяване на публичните вземания по изпълнителното дело и преписката е върната на публичния изпълнител при ТД на НАП Бургас за извършване на действия по организиране на нов търг с тайно наддаване по отношение на процесните два недвижими имота, се е произнесъл извън компетентността си. Извършването на преценка за наличието на право на собственост върху конкретните два недвижими имота и в процедура, която е неприложима в изпълнителното производство, се е произнесъл извън компетентността си, поради което и постановеното решение е нищожно и следва да бъде прогласено за такова.

Що се отнася до направеното с писменото становище от ТД на НАП Бургас искане за прогласяване на нищожност на издадените от публичния изпълнител четири административни акта – протокол за проведен търг с тайно наддаване, обявление към протокол с тайно наддаване, с който е класиран за купувач жалбоподателя и двете постановления за възлагане на недвижимите имоти и едновременно с това да бъде потвърдено решението за възобновяване, то само по себе си искането е вътрешно противоречиво и също води до извода, че и административният орган не е наясно с характера на производството, чийто краен акт се обжалва.

Предвид гореизложеното обжалваното решение, с което е потвърдено постановлението на публичния изпълнител е незаконосъобразно.

При този изход на делото, тъй като жалбата е основателна, жалбоподателят има право на разноски, съобразно уважената жалба, а именно - сумата от 10 лева за Д.Т., както и сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата вр. с чл.38,ал.2 от ЗАдв. вр. с чл.8,ал.3 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Съдът

                                     Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение за възобновяване на производство по издаване на административен акт № 42 / 24.04.2020г. на Териториалния директор на ТД на НАП, гр.Бургас, с което е допуснато възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт по реда на чл.99,т.2 от АПК, отменени са изцяло, като незаконосъобразни действията на публичен изпълнител по изп.д. № **********/ 2010г. по описа на ТД на НАП Бургас срещу „Тампа трейд БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, обективирани в Протокол за провеждане на търг с тайно наддаване изх. № С190002 – 102 – 0003251/ 14.11.2019г., Обявление към протокол за провеждане на търг с тайно наддаване изх. № С190002 – 118 – 0000857/ 14.11.2019г. за класиране на купувач, Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С190002 – 091 – 0000952/ 20.11.2019г. и Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С190002 – 091 – 0000953/ 20.11.2019г.; указано е сумата внесена от В.К. във връзка с проведения търг с тайно наддаване да послужи за удовлетворяване на публичните вземания по изпълнителното дело и преписката е върната на публичния изпълнител при ТД на НАП Бургас за извършване на действия по организиране на нов търг с тайно наддаване по отношение на процесните два недвижими имота.

ОСЪЖДА ТД на НАП - Бургас да заплатят на В.С.К. *** сумата от 510 / петстотин и десет/ лева разноски по делото.

Решението е постановено с участието на заинтересувана страна „Тампа Трейд БГ“ ЕООД, гр.Бургас.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :